ПРОТОКОЛ
№ 630
гр. Варна, 17.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Антония Якимова Въззивно
гражданско дело № 20253100500481 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:48 часа се явиха:
Въззивникът Р. С. К., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Ц. Л.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззивницата И. Й. К., редовно призована, явява се лично. Представлява се от адв.
Ц. Л., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемият ,,ДП ИНВЕСТ 20“ ООД, редовно призован. Представлява се от адв.
С. З., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Трето лице помагач И. А. К., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.
К. В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Адв. Л.: Да се даде ход на делото.
Адв. З.: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните намира, че не са налице пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА
в доклада си към Определение № 1500/21.03.2025г., с което определение е извършен
доклад на въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от въззиваемата страна и третото
1
лице помагач не са постъпили.
Адв. Л.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по доклада на делото,
запозната съм.
Адв. З.: Оспорвам жалбата. Нямам възражения по доклада на делото, запознат съм.
Няма да соча други доказателства.
Адв. В.: Нямам възражения по доклада на делото, запозната съм.
СЪДЪТ с определение № 1500/21.09.2025г. е допуснал един свидетел при условието
на водене от въззивниците.
Адв. Л.: Водим допуснатия ни свидетел.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит воденият в днешно съдебно заседание от въззивната страна
свидетел.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля В. Я. М. и сне самоличността и: 44г.,
́
българска гражданка, неосъждана, без родство и дела със страните, предупредена за
наказателната отговорност по чл. 290 НК, обещава да говори истината.
На въпросите на адв. Л.:
Свид. М.: Имотите, които се намират на адрес ул. ,,О.” *** ги познам от дълги
години, откакто съм женена за съпруга ми. Съпругът ми се казва Г. М..
Имотът представлява една голяма къща на три етажа. Отпред се влиза през една
голяма зелена порта, от дясната страна има две помещения, като магазинчета. Влиза се в
двора през голямата зелена порта и има три гаража. Единият гараж, който е от лявата страна
до къщата е на брата на съпруга ми - М., средният гараж е на Р. и Р., а гаражът, който е най в
дясно е нашият гараж. Има още един гараж, който е, т.к. къщата е на ъгъл, а от другата
страна живеят самостоятелно баба и дядо, които имат гараж също, но само те имат от тази
страна на къщата достъп.
На първия етаж на къщата от едната страна живеят бабата и дядото – чичо М. и леля
М., но те влизат, както вече казах от другата страна. От другата страна живеят Р. и Р., на
втория етаж под тях живеем ние, а отсреща брат му на съпруга ми с жена си и тяхното дете.
На последния етаж в дясно над нас живее един дядо, а от другата страна притежава имота
един софиянец, който го отдава под наем. Това са собствениците в имота.
СЪДЪТ предяви на свидетеля скица на поземлен имот № 15-531426/22.06.2020г.,
находяща се л. 209 от гр.д. № 2904/2023г. по описа РС-Варна.
На въпроси на съда:
Свид. М.: По скица на имота мога да се оринтирам и да обясня подробно. Къщата се
намира в западната част на поземления имот, отбелязана с № 1 на скицата. В имота се влиза
в промеждутъка между сградата отбелязана на скицата с № 1 и № 3. Дворът на скицата е
2
отбелязан с № 15. Магазинчетата, за които говорих са отбелязани с № 3. Нашият гараж е
отбелязан с № 2 във вътрешността на дворното място, средният гаража е на Р. и е с № 6,
гаража на брата на съпруга ми е отбелязан с № 5. Другите собственици влизат от западната
част на поземления имот и това е техния гаража с № 4 на скицата.
По отношение на гаражът на Р., за мен това е нейният гараж и винаги сме знаели от
къщата, всички които са собственици в имота, че този гараж го владее и го ползва тя. Аз съм
влизала в гаража, т.к. тя ми е давала неща, които са на сина – книги и учебници, които
вече не ги ползва. В кой период от време не мога да посоча като години, беше отдавна.
За този период, за който разказвам в апартамента живееше все още А.. В гаража съм
виждала единствено и само Р. да го ползва този гараж, след това и нейния син, както и в
близките години майстори, които са работили в техния апартамент и са ползвали гаража
като склад.
В годините назад винаги съм знаела, че Р. владее имота заедно със съпруга си. Не съм
виждала да вкарват кола в гаража, единствено и само като склад.
На въпросите на адв. Л.:
Свид. М.: В нашия гараж има място за две коли, но в него винаги е имала една
страна ретро кола. Преди имахме една малка кола, която той успяваше да вкара в гаража ни,
но аз винаги съм паркирала пред двата гаража, защото не успявам да вкарам колата в гаража
ни. Паркирам колата пред нашия и нейния гараж. И до днес си паркирам така, защото знам,
че Р. няма да има против. Вратите на гаража на Р. са зелени. Това са стари зелени
ламаринени врати, с една ключалка, няма щори или нови ключалки.
Спорове кой да владее този гаража не знам да е имало, всички се познаваме в
сградата и знаем какво се случва, наясно сме, че владението на гаража е на Р. и на сина й.
На въпроси на съда:
Свид. М.: Виждала съм единствено и само тя да ползва гаража, това го знам от мъжа
ми и от неговия брат, както и от неговата жена, с която сме много близки. Тя ми е казвала,
че А., когато дарява имота на С., мъжът на Р., той ги е извикал на кафе в тях и им е казал, че
вече от днес нататък има нови собственици на целия имот, на магазина, на гаража и на
апартамента. А. е извикал брата на мъжа ми - М. и неговата жена Мирткам, след това тя ми
е разказвала и знам от нея, всички да знаят, че има нови собственици на целия имот и че ще
влизат нови хора, че други хора ще имат ключове. Това се е случило като година 2011г., като
ден не мога да посоча, не знам. А. е бащата на С..
На въпросите на адв. Л.:
Свид. М.: Гаражът няма втори етаж или подземие, едно помещение е, не е на нива.
Гаражът има една ключалка.
Адв. Л.: Нямам други въпроси.
Адв. З.: Нямам въпроси към свидетеля.
На въпросите на адв. В.:
3
Свид. М.: На ул. ,,О.” *** живея от 2014г., но ние сме били в имота и много преди
това. Дядото на моя мъж, с когото бяхме много близки, който гледаше големия ни син,
вземаше го от детска градина и ние честно ходихме при него, почти всеки ден.
Това, което наричам наш гараж мисля, че по документи е като стопанска постройка,
но го ползваме и като гараж. В него има една ретро кола, има място за още една кола, но аз
не мога да спирам там, преди като имахме малка кола мъжът ми можеше да спира в него.
Сега имаме по-голяма кола и не го ползваме за гараж, паркираме пред вратата, като то е
една бетонна площадка и спираме почти пред двете врати.
И. К. и Н. К., не ги познавам лично, само съм чувала за И.. Засичала съм ги много
малко пъти, дори ако го видя няма да го позная кой е. Засичала съм ги преди много време, но
не мога да кажа точна година, преди много време беше. Може да се каже, че съм ги засичала
там след 2014г.
И. и Р. съм ги виждала много пъти в имота, но не знам дали са живеели с А.. С А. К.
като живеене за постоянно мисля, че не са живеели с А., но доста често бяха там.
Р. конфликт с А. не знам да е имала за ползването на гаража, не съм чувала. А. К. не
съм виждала да влиза и да излиза от гаража, нямам такива спомени. Виждала съм го да
прави нещо в двора. Не знам и не съм виждала Р. и И. да имат конфликт по повод на гаража.
Адв. В.: Нямам други въпроси.
Адв. Л.: Във връзка с въпроса, който зададе колегата, както и във връзка с
изявленията, че реално свидетелят живее там от 2014г., както и във връзка с нейния отговор,
имам още един въпрос към свидетеля. От колко години сте женени?
Свид. М.: Със съпруга ми сме женени от 2005г.
Адв. Л.: Казахте, че детето Ви е оставало там, имате спомени и наблюдения на имота
от 2005г.
Адв. В.: Възразявам срещу така зададения въпрос, същият съдържа отговор.
Свид. М.: Преди 2014г. съм посещавала този адрес много често, т.к. бяхме много
близки с дядо М. и често сме били там.
На въпросите на адв. В.:
Свид. М.: Бяхме много близки с дядо М.. Познавам А. и Р., но с тях близка не съм
била, само съм си говорила с тях. Аз лично с тях по повод на гаража не съм говорила.
На въпросите на съда:
Свид. М.: Влизала съм в този гараж няколло пъти. Р. ме е викала като е носила неща
там да избирам учебници и книги, има едно колело на Р., има някакви кашони с покъщнини
и неща, които не им трябват и си ги слагат там. Точна година не мога да кажа, когато съм
влизала в гаража. Не съм обръщала внимание да има някакви вещи на А. в гаража.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
4
СЪДЪТ освободи от съдебната зала свидетеля В. Я. М..
Адв. Л.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските по чл.
80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
Адв. З.: Нямам искания по доказателствата. Представям списък на разноските по чл.
80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на въззивника.
Адв. В.: Нямам искания по доказателствата. Няма да представям списък на
разноските, претендираме такива, които са сторени пред първата инстанция.
Също правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на въззивника.
Адв. Л.: По отношение на хонорара на колегата адв. З. не правя възражение за
прекомерност.
По отношение на възражението за прекомерност, което днес направиха колегите,
искам да кажа, че хонорарът е съобразен с минималното възнаграждение по наредбата.
Делото е от изключително правна сложност, има водени две други дела, които са приложени
към делото също, разпитани са четири души свидетели, съответно това представлява
вземаше на отношение към всяко едно процесуално действие.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с
разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните списъци с разноските по чл. 80 от
ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Л.: Моля да отмените изцяло решението на ВРС, с което е допусната делба на
имота, както и да уважите насрещния положителен установителен иск на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, във връзка с придобиване по давност от моите доверители на процесния имот,
само обект - гараж. Съображенията ми за това са подробно изложени във въззивната жалба,
като в настоящото съдебно заседание ще акцентираме върху следното:
Считаме, че първоинстанционния съд е направил грешни изводи, като е приел, че
незаконният гараж, т.к. този гараж няма разрешение за строеж, няма въвеждане в
експлоатация, той е незаконен обект, който съгласно удостоверението за търпимост не
подлежи на събаряне. Спрямо този обект районен съд е стигнал до грешния извод, че А. и Р.
К.и, семейството, което е изградило въпросния обект, и което се е разпоредило с всичките си
имот, в това число притежаваните от тях ид.ч. в процесния имот, при откриването на
наследството този гараж е бил част от тяхното наследство. Това са констатациите на
5
първоинстанционния съд, които ние оспорваме. В делбения процес не бяха представени
доказателства, че покойните А. и Р., които са наследодателите на моите доверители, са
притежавали документ за собственост някога на този гараж.
На следващо място, съдът не е съобразил, че именно собствениците на земята
притежават всички приращения върху земята, а гаражът се явява такова, съобразно квотите
си от поземления имот. В тази връзка, моля да бъде съобразено, че съгласно приобщеното
частно гражданско дело, което е за опис за приемане на наследство от И. К., който е трето
лице помагач в настоящото производство, той не е цитирал, че от наследствените имоти,
спрямо които по-късно е образувал съдебно производство за запазена част от наследство, че
е включен и този гараж. Отделно отрича обстоятелството, лично той, че гаражът
представлява част от наследствената маса, по която претендира възстановяване на
наследство.
Със съдебното решение по заведения от него иск, диспозитивът му, въпреки, че му е
дадена възможност да възстанови 1/3 от наследството на А. К., само на баща си, като иска за
наследството само от майка му Р. К. е отхвърлен, в диспозитива на това решение никъде не е
отбелязано, че се възстановяват ид.ч. от поземления имот. Още повече, че след това съдебно
решение има съдебно определение за съдебна спогодба между страните – Р. и Р. К. от една
страна, и И. К. от друга страна, съгласно, която спогодба И. К., третото лице помагач, който
всъщност е праводателя на първоначалния ищец, получава единствено и само за допълване
на запазената си част магазина, който е бил разположен в пространството на този поземлен
имот и доплащане на сумата от 10 000.00лв. дори със спогодба, с която се урежда отношение
той не поема никакви ид.ч от дворното място. Тоест, или със съдебната спогодба, с която
окончателно се уреждат отношенията между всички, той не поема неговите ид.ч. от
дворното място.
Като се върнем отново на тезата, че само собствениците на един поземлен имот по
приращение биха могли да претендират за собственост на това приращение, какъвто е
гаражът, то стигаме до извода, че реално в патримониума на И. К. никога не са попадали
ид.ч. от имота, съответно и някакви ид.ч. от този гараж. Ако в евентуалност приемем, че в
настоящето е влизал този гараж, то моля да бъде съобразено, че поземленият имот, върху
който е построен гаражът е придобит 1972г. от неговите родители в условието на СИО. Но
тъй като, досежно наследството на майка му, иска за запазена част е отхвърлен, той би
могъл да получи само 1/3 от наследството на баща си, а СИО се прекратява със смъртта на
един от съпрузите. Дори и квотите, при които се извършва продажбата към дружеството,
което е първоначален ищец на иска за делба, не биха могли да бъдат при разМ.те равни
квоти по ½ за него.
Моля да бъде съобразено, че свидетелските показания, които бяха събрани пред
първата инстанция, допълнени с тези от днес, са крайно противоречиви. Поради което
следва да се даде тежест и именно на тези свидетелски показания, които са от лица с преки и
непосредствени впечатления за дълъг период върху въпроса кой е владял този гараж, какви
вещи е слагал, кой го е ползвал. Това е така, защото свидетелят на третото лице помагач,
6
който е заинтересована страна, т.к. беше съпруг на помагача, изрично и неколкократно каза и
подчерта, и това е отразено в протокола, който е официален документ, че И. К. е ползвал
крайния гараж и там многократно е паркирал своя автомобил. Както беше изяснено от
семейство Г. и В. М.и, този краен гараж в дъното на двора винаги е принадлежал на тяхното
семейство. Първоначално на бабата и дядото на Г. М., а след това на тях и там винаги е
стоял някакъв ретро автомобил. Това не може да се свърже с гласните доказателства събрани
от свидетеля на третото лице помагач, че И. по някакъв начин е влизал и ползвал, и владеел,
точно този гараж, който не е процесния гараж.
По отношение на свидетеля на дружеството ищец, той заяви, че е посещавал имота
един единствен път и при описанието на имота, той посочи в описателната част съвсем
друга сграда, която е разположена директно на ул. ,,О.“, към която се влиза директно от
улицата, има кафява дограма и витрини. Ясно от разположението в скицата на имота, че
спорният самостоятелен обект е разположен в дъното на дворното място и представлява
съвсем друга сграда.
Ето защо, тези свидетелски показания също не могат да дадат някаква полезна
информация, по отношение на това кой е ползвал гаража.
Следва да се обърне внимание на това, че свидетелят на ищеца, който беше разпитан
пред ВРС, сподели че управителите на дружеството са се похвалили, че са купили гараж.
Това има отношение във връзка с възражението ни за нищожност на двете сделки, поради
това, че са привидни. Никой не се е похвалил, че първо му е дарено, а след това си е
докупил някаква ид.ч. от този гараж. Това поддържа нашата защитна теза, че още със самото
реализиране на сделката, което е станало в един и същи ден, при един и същи нотариус, с
последователни регистърни номера, гаражът е бил предмет именно на прикритата сделка
,,покупко-продажба“, а не на дарение. По този начин следва да се прилагат правилата на
прикритата сделка и той не е бил предложен на съсобствениците, ако въобще можем да
допуснем, че за този гараж има някакви твърдение за съсобственост.
Във връзка с предявения насрещен иск от доверителите ми, считаме, че свидетелските
показания доказаха, че те явно и необезпокоявано са осъществявали фактическата власт
върху процесния имот. Нямало спорове кой е собственик на имота и тази фактическа власт е
продължила в период, който им дава възможност да претендират да бъде установена давност
на владение, като се ползват от дългия срок от десет години от месец септември 2011г. до
месец септември 2021г., т.е. дългата давност е изтекла.
Моля да ми бъде даден срок за представяне на писмена защита, където да
структурирам подробно пледоарията си.
Моля да уважите въззивната ни жалба, така както е предявена и да ни присъдите
сторените разноски пред двете инстанции.
Адв. З.: Моля да отхвърлите въззивната жалба и да потвърдите решението на ВРС,
като правилно, законосъобразно и мотивирано. Моля да ни бъдат присъдени сторените
разноски, както и да ми бъде даден срок за депозиране на писмена защита.
7
Адв. В.: Моля да отхвърлите въззивната жалба, като ми бъде даден срок за писмена
защита.
Искам да дам моя прочит на свидетелските показания, които днес в съдебно заседание
бяха дадени. Свидетелката внесе яснота по повод на т.н. разминавания къде се намира
гаражът. Кадастралната карта е приета 2008г., оттогава техният, говоря на свидетелката
гараж, който тя нарича гараж е селскостопанска постройка. Това му е статута. Самата тя каза,
че не се ползва за гараж, защото вътре стои някакъв ретро автомобил, който не се вади
изобщо и реално те паркират пред гаража. Това обяснява защо нашите свидетели не
възприемат, че гаражът на А. е този, който е последен, защото в тяхната представа до тях
няма гараж, а има една постройка, която се ползва за склад. Точно от там идва и различието
във възприятията, а не че нашите свидетели не знаят кой е гаражът на А. К., защото те
граничат не с гараж, а със селскостопанска постройка, която никога не се е ползвала за
гараж. По този начин възприятието им е, специално на Н. К., която е съпруга на И. К., че
техния гараж е последния, защото юридически и фактически е така, по отношение на
разминаванията къде бил гаража.
Също така тяхната свидетелка, считам, че обори тезата, че гаражът е придобит по
давност, т.к. през цялото време тя твърдеше, че владението е упражнявано единствено от И.
К.. По отношение на която, те във въззивната жалба се жалват, че не следва да бъде страна в
делбата, т.е. те твърдят, че едно трето лице, което не следва да е страна, е упражнявало и
фактически владее гаража.
По отношение на нашето твърдение, че гаражът не е бил предмет на
прехвърлителната сделка през 2011г., това е така, по няколко причини. На първо място нито
пред ВРС, нито пред ВОС бяха представени доказателства, че гаражът е незаконен.
Следователно, след като няма представени доказателства, които могат да бъдат единствено
заповед на административен орган, който обявява гаража за незаконен, той не може да бъде
възприеман като незаконен обект. Което не е пречка ако е имало воля от страна на А. и Р. К.и
той да бъде прехвърлен, то е щял да бъде прехвърлен по няколко причини. Първо той към
него момент е имал отделен идентификатор и е можел да бъде предмет на сделката.
Обстоятелството, че не е било представено по сделката удостоверение за търпимост към
него момент, че е нямало такова удостоверение, нито пък издадена заповед за незаконно
строителство, което да го обяви за незаконен, означава, че практически не е имало никаква
юридическа пречка, той да бъде прехвърлен нотариално. Има практика на
административните съдилища и на ВКС, съгласно която изискването за представяне на
удостоверение за търпимост в нотариалното производство, е изискване, което защитава
купувача по сделката, за да му бъде ясно, че придобива имот, който би могъл след това да
бъде съборен. Това не е пречка за нотариалното прехвърляне на такъв обект, искането за
представяне на това удостоверение за търпимост не означава, че тези имоти са извадени от
гражданския оборот.
Възможността да се тълкува, че с основната сграда се прехвърлят подобрения, би
била валидна, само ако има такава уговорка в теста на нотариалния акт. Такава уговорка
8
няма. При това положение не може да се счита, че гаражът автоматично представлява част
от прехвърленото имущество. Наличието на собствен идентификатор означава, че гаражът е
отделен обект, той не може да се третира като принадлежност. Това изключва и
възможността гаражът да бъде прехвърлен по подразбиране.
С оглед изложеното, считам че гаражът не е бил предмет на прехвърлителната
сделка, т.к. няма изрична уговорка за това в нотариалния акт, имал е идентификатор, не е
бил обявен за незаконен строеж към него момент, нито към настоящия, също така и не е
описан като подобрение или приращение.
При това положение всички разсъждения по повод намаляването на дарственото
разпореждане са ирелеванти, доколкото производството за намаляване на дарственото
разпореждане касае само имотите, които са описани в нотариалния акт за дарение.
Адв. Л. /реплика/: Искам кратка реплика.
Твърденията на колегата за необходимостта от представяне на заповед за незаконен
строеж, поднесени с удостоверението за търпимост, са неадекватни. Това удостоверение
установява точно това, че тази постройка не подлежи на събаряне. Ако има строителни
книжа администрацията няма да издаде удостоверение за търпимост. Самото удостоверение
за търпимост представлява незаконния строеж.
Ако се върнем към нотариалния акт от 2011г. на нот. Петър Петров, той много
обстойно е изследвал собствеността на документите преди да извърши прехвърлителната
сделка. Именно, защото е нямало такъв документ, какъвто е било удостоверение, то не е
било част от нотариалния акт. Съдебната практика е еднозначна и безпротиворечива, че
когато една вещ, която се намира в поземлен имот, който е прехвърлен на трето лице, не е
изрично изключена при прехвърлителната сделка, то следва, че всички приращения върху
този имот стават собственост на новия наследодател на имота.
Тук мога да посоча, пак във връзка с твърденията на колегата, че преобретателят И.
К., дружеството ищец, представи пред районен съд
един констативен нотариален акт, с който удостоверяваше собствеността на своя праводател
И. върху този гараж. След като този нотариален акт представлява удостоверяване на
собственост на пристройка, която е неразделна част от апартамента, който е прехвърлен.
Изследвайки историята на документите, едва тогава дружеството ищец е установило, че
реално при прехвърлителната сделка от И. не е имало изряден документ за собственост, това
е било пропуснато от нотариуса, който е изповядал сделката.
Адв. В. /дуплика/: Удостоверението за търпимост не е документ, който удостоверява,
че един строеж е незаконен. Производството по издаване на удостоверение за търпимост е
инициирано от И. К., която е декларирала, че строежът е незаконен. Тя не е човекът, който
има право да инициира това производство, доколкото тя не е била тази, която го е изградила.
За да бъде този стоеж незаконен следва или възложителят да няма такива документи, които
да удостоверяват законността на строежа или в общинската администрация да не могат да
бъдат намерени такива документи.
9
Изявлението на И. К. в декларацията, че означава, че това е вярно удостоверение,
възможно е тя не е наМ.ла документите, поради което считам, че един строеж е незаконен
само ако бъде обявен за такъв със заповед от административен орган.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалните представители на страните да представят
писмена защита в седем дневен срок след изготвяне на протокола.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10