РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2557
гр. Пловдив, 20 декември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на шести октомври през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1945 по описа
за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на Глава ХІХ от ДОПК във връзка с чл. 144, ал. 1 от ДОПК.
2. Образувано е по жалба, предявена от “КЪНСТРАКШЪНС 2018” ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Н.П., против Акт
за прихващане и възстановяване (АПВ) № П-16001621057694-004-001/12.04.2021 г.,
издаден от В.Х.Ч.на длъжност инспектор по приходите при
ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 343/22.06.2021 г. на
Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив.
В жалбата са
изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и
се иска прогласяване на неговата нищожност или неговата отмяна, както и връщане
на преписката на компетентния орган на приходите с указания за определяне и
възстановяване на лихва за забава върху възстановения със закъснение ДДС за м.
06.2019 г. в размер на 623 048,74 лв. за периода от 06.08.2019 г. – денят
следващ денят на подаване на искане с вх. №
70-00-9591/05.08.2019 г., до 02.04.2020 г. - на която дата е извършено
прихващане с АПВ № П-1600162049312-004-001/02.04.2020 г. Искането за нищожност
е обосновано с твърдения за издаване на оспорения АПВ в противоречие с Решение № 14352/19.11.2020 г., постановено по
адм. дело № 5144/2020 г. по описа на ВАС. Допълнителни съображения са изложени
в писмена защита, приложна по делото. Претендират се направените по делото
разноски.
3. Ответникът по жалбата –
Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив,
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Подробни съображения са
изложени в писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на
съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За
допустимостта:
4. Актът за прихващане или възстановяване е обжалван в предвидения за това
срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с
решението си го е потвърдил изцяло. Така постановеният от Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения за това процесуален срок, налагат извод за нейната
ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. С резолюция за извършване на проверка № П-16001621057694-0РП-001/29.03.2021
г., издадена от М.С., на длъжност главен Началник сектор при ТД на НАП гр.
Пловдив, по повод подадено Искане за прихващане или възстановяване вх. № **********/25.03.2021
г. от страна на дружеството-жалбоподател, е разпоредено извършването на
проверка относно прихващане/възстановяване на ДДС за периода 01.08.2019 г. до
30.04.2020 г.
В хода на проверката извършена по реда на чл. 129 от ДОПК
и приключила с издавеното на процесния АПВ, е установено следното:
5.1. С така подаденото искане вх. № **********/25.03.2021 г., дружеството е
заявило възстановяване на лихва за забава в размер на 41 712,99 лв.
върху ДДС за възстановяване на стойност 623048,74 лв. за периода 06.08.2019
г. - 02.04.2020 г. Към искането е приложена обяснителна записка в която е
посочено, че лихвите са дължими с оглед установеното от ВАС с Решение № 14352
от 19.11.2020 г., постановено по адм. дело № 5144 по описа за 2020 г. на същия
съд.
5.2. Констатирано е, че на „КЪНСТРАКШЪНС 2018“ ЕООД е извършена данъчна ревизия
с обхват ДДС за периоди 23.02.2018 г. - 31.08.2018 г. и 01.09.2018 г. - 31.10.2018
г., приключила с РА № Р-16001618005423-091-001/03.04.2019 г. с допълнително
установени задължения.
5.3. Дружеството е подало СД по ЗДДС вх. № 16004017360/15.07.2019 г. за данъчен
период м.06.2019 г. с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 623 048,74
лв. На 05.08.2019 г. е подадено Искане за прихващане и/или възстановяване
вх. № 70-00-9591/05.08.2019 г., с което "КЪНСТРАКШЪНС 2018" ЕООД е
поискало прихващане на декларирания за данъчен период м.06.2019 г. ДДС за
възстановяване в размер на 623 048,74 лв. с установените на дружеството задължения по РА № Р-16001618005423-191-001/03.04.2019
г., на основание чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Във връзка с подаденото Искане на дружеството е възложена
проверка за прихващане и/или възстановяване, която е приключила с издаване на АПВ
№ П-16001619136247-004-001/29.08.2019 г. В хода на проверката е
установено, че относно декларирания ДДС за възстановяване за м.06.2019 г. не
може да се приложи разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и да се извърши
прихващане на изискуеми задължения, възникнали до датата на подаване на СД за
м.06.2019 г., тъй като дружеството е подало СД за дан. период м.07.2019 г. вх.
№ 16004039907/13.08.2019 г. и за декларирания ДДС за възстановяване за
м.06.2019 г. е започнала двумесечна процедура по приспадане по реда на т. 2 от
същата разпоредба.
Този АПВ е оспорен от дружеството пред Директора на
Дирекция „ОДОП" – Пловдив, който с Решение № 649/11.11.2019 г. го е
потвърдил.
Недоволно от така постановения резултат, дружеството е
оспорило АПВ № П-16001619136247-004-001/29.08.2019 г. пред Административен съд
Пловдив, по повод на което е образувано адм. дело № 3708/2019 г., приключило с
Решение № 471/19.02.2020 г., с което жалбата на “КЪНСТРАКШЪНС 2018” ЕООД против
посоченото АПВ е отхвърлена. Съдебното решение на административния съд е
обжалвано от Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив пред ВАС, който с Решение №
14352/19.11.2020 г., постановено по адм. дело № 5144/2020 г. на същия съд, отменя
Решение № 471/19.02.2020 г. на Административен съд Пловдив и връща административната
преписка на ТД на НАП - Пловдив за произнасяне по искането на „КЪНСТРАКШЪНС
2018" ЕООД с вх. № 70-00-9591/05.08.2019 г.
5.4. Междувременно, на 09.03.2020 г. от страна на
„КЪНСТРАКШЪНС 2018" ЕООД е подадено Искане вх. № *********/09.03.2020 г.
за прихващане на ДДС за възстановяване в размер на 623048,74 лв. по
приключила процедура за периода 01.06.2019 г. - 31.08.2019 г. с изискуеми
задължения по РА № Р-16001618005423-191-001/03.04.2019 г.
Във връзка с подаденото искане, на дружеството е
възложена проверка за прихващане и/или възстановяване, която е приключила с
издаване на АПВ №
П-1600162049312-004-001/02.04.2020 г. С този АПВ, на основание чл. 129
от ДОПК, подлежащият за възстановяване ДДС по приключила процедура за периода
01.06.2019 г. - 31.08.2019 г. в размер на 623 048,74 лв. е изцяло прихванат с
изискуеми публични задължения.
Срещу АПВ № П-1600162049312-004-001/02.04.2020 г. от
страна на дружеството е подадена жалба вх. № 70-003854/14.04.2020 г. (л. 101) до Директора на Дирекция „ОДОП" - Пловдив, с която посоченият АПВ е
обжалвано в частта, в която не е определена и възстановена/прихваната
лихва за забава, на основание чл. 92, ал. 10 от ЗДДС, за периода 16.10.2019 г. -
02.04.2020 г. за невъзстановения ДДС по приключилата процедура по приспадане в
срока по чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. В тази връзка, Директорът на Дирекция „ОДОП" - Пловдив се е
произнесъл с Решение № 265/10.06.2020 г., с което АПВ №
П-1600162049312-004-001/02.04.2020 г. е потвърден.
При това положение, дружеството е оспорило АПВ №
П-1600162049312-004-001/02.04.2020 г. в посочената по-горе част пред
Административен съд Пловдив, по повод на което е образувано адм. дело №
1540/2020 г., приключило с Решение № 2339/16.12.2020 г., с което жалбата на “КЪНСТРАКШЪНС
2018” ЕООД против посоченото АПВ също е отхвърлена. Съдебното решение на
административния съд е обжалвано от Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив пред
ВАС, във връзка с което е обрязвано адм. дело № 1925/2020 г. по описа на същия
съд. (Последното е приключило с Решение № 6333/27.05.2021 г., т.е. след
издаване на оспорения пред настоящата съдебна инстанция АПВ. С това решение ВАС
оставя в сила Решение № 2339/16.12.2020 г. адм. дело № 1540/2020 г. на Административен съд Пловдив).
5.5. Във връзка с цитираното по-горе Решение № 14352/19.11.2020 г., постановено по адм. дело № 5144/2020 г. по описа на ВАС (с което Решение № 471/19.02.2020 г. на
Административен съд Пловдив е отменено, а административната преписка е върната
на ТД на НАП - Пловдив за произнасяне по искането на „КЪНСТРАКШЪНС 2018"
ЕООД с вх. № 70-00-9591/05.08.2019 г.), е издадено АПВ
№ П-16001620209288-004-001/30.12.2020 г., с който не е
извършвано прихващане и/или възстановяване, а само е констатирано издаването на АПВ №
П-1600162049312-004-001/02.04.2020 г. и извършеното с него прихващане.
Срещу този АПВ също е подадена жалба от „Кънстракшънс
2018" ЕООД вх. № 70-00-519/11.01.2021 г. (л. 104) до Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, с която посоченият АПВ е обжалван, в частта, в която
не е определена и възстановена лихва за забава в размер на 41712,99 лв. върху
възстановения със закъснение ДДС за м. 06.2019 г. в размер на 623048,74 лв., за
периода от дата 05.08.2019 г., на която данъкът е следвало да бъде
прихванат съгласно чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и подадено искане с вх. №
70-00-9591/05.08.2019 г., до датата 02.04.2020 г., на която е извършено
прихващане с АПВ № П-1600162049312-004-001/02.04.2020 г.
По повод така депозираната жалба, Директорът на Дирекция
„ОДОП" - Пловдив е постановил Решение № 164/11.03.2021 г., с което АПВ №
П-16001620209288-004-001/30.12.2020 г. е потвърден. Посоченото АПВ е обжалвано
пред Административен съд Пловдив, във връзка с което е образувано адм. дело №
919/2021 г. по описа на съда. Същото обаче, включително и към настоящия момент,
не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, за което от настоящия съдебен
състав бе извършена служебна проверка в деловодната система на съда (л. 124 по делото).
5.6. При тези фактически установявания, с процесния АПВ №
П-16001621057694-004-001/12.04.2021 г., издаден от В.Х.Ч.на длъжност
инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, е прието, че дружеството няма
суми, подлежащи на възстановяване.
6. Този резултат е обжалван пред ответния административен орган, който с
Решение № 343/22.06.2021 г. е потвърдил оспорения пред настоящата съдебен
инстанция АПВ (№
П-16001621057694-004-001/12.04.2021 г.).
IV. За правото:
7. В случая, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос
факти и обстоятелства са установени от материално компетентен орган на приходната
администрация в хода на проверка съгласно чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК.
Проверката е завършила с издаването на предвидения в чл. 129 , ал. 3 от ДОПК
акт, който е постановен в изискваната от закона форма.
Констатира се обаче, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила – основание за оспорване по чл. 146, т. 3 от АПК, водещо до незаконосъобразност
на процесния АПВ №
П-16001621057694-004-001/12.04.2021 г., а това има за последица неговата отмяна. В следващото
изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
8. Изложеното по-горе в раздел „за фактите“ от настоящото решение и по-конкретно
в т. 2, т. 5.1. и т. 5.5., дават основание да се приеме, че настоящото
производството е с идентичен предмет като производството по оспорване на
АПВ №
П-16001620209288-004-001/30.12.2020 г. И в двете производството искането на “КЪНСТРАКШЪНС
2018” ЕООД се свежда до възстановяване на лихва за забава в размер на 41712,99 лв. върху
възстановения със закъснение ДДС за м. 06.2019 г. в размер на 623 048,74 лв.,
за периода от 06.08.2019 г. – датата следваща датата (05.08.2019 г.), на която
данъкът е следвало да бъде прихванат съгласно чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по
подадено искане с вх. № 70-00-9591/05.08.2019 г., до датата 02.04.2020 г., на
която е извършено прихващане с АПВ №
П-1600162049312-004-001/02.04.2020 г.
