№ 68
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225000600057 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 52/06.12.2021г., постановена по НОХД № 2081/2021г.
по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, подсъдимият Л. А. К. е признат за
виновен в това, че на 07.06.2019г. в село *, община *, област *, при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „*“ с рег. № *,
собственост на К. Т. Д., е нарушил правилата за движение - чл.40, ал.1 и ал.2
от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на В. Д. Д., ЕГН
**********, като е избягал от местопроизшествието, поради което и на
основание чл.343, ал.3, пр.6, б.„б“ вр. ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК
вр. чл.54 вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода,
изпълнението на което съгласно чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен
срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съобразно чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК е приспаднато от същото
наказание времето, през което е бил задържан по реда на чл.72 от ЗМВР на
07.06.2019г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
1
свобода.
На основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият е лишен
от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Първоинстанционният съд се е произнесъл относно веществените
доказателства.
В тежест на подсъдимия К. са възложени направените по делото
разноски в размер на 2133 лв. Осъден е да заплати на частните обвинители Р.
В. П. и С. В. К., на всяка една от тях, сумата от 1500 лв., разноски за
адвокатско възнаграждение.
Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв.И.Р., повереник на
частните обвинители В. В. К., Р. В. П. и С. В. К., с оплакване за
несправедливост в частта относно наложените наказания и разноските. Прави
се искане за изменение на атакуваната присъда, като се отмени приложението
на чл.66 от НК и се възложат в тежест на подсъдимия претендираните от
частните обвинители разноски в размер от по 3000 лв. за всяка.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
гр.Пловдив намира, че наложеното наказание на подсъдимия К. е
несправедливо. Счита, че на същия следва да се определи наказание
лишаване от свобода в размер на три години, което съгласно чл.58а, ал.1 от
НК да се редуцира на две години, които да се изтърпят ефективно. Предлага
да се измени присъдата на първоинстанционния съд в горния смисъл. Сочи,
че с отмяна приложението на чл.66 от НК противоречието между диспозитива
и мотивите на контролирания съдебен акт относно размера на определения
изпитателен срок остава без правно значение.
Частните обвинители В. В. К., Р. В. П. и С. В. К., лично и чрез техния
повереник, поддържат жалбата си и допълнението към нея с изложените в тях
съображения. Изразяват становище, че предлаганият от представителя на
държавното обвинение размер от две години лишаване от свобода се явява
завишен с оглед младата възраст на подсъдимия.
Частните обвинители Д. В. Д., Е. В. Б., Й. В. О. и техният повереник
пледират, че за постигане целите на генералната и специалната превенции
подсъдимият К. следва да изтърпи ефективно наложената му санкция.
Относно вида и размера на наказанията предоставят на съда.
2
Подсъдимият К. и неговият защитник поддържат тезата, че присъдата
е правилна и законосъобразна и като такава трябва да се потвърди, а жалбата
на частните обвинители да се остави без уважение.
Подсъдимият, в последната си дума, изразява съжаление за случилото
се. Моли да не се изменя съдебният акт на Окръжен съд гр.Пловдив и да се
потвърди условното му наказание.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата
и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло,
съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежни страни в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
Въззивният съд намира, че в хода на наказателното производство са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
които не могат да се отстранят от горната инстанция.
Според диспозитива на присъдата на Окръжен съд гр.Пловдив за
извършено престъпление чл.343, ал.3, пр.6, б.„б“ вр. ал.1, б.„в“ вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК подсъдимият К. е осъден на три години лишаване от свобода,
изпълнението на което съгласно чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен
срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съгласно мотивите на контролирания съдебен акт „не се налага и
размерът на дължимия изпитателен срок да бъде по-висок от минимално
регламентирания в чл. 66 НК – три години.“.
Налице е противоречие между различните части на присъдата на
първоинстанционния съд относно размера на определения изпитателния срок
при приложението на института на условното осъждане.
Според НПК всяка присъда се състои от мотиви и диспозитив. Те са
различни етапи от формиране на вътрешното съдийско убеждение. Съгласно
постоянната практика на ВКС по своето естество вътрешното убеждение на
съда е негова субективна увереност по отношение на определени факти и
обстоятелства, почиваща на доказателствата по делото, която има своя
външен израз, обективиран в мотивите към съдебния акт. По този начин
3
вътрешното убеждение на съда става достояние, както на страните, така и на
всяка следваща инстанция, и прави възможно проследяване на начина на
формирането му и упражняването на контрол върху този процес.
Всяко разминаване между отделните части на присъдата не позволява
да се разбере действителната воля на решаващия съд. Това е пречка да се
извърши проверка от втората инстанция според правилата по НПК и
съществено нарушение на процесуалните права на страните. Противоречията
в правните изводи на постановения краен съдебен акт го опорочават и са от
категорията на абсолютните основания за неговата отмяна, защото
неминуемо накърняват процесуалното право на страните да получат в пълен
обем охрана на своите интереси чрез достъп до съд.
В случая ограничаването на процесуалните права на страните е
довело до съществено процесуално нарушение. То е неотстранимо от
въззивния съдебен състав, тъй като би ги лишило от една инстанция, и има за
последица отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр.Пловдив.
Първоинстанционният съд е допуснал и друго съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в неуведомяване на всички лица,
които имат качеството на пострадали, за правата им като такива и за
възможността да се конституират като акцесорни страни в процеса - частни
обвинители и граждански ищци.
Видно от доказателствата по делото починалата В. Д. Д. е имала деца,
внуци, жив брат и сестра. Всички те попадат в кръга на лицата, които са
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък съгласно Тълкувателно решение №
1/21.06.2018г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК.
Първостепенният съд е разяснил правата на пострадали само на
низходящите от първа степен на починалата, на сестра й, но не и на
низходящите от втора степен, както и на брат й. Внуците и живият й брат не
са били призовани за участие в разпоредителното заседание. Не са били
уведомени за правата си и за възможността да участват в съдебното
производство. Така са били лишени от правото да се конституират като
акцесорни страни в процеса и да защитят правата си в пълен обем.
Настоящата инстанция намира, че за прецизност следва да посочи, че
4
обвинителният акт, поставил началото на съдебното производство, съдържа
някои несъответствия. На л.2 от прокурорския акт, описвайки задните врати
на превозното средство, управлявано от подсъдимия К., наблюдаващият
прокурор е приел, че „задна лява дясна на буса“ е отворена, а „лява задна
врата“ е затворена. Подобен изказ за „задна лява дясна” врата на МПС е
очевидна фактическа грешка и може да се отстрани по реда на чл.248а от
НПК.
Поради визираните процесуални нарушения Пловдивският
апелативен съд няма да обсъжда оплакванията в жалбата на частните
обвинители и доводите на държавното и частното обвинение относно
справедливостта на наложените наказания.
С оглед на изложеното и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3,
т.1 вр. ал.1, т.2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 52/06.12.2021г., постановена по НОХД №
2081/2021г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд
гр.Пловдив от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание.
Решението не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5