Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и осми юли през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 16369 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 ГПК.
С решение от 10.06.2019 г. СРС, 166 с-в, по гр.д.№ 90046/17
г. е признал за установено по реда на чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149
ЗЕ, че А.З.К. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 2 138,00 лв.-доставена от
дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в гр.София, жк „, аб.№ 350066 за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г, както и сумата от 27,00 лв.-такса за предоставена
услуга дялово разпределение за същия период със законната лихва от 23.12.2016
г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 75473/16 г. на СРС, 46 с-в,
като е отхвърлил иска по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата 159,36 лв.-законна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 10.07.2015
г. до 14.12.2016 г. и сумата 3,93 лв.-законна лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 10.07.2015 г. до 14.12.2016 г., като
неоснователни.Решението е постановено при участието на „Б.Б.” ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответницата А.З.К. в частта, с която са
уважени исковете с оплакване, че решението е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост.Моли съда да отмени решението в
обжалваната част.
Ответникът по въззивната жалба- „Т.С.” ЕАД оспорва
същата, без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач- „Б.Б.” ООД не взема становище по
нея.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД.Ищецът- „Топлофикация-София” АД твърди, че на 23.12.2016 г. е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А.З.К.
за сумата от 2 138,00 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена от
ответника топлинна енергия за периода 01.05.2014
г.-14.12.2016 г., сумата от 159,36 лв.-законна лихва за забава от 10.07.2015 г.
до 14.12.2016 г., сумата от 27,00 лв.-главница за услугата дялово разпределение
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и 3,93 лв.-лихва от 10.07.2015 г.
до 14.12.2016 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане.Длъжницата е депозирала възражение по
чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и на ищеца е даден 1-месечен
срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че ответницата е
потребител на топлинна енергия за битови нужди в качеството й на собственик за
следния топлоснабден имот- апартамент Б, находящ се в гр.София, жк „***********,
и че за процесния период й е доставил топлинна енергия при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за
битови нужди в гр.София, одобрени с решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в
сила от 13.02.2008 г. и Общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 14.03.2014
г.Съгласно цитираните ОУ от 2014 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на продавача, като не се начислява
лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се дължи в
случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 30-дневния срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.Етажната
собственост, в която се намира имота, е
сключила договори за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „Б.Б.” ООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата, че му дължи сума за консумирана
топлинна енергия в размер на 2 138,00 лв.-главница, представляваща стойността
на неплатена от ответника топлинна енергия за
периода 01.05.2014 г.-14.12.2016 г., сумата от 159,36 лв.-законна лихва
за забава от 10.07.2015 г. до 14.12.2016 г., сумата от 27,00 лв.-главница за
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и
3,93 лв.-лихва от 10.07.2015 г. до 14.12.2016 г. със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
главницата.
Със заявление вх.№
3088039/23.12.2016 г. „Топлофикация-София” ЕАД е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А.З.К. за процесните суми.На 01.02.2017 г. е издадена
заповед по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.На
27.11.2017 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за
установяванена вземането си.Исковата молба е подадена на 22.12.2017 г. / в
срока по чл.415, ал.4 ГПК/.
С нотариален акт
№ 17 по н.д.464/06 г. е оформен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с
който ЕТ „А.-Ц-З.С.“ и Ц.Б.В.-С. са продали на А.З. С. апартамент Б, находящ се
в гр.София, жк „***********, ет.1 с площ от 61,54 кв.м., като З.А.С. и Ц.Б.В.-С.
са си запазили заедно и поотделно пожизнено и безвъзмездно право на ползване
върху описания имот.
С декларация с
нотариална заверка на подписите с рег.№ 13761/07.12.2006 г. З.А.С. и Ц.Б.В.-С.
са декларирали, че се отказват от запазеното си право на ползване върху имота.
Видно от нотариален
акт № 5 по н.д.№ 554/2006 г. А.З. С. е учредила в полза
на „Токуда Банк“ АД договорна ипотека върху апартамент Б, находящ се в
гр.София, жк „***********, ет.1.
Видно от извършената по заповедното производство служебна
справка по Наредба № 14/18.11.2009 г. след сключване на граждански брак на
29.10.2012 г. А.З. С. е придобила фамилно име К..
Представен е
констативен протокол № 6921/18.10.2012 г. за установяване на идентичност между
номерацията на жк „***********, ет.1, ап.Б по нотариален акт и номерацията на същата в информационната
система на „Т.С.“ ЕАД.Административният адрес-*** е идентичен с жк „***********,
ап.60, аб.2 от информационната система на „Т.С.“ ЕАД.
На 30.06.2002 г.
общото събрание на етажната собственост /ЕС/, в която се намира процесния имот,
е взела решение за сключване на договор за индивидуално разпределение на
топлинната енергия по апартаменти с „Б.Б.” ООД.
На 27.08.2002 г.
ЕС в гр.София, жк „*******е подписала договор № 1716 за услугата „топлинно
счетоводство” с „Б.Б.” ООД.
Представени са и
формуляри за отчет, подписани от ответницата.
От заключението на приетата техническа експертиза на
в.л.Б.В.-Т. е установено, че общият размер на начислените по фактури суми за
топлинна енергия за имота възлиза на 1 693,17 лв., а след съобразяване на
изравнителните сметки-2 138,05 лв.Сумите са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, технологичните
разходи на АС са приспадани за сметка на ищеца.В имота има монтирани пет
отоплителни тела с пет топлоразпределители, ползва се топла вода, но липсва
узаконен водомер и разхода за топла вода се начислява на един брой потребители
при норма 140 л на потребител за едно денонощие.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л.
Ю.Н. е установено, че липсват данни за плащане на процесните суми.Размерът на
законната лихва върху главницата след издаване на обща фактура за отчетния
период възлиза на 163,29 лв.Таксата за дялово разпределение за отчетния период
от м.05.2014 г. до м.04.2015 г. е на стойност 27 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
В частта, с която са отхвърлени
исковете, решението е влязло в сила поради необжалването му.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за
да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или
право, когато има интерес от
това.Ищецът мотивира правния си интерес с твърдението, че длъжникът е подал
възражение в срока по чл.414 ГПК, поради
което в срока по чл.415, ал.4 ГПК е предявил искове относно вземането си за главница и лихва за
забава.При това положение е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове и същите се явяват допустими.
Съгласно чл.153
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия.
Първоинстанционният
съд е приел, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия за
процесния имот за исковия период, и че имотът е бил топлоснабден.По отношение
размера на претендираните суми за главници за топлинна енергия и дялово
разпределение съдът е кредитирал заключенията на приетите по делото техническа
и съдебно-счетоводна експертизи.
Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
От заключенията на техническата и съдебно-счетоводната
експертизи, които са изготвени въз основа на показанията на измервателните
уреди, е установен размера на реално потребеното количество топлинна енергия и
стойността на дяловото разпределение.
Не се установи при постановяването на обжалваното решение
да са нарушени императивни материалноправни норми.Подадената въззивна жалба е
бланкетна и не съдържа мотивирано изложение на пороци на първоинстанционното
решение, а съгласно чл.269 ГПК въззивната инстанция е обвързана от посоченото в
нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на
двете инстанции първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната
част.
Разноски в полза на въззиваемия за въззивното
производство не следва да се присъждат, тъй като същият не е подал отговор на
въззивната жалба, не е бил представляван в съдебно заседание, а е депозирал
бланкетна молба, с която е заявено немотивирано оспорване на въззивната жалба.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 10.06.2019
г. на СРС, 166 с-в, по гр.д.№ 90046/17 г. в обжалваната част.
Решението е постановено при участието
на „Б.Б.” ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.