При тези данни, административният орган е бил
длъжен да извърши прецизна оценка на предмета и страните в двете производства
(да се установи има ли идентичност, пълна или частична), с оглед забраната по
чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, нещо което в случая не
е сторено.
9. В тази връзка е необходимо да бъде съобразено, че органът по приходите
не е освободен от задължението чл. 27, ал. 2 АПК, приложим в данъчното
производство по препращане от § 2 от ДР на ДОПК, да извърши проверка на
допустимостта на всяко искане (доколкото
едно лице може да отправи едновременно няколко искания до съответния
административен орган), с което
е сезиран. Това от своя страна означава, че преди да пристъпи към разглеждане
по същество на искането, с което е сезиран, органът следва да извърши проверка
на предпоставките за допустимостта на искането по ал. 2 на чл. 27 от АПК, които
са: 1. липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни; 2. липса на висящо
административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието
на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване; 3. наличие на въпрос от компетентност на друг
орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на
този въпрос; 4. дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на
организациите; 5. наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и
встъпилите граждани и организации; 6. наличие на други специални изисквания,
установени със закон.
Съответно, при наличието или липсата на която и да е от отрицателните,
съответно положителните предпоставки за допустимост на искането предвидени в
закона, органът по приходите, следва да постанови отказ да разгледа по същество
отправеното до него искане за издаване на индивидуален административен акт,
който от своя страна подлежи на обжалване по реда на чл. 197 и сл. от АПК.
10. Изложеното до тук съотнесено към конкретиката на настоящия казус налага
да бъде съобразено още следното:
Идентичността на предмета и страните между предходния (АПВ № П-1600162049312-004-001/02.04.2020 г.) и издавания административен акт (АПВ № П-16001621057694-004-001/12.04.2021 г.), е абсолютна отрицателна предпоставка за образуване
на административното производство. При наличие на висящо производството по
административна преписка (независимо дали е във фазата
на издаване или оспорване на акта) с идентични предмет и страни, недопустимо е да се разглежда ново искане
за издаване на индивидуален административен акт. В тези случая
административният орган няма нито правото, нито задължението да се произнася по
новото искане.
11. Следователно, единственото законосъобразно поведение на органа по
приходите е било да откаже да разгледа по същество Искане за прихващане или
възстановяване вх. № **********/25.03.2021 г. на „КЪНСТРАКШЪНС 2018“ ЕООД, с
възможност за развитие на процедура за обжалване по реда на раздел ІV от глава
десета на АПК. Като е издал акт (процесния АПВ) по съществото на искането, същият
е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
водещо до незаконосъобразността му.
12. При това положение Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) №
П-16001621057694-004-001/12.04.2021 г., с който В.Х.Ч.на длъжност инспектор по
приходите при ТД на НАП - Пловдив се е произнесъл по същество, ще следва да
бъде отменен като незаконосъобразен, като вместо него ще следва да бъде
постановен отказ Искането за прихващане или възстановяване вх. № **********/25.03.2021
г. на „КЪНСТРАКШЪНС 2018“ ЕООД, да бъде разгледано по същество. В този смисъл Решение № 1459 от 03.02.2009 г. по адм. дело № 11533/2008 г. на ВАС.
ІV. За разноските:
13. При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК на
жалбоподателя се следва присъждане на сторените разноски в производството. Те
се констатираха в размер на 1250 лв., представляващи заплатената държавна такса
и възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от
гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Акт за прихващане или възстановяване № П-16001621057694-004-001/12.04.2021
г., издаден от В.Х.Ч.на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП -
Пловдив, потвърден с Решение № 343/22.06.2021 г. на Директора на Дирекция
“ОДОП” гр. Пловдив, като и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТКАЗВА
да разгледа по същество Искането за
прихващане или възстановяване вх. № **********/25.03.2021 г. на „КЪНСТРАКШЪНС
2018“ ЕООД.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на “КЪНСТРАКШЪНС
2018” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Н.П., сумата от 1250
лв., представляваща заплатената държавна такса и възнаграждение
за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: