Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 18.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***
РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ри граждански състав в открито
заседание, на 19.12.2016 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от
съдия ДИЛОВА гражданско дело № 7077 по описа на
съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното :
Иск с
правно основание чл.422 ал.1 от ГПК.
Делото
е образувано въз основа на депозирана искова молба от от А.А.Б. от гр. *** против И.Г.Т. ***, в която се
твърди че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника, по която е образувано ч. гр.д.№4212/16г. Твърди се, че съдът е
издал заповед за изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока
по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че на
30.06.2015г. между страните е бил сключен договор за заем за сумата 1500 евро.
Твърди се, че ответницата се е задължила да върне сумата до 30.06.2015г. Моли
съда да осъди ответника да му заплати сумата 1500 евро главница по договора за
заем.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК е представил писмен отговор, в който оспорва
предявения иск. Твърди, че е върнала сумата.
В о.с.з. ищцата не се явява,
представлява се от адв. Ж., който поддържа исковата молба.
В о.с.з. ответницата, редовно
призована, не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, съобрази
доводите на страните и взе предвди разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От
приложеното ч.гр.д. № 4212/2016год. по описа на ПлРС се установява, че е
издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено на ответницата да заплати
на ищцата главница 1500 евро, ведно със законната лихва от 09.06.2016 г.,както
и деловодни разноски в размер на 58,68 лв. държавна такса. В заповедта е посочено, че вземането на кредитора произтича от предоставен паричен заем на длъжника от
кредитора в размер
на 1500евро.
От представената и неоспорена от ответната страна
Разписка/приложена на л.4 от делото - заверено ксерокопие/ се установява, че
същата удостоверява получена от ответницата и предоставена й в заем от ищцата
на 30.06.2015год. сума в размер 1500 евро., с уговорен и вписан в разписката
краен срок за връщане 31.08.2015год. Ответника не оспорва, че е получила
сумата, но твърди че сумата е върната на кредитора. Съгласно чл.240 ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Доколкото не е
спорно, че ответницата е подписала процесната разписка то следва да се приеме, че
сумата и то именно в размера, посочен в договора, е предадена на заемателката. В хода на съдебното дирене ответницата не е
ангажирала никакви писмени или гласни доказателства, от които да се установява,
че основното задължение на заемателя по
процесния договор - да върне получените парични
средства на падежа, е било изпълнено. Ето защо следва да се приеме, че
съществува вземане на ищеца срещу ответницата в размер на 1500,00 евро, представляваща невърнат заем по договор от
30.06.2015г.
Предявеният иск е доказан и следва да бъде
уважен, като се присъдят и направените разноски от ищеца в това производство –58,68лв
за деловодни разноски и 450 лв за адвокатско възнаграждение. С оглед
разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно
изхода на спора. Ето защо следва ответницата да бъде осъдена да заплати на
ищеца и разноските от заповедното производство в размер на 58,68 лева за държавна
такса.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 от ГПК, че И.Г.Т.,
ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
на кредитора А.А.Б., ЕГН **********,***, *** , сумата главница 1500 евро, представляваща неизпълнено
задължение по договор за заем от 30.06.2015г., ведно със законната лихва от 09.06.2016 г датата на подаване на заявлението, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 4212/2016год. по описа на *** районен съд.
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ал.1 от ГПК И.Г.Т., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на А.А.Б., ЕГН **********, гр. *** ***, направените разноски по делото в размер на 58,68лв за деловодни разноски и 450 лв за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК И.Г.Т.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Б.,
ЕГН **********, гр. *** ***, направените разноски по делото в размер на 58,68лв за деловодни разноски направени в
заповедното производство.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез ***
районен съд пред *** окръжен съд.
районен
съдия: