Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260028 16.03.2022 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На седемнадесети февруари година две хиляди двадесет и втора
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 42 по описа за 2018 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от И.Б.Б. с ЕГН ********** и Р.М.Б. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:***, с посочен съдебен адрес: гр.Аксаково 9154, ул.“Митко Палаузов“ № 47, чрез адв.Светослав Генадиев Спасов от АК-Варна против ”Уникредит Булбанк” АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, площад „Св.Неделя“ № 7, ЕИК *********, представлявано съвместно от изпълнителни директори Левон Хампарцумян и Енрико Минити, а след вписана промяна в търговския регистър от: С. П., А. Т.и Ц. Г.М., чрез пълномощник адв.Мариана Якимова от АК-София, със служебен адрес: гр.София, ул.“Любен Каравелов“ № 26, ап.1, със служебен адрес: гр.София, ул.“Любен Каравелов“ № 26, ап.1, да бъде осъдено да заплати сумата от 31 462.97 лв. като получена при първоначална липса на основание през периода от 7 август 2013 до 16 юни 2017г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати направените по делото разноски. В съдебно заседание от 30.05.2019г. ищците са направили отказ от иска по отношение на претендираната сума над 28 214.50лв., поради което съдът приема, че размерът на претендираната сума е 28 214,50лева.
Твърди се в исковата молба, че между И.Б. и Р.Б. от една страна и „Ейч ви би банк Биохим“ АД от друга е бил подписан договор за ипотечен кредит № 86/ 29.09.2006г., с предоставен екземпляр от общи условия на банката. Ответното дружество е правоприемник след извършено вливане и понастоящем е с наименование „Уникредит Булбанк“ АД. Договорът за кредит не е изменян, не включва подписан погасителен план. От погасителните вноски, ответната страна е правила отчисления за възнаграждения, които не са били договорени. В периода 07.08.2013 – 16.06.2017г. ответникът е имал право на възнаграждение в размер на разликата между базов лихвен процент и 0.606 %. Начинът на изчисляване е бил потвърден в писмо от ответника с дата 19.09.2012г., според което е било извършвано завишение на лихвения процент по едностранна преценка на банката, станало въз основа на 4 решения на Управителния съвет на „Уникредит Булбанк“ АД. Твърди се, че за посочения период от получените като погасителни вноски суми, ответникът е разпределил за себе си общо сумата от 31 462.97 лв. като „премия“. Сумата е изчислена, като от внесените от ищците общо 58 160.97 лв. през периода, са извадени дължимите от тях според договора главница от 24 081.15 лв. и лихви в общ размер на 2616 лв.
Ответната страна в писмения си отговор направи възражение за неоснователност на изложените в исковата молба твърдения по отношение на Р.Б., тъй като същата е солидарно отговорна, но плащанията са били извършвани от И.Б.. Направено беше възражение за погасяване на исковете поради изтекла давност. Правото на банката едностранно да променя условията по кредита са били ясни от самото начало и кредитополучателите са се съгласили. Размерът на всяка анюитетна вноска е бил базисен лихвен процент минус 0.606 %, а част от останалите договорки са били в общите условия - чл.3.09.(8) б.“б“ допускат прибавяне на т.н. „премия“. Причини за увеличенията са помените в пазарните условия, в частност повишаване цената на привлечения финансов ресурс.
В допълнителна искова молба, ищцовата страна счита, че ответникът не е възразил по изложените факти. Ищците са били съпрузи при получаването на кредита, при погасяването му и сега. Кой е правил вноските, е без правно значение за кредитора. Доказателства, че общите условия обвързват ищците, ответната страна не е представила. Възражението за погасяване на исковете по давност е неоснователно, тъй като липсата на погасителен план не позволява да се види, какви суми ответникът е разпределял за погасяване и какви като „премия“. Затова и главният иск е предявен за заплащане на парична сума, а не на отделни периодични вноски.
В постъпилия отговор на допълнителната искова молба от ответника се поддържат направените възражения. Твърди се, че договорът за кредит е бил сключен при условията на индивидуално договаряне, а приложените „общи принципи“ са неотносими.
Във връзка с извършеното оспорване на адресната регистрация на ищците и възраженията за неподсъдност на делото на ОС-Бургас, на ищците беше предоставена възможност за писмено становище. В депозираното такова се твърди, че ответната страна отново не е оспорила изложените в исковата молба факти. Самите ищци не оспорват клаузи от договора за кредит. Изчисленията на претендираната сума са изложени в изчислителния лист, приложен към молба от 02.02.2018г. и почиват на „Информация за сметка за период 06.09.2012г. – 16.06.2017г.“ изготвена от ответника.
В предоставения срок постъпи писмено становище от пълномощника на „Уникредит Булбанк“ АД, в което се преповтарят заявените вече оспорвания на размера и основателността на исковата претенция. Наведени са нови доводи относно неподсъдността на спора пред ОС-Бургас, предвид притежаваните от ищците два апартамента в С.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове, като счита, че като доказани по основание и размер, следва да бъдат уважени изцяло. В подкрепа ангажира съдебно-счетоводна експертиза. В приложени писмени бележки бяха изложени подробни доводи.
Процесуалният представител на ответника адв. Якимова, в съдебно заседание изрази становище, че исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Заяви, че поддържа всички направени възражения, вкл.за изтекла в полза на банката погасителна давност за претендираните суми.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Предявените искове са с правно основание чл.55 ал.1, вр.чл.86 от ЗЗД.
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.113 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса. По останалите въпроси относно допустимостта, повдигнати от страните, съдът се произнесе с определение № 174/ 07.02.2019г. и към настоящия момент не се налага промяна в изразеното становище.
Безспорно е по делото, че по силата на Договор за ипотечен кредит № 86/ 20.09.2006 година, сключен между „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД от една страна и И.Б.Б. – кредитополучател и Р.М.Б. – солидарен длъжник, банката е предоставила на кредитополучателя и солидарния длъжник сумата от 100 000 лв. за лично и семейно ползване. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че погасяването на кредита се извършва по разплащателна сметка на кредитополучателя при банката с 192 месечни вноски, дължими на 15-то число от всеки месец от срока на действие на договора. Първите 12 погасителни вноски, считано от 15.10.2006г. до 15.09.2007г., представляват сбор от главница и лихва, определена на база фиксиран лихвен процент, съгласно чл. 9, ал. 1 от договора. Останалите 180 погасителни вноски, считано от 15.10.2007г. до 15.08.2022г., се формират от сбора от главница плюс лихва, определена на база плаващ лихвен процент, съгласно чл. 9, ал. 2 от договора и към подписване на договора са били в размер на 922 лв. и една последна изравняваща вноска на 15.09.2022г. в размер на 810.71 лв. Актуализациите на Базовите лихвени проценти на банката се отразяват в промяна на размера на погасителната вноска, съгласно т. 12.4 а от Общите условия на банката, за което кредитополучателят и солидарният длъжник дават своето безусловно и неотменяемо съгласие. Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора, страните са постигнали съгласие, че за ползвания кредит кредитополучателят и солидарният длъжник заплащат на банката през първите 12 месеца, считано от 15.10.2006г. до 15.09.2007г. фиксирана лихва в размер на 6,9 % на годишна база. В чл. 9, ал. 2 от договора е предвидено, че за останалия период, след този посочен в ал. 1, до окончателното погасяване на кредитополучателя и солидарния длъжник заплащат на банката лихва, определена на база променлив в хода на изпълнение на договора годишен лихвен процент, образуван от разликата на базовия лихвен процент на банката намален с 0.606 % процентни пункта, като към момента на подписване на договора БЛП за левове е в размер на 8.606 %. В чл. 7, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателят и солидарният длъжник имат право да погасяват предсрочно част или цялата сума по отпуснатия кредит, за което дължат такса в размер на 2 % върху предсрочно погасената сума. С чл. 24 от договора страните са уговорили, че между тях са валидни Общите бизнес условия и Тарифата за такси и комисионни за граждани на банката, които кредитополучателят и солидарният длъжник декларират, че са получили и ги приемат изцяло.
По делото са приложени Общи бизнес условия на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД, в сила от 01.09.2006г., които са били надлежно връчени на кредитиполучателя и солидарния длъжник. В т. 3.09.1 от тях е предвидено, че базовите лихвени проценти, които банката прилага при олихвяване на кредитните продукти в банкиране на дребно, представляват сума от два компонента – пазарен индекс и надбавка. Съгласно т.3.09.2, базовият лихвен процент в левове се формира от сумата на тримесечния SOFIBOR и надбавка от 5.10 % . С т.3.09.6 е предвидено, че актуализация на Базовите лихвени проценти по кредитни продукти в различни валути се осъществява автоматично в първия календарен ден на месеца при промяна стойността на съответния пазарен индекс към последната дата от предходния месец с повече от 30 базисни пункта спрямо стойността му използвана при изчисляването на валидния до момента Базов лихвен процент на банката в съответната валута. В т. 3.09.8 „а“ е предвидено, че надбавките/ отстъпките към базовите лихвени проценти по кредитни продукти се определят съобразно риска по конкретния вид кредитен продукт и изискванията за конкурентоспособност на банката. Дължимата от клиента годишна лихва по ползвания кредит се формира от сбора на БЛП за съответната валута на кредита и определената надбавка в проценти пункта. В т. 09.8 „б“ е предвидено, че в случай, че разходите по ликвидността при 10 годишно финансиране се увеличават в сравнение с размера им към датата на сключване на договора за кредит, банката има право едностранно да увеличава първоначално определената над базовия лихвен процент надбавка с размера на увеличените разходи. Всяка последваща промяна в надбавката се извършва на основание последното извършено по реда на настоящата разпоредба изменение. В т.3.09.8 „в“ е посочено, че правилото на подточка т 3.09.8“б“ от Общите условия се прилага за всички видове кредити, при условие, че договореният срок за окончателното изплащане на съответния кредит е не по-кратък от десет години.
Безспорно е по делото, че ответното дружество е правоприемник след извършено вливане на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД и понастоящем е с наименование „Уникредит Булбанк“ АД.
По делото е приложено влязло в сила Решение № 3318/ 03.06.2020г. по възз.гр.д.№ 3719/2019г. по описа на СГС, с което са прогласени за нищожни на основание чл. 26 ал. 1 , пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 146 ал. 1 ЗЗП, във вр. с чл. 143 ЗЗД на клаузите на процесния по настоящото дело чл. 4, ал. 1, абзац 3, чл. 9, ал. 2 от договор за ипотечен кредит № 86/ 20.09.2006г.; както и клаузите на т. 3.09 (8)“а“, изр. 1; т. 3.09 (8)“б“ и т. 3.09 (8)“в“ от Общите бизнес условия на банката, в сила от 01.09.2006г. Наред с това, съставът на СГС е осъдил „Уникредит Булбанк“ АД да заплати на основание чл. 55 ал. 1, предл. 1 от ЗЗД на настоящите ищци сумата от 16 706.05 лв., представляваща разликата между предварително договорени месечни анюитетни вноски и заплатени завишени анюитетни вноски за периода от 15.07.2008г. до 15.07.2013г., както и сумата от 268.85 лв, представляваща недължимо платени годишни такси за управление на кредита за периода 15.07.2008г. – 15.07.2013г., ведно със законната лихва върху горната сума считано от завеждане на исковата молба в съда – 06.08.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2894.89 – разноски пред първата инстанция и сумата от 2528.78лв. – разноски пред въззивната инстанция.
В настоящото производство е разпитана и свидетелката С. – служител в „Уникредит Булбанк“. Същата посочва, че преди сключване на конкретния договор се представял проектодоговор и общи условия на клиента и ако същите имат възражения, съществувала процедура по изменението му. В конкретния случай свидетелските показания не са ненужни, тъй като показанията ѝ са дадени за установяване на факта, че процесният договор за кредит е сключен в условията на индивидуален договор. Това е решено с влязлото в сила решение на СГС, с което процесните клаузи по договора за обявени за нищожни като неравноправни.
