НОХД № 981/2019 г.
по описа на Районен съд П.
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура П. обвинителен акт срещу подсъдимата М.П.Я. с
ЕГН: **********, родена на *** ***, обл. П., ул. „С.а“ № 9, българка, българска
гражданка, омъжена, неосъждана, с начално образование, безработна, за това, че
на 03.08.2018 г. в с. Ю., обл. П., чрез заливане с бензин и използване на
запалка е запалила имущество със значителна стойност, а именно: сграда - къща
със застроена площ от 71 кв.м., на два надземни етажа и избено помещение,
намираща се в с. Ю., обл. П., на ул.„Т.П.” № 16 на стойност 27 070,00 лв. и
друго имущество - движими вещи - намиращи се на втория етаж на сградата: 1 бр.
кухненски шкаф на стойност 29 лв., 1 бр. диван и 2 бр. табуретки на стойност
254 лв., 1 бр. холна стъклена маса на стойност 115 лв.; 1 бр. портманто на
стойност 154 лв., 1 бр. перална машина на стойност 425 лв., 1 бр. компютърна
конфигурация на стойност 350 лв., 2 бр. текстилни пътеки с обща дължина 7 метра
на стойност 145,60 лв., всичко общо на стойност 1 472,60 лв., като общата
стойност на движимите и недвижимите вещи е 28 542,60 лв., собственост на В.Т.И.
и Г.А.И. *** - престъпление по чл. 330 ал.1 от НК,
както и за това, че
на 03.08.2018 г. в с. Ю., обл. П., ул. „Т.П.” № 16 е причинила на М.А.Т. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в пигментирани в кафеникав цвят участъци
по кожата на дясната подбедрица и дясното ходило, довели до обезобразяване на
десния долен крайник – престъпление по чл. 129, ал. 2, предложение четвърто,
във връзка ал. 1 от НК.
Подсъдимата се признава за виновна по така
повдигнатите ѝ обвинения, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и производството по делото е при
съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27-ма от НПК.
Прокурорът
заявява, че поддържа обвинението, като пледира за налагане на наказание при превес
на смекчаващите вината обстоятелства и при прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК като по-благоприятна за дееца, да ѝ се възложат разноските, а
веществените доказателства да се отнемат в полза на държавата.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран граждански ищец.
Като частен обвинител е конституирана пострадалата М.А.Т..
Нейният повереник моли за признаване на подсъдимата за виновна.
Защитата пледира за налагане на наказание лишаване от
свобода в минимални граници с приложение на чл.66, ал.1 от НК.
В дадената ѝ последна дума подсъдимата моли за
минимално наказание.
Районен съд П., като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелите В.Т.И. и Г.А.И. били собственици на къща,
намираща се в с. Ю., обл. П., ул. „Т.П.” № 16. Къщата била построена преди 1967
г. и имала обща разгъната застроена площ от 154 кв.м., със застроена площ от 71
кв.м., на два надземни етажа и избено помещение от 12,00 кв.м. Къщата била без
външна мазилка с изпълнени вътрешни мазилки, облицовки, настилки, РВЦ дограма,
захранена с ток и вода. На втория етаж от къщата била разположена всекидневна и
кухня, оборудвани с кухненски шкаф, диван, две табуретки, холна стъклена маса,
портманто, перална машина, компютърна конфигурация и две текстилни пътеки на
пода с широчина 1,50 метра и обща дължина 7 метра. Свидетелката М.А.Т. била
снаха на свидетелите В.Т.И. и Г.А.И. и от 1990 г. живеела в къщата им на
горепосочения адрес, като обитавала втория етаж. При М.А.Т. отсядал и синът и –
свидетелят В.М.Т., когато се завръщал от чужбина, а дъщеря и – свидетелката Р.М.С.живеела
със семейството си в гр. П., но често гостувала с малкото си дете. На
01.08.2018 г. В.М.Т. се прибрал в България, за да се ожени за приятелката си –
свидетелката Д.М.Я.. Двамата имали връзка от около три години. Роднините на В.М.Т.
познавали Д.М.Я. и често контактували с нея по телефона. Близките на Д.М.Я.
обаче не одобрявали връзката им и били категорично против да се виждат. На
03.08.2018 г. около 03,00 часа след като изчакала родителите си да заспят Д.М.Я.
