№ 498
гр. София , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502273 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 5592 от 22.07.2019г., постановено по гр.д. № 9102/ 2017г.,
1-4 състав на Софийски градски съд, ГО, ответното застраховател но
дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати, на
основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) на:
- Р.Д. С.-Г., в качеството й на наследник на ищеца Д. Г. С., сумата в
размер на 49 000 лв., представлява ща обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на смъртта на сина на Д. Г. С., настъпила при ПТП от
16.10.2016г., ведно със за конната лихва върху тази сума, считано от
16.10.2016г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за сумата
над 49 000 лв. до пълния пре дявен размер от 120 000лв;
- Д. В. С. сумата в размер на 49 000 лв., пред ставляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на смъртта на баща й, настъпила при ПТП
от 16.10.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16.10.2016г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за сумата
над 49 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000лв;
- К. И. С. сумата в размер на 80 000 лв., пред ставляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие смъртта на съпруга й, настъпила при ПТП
от 16.10.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16.10.2016г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за сумата
1
над 80 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000лв;
С решението е отхвърлен изцяло искът по чл. 226, ал. 1 КЗ(отм.) на К.
И. С. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, имащ за предмет
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в раз мер от 1 188,90 лв. С
решението ответното дружество е осъдено да запла ти на адв. Г. Д. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 3 732,
40 лв. – адвокатско възнаграждение и на ос нование чл. 78, ал. 6 ГПК по
сметка на СГС сумата от 6 160 лв., предста вляваща държавна такса. С
решението ищците са осъдени да заплатят на ос нование чл. 78, ал. 3 ГПК на
ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД сумата от 745, 80 лв., представляваща
направени по делото разноски.
С Решение № 8175 от 02.12.2019г., постановено по гр.д. № 9102/ 2017г.,
1-4 състав на Софийски градски съд, ГО, е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в диапозитива на основното решение, като в абзац трети,
на ред шести, вместо вписаното: „сумата 80 000 лв.“, да се чете: „сумата от
56 000 лв., която е част от общо претендираната в размер на 120 000 лв.“.
Основното решение е обжалвано от двете страни – от ищците К. И. С. и
Д. В. С. в отхвърлени те части, а от ответника – в уважените части, с
подробно изложени съоб ражения в обстоятелствената част на жалбите. Всяка
страна оспорва жал бата на другата страна.
Допълнителното решение е обжалвано от ответната страна.
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с ата
кувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими - подадени в срока и са срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:
Предявените субективно съединени искове са с правно основание чл.
226, ал.1 от КЗ (отм.) – претендират се обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди от ПТП, при което е починал близък на ищците, пряко от
застрахователя по риска „Гражданска отговорност“. Неоснователно
въззивникът-ответник възразява, че в случая следва се приложи новият КЗ.
Определящо за приложението на закона в случая е датата, на която е склю
чена застраховката „Гражданска отговорност“, а не момента на настъпване на
инцидента. В отговора на исковата молба застрахователното дружество е
заявило, че за управлявания от делинквента л.а.„Фолксваген Транспор тер“ е
била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, с пе риод на
валидност от 21.12.2015г. до 20.12.2016г. Следователно, независи мо, че
застрахователното събитие е настъпило при действието на новия КЗ от 2016г.,
приложими в случая са разпоредбите на отменения КЗ, съгласно § 22 от ПЗР
2
на КЗ от 2016г., тъй като застрахователният договор е сключен при
действието на отменения КЗ.
Предмет на въззивното производство са основателността на претен
дираните обезщетения, техният размер, както и основателността на възра
жението за съпричиняване от страна на пострадалия. В жалбата на ответ ното
дружество има оплакване и досежно началния момент на присъдената законна
лихва.
За да уважи исковете в посочените размери, първоинстанционният съд
след преценка на доказателствата е приел, че противоправното поведе ние на
водача на МПС, чиято „гражданска отговорност“ е предмет на склю чена с
ответника застрахователна полица, за причинената на 16.10.2016г.
катастрофа, от която е последвала смъртта на техния роднина, е установе но
по категоричен начин от приетия по делото писмен и експертен матери ал. По
отношение размера на претенцията, след обсъждане на свидетел ските
показания, като е съобразил вида на родствената връзка на всеки от ищците с
починалия, възрастта към момента на смъртта му, близостта, коя то са имали,
интензитета на търпените от тях болки и страдания, иконо мическата
конюнктура в страната към датата на инцидента, застраховател ните лимити,
както и съдебната практика в подобни случаи, е приел че сумите от по 70 000
лв. за Р.Д. С. – Г. (наследница на починалия в хода на производството ищец
Д. Г. С., баща на починалия) и Д. В. С., дъщеря на починалия, сумата от
80 000 лв. за К. И. С., съпруга на починалия, са справедливите в случая
обезщетения по смисъла на чл. 52 ЗЗД. За основателно е прието възражението
на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат, като съдът е
определил размер от 30%, при което определените по справедливост
обезщетения от по 70 000 лв. са намалени съразмерно до сумите от по 49 000
лв., а обезщетението от 80 000 лв. – на 56 000лв.
Решението е влязло в законна сила в частта, с която е отхвърлен пре
кият иск на Д. Г. С. срещу застрахователното дружество за сумата над 49 000
лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв. Въззивният състав констатира,
че обезщетението на починалия в хода на производст вото ищец Д. Г. С. е
присъдено само в полза на дъщеря му Р.Д. С.-Г., като не е разпределено с
другия наслед ник по закон по силата на заместването, а именно – ищцата Д.
В. С., негова внучка. Поради неподаване на жалба от последна та, въззивният
съд няма правомощие да поправи допуснатата от първоин станционния съд
грешка.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
С оглед оплакванията в жалбите, спори се по основателността на ис
ковете, размера присъдените обезщетения, както и по основателността и
размера на възражението за съпричиняване.
3
Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите му в тази част.
По делото не се спори, че деликвентът е имал застраховка „Граждан ска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество към датата на
инцидента, както и за вината му за настъпването на произшествието, над
лежно установена с влязла в сила присъда.
Неоснователни са възраженията на ответника за недоказаност настъп
ването на вредите, представляващи болки и страдания, изпитвани от ищ ците,
вследствие смъртта на техния родственик. По делото са събрани по казанията
на свидетеля С. (съпруг на ищцата С.), от кои то се установява, че съпругата
му и майка й приели съкрушително загуба та на В.. Били са близки. Д. била
единствено дете в семейство то, което било здраво и сплотено. Често се
събирали, били заедно на всеки празник и повод. През последните три години
свидетелят и съпругата му живеели в София, но при всяка възможност
пътували, за да видят роднини те й. Семействата постоянно си помагали
психически, финансово, човеш ки, приятелски и се поддържали. Д. приела
загубата на баща си изклю чително тежко, защото имали силна връзка.
Отражението от загубата все още се усещало в ежедневието им, особено
когато ставало въпрос за съвме стни спомени и снимки. Положението на тъща
му също било тежко. Тя жи веела сама, разчитала на мъжа си за опора и
подкрепа – финансова и пси хическа. Изпитвала страх от това какво ще е
бъдещето й, дали ще има сили да се справя. Въпреки подкрепата от свидетеля
и дъщеря й, ищцата се за творила и изпитвала притеснения. Преди инцидента
загиналият бил единст вена финансова опора на семейството си.
Въз основа на служебно допуснат от настоящия състав преразпит на
свидетеля С., се установява, че бащата на починалия – дядо Д. живеел
самостоятелно, в с.***, докато синът му – в ***. Често се виждали, тъй като
синът се грижил за баща си, който бил вдовец от ня колко години. Често го
посещавал, помагал му финансово и за ежедневие то. Отношенията им били
прекрасни. Бащата понесъл загубата на сина си трагично, сринал се
психически. Покойният му син работил в сферата на енергетиката, на добра
длъжност, с добро финансово положение
Съдът кредитира показанията на свидетеля в описаната част, пре
ценявайки ги съобразно нормата на чл. 172 ГПК, като счита, че показания та
му възпроизвеждат лични и непосредствени впечатления, които не са в
противоречие с останалия доказателствен материал по делото.
По спорния въпрос за размера на обезщетенията за неимуществени
вреди, въззивният съд намира, че определените от първостепенния състав
размери от 80 000 лв. за К. И. С., съпруга, и от 70 000 лв. за Д. В. С., дъщеря,
са занижени и несъобразе ни с обичайно присъжданите размери в подобни
4
случаи, както и със соци ално-икономическите условия на живот в страната
ни към процесната 2016г. От събраните доказателства се установи, че
отношенията между по чиналия и двете ищци са били изключително близки.
Загубата на родителя й е имала силно отражение върху живота на ищцата
Д.С., което продължава да оказва влияние върху нея две години след настъп
ването на инцидента. Тази загуба преживяла още по-зле майка й (съпруга на
починалия), която до последна живеела заедно с починалия в един дом. В. бил
нейна психическа и финансова опора, а след загубата му, ос вен негативното
влияние, което такова събитие има в емоционален план, ищцата изпитва
притеснения за бъдещето си, както и страх, че трябва да се справя сама
занапред. При тези данни, като съобрази възрастта на почина лия – 54;
близките отношения, които са имали приживе; тежката загуба на толкова
близък човек – родител и съпруг; отражението, което загубата ще остави
върху живота им от тук насетне, а от друга – предвид приетите от практиката
обичайни размери в подобни случаи, социално-икономически те условия на
живот в страната ни към процесния период, намира, че поис каните с
исковата молба обезщетения от по 120 000лв. са справедливо по смисъла на
чл.52 ЗЗД обезщетение.
Определеното на ищеца Д. С., баща на починалия от ПТП-то,
обезщетение от 70 000 лв. е леко занижено и несъответно на доказаните
болки и страдания, но поради липса на жалба от наследниците му по закон и
поради неоснователност на жалбата на застрахователното дружество,
приетият от състава на СГС размер не следва да се изменя.
Настоящият състав намира за основателно възражението за непра
вилност на решението в частта, с която е отхвърлен искът за имуществени
вреди на ищцата К.С.. От представените по делото Квитан ция № **********
от 17.10.2016г. и Фактура № ********** от 18.10.2016г. се установява, че
ищцата е платила лично за погребението и обредните дей ности свързани с
него сумата от 1 188,99 лв. Заплащането на погребението на роднина е
нравствен дълг, който следва да бъде изпълнен по норматив но определен
начин, в съответствие с установените религиозни традиции и нормативните
изисквания в страната. Необходимостта от изпълнението на този дълг,
съответно настъпването на тези обичайни и необходими разхо ди, е пряка
последица от настъпването на процесното застрахователно съ битие. Ето защо
на ищцата следва да се присъди обезщетение за доказани те от нея направени
разноски, свързани с погребението на нейния съпруг.
По оплакванията на страните относно приетото за основателно от
първоинстанционния съд възражение за съпричиняване от 30 %, въззивни ят
състав намира следното:
От заключението на приетата пред първата инстанция САТЕ се уста
новява, че процесното ПТП е настъпило на 16.10.2016г., около 13:40ч. в се ло
5
***, Община Мъглиж, на третокласен път III – 5007, до дом № 11, между
товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“, с рег. № ***, управляван от А.
Т. Б. и л.а. „БМВ 320 ТД“, с рег. № ***, с водач В. Д. С.. Инцидентът е
настъпил при дневно сухо време и добра видимост от метеорологичните
условия. От мя стото на удара видимостта напред по посоката на движение на
товарния автомобил е 150 метра, след завой. Водачът на товарния автомобил
се е движил със значително завишена скорост- 104 км/ч, при разрешена за уча
стъка – 50 км/ч, което е довело до закъснението му да възприеме опасно стта
от предприемащия маневра л.а. „БМВ“ и да предотврати настъпването на
процесното произшествие. Макар водачът на товарния автомобил да е
задействал спирачната уредба, ударът е бил непредотвратим за него, тъй като
предните колела на управлявания от него автомобил са блокирали,
вследствие на което е навлязъл в насрещната пътна лента, където е ударил
странично лекия автомобил „БМВ“. Вещото лице е заключило, че водачът на
товарния автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на
инцидента ако се беше движил със скорост до позволената такава за уча стъка
или беше реагирал своевременно в момента, в който е имал възмож ност да
възприеме лекия автомобил на пътното платно.
Вещото лице посочва също, че водачът на л.а. „БМВ“ е имал възмож
ност да възприеме приближаващият се товарен автомобил от разстояние не
по-малко от 150м. Лекият автомобил е предприел маневра „завиване в
обратна посока“, която вече е била завършена при настъпване на удара, тъй
като към този момент, последният вече не се намирал в пътната лента, по
която се е движил товарният автомобил. Вещото лице излага, че тъй ка то
водачът на л.а.“БМВ“ е могъл да възприеме приближаващото се пре возно
средство, то е можело да предотврати удара като изчака последното да
премине преди да предприеме маневрата си или да я прекрати и разпо ложи
автомобила си на място, където не създава опасност за движението по пътя.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице е разяснил своето за
ключение, като е посочил, че ако товарния автомобил не е предприел ма невра
по спиране, той би могъл да продължи в дясната пътна лента и да
предотврати удара.
В първоинстанционното производство са събрани и показанията на
делинквента А. Б., които съдът не кредитира, тъй като същест вено се
различават от приетото в експертното заключение досежно скорост та му на
движение, на какво разстояние е могъл да види лекия автомобил, и за
местоположението му.
Съдът намира за неоснователни възраженията на страните относно така
приетото за основателно от първоинстанционния съд възражение за
съпричиняване от страна на починалия. От доказателствата категорично се
установява, че вина за настъпването на инцидента имат и двамата участ ници
6
в него. Водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за дви жение по
пътищата и по-конкретно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като е предприел маневра, без
да се увери дали няма да създаде опасност за останалите участ ници в
движението. Последният е имал време да възприеме приближава щия товарен
автомобил и да изчака неговото преминаване или да прекрати маневрата и
разположи автомобила си на място, където не създава опас ност за
движението по пътя. Извършената от него маневра е завършила с
разположението на автомобила в лявото пътно платно, където е на стъпил
ударът, но самото й извършване е предизвикало водача на товарния авто
мобил да предприеме аварийно спиране при възприетата от него опасност,
тъй като се е намирал в неговата лента за движение, вследствие на което е
загубил контрол над управляваното от него превозно средство и е навлязъл в
насрещното пътно платно. След преценка приноса на всеки от водачите,
настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че основна
вина за настъпването на инцидента има водачът на товарния автомобил.
Последният се е движил със скорост значително над разрешената за път ния
участък, макар за него настъпването на удара да е било не предотвра тимо от
момента в който е задействал спирачната уредба, то последният е имал
възможност да възприеме лекия автомобил от доста по-далечно разстояние и
да реагира адекватно. В случай, че се бе движил с разреше ната за участъка
скорост, произшествието не би настъпило. По тези съобра жения приема, че
неговият принос е по-висок от приетия от състава на СГС, а именно – 80%
спрямо 20% за пострадалия.
Така определеното за всеки от ищците обезщетение следва да се ре
дуцира съразмерно с приетия процент съпричиняване, а именно по 96 000 лв.
на Д. В. С. и на К. И. С.. Определеното на последната обезщетение за
обезщетение за имуществени вреди следва да се редуцира на 951.80 лв.
Определеното обезщетение от 70 000 лв. на първоначалния ищец Д. Г.
С. следва да се редуцира на 56 000 лв. Поради липса на жалба срещу
решението, в частта с която на наследника му по закон е присъдено
обезщетение от 49 000 лв., същото е влязло в сила.
Неоснователно е оплакването на застрахователното дружество относ но
началния момента на присъждане на законната лихва. Както се уста нови по-
горе, приложими в случая са правилата на КЗ/отм./, според които лихвата се
дължи от момента на деликта.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции по част от пре
тенциите основното и допълнителното решение следва да се отменят в ча
стта, с която е отхвърлен искът на К. И. С. за разлика та над 56 000 лв. до
96 000 лв., като се постанови ново, с което се присъди допълнителното
обезщетение от 40 000 лв., ведно със законната лихва от 16.10.2016г.; в
частта, с която е отхвърлен предявения от К. И. С. иск за сумата от 951.80лв.
7
обезщетение за имуществени вре ди, като се постанови ново, с което се
присъди, ведно със законната лихва от 16.10.2016г. ; в частта, с която е
отхвърлен искът на Д. В. С. за разликата над 49 000 лв. до 96 000 лв., като се
постанови ново, с което й се присъди допълнително обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 47 000 лв., ведно със законната лихва от
16.10.2016г. до окончателното изплащане на сумите.
При този изход на спора за първоинстанционното производство от
ветното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния
представител на ищците Д.С. и К.С. допъл нително адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в размер на 1 349. 60лв. Решението
следва да се отмени в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на
ответното дружество разноски над сумата от 627.40лв. , от които
определеното юрисконсултско възнаграждение е в размер на 300лв.
За въззивното производство застрахователното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищците Д.С. и К.С.
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в размер на 5 082 лв., а в
полза на САС допълнителна д.т. в раз мер на 5 277.10 лв. с оглед
допълнително уважената част от исковете. Къто съобрази потвърдената
отхвърлителна част от претенциите ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на застрахователното дружество юрисконсул тско възнаграждение в
размер на 200лв.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5592 от 22.07.2019г. и Решение № 8175 от
02.12.2019г., постановени по гр.д. № 9102/2017г., 1-4 състав на Софийски
градски съд, ГО в частта, с която са отхвърлени предявените от К.И. С., ЕГН:
**********, съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 16 и Д. В. С., ЕГН:
**********, с адрес: съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 16, срещу ЗАД “Далл
Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управ
ление: гр. София, бул. „Г. М, Димитров“ № 1, искове с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ(отм.), съответно за сумата от 56 000 лв. до сумата от 96 000 лв. и
за сумата над 49 000 лв. до сумата от 96 000 лв., представлява щи
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на В. Д.
С., настъпила от ПТП от 16.10.2016г.; в частта, с която е отхвърлен искът с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) на К.И. С. срещу ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за
сумата от 951.80 лв., както и в частта, с която К.И. С., Д. В. С. и Р.Д. С.-Г., в
качеството й на наследник на ищеца Д. Г. С., са осъдени да заплатят на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД разноски за първоинстанционното произ
водство над сумата от 627.40лв, вместо което постанови:
8
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: *********, да
заплати на основание 226, ал. 1 КЗ (отм.), на К.И. С., ЕГН: **********,
сумата от 40 000 лв., представляваща допълнително обез щетение за
причинени неимуществени вреди и сумата от 951.80 лв., пред ставляваща
обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на В.
Д. С. при ПТП от 16.10.2016г., ведно със за конната лихва върху сумите,
начиная от 16.10.2016г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: *********, да
заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), на Д.В. С., ЕГН: **********,
сумата от 47 000 лв., представляваща допълни телно обезщетение за
причинени неимуществени вреди, настъпили вслед ствие на смъртта на В. Д.
С. при ПТП от 16.10.2016г., ведно със законната лихва върху сумите, начиная
от 16.10.2016г. до окончател ното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: *********, да
заплати на основание чл.38 ЗА на адвокат Г. З. Д. – САК допълнително
адвокатско възнаграждение в размер на 1 349. 60лв. за пър воинстанционното
производство, и за въззивното производство – в размер на 5 082 лв.
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: *********, да
заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на САС д.т. в размер на 5 277.10
лв.
ОСЪЖДА К.И. С., Д.В. С. и Р.Д. С.-Г., в качеството й на наследник на
ищеца Д. Г. С., да заплатят на ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК:
********* разноски за въззивното производство в раз мер на 200лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението е влязло в законна сила в частта, в която е отхвърлен
прекият иск на Д. Г. С. срещу ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за сумата
над 49 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10