Решение по дело №216/2024 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл.10 ал.6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Н. В. М. с [ЕГН] от [населено място], [улица], представляван от процесуалния представител адв. М. В. с адрес за призоваване [населено място], ул.“Д. К. С.“ №3, срещу Заповед №ЗСПД/Д-ТХ/1840 от 17.04.2024 г. на директора на Д. „Социално подпомагане“ - [населено място], с която на същия е отказано отпускането на месечна помощ за отглеждането на дете до завършването на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, за детето Д. Н. М., считано от 01.03.2024 г. Посочено е, че обжалваният административен акт е нищожен, а при условията на евентуалност незаконосъобразен, тъй като не са изложени мотиви за неговото издаване. Заявява се, че са допуснати многобройни нарушения на материалния и процесуалния закон, а също така е нарушена целта на закона. Настоява се за обявяването на нищожността на отказа, а при условията на евентуалност - за обявяването на незаконосъобразността на оспорения административен акт.

В срока за отговор не е постъпил писмен отговор на жалбата. В началото на съдебното заседание процесуалният представител на ответника е посочил, че същата е неоснователна, като при издаването на обжалвания акт са спазени всички изисквания на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят няма право на помощта, тъй като към датата на подаването на заявлението за отпускане на месечна помощ детето, респективно неговата майка не са пребивавали повече от 183 дни в рамките на 12 месеца на територията на Република България.

След даването на ход на делото по същество жалбоподателят чрез своя пълномощник е заявил, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява порочността на обжалвания административен акт; в мотивите, които е изложил директорът на Д. „Социално подпомагане“ - Добрич, по никакъв начин няма изложени факти и обстоятелства, които да дадат една ясна представа за направения изричен отказ със заповедта; там са описани норми; посочено е по данни на бащата, че детето е родено в Украйна; тази информация е потвърдена и от справка за семейното положение; през целия период семейството според органа не отговаряло на нормативните изисквания, поради което съществувало наличието за пречка за отпускането на исканата помощ, без да има конкретизация кой е периодът, как са го установили, кой от семейството или цялото семейство не отговарят; не може да се извлече волята на административния орган; заповедта е незаконосъобразна и противоречи на целта на закона, защото е подадена от лице, което има право да се ползва от такава помощ, а именно родителят на дете, което живее в България; самата проверка е необективна и избирателна; никъде не се цитират конкретните факти и обстоятелства как е установено това местоживеене и кое се разбира под трайно местоживеене; основава се единствено на справката от МВР, която е дадена за пътувания извън страната; съгласно Конституцията на Република България и международните актове на гражданите не може да се наложи забрана за пътуване; от представените документи по безспорен начин може да се установи, че семейството е трайно пребиваващо в България; за майката е представен документ за временна закрила – регистрационна карта, от която е видно, че тя е от 2022 г. в България; същата е с адресна регистрация на адреса на жалбоподателя; нейното отсъствие е било в периода на бременност; ако се вземе предвид разпоредбата на чл.48 ал.7 от КМЧП под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване; за определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или намерение да създаде такива връзки; в конкретния случай както бащата, така и майката трайно са се установили да живеят в България на един и същ адрес; от януари 2023 г. майката е адресно регистрирана на адреса на бащата, но тя е живяла и преди това на този адрес; между родителите има сключен брак; там се отглежда и другото дете; администрацията не е в състояние да установи, че това семейство се е установило извън страната за повече от 183 дни и не го е сторила; не са направени максимални усилия за изясняването на фактическата обстановка и причините за отсъствието на майката; оспорената заповед е в нарушение на изискванията на чл.35 от АПК, според които административният орган трябва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая; нарушен е и чл.36 ал. 1 от АПК, според който органът е длъжен да събере служебно относимите за издаването на акта доказателства; единственото, което е дало основание за отказа, е справката на МВР, която е обективна, но не дава достоверност относно местонахождението на лицето; налице са предпоставките за отпускането на поисканата месечна помощ за детето; оспорената заповед е преждевременно издадена, при неизяснена фактическа обстановка, при липсата на ясни факти и обстоятелства, които да са удостоверени по надлежен ред, а оттам има неправилно и тенденциозно тълкуване на правните норми, съответно на събраната информация; в тази връзка моли за уважаването на жалбата и присъждането на сторените разноски, включително адвокатско възнаграждение по наредбата за минималните адвокатски възнаграждения; по делото няма определен материален интерес и адвокатското възнаграждение не се определя според разпоредбата на чл.8 ал.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебното заседание ответникът чрез своя процесуален представител е посочил, че жалбата е неоснователна, а заповедта на директора на Д. „Социално подпомагане“ – [населено място] е правилна и законосъобразна; административният акт отговаря на всички визирани в АПК изисквания, а именно е издаден в писмена форма от материално и териториално компетентен орган съгласно ЗСПД, съдържащ всички фактически правни основания за постановяването му, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон, а е съобразена и неговата цел; конкретният случай е за постъпило в Д. „Социално подпомагане“ заявление от 25.03.2024 г. за отпускането на семейна помощ за дете по чл.7 ал.1 от ЗСПД за детето Д. М., което е родено на 25.12.2023 г. в Украйна; условията и реда за отпускане на месечна помощ за деца са регламентирани в ЗСПД и ППЗСПД, като съгласно чл.7 ал.1 т.5 от ЗСПД месечните помощи за детето до завършване на средно образование, но не повече [възраст] възраст се предоставят на семейства, които отговарят на условията на чл. 4а) и живеят постоянно в страната; в специалния закон законодателят е заложил изискването семейството да живее постоянно в страната кумулативно с изискването да отговаря на другите условия и детето да живее постоянно в страната; за прецизирания период е регламентирано, че право на семейни помощи по чл.2 ал.3 т.2 от същия закон имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца по - нисък или равен на дохода, определен за целта от Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по - малък от предходната година; в чл.3 т.3 от ЗСПД е заложено, че право на семейни помощи имат семействата, в които единият от родителите е български гражданин за децата български граждани, които се отглеждат в страната, а в §1 т.4 от допълнителните разпоредби на закона има легална дефиниция за лице, което е пребиващо постоянно в страната - това е лице, живеещо постоянно в страната, което пребивава на територията на страната повече от 183 дни в рамките на 12 месеца; от получената служебна информация от ОД на МВР – Добрич е видно, че съпругата на заявителя Я. М. не е пребивавала в страната от 19.08.2023 г. до 15.03.2024 г.; детето е родено в Украйна на 25.12.2023 г.; извършени са всички справки и е установено, че през прецизирания период семейството не отговаря на посочените нормативни изисквания, поради което съществува пречка за отпускането на исканата помощ; след като детето е родено на 25.12.2023 г. в Украйна, няма как към момента на подаването на заявлението за прецизирания период 12 месеца назад майката и детето да са пребивавали поне 183 дни в страната; административният акт е мотивиран и е разяснено на жалбоподателя защо се отказва исканата от него помощ; нито законът, нито правилникът залагат физическо посещение на адрес и изготвяне на социален доклад; правилно е така, защото се отпускат стотици хиляди семейни помощи за деца; безспорно е установено, че детето и неговата майка не са пребивавали в страната повече от 183 дни в рамките на една година за прецизирания период и всичко това е в противовес със законовите изисквания, които административният орган е трябвало да съобрази и съответно да откаже помощта; в тази насока е Решение №85/22.07.2016 г. на А. съд - Кърджали по АД №59/2016 г. по абсолютно идентичен случай, в който съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна; поради всички тези изложени съображения обжалваният административен акт на директора на Д. „Социално подпомагане“ – Добрич е правилен и законосъобразен; настоява за оставянето му в сила и за отхвърлянето на жалбата на Н. В. М. като неоснователна и недоказана, а също и за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Процесният акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Неправилно с оспореното решение директорът на Д. „Социално подпомагане“ - [населено място] е отказал отпускането на месечна помощ за отглеждането на дете до завършването на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, за детето Д. Н. М., считано от 01.03.2024 г. Съгласно чл.7 ал.1 от ЗСПД месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл.4а) от ЗСПД и живеят постоянно в страната, при условие че детето: 1. Не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето; 2. Редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3. До завършване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 4. Има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние; 5. Живее постоянно в страната. Според чл.4а) от ЗСПД право на семейни помощи по чл.2 ал.3 т.2 имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. Между страните не се спори и това е изрично отразено в представената преписка, като в този смисъл са и показанията на разпитания по делото социален работник, че всички останали изисквания на закона за отпускане на исканата помощ са били изпълнени, като единственият спорен въпрос по делото е този дали семейството отговаря на изискването да живее постоянно в страната. Действително съгласно §1 т.4 от ЗСПД лице, живеещо постоянно в страната, е това, което пребивава на територията на страната повече от 183 дни в рамките на 12 месеца. Настоящият съдебен състав намира обаче, че за изпълнение на изискването на закона семейството да живее постоянно в страната е достатъчно единият родител и детето да живеят постоянно в страната, което в настоящата хипотеза безспорно е изпълнено. Не се спори, че бащата Н. В. М. за последната 1 година има излизания от страната общо за около 1 месец и 20 дни (основно – около раждането на детето); неговият постоянен и настоящ адрес през целия период е бил на територията на Република България; той е пребивавал и работил на територията на страната. Д. Д. Н. М. също от 15.03.2024 г. се намира на територията на страната, като отпускането на помощта не се претендира за минал период, а за периода от месеца на влизането му в страната. За майката също има достатъчно данни, че е с предоставена временна закрила на територията на страната още от 17.04.2022 г. до настоящия момент. Освен това единственият документ, удостоверяващ отсъствие на майката от територията на страната (около раждането на детето) е справката от ОД на МВР – Добрич относно регистрираните задгранични пътувания, но в нея изрично е отбелязано, че от 01.01.2007 г. Република България е член на Европейския съюз и съгласно Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите – членки, те се проверяват на ГКПП по метода „преценка на риска“ и данните за пътуванията им са непълни след тази дата, като програмата не извежда информация за посоката на излизане/влизане. Затова жалбоподателят е отговарял на всички условия за получаването на исканата помощ от първо число на месеца, през който е подадено заявлението – декларация в съответствие с чл.19 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца, т.е. от 01.03.2024 г. Подадената жалба е основателна и трябва да бъде уважена.

С оглед на всичко изложено обжалваният административен акт страда от посочените в чл.146 т.4 от АПК пороци и следва да бъде отменен, а преписката – изпратена на компетентния административен орган за ново произнасяне по заявлението при съобразяване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Съобразно изхода от спора и на основание на чл.143 ал. 1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдени направените и поискани по делото разноски в размер на 10 лева внесена държавна такса. Н. основание на чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М. В. дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева при съобразяването на материалния интерес по делото (отказано е отпускането на месечна помощ в размер на 50 лева за срок от 1 година, което е видно и от заявлението – декларация на жалбоподателя, намиращо се на лист 9 – 10 от делото).

Водим от горното и на основание на чл.172 ал.2 във връзка с чл.173 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Н. В. М. с [ЕГН] от [населено място], [улица]Заповед №ЗСПД/Д-ТХ/1840 от 17.04.2024 г. на директора на Д. „Социално подпомагане“ - [населено място], с която на същия е отказано отпускането на месечна помощ за отглеждането на дете до завършването на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, за детето Д. Н. М., считано от 01.03.2024 г.

ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на Д. „Социално подпомагане“ – [населено място] за ново произнасяне по заявление с вх. рег. №ЗСПД/Д-ТХ/1840/25.03.2024 г. на Н. В. М. с [ЕГН] от [населено място], [улица]при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Д. „Социално подпомагане“ – [населено място] да заплати на Н. В. М. с [ЕГН] от [населено място], [улица]сумата от 10 (десет) лева, представляваща направените разноски по административно дело №216/2024 г. по описа на ДАС.

ОСЪЖДА Д. „Социално подпомагане“ – [населено място] да заплати на адвокат М. В. П. от [населено място], ул.“Д. Константин Стоилов“ №3 на основание на чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.