№ 4246
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта гоД. в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело
№ 20231110130675 по описа за 2023 гоД.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с наследодателя на ответниците Ж. В. Р. и
ответника Д. К. Р. са били в договорни отношения по повод доставка на топлинна
енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-апартамент №90, находящ се в гр. //////.
Твърди, че е изправна страна по договора, а ответниците не са изпълнили
задължението си да заплатят потребеното и доставено от ищеца количество топлинна
енергия за процесния имот. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на
което да осъди ответниците да му заплатят разделно, както следва: Д. К. Р. сумата от
34,47 лв.–главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. – м.06.2019 год. за посочения по-горе недвижим имот и сумата от
9,42 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2020 год. – 26.04.2023
год., ведно със законната лихва, считано от 06.06.2023 год. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до изплащане на сумите, А. Ж. Т. сумата от 8,62 лв.–главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. –
м.06.2019 год. за посочения по-горе недвижим имот и сумата от 2,35 лв. – лихва за
забава върху главницата за периода от 15.09.2020 год. – 26.04.2023 год., ведно със
законната лихва, считано от 06.06.2023 год. /датата на депозиране на исковата молба в
съда/ до изплащане на сумите и К. Ж. И.-сумата от 8,62 лв.–главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.06.2019 год. за
посочения по-горе недвижим имот и сумата от 2,35 лв. – лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2020 год. – 26.04.2023 год., ведно със законната лихва,
1
считано от 06.06.2023 год. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
изплащане на сумите. Претендира сторените в производството разноски.
Ответниците-Д. К. Р., А. Ж. Т. и К. Ж. И. са депозирали в срок отговор на
исковата молба, в който не оспорват исковете по основание и размер. Правят
възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите.
Третото лице помагач-„Н“ ЕАД не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответниците, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответниците е да установят факта на изпълнение,
т.е. че са изплатили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от тях
суми за ползвана топлоенергия през процесния период, както и възраженията си срещу
вземането на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.153 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиента на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №16-334 за
топлоснабдяването. В случая ответниците не оспорват качеството на потребител
на топлинна енергия за процесния имот и период от страна на наследодателят им,
както и качеството си на наследници по закон на Ж. В. Р., поради което съдът
приема, че са надлежна страна по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Те се публикуват най-малко в един централен и
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично приемане от страна на потребителите. В случая несъмнено е, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
2
публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответника е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от
закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ, Наредба №16-334 за
топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода се извършва
от „Н“ ЕАД.
На следващо място ответниците не оспорват исковете по основание и размер,
поради което настоящият съдебен състав намира, че по делото е установена
потребената топлоенергия на обща стойност 51,70 лева за периода м.05.2019 год. до
м.06.2019 год..
От своя страна ответниците не ангажираха доказателства, че са изпълнили
задължението си за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия за
процесния имот, поради което съдът намира, че ответниците дължат на ищцовото
дружество, както следва Д. К. Р. сумата от 34,47 лева, представляваща стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период, А. Ж. Т. сумата от 8,62 лева и К.
Ж. И. сумата от 8,62 лева.
На следващо място съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за
процесния период също е основателна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
3
Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 год., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата за потребено количество за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4 изрично
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия
отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Предвид изложеното за
дължимата сума за цена за потребена топлинна енергия за процесния период се дължи
лихва за забава само върху сумите по общите фактури, издадени след изравняването, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В исковата молба
ищецът сочи, че претендира лихва за забава за периода от 15.09.2020 год. до 26.04.2023
год.. Доколкото ответниците не ангажираха доказателства за погасяване на дължимото,
в срок, и на основание чл.162 от ГПК съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви
претендирани върху сумата дължима за топлинна енергия е основателен за сума общо
в размер на размер на 14,13 лева, от която ответниците дължат, както следва: Д. К. Р.-
9,42 лева, А. Ж. Т.-2,35 лева и К. Ж. И.-2,35 лева.
По възражението за изтекла погасителна давност, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност
се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания.
Вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания и
се погасяват с изтичането на три годишна погасителна давност. Видно е, че ищецът е
депозирал исковата молба на 06.06.2023 год., от което следва, че вземането на „ТС”
ЕАД ще се погаси за периода предхождащ месец 06.2020 год., а претенцията на ищеца
касае периода от месец 05.2019 год. до месец 06.2019 год., т.е. вземането е погасено по
давност, поради което възражението на ответниците и за този период и за сумата общо
от 51,70 лева, представляваща главница е основателно, а искът на ищеца следва да
бъде отхвърлен като погасен по давност.
Възражението е неоснователно относно претенцията за лихва за забава, тъй като
претендираната лихва се дължи от 15.09.2020 год., а исковата молба е депозирана на
06.06.2023 год. респ. Д. К. Р. дължи сумата от 9,42 лева, А. Ж. Т. дължи сумата от 2,35
лева и К. Ж. И. сумата от 2,35 лева.
С оглед изхода на спора и претенцията на страните за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца разноските в настоящото производство, съразмерно с
уважената част от претенциите, както следва: Д. Р.-26,56 лева, А. Т.-5,90 лева и К. И.-
4
5,90 лева, а ищецът следва да заплати на Д. Р. сумата от 314,58 лева, на А. Т.-314,31
лева и на К. И. сумата от 314,31 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. ///// искове против Д. К. Р. , ЕГН **********, със съдебен адрес: //////, партер, чрез
адв. Н. иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ за
плащане на сумата от 34,47 лева, представляваща стойността на потребена топлинна
енергия за периода от м.05.2019 год. до м.06.2019 год. за недвижим имот, находящ се в
гр. //////, ап.90, като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. ///// искове против А. Ж. Т. , ЕГН **********, със съдебен адрес: //////, партер, чрез
адв. Н. иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ за
плащане на сумата от 8,62 лева, представляваща стойността на потребена топлинна
енергия за периода от м.05.2019 год. до м.06.2019 год. за недвижим имот, находящ се в
гр. //////, ап.90, като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. ///// искове против К. Ж. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: //////, партер, чрез
адв. Н. иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ за
плащане на сумата от 8,62 лева, представляваща стойността на потребена топлинна
енергия за периода от м.05.2019 год. до м.06.2019 год. за недвижим имот, находящ се в
гр. //////, ап.90, като погасен по давност.
ОСЪЖДА Д. К. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: //////, партер, чрез адв.
Н. да заплати на „ТС” ЕАД, ЕИК ///////, със седалище и адрес на управление: гр. ///// на
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 9,42 лева /девет лева и четиридесет и
две стотинки/, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2020 год. до 26.04.2023
год., както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 26,56 лева /двадесет и
шест лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща сторените по настоящото
делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА А. Ж. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: //////, партер, чрез адв.
Н. да заплати на „ТС” ЕАД, ЕИК ///////, със седалище и адрес на управление: гр. ///// на
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2,35 лева /два лева и тридесет и пет
стотинки/, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2020 год. до 26.04.2023
год., както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 5,90 лева /пет лева и
деветдесет стотинки/, представляваща сторените по настоящото делото разноски,
съразмерно с уважената част от претенциите.
5
ОСЪЖДА К. Ж. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: //////, партер, чрез адв.
Н. да заплати на „ТС” ЕАД, ЕИК ///////, със седалище и адрес на управление: гр. ///// на
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2,35 лева /два лева и тридесет и пет
стотинки/, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2020 год. до 26.04.2023
год., както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 5,90 лева /пет лева и
деветдесет стотинки/, представляваща сторените по настоящото делото разноски,
съразмерно с уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК /////// да заплати на Д. К. Р. , ЕГН ********** на
правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 314,58 лева /триста и четиринадесет
лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща сторените в производтството
разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК /////// да заплати на А. Ж. Т. , ЕГН ********** на
правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 314,31 лева /триста и четиринадесет
лева и тридесет и една стотинки/, представляваща сторените в производтството
разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК /////// да заплати на К. Ж. И., ЕГН ********** на
правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 314,31 лева /триста и четиринадесет
лева и тридесет и една стотинки/, представляваща сторените в производтството
разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Н“ ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6