№ 2515
гр. Варна, 30.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20253100500889 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 22485/12.03.2025 г. от Е. В. И.,
гражданка на Руска федерация, родена на ****., с постоянен адрес в Руска
федерация, със съдебен адрес: г.В. ул.Н.Б.****, чрез адв. И. А., против
Решение № 543/18.02.2025 г., постановено по гр. д. № 16697/2023 г. по описа
на Районен съд – Варна, с което е осъдена да заплати на „БЛЯК СИЙ
ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис I" № 82, ет. 2, ап. 3, сумата от 6771,33
евро, представляваща възнаграждение за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. по Договор
за поддръжка и управление от 13.02.2008 г., преподписан на 22.07.2009 г. за
имот с идентификатор 53045.503.212.2.59, сключен между страните, ведно със
законната лихва от датата на предявяването на иска - 28.12.2023 г. до
окончателното плащане на сумата.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение като постановено при неправилно
възприета от решаващия състав фактическа обстановка, както и при
нарушения на материалния и процесуалния закони. На първо място,
въззивницата счита за неправилно решението в частта, с която е възприето, че
договорът бил сключен между страните на 13.02.2008 г., както и че същият
обвързвал страните по спорното вземане. Сочи, че подписаният от
неовластено за това лице договор от 22.07.2009 г. не породил правни
последици. Твърди, че в приложение № 2 към договора липсвали посочени
индивидуализация на страните, предмет, както и подпис, а била посочена
единствено цена. Счита предварителния договор за развален, за което
дружеството било уведомено в писмен вид през 05.2009 г. Аргументира
1
позицията си с актуалното към 28.05.2009 г. – дата на нотариалния акт,
законодателство, като в тази връзка твърди, че задълженията по поддръжка не
били възникнали. Счита за неправилен извода на съда, с който не били
възприети възражения за нищожност на договора от 2009 г. и по твърдяното
като неподписано приложение № 2 към предходно сключения предварителен
договор от 2008 г. Сочи, че узнала за договора от 28.05.2009 г. едва през 2020
г., като сключването му изрично не било потвърдено от въззивницата като
обвързващо същата. Твърди наличието на хипотезата по чл. 51 ЗУЕС при
разпределение на поддръжката на общите части от сградата. Излага
съображения за нищожност на договора. Изразява становище за неправилна
преценка на събраните гласни доказателства. Оспорва извода в обжалваното
решение досежно липсата на право на отказ от услугите, предлагани от
дружеството. Сочи като изправно поведението на въззивницата, която
преустановила плащанията си, след като правоотношението, въз основа на
което произтичали същите, било прекратено. Счита клаузата на т. 5.6.1. от
договора за нищожна поради противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП. Поддържа
позицията си за нищожност на договора поради противоречие с разпоредбите
на ЗЗП. В условията на евентуалност, сочи, че паричната претенция следвало
да бъде присъдена в редуциран размер. На изложените в жалбата доводи е
отправено искане за отмяна на оспореното решение, като бъде постановено
друго, с исковите претенции да бъдат отхвърлени, а в условията на
евентуалност – да бъде редуциран размерът на претенцията. Претендира
разноски за две съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – „БЛЯК СИЙ
ИНВЕСТМЪНТ ТРЪСТ“ ЕАД, чрез адв. Г. М., депозира отговор на въззивната
жалба, с който е заявено искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Поддържа, че към датата на подписване на договора от 13.02.2008 г.
липсвало изискване за форма на същия, като чл. 51 ЗУЕС не бил приложим в
настоящия случай. Сочи, че предоставянето на услуги по управление на имота
било уговорено с предварителния договор. Счита, че недвижимият имот,
представляващ апартамент, бил предаден на ответницата. Твърди, че
потребителското качество на насрещната страна не било доказано. Споделя
изводите на първоинстанционния съд досежно твърдяната нищожност на
договора. Счита неоснователно твърдението на въззивницата за неизпълнение
на договорни клаузи. Счита, че последната не притежавала право да развали
договора, тъй като същата била неизправна страна по него. Поддържа, че в
предходната редакция на чл. 2, ал .2 ЗУЕС било невъзможно вписването на
договора, твърди и неприложимост на чл. 51 ЗУЕС, поради което формира
позиция за валидност на същия с посочена съдебна практика в подкрепа на
становището си. Счита и че още с подписването на предварителния договор за
покупко-продажба на недвижимия имот и приложение № 2 към него, тя се е
съгласила и съответно задължила с условията по договора за поддръжка и
управление. Сочи, че възлагането и определянето на „луксозни услуги“ стояло
извън компетентността на ОС на ЕС. Излага становище по обстоятелствата по
делото. На посочените в отговора основания отправя искане за постановяване
на решение, с което да бъде отхвърлена като неоснователна въззивната жалба.
2
Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба от Е. В. И., гражданка на
Руска федерация, родена на ****., с постоянен адрес в Руска федерация, със
съдебен адрес: г.В. ул.Н.Б.****, чрез адв. И. А., против Решение №
543/18.02.2025 г., постановено по гр. д. № 16697/2023 г. по описа на Районен
съд – Варна, с което е осъдена да заплати на „БЛЯК СИЙ ИНВЕСТМЪНТ
ТРЪСТ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Княз Борис I" № 82, ет. 2, ап. 3, сумата от 6771,33 евро,
представляваща възнаграждение за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. по Договор за
поддръжка и управление от 13.02.2008 г., преподписан на 22.07.2009 г. за имот
с идентификатор 53045.503.212.2.59, сключен между страните, ведно със
законната лихва от датата на предявяването на иска - 28.12.2023 г. до
окончателното плащане на сумата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
23.06.2025 г., от 10,30 часа, за които дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивницата се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен
съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр.
Варна, ул. „А. Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра към ОС –
Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по медиация и
медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод
за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4