тайно излязла от къщата си в с. Динката, обл. П. и заедно с В.М.Т., който я
чакал с лек автомобил на своя зет – свидетелят Е.С.отишли в жилище на техен
познат в гр. П.. Свидетелят В.М.Т. уведомил майка си и сестра си, че се е
оженил, но Д.М.Я. се страхувала да разговаря по този въпрос с родителите си.
Уведомила ги, че се е омъжила чрез своя братовчедка. На 03.08.2018г. сутринта,
като не намерили дъщеря си и разбрали, че е избягала с момче от с. Ю., родителите
на Д.М.Я. – свидетелят Д.А.С. и подсъдимата М.П.Я., заедно с другата им дъщеря С.Я.
и баба ѝ – свидетелката Д.Запрянова В.се качили в лек автомобил марка
„Ауди“ и потеглили към с. Ю. за дома на свидетелите В.Т.И. и Г.А.И., където
била и М.А.Т.. По пътя спрели на бензиностанция до с. Величково, обл. П., от
където подсъдимата М.Я. закупила 2 литра бензин - А95, който и напълнили в ПВЦ
бутилка от „Кока-Кола“. Този бензин подсъдимата М.П.Я. смятала да използва при
запалване на къщата и намиращото се в нея имущество на свидетелите В.Т.И. и Г.А.И.
***. После подсъдимата се качила в автомобила и всички продължили към с. Ю..
След като стигнали до къщата на свидетелите В.Т.И. и Г.А.И. ***, св.Д.В.отчупила
от улицата пред къщата парче дървена летва с арматурно желязо в него. Подсъдимата
Я. с бутилката бензин и запалка в ръце нахлула в двора на къщата, където видяла
св.Г.А.И.. Подсъдимата Я. се развикала, че идва да прибере момичето си. След
нея вървели С., В.и С.Я.. Чувайки виковете на двора, от къщата излезли Р.С.и М.А.Т..
Като разбрала от тях, че Д.М.Я. ***, подсъдимата М.П.Я. се развикала още
по-силно, като казала, че ще ги запали, ако не ѝ кажат къде точно се
намира. Въпреки че се опитвали да я успокоят, подсъдимата Я. продължавала да
крещи, че си иска детето си и, че ще ги запали. В същия момент подсъдимата
развила капачката на бутилката с бензин и хукнала по стълбите към втория етаж
на къщата. Още по стълбите започнала да разлива бензина от бутилката. След нея
тръгнала М.А.Т., като се опитвала да я хване. Вратата на втория етаж била
отворена и подсъдимата Я. влетяла директно във всекидневната, където продължила
да разлива бензин от бутилката, като през цялото време повтаряла: „Ще ви
запаля“. Свидетелката М.А. се уплашила и казала на подсъдимата, че трябва да
престане, тъй като има газова бутилка на терасата и може да последва взрив. Подсъдимата
Я. отговорила, че не я интересува и твърдо решена да осъществи намерението си
да запали имота и намиращите се в него движими вещи, пристъпила към действия.
Със запалката, която носела със себе си подсъдимата Я. запалила текстилната
пътека, поставена на прага на всекидневната. Пътеката започнала да гори, като
огънят обхванал бързо и другата текстилна пътека. Двете пътеки били с широчина
1,50 метра и обща дължина 7,00 метра. Тогава М.А.Т. успяла да изтръгне от
ръцете на подсъдимата М.П.Я. бутилката с останалия на дъното бензин и да я
изхвърли в градината. Виждайки горящите пътеки Т. се втурнала във всекидневната
да ги изнесе, като ги хванала в единия край и започнала да ги дърпа по стълбите
към изхода на къщата. Докато изнасяла горящите пътеки М.А.Т. получила термично
изгаряне от огъня - в областта на дясната подбедрица и дясното ходило от втора
степен и на петте пръста на същия крак — от първа степен. От огъня обгорели
косата и миглите на М.А.Т., а панталона, с който била обута се стопил. С
помощта на С., М.А.Т. успяла да изхвърли горящите пътеки през парапета на
терасата в двора, където същите продължили да горят. През това време подсъдимата
М.П.Я. отишла на двора, взела бутилката с останалото количество бензин и попитала
къде е автомобила на В.М.Т., за да запали и него. Намиращите в двора на къщата
съседи на М.А.Т. извели подсъдимата Я. от двора на къщата, а Р.С.се обадила на
телефон 112 и съобщила за палежа. Като чула, че идва полиция, подсъдимата Я.
взела бутилката с бензин и заедно с близките си напуснали местопроизшествието. Свидетелката
М.А.Т. била отведена от близки в МБАЛ - П., тъй като почувствала силна болка в
обгорените участъци от тялото, където се появили мехури. При прегледа били
констатирани травматични увреждания в резултат на действие на пламъково
изгаряне с топлинно действие, като същите били отразени в СМУ № 170-1/2018 г.
на съдебен лекар при МБАЛ АД-П.. На мястото на палежа пристигнала ДОГ при РУ
МВР П., която извършила оглед на местопроизшествието, придружен с фотоалбум,
след което било образувано досъдебно производство.
В хода на разследването подсъдимата М.Я. предала
доброволно бутилката с останало количество бензин, за което бил съставен
протокол от 03.08.2018 г. След приобщаването ѝ като веществено
доказателство, бил извършен оглед на бутилката, при който било установено, че
същата съдържа течност с мирис на петролен продукт.
В хода на делото е назначена и изготвена химическа
експертиза на съдържанието на бутилката, предадена от подсъдимата Я. от експерт
при БНТЛ - ОДМВР - Пловдив. Според заключението на вещото лице, обективирано в
протокол № 1286/29.08.2018 г. течността в бутилката има обем от 350 мл. и
представлява автомобилен бензин А-95Н. Според становището на експерта бензините
са смеси от петролни въглеводороди, които са леснозапалими и устойчиво горими.
На 03.08.2018 г. с протокол били иззети обтривки от
лява и дясна ръка на подсъдимата Я. и от ръцете на свидетелката Д.Варнева,
които били запечетани в плик и приложени по делото. Свидетелката М.Т. предала
за нуждите на разследването 1 бр. черен найлонов плик, съдържащ 2 бр. текстилни
парчета от обгорели пътеки; 1 бр. син чувал, съдържащ дървени летви и 1 бр.
арматура, както и 1 бр. найлонов плик, съдържащ дамски панталон и тениска, с
които дрехи пострадалата била облечена по време на деянието. По време на огледа
на посочените веществени доказателства, за което действие бил съставен протокол
от 24.08.2018 г. било установено, че дрехите и двете текстилни пътеки са силно
обгорели. След огледа посочените вещи били оставени за съхранение при домакина
на РУ на МВР - П. с разписка от 29.08.2018 г.
Според заключението на вещото лице изготвило
оценъчната експертиза на недвижимо имущество стойността на сградата - двуетажна
къща с два наземни етажа и избено помещение, със застроена площ от 71 кв.м. в
с. Ю., ул. „Т.П.“ № 16 към инкриминираната дата 03.08.2018 г. възлиза на 27
070,00 лв.
От заключението на стоковата експертиза на движимо
имущество е видно, че към датата на извършване на деянието 03.08.2018 г. общата
стойност на движимите вещи, намиращи се във всекидневната и кухнята на втори
жилищен етаж на къщата в с. Ю., ул. „Т.П.“ № 16, подробно описани в
констативно-съобразителната част е 1472,60 лв.
По делото е изготвено заключение на съдебно оценъчна
експертиза, от което е видно, че пазарната стойност на изгорелите 2 бр.
текстилни пътеки с обща дължина 7 метра е в размер на 145,60 лева.
По делото са изготвени пожаротехническа експертиза и
допълнителна тройна пожаротехническа експертиза, от заключенията на които е
видно, че причината за възникване на пожара е заливане с леснозапалима течност
- бензин А-95 на постлани черги от изкуствени текстилни влакна във
всекидневната на втория етаж и последващото им възпламеняване посредством
открит огнеизточник. Времето на възникване на пожара е около 10,00 ч. на
03.08.2018 г. и продължителността му е била изключително краткотрайна, тъй като
чергите са отстранени почти веднага след тяхното възпламеняване. Като
обстоятелства, които способстват възникването и разпространението на пожара,
експертът посочва, че чергите са от изкуствена материя, която е силно горима и
способна да поддържа самостоятелно горене, освен това заливането с бензин и
последващо използване на открит огнеизточник допълнително благоприятства
възникването и развитието на горенето. Като място на възникване на пожара е
посочен края на черга, намираща се към входа на всекидневната на втория етаж,
като в последствие се е разпространил към вътрешността на помещението.
Разпространението на пожара в къщата е прекратено при изтегляне на чергите и
изнасянето им в двора. Според вещите лица по допълнителната експертиза, ако
чергите не са отстранени веднага от обитателите на сградата пожарът е щял да обхване
всекидневната и кухнята в рамките на 5-10 минути. Експертите посочват, че не се
забелязват други имоти на значителна стойност, построени в непосредствена
близост до къщата, върху които да е имало опасност да се разпростре пожарът,
както и това, че пожарът не е представлявал опасност за живота на никого.
Според експертното заключение евентуален пожар на втория етаж не би
представлявал опасност и за леките автомобили паркирани в близост до къщата.
Според заключението на изготвените в хода на разследването
СМЕ по писмени данни № П-173/2018г. и допълнителна СМЕ № П-279/2018 г. на
пострадалата М.А.Т. е причинина средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 2 от НК, изразяваща се в пигментирани в кафеникав цвят участъци по кожата
на дясната подбедрица и дясното ходило, довели до обезобразяване на десния
долен крайник.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на
самопризнанието на подсъдимата М.П.Я., което самопризнание се подкрепя от
показанията на свидетелите М.А.Т., В.Т.И.,
Г.А.И., В.М.Т., Р.М.С., Д.А.С., Е.В.С.и Д.М.Я., както и от писмените такива – протокол за
оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, протокол за доброволно
предаване, разписка, протокол за оглед на веществени доказателства с приложен
фотоалбум, протокол за вземане на образци за сравнително изследване – 2 бр.,
протокол за оглед на веществени доказателства с приложен фотоалбум, разписка,
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за
съдимост, характеристична справка, лист преглед пациент, съдебно медицинско
удостоверение, Справка за регистрация на МПС – 3 бр., писмо от Община П. отдел
„Местни данъци и такси“. Тя се
потвърждава и от заключенията на изготвените съдебно медицинска експертиза,
химическа експертиза, пожаротехническа експертиза, техническа експертиза,
оценъчна експертиза, допълнителна тройна пожаротехническа експертиза,
допълнителна СМЕ, допълнителна съдебно-оценъчна експертиза.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, които са ясни,
логични, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Те кореспондират и на
писмените доказателства, събрани в хода на делото, както и на заключенията на
експертизите. Съдът кредитира последните като компетентно изготвени, като
вещите лица са отговорили изцяло на поставените им въпроси. Всички
доказателства са събрани при строго спазване на разпоредбите на НПК.
От правна страна:
При така изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът намира, че подсъдимата М.П.Я. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъпления по чл.330, ал.1 от НК
и на чл. 133, във връзка чл. 129, ал. 2,
предложение четвърто, във връзка ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимата на 03.08.2018 г. в с. Ю.,
обл. П., чрез заливане с бензин и използване на запалка е запалила имущество
със значителна стойност, а именно: сграда - къща със застроена площ от 71 кв.м.,
на два надземни етажа и избено помещение, намираща се в с. Ю., обл. П., на ул.„Т.П.”
№ 16 на стойност 27 070,00 лв. и друго имущество - движими вещи - намиращи се
на втория етаж на сградата: 1 бр. кухненски шкаф на стойност 29 лв., 1 бр.
диван и 2 бр. табуретки на стойност 254 лв., 1 бр. холна стъклена маса на
стойност 115 лв.; 1 бр. портманто на стойност 154 лв., 1 бр. перална машина на
стойност 425 лв., 1 бр. компютърна конфигурация на стойност 350 лв., 2 бр.
текстилни пътеки с обща дължина 7 метра на стойност 145,60 лв., всичко общо на
стойност 1 472,60 лв., като общата стойност на движимите и недвижимите вещи е
28 542,60 лв., собственост на В.Т.И. и Г.А.И. *** - престъпление по чл. 330
ал.1 от НК. Съдът намира за установени и доказани по категоричен начин всички
елементи на престъпния състав.
От субективна страна деянието е извършено при
условията на пряк умисъл, тъй като Я. е съзнавала общественоопасния характер на
извършеното, предвиждала е общественоопасните му последици и е искала и целяла
тяхното настъпване. Изпълнителното деяние на престъплението е било довършено в
момента, в който е била запалена първата текстилна пътека във всекидневната на
къщата. С още по-голяма валидност следва този извод от успешното горене на
втората текстилна пътека, плътно поставена върху пода на всекидневната.
Използваният от законодателя израз на изпълнителното деяние е „запали“ и в
случая обстоятелството, че огънят е бил потушен не налага извод, че деянието е
останало във фазата на опита. Възникналата активна намеса на М.А.Т., изнесла
горящите пътеки на отдалечено място, са единствената причина самата сграда да
не е пламнала. Подсъдимата обаче е била извършила всички възможни действия за
запалване на сградата, процесът на горене е бил стартиран, а изпълнителното
деяние-довършено. Поведението на Я. е било обмислено, координирано,
предварително подготвено и обективирано в поредица действия, насочени към
реализиране на целта - закупуване на леснозапалима течност и средство за
възпламеняването и - запалка, отиване до местопрестъплението, напръскване с
бензин на стълбите и пода на къщата на повече от едно място, успешно
възпроизвеждане на пламък и огън, довел до горене на пътеките. Използваните
средства реално са били годни и достатъчни да поставят началото на процеса
горене. Правната квалификация на деянието следва от несъмнено установеното по
делото относно стойността и вида на сградата и намиращото се в нея движимо
имущество, за запалването на които подсъдимата е извършила целенасочените си
действия. Стойността на сградата е била 27 070,00 лв., а на движимото имущество
- 1 472,60 лв., като общата стойност на движимите и недвижимите вещи е 28
542,60 лв., размер, който надхвърля многократно критериите, установени от
съдебната практика за значителност на стойността - обективен признак на
престъплението. За съставомерността на деянието е без значение каква вреда е
последвала, важно е обекта на посегателство да е на значителна стойност.
С действията си подсъдимата е извършила от обективна
страна и деяние по чл. 133, във връзка чл. 129, ал. 2, предложение четвърто,
във връзка ал. 1 от НК, като на 03.08.2018 г. в с. Ю., обл. П., ул. „Т.П.” № 16
по непредпазливост е причинила на М.А.Т. *** средна телесна повреда, изразяваща
се в пигментирани в кафеникав цвят участъци по кожата на дясната подбедрица и
дясното ходило, довели до обезобразяване на десния долен крайник –престъпление
по чл. 133, във връзка чл. 129, ал. 2, предложение четвърто, във връзка ал. 1
от НК. Съдът намира за установени и доказани по категоричен начин всички
елементи на престъпния състав.
От субективна страна подсъдимата е извършила деянието
виновно, при условията на непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 от НК. Подсъдимата
е действала непредпазливо, непредвиждайки действията от поведението си, но е
била длъжна и е могла да предвиди тези последици. Само ако липсва възможност и
задължение за предвиждане на престъпния резултат, деянието не ще бъде виновно,
а случайно. Подсъдимата е била длъжна да предвиди в конкретната обстановка, че
със своите действия по запалването на пътеките в къщата, обитателите ѝ ще
направят възможното да предотвратят разрастването на пожара, а това неминуемо
води до риск от увреждания на здравето им. Подсъдимата е била запозната с това,
тъй като пострадалата Т. е била през цялото време до нея и се е опитвала
изначално да предотврати запалването. Индивидуалните способности на подсъдимата,
нейното физическо и психическо състояние са били достатъчни да предвиди
резултата от запалването и действията на пострадалата по гасене на пожара в
опит да предотврати престъпния резултат. В тази връзка съдът не споделя
изложеното в ОА, че деянието е извършено при евентуален умисъл. За субективната
страна на деянието следва да се съди от обективните прояви – видно е, че
действията на подсъдимата са били насочени само към запалване на къщата на
пострадалите, което намерение тя е изразила и гласно, викайки, че ще я запали.
Вършейки това, тя не е имал умисъл да уврежда здравето и телесната цялост на
другиго, напротив – обявявайки, че ще запали къщата и демонстрирайки открито
намеренията си със заливането с бензин, след което и запалването със запалка
пред очите на свидетелите, тя е дала ясно да се разбере какви са нейните крайни
намерения – единствено и само запалването на къщата. Но пък от друга страна е
била длъжна да предвиди в конкретната обстановка, че в резултат на нейните
действия по запалването на пътеките в къщата, обитателите ѝ ще направят
възможното да предотвратят разрастването на пожара. Ето защо съдът намира, че
средната телесна повреда на пострадалата Т. е причинена при условията на
непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 от НК. Непредпазливите деяния се
наказват само в предвидените от закона случай, като в чл.133 от НК е предвидена
наказателна отговорност за нанасяне на средна телесна повреда по
непредпазливост, поради което подсъдимата следва да бъде осъдена за извършено
деяние по чл. 133, във връзка чл. 129, ал. 2, предложение четвърто, във връзка
ал. 1 от НК и оправдана по първоначалното повдигнато обвинение по чл. 129, ал.
2, предложение четвърто, във връзка ал. 1 от НК.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК, касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на извършеното от подсъдимата
деяние по чл.330, ал.1 НК. За него законът предвижда наказание от една до осем години
лишаване от свобода, т.е. същото е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
Съдът прецени като сравнително ниска обществената
опасност на извършеното от подсъдимата деяние по чл. 133, във връзка чл. 129,
ал. 2, предложение четвърто, във връзка ал. 1 от НК. За него законът предвижда
наказание до една година лишаване от свобода или пробация, т.е. същото не е
тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
Съдът
прецени като ниска обществената опасност на самата подсъдима, която е неосъждана,
има положителни характеристични данни, семейна е, съдействала е изцяло за
разкриване на обективната истина по делото на разследващите органи.
Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът
прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства именно чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни, възрастта на подсъдимата, семейното
положение, доброто процесуално поведение, оказаното съдействие на органите на
досъдебното производство за изясняване на обективната истина по делото и
причините довели до случилото се (които обаче не я оправдават).
Направеното самопризнание не може да
бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
производството по делото е по реда на Глава 27-ма от НПК и направеното
самопризнание е взето предвид от съда при прилагане на разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК.
Причините за извършване на престъпленията се коренят в
незачитането на чуждата собственост и обстоятелствата във връзка с омъжването
по ромските традиции на дъщерята на подсъдимата без нейното съгласие.
При тези данни и като даде превес на многобройните
смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи на подсъдимата М.П.Я. наказание
за престъплението по чл.330, ал.1 от НК девет
месеца лишаване от свобода. При
определяне на наказанието съдът приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4, вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК, към която препраща чл.373, ал.2 НПК с оглед
многобройните смекчаващи вината обстоятелства, като тя се явява по-благоприятна
за дееца.
За престъплението по чл. 133, във връзка чл. 129, ал.
2, предложение четвърто, във връзка ал. 1 от НК, съдът също определи наказание
девет месеца лишаване от свобода.
При наличието на предпоставките на чл.23, ал.1 от НК
съдът определи едно общо най-тежко наказание измежду двете, наложени на
подсъдимата, а именно лишаване от свобода в размер на девет месеца.
Съдът намира, че на основание чл.66, ал.1 от НК
изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода следва се отложи
за изпитателен срок от три години. Възпитателната работа с условно осъдената ще
следва се възложи на Наблюдателната комисия при Община П.. Съдът счита, че така
определеното наказание ще изпълните целите, визирани в чл.36, ал.1 НК, тъй като
се касае за сравнително млад човек, който към момента осъзнава вината си и
съжалява за стореното.
Много съществена в случая обаче се явява не само
личната, но и генералната превенция. Като общество следва да сме крайно
нетолерантни към подобни престъпни прояви, продиктувани от желание за
саморазправа, независимо от причините за нея. В рамките на предвиденото в
закона наказание и настоящият съд постанови присъдата си, воден от разбирането,
че обществото ни се нуждае от ясен знак за това какво чака всеки, който поеме
по този път на саморазправа. Ето защо съдът намира, че едно по-леко наказание
не би могло да отговори на целите на наказанието по чл.36 от НК.
При тези данни съдът намира, че така определеното
наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по
отношение на подсъдимата, така и по отношение на останалите членове на
обществото. С налагането му подсъдимата ще има възможност да осмисли постъпката
си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Така прецененият период на
изпитателния срок е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел,
преследвана от закона – да се отнеме възможността на лицето да върши
престъпления.
С оглед изхода на делото ще следва да се осъди подсъдимата
да заплати и сторените по делото разноски за експертизи – общо 709,52 лв. в
досъдебното производство, които следва да се заплатят по сметка на ОД на МВР П..
Веществените доказателства – 1 бр. черен найлонов плик, съдържащ 2 бр.
обгорели пътеки - текстилни парчета; 1 бр. син чувал, съдържащ дървени летви и
1 бр. арматура; 1 бр. найлонов плик, съдържащ дамски панталон и тениска; 1 бр. ПВЦ бутилка 2 л. кока-кола; иззети с протоколи за
вземане на образци за сравнително изследване /обтривки/ - ще следва да се
отнемат в полза на държавата и да се унищожат като вещи без стойност след
влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: