№ 16197
гр. София, 27.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110155642 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от В. Ф. В. искова
молба срещу „Стамп-гард“, с която се иска да се установи, че за периода 02.09.1910г.-
31.04.2013г. ищецът е придобил трудов и осигурителен стаж за положен от него извънреден
труд в Охранителна фирма „Стамп-гард“.
Настоящият съдебен състав, като съобрази доводите на страните, материалите
по делото и закона намира, че исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото прекратено, поради недопустимост на иска.
В исковата молба се твърди, че за периода от 02.09.2010 г. до 31.04.2013 г. ищецът е
полагал труд при ответното дружество на длъжността „охранител“. Поддържа, че е за
посочения период е полагал извънреден труд, който не му е признат от работодателя и не е
заявен в НОИ. Заявява, че графиците за дежурства,от които може да се установи положения
извънреден труд са унищожени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, в който се
излагат подробни съображения за недопустимост на исковата претенция.
С Разпореждане № 37937 от 29.04.2022 г., съдът е оставил исковата молба без
движение, с указания към ищеца да обоснове правния си интерес от предявяване на исковата
претенция по чл. 3, ал. 2, предл. 1, във вр. чл. 1, ал. 1, т. 1 от Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред / ЗУТОССР/, като уточни предмета на
предявения трудов спор – дали се касае за иск относно съществуване на трудово
правоотношение по чл. 357 КТ за посочения период или за такъв за установяване на трудов
и/или осигурителен стаж, като съответно обезпечи и надлежното участие на всички страни
/предвид изискването за задължителна съвместна процесуална легитимация при предявяване
на иск за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1 ЗУТОССР/ и представи изискуемото
съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред удостоверение, което се явява особена предпоставка за допустимост на установителния
иск по този закон.
В изпълнение на така дадените от съда указания по делото е постъпила молба от
ищеца, в която се излагат съображения, които според настоящия съдебен състав не
обуславят извода за наличие на правен интерес от предявяване на настоящата искова
1
претенция.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 3, ал. 2 пр. 1, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред / ЗУТОССР/.
При преценка допустимостта на предявения иск следва да бъде отговорно на въпроса
дали установяването на неотчетен извънреден труд при съществуващ
работодател/осигурител, при който лицето фигурира с данни за трудов и осигурителен стаж,
следва ли да бъде по реда на ЗУТОССР, по който въпрос има формирана съдебна практика
на ВКС - Определение № 136 от 9.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 484/2020 г., III г. о., ГК,
докладчик председателят Емил Томов, Определение № 277 от 13.06.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2052/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева. В унисон на
приетите от ВКС разрешения и както е посочил в постановеното Разпореждане № 37937 от
29.04.2022 г., настоящият съдебен състав приема, че наведените от ищеца обстоятелства за
неправилно отчитане на труда, полаган през посочените години, сочат на спор по смисъла
на чл. 357 КТ, който не може да бъде решен по специалния ред на ЗУТОССР. Действащата
правна уредба на установяването на трудов и/или осигурителен стаж по съдебен ред се
съдържа в Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред,
приложима когато липсват документи, в които трудовият стаж е вписан от работодателя и
които могат да установят трудовия и/или осигурителния стаж на лицето.
В случая има отразяване на работното време при служителя, не липсват данни за
периоди от стажа, а се твърди да има отчитане без да е отразен труд в надвишаване на
определеното служебно време, което именно ищецът оспорва като незаконосъобразно като
твърди допълнително положен труд, който квалифицира като извънреден. Когато
работодателят отрича или не се съгласява с твърдението на работника или служителя
относно елементи от съдържанието на трудовото правоотношение - неговата
продължителност, обема и характера на полагания труд, дължимото възнаграждение и др.,
или изобщо съществуването на правоотношението, то тогава е налице трудовоправен спор
по смисъла на чл. 357 КТ относно съществуването или изпълнението на трудовото
правоотношение, в който смисъл е съдебната практика, изразена в определение № 327 по ч.
гр. д. № 1339/2008 г. на IV г. о., ВКС.
Установяването на размер на положен извънреден труд и зачитането му
като осигурителен стаж и трудов стаж не е нито право, нито правоотношение, а
факт с правно значение, който е в основата на други права – правото да се иска
заплащане на труда, правото да се иска начисляване на допълнителни проценти за
клас прослужено време и оттам съответното заплащане, както и правото на пенсия
за в бъдеще. Именно при защитата на тези или други подобни права ищецът ще
има правен интерес да установи какъв е видът и размерът на положения
извънреден труд, но към момента на предявяване на иска за ищеца липсва правен
интерес от търсената защита. Затова претенциите на ищеца, обосновани с
намерението му, че съдебното решение в искания от него смисъл, ще рефлектира в
правната му сфера при упражняване на пенсионни и осигурителни права, са
недопустими.
В настоящия случай по делото не са наведени твърдения, респективно
представени доказателства за разпореждане на компетентния по НПОС орган за
отказ от изменение на признатия осигурителен стаж и респ. за резултатите от
обжалването на административния акт, липсват и доказателства за отказа на
ответника да зачете „допълнителния” осигурителен стаж на ответника, липсват и
каквито и да било данни за съществуващия спор между страните относно обема
осигурителни права на ищеца. Дори да съществува спор между ищеца и бившия
2
му работодател относно размера на положения извънреден труд и зачитането на
същия за осигурителен стаж, който препятства ползването на осигурителните и
пенсионните му права, то спорът следва да бъде разрешен именно в
производството по ползване от ищеца на конкретните му осигурителни и
пенсионни права и при наличие на действителни пречки за упражняването им, а
не на евентуални такива, в което производство ищецът ще има възможност да
докаже фактическите твърдения в настоящата искова молба.
По гореизложената аргументация, съдът намира, че исковата молба, инициирала
настоящото производство следва да бъде върната, а производството по делото прекратено,
поради недопустимост на иска.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК, депозираната от В. Ф. В., ЕГН ********** срещу
„Стамп-гард“, искова молба вх. № 60421/28.09.2021г., поради недопустимост на иска.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 55642/2021г., по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 53 състав
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на
ищеца пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3