В тази връзка следва да се приеме, че след като са обявени за нищожни клаузите на процесния по настоящото дело чл. 4, ал. 1, абзац 3, чл. 9, ал. 2 от договор за ипотечен кредит № 86/ 20.09.2006г.; както и клаузите на т. 3.09 (8)“а“, изр. 1; т. 3.09 (8)“б“ и т. 3.09 (8)“в“ от Общите бизнес условия на банката, в сила от 01.09.2006г., то е основателна и претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД поради безспорната обусловеност на настоящия иск от Решението по възз.гр.д.№ 3719/2019г. по описа на СГС. За основателността на предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД съдът следва да установи наличието на следните предпоставки: получаване на нещо от обогатилото се лице, което му е дадено от обеднялото лице и липса на основание за получаването му. В конкретния случай ищците твърдят, че „Уникредит Булбанк“ АД като правоприемник на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД, е получило без основание процесните суми, тъй като за банката не е възникнало право да изисква допълнителни суми от ищците. Искът за неоснователно обогатяване се обуславя от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен това основанието следва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на реституцията на даденото.
С Определение № 174/ 07.02.2019г. съдът е разпределил доказателствената тежест, като ищцовата страна е следвало да докаже, че разполага с изискуеми и ликвидни вземания в твърдения размер спрямо ответната банка. А последната е следвало да докаже, че са разпределяли постъпилите по сметката месечни вноски съобразно сключения договор за ипотечен кредит. Фактът на настъпилото имуществено разместване, т.е. плащането на месечните вноски, не се оспорва от страните по делото. С оглед на прогласената от СГС недействителност на посочените разпоредби от Договора за кредит между страните, съдът приема, че сумата платена от ищците по погасителния план, съставен на база незаконосъобразно изменен лихвен процент, подлежи на връщане като получена без основание. За банката – ответник е възникнало задължение за връщане като получена от нея без основание. В тази връзка е неоснователно възражението на ответника, че искът по отношение на втория ищец по делото – Р.Б., е неоснователен поради липса на плащане на месечните вноски от нейна страна. Това е така, тъй като същата като съпруга на първия ищец съгласно Удостоверение за граждански брак от 01.11.1981г., е солидарен длъжник по процесния договор за кредит. Задължението за изплащане на процесния договор за кредит е солидарно както по силата на договора, така и по силата на закона. А съобразно общата разпоредба на чл.127 ал.1 ЗЗД това, което е платено от един от солидарните длъжници на кредитора, следва да бъде понесено от тях по равно.
По настоящото дело се търси връщане на сумата от 28 214.50 лв. като получена без основание. Същата е залегнала като крайна сума в допълнителното заключение на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза. Същата сума определя като надвзета сума получена след преизчисляване на задължението за процесния период. Вещото лице в съдебно заседание уточнява, че е изчислил лихвата като е взел размера на главницата за периода, предхождащ настоящото дело - предмет на предходното дело между същите страни пред СРС и СГС. Съдът кредитира установеното от вещото лице, тъй като предходните дела касаят главница за периода непосредствено преди настоящия. Поради това и съдът счита, че размерът на главницата е правилно изчислен от вещото лице. В експертизата си уточнява, че променливите лихвени проценти са съставени от две части: фиксирана надбавка и референтен лихвен процент. Тъй като надбавката не се променя, банките разчитат на пазарни индекси или други публикувани от БНБ или НСИ индикатори в състава на РЛП, за да осигурят лихвени нива, адекватни на състоянието на цялата икономическа система. Основанието за променяне на лихвения процент по процесния кредит към момента на промяната на собствеността е имало следствие увеличението на цената по кредитния ресурс. Това е периодът на световна финансова криза 2008-2011г. Индексът „СОФИБОР“ бил основен индикатор, даващ информация за цената, на която ликвидни средства се разменят между банките. Именно затова той е бил важна част от формирането на лихвите по повечето кредити у нас. За процесния период нивата били ниски и достигали почти нулеви стойности. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в Приложение № 1 от експертизата е отразил цялостното движение по сметката на Б.. В него е проследена всяка посочена вноска, направлението ѝ, къде са отишли парите на процесния период. В едното от приложенията е изчислил методиката на „Уникредит Булбанк“. В друго приложение е извършил изчисленията по договора с „Биохим“, съобразени със „СОФИБОР“ за тримесечието. Тъй като главницата вече е намалена, сумата става 24 081,85 лв. и от там лихвените нива, които са на „Биохим“, съобразени със Софибор се преизчислявали.
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се основава на твърдение за възникнало в негова полза право за едностранно да промени размера на възнаградителната лихва и съдът установи нищожност на клаузата от договора, на която той основава правото си, то не е налице основание да бъдат събирани по - големи от уговорените суми. След като ищецът е задължен да заплати на банката суми въз основа на нищожна клауза и не е спорно, че ги е заплатил, те подлежат на възстановяване - като получени при начална липса на основание, в хипотезата на чл. 55 ал. 1 ЗЗД.
Съгласно заключението на съдебно - счетоводната експертиза, което настоящият съд кредитира изцяло като обосновано и компетентно дадено, разликата между начислената и събраната договорна лихва по първоначален и актуален погасителен план за периода от 07.08.2013 г. до 16.06.2017 г., е в общ размер на 28 214.50 лв., за която сума е предявена исковата претенция (след извършения частичен отказ от иска). Предвид изложеното, искът по чл. 55 ал. 1, т. 1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи в пълен размер. Следва да се уважи и претенцията за заплащане на законна лихва от датата на депозиране на иска – 17.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
След като приема за основателна така предявената претенция, съдът следва да разгледа и релевираното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла давност на претенцията. Това възражение е направено общо без никаква конкретика. Настоящият съдебен състав счита, че претендираните от ищците вземания, представляващи платени без основание суми по чл. 55 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, се погасяват с общата пет-годишна погасителна давност. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 138/ 07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на ІІ т.о., решение № 556/ 13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 на ІV г.о., решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г., ІІ т.о. и др., и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55 ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ положителен факт е фактът на плащане на сумата, чието връщане се претендира (в същия смисъл е и ППВС № 1/79 - т. 1). Поради това в тежест на ищеца по иск на някое от трите правни основания е да установи настъпването на факта на плащане, а в доказателствена тежест на ответника - доказването на съществуване на основание да го получи, съответно да задържи извършеното плащане. По настоящото дело безспорен е фактът на плащане от страна на ищците, а със сила на пресъдено нещо се установи първоначалната липса на основание на ответника да получи плащане (съгласно Решение № 3318 по възз.гр.д. №3719/19г. по описа на СГС). При съобразяване на обстоятелството, че исковата молба е подадена пред настоящия съд на 17.01.2018г., а се търси сума за периода от 07.08.2013г. до 16.06.2017 година, то съдът счита, че предявените претенции не са погасени по давност.
С оглед изхода на спора и предвид уважаваното на предявения иск в пълен размер, то на ищците следва да се присъдят и направените по делото разноски съобразно приложен по делото списък по чл. 80 ГПК общо за 3798,52 лева, от които: 1258,52 лв. – заплатена държавна такса по предявения иск; 140 лв. – заплатен депозит за изготвяне на съдебна експертиза и 2400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.55 ал.1, пр.1 и чл.86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ”Уникредит Булбанк” АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, площад „Св.Неделя“ № 7, ЕИК *********, представлявано съвместно от изпълнителни директори Левон Хампарцумян и Енрико Минити, а след вписана промяна в търговския регистър от: С. П., А. Т., и Ц. Г.М., чрез пълномощник адв.Мариана Якимова, със служебен адрес: гр.София, ул.“Любен Каравелов“ № 26, ап.1 да заплати на И.Б.Б. с ЕГН ********** и Р.М.Б. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:***, с посочен съдебен адрес: гр.Аксаково 9154, ул.“Митко Палаузов“ № 47, адв.Светослав Генадиев Спасов от АК-Варна сумата от 28 214,50 (двадесет и осем хиляди двеста и четиринадесет лв. петдесет ст.) като получена при първоначална липса на основание през периода от 7 август 2013 до 16 юни 2017г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк” АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Възраждане“, площад „Св.Неделя“ № 7, ЕИК *********,
представлявано съвместно от изпълнителни директори Левон Хампарцумян и Енрико Минити, а след вписана промяна в търговския регистър от: С.
П., А. Т., и Ц. Г.М., чрез пълномощник адв.Мариана
Якимова от АК-София, със служебен адрес: гр.София, ул.“Любен Каравелов“ № 26,
ап.1 да заплати в полза на И.Б.Б. с ЕГН ********** и Р.М.Б. с ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес:***, с посочен съдебен адрес: гр.Аксаково 9154, ул.“Митко Палаузов“ № 47, адв.Светослав Генадиев Спасов от АК-Варна сумата от 3798,52 (три хиляди седемстотин
деветдесет и осем лева и петдесет и две стотинки) направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: