Присъда по дело №278/2022 на Районен съд - Елхово
| Номер на акта: | 52 |
| Дата: | 8 юли 2022 г. (в сила от 26 юли 2022 г.) |
| Съдия: | Яна Вълкова Ангелова |
| Дело: | 20222310200278 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 21 юни 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
НОХД № 278/2022 година по описа на РС-Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП- Ямбол
обвинителен акт, с който против подсъдимата Р.А.С., родена на 21.02.1986
година в гр.Ямбол, българка, българско гражданство, постоянен и настоящ
адрес: гр.Елхово, обл.Ямбол, ул. ***, без образование- неграмотна, пенсионер
по болест, неомъжена, осъждана, ЕГН-**********, е предявено обвинение по
чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, за това,
че на 02.04.2022 година около 13.00 часа в гр.Елхово, обл.Ямбол от частен
дом, находящ се на ул. *** отнела чужди движими вещи- пари на стойност
100.00 лева от владението на собственика им В.А.А. от гр.Елхово, обл.Ямбол,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
е извършено при условия на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „А“
и „б. „Б“ от НК- осъждана с влязла в сила присъда за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода за срок не по-малко от една година,
изтърпяването на което не е било отложено по смисъла на чл.66 от НК, както
и осъждана два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като изтърпяването на поне едно от тях не е
отложено по смисъла на чл.66, ал.1 от НК.
Производството е протекло по реда на гл.27 от НПК – съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция, в хипотезата на
чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимата е признала изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се събират
доказателства за тези факти.
В съдебното заседание участващият по делото прокурор от ЯРП
поддържа повдигнатото против подсъдимата обвинение, като намира същото
за доказано от обективна и субективна страна. Предлага наказанието на
подсъдимата да бъде определено при условията на 58а, ал.4, вр.чл.55 от НК
при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства в размер на
една година „Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим.
Подсъдимата участва лично и със защитник в производството.
Признава се за виновна по повдигнатото против нея обвинение. Признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт в
особеното производство по реда на глава 27 от НПК- съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Съжалява за извършеното
деяние и има критично отношение към престъпната си дейност.
Защитникът на подсъдимата– адв. Ч. от АК – Ямбол в хода на
делото по същество не оспорва, че подсъдимата е извършила деянието, за
което е привлечена към наказателна отговорност. Пледира в случай, че на
подсъдимата бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ то да бъде
определено при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства
1
под предвидения в закона минимален размер.
От фактическа страна с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3, вр. с
чл. 372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за установени следните
обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Свидетелката В.А.А. живеела сама апартамент №4, находящ се в гр.
Елхово, на ул. ***. На 07.03.2022г. св. А. била посетена в дома си от
подсъдимата и друго лице от женски пол- И.И., като и двете били непознати
на свидетелката. Подсъдимата и И. се представили пред А. като сестри от с.
Лесово, обл. Ямбол, от което село била родом и св. А.. Двете лица останали за
известно време в жилището на свидетелката, след което го напуснали.
На 02.04.2022 година около обяд подсъдимата Руска С. се намирала
на улица „Ж. Петков“ в гр. Елхово и решила да посети отново дома на
свидетелка В.А.А.. Позвънила на входната врата на апартамента, при което
св. А. я отворила. Подсъдимата С. влязла в дома на свидетелката, ползва
тоалетната, след което между двете бил установен разговор. По време на този
разговор подсъдимата внезапно станала от стола и започнала да влиза
последователно в стаите апартамента. В една от тях върху шкаф забелязала
поставена банкнота с номинал от 100.00 лева, бързо взела банкнотата и я
прибрала в чантичката си. След това по молба на свидетелката А. напуснала
апартамента. Непосредствено след излизането на С. свидетелката А.
установила липсата на банкнотата и подала сигнал в РУ- Елхово за
извършената кражба. В резултат на проведените издирвателни мероприятия
като извършител на кражбата била установена Руска С..
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че
подсъдимата Р.А.С. е осъждана многократно- с общо 30 бр. влезли в сила
съдебни акта- присъди и определения за одобряване на споразумения за
решаване на наказателни производства в периода 09.07.2003 г. – 08.04.2022 г.,
преобладаващата част от които за тежки умишлени престъпления, вкл. и за
такива против собствеността, както са й налагани различни по вид и размер
наказания, включително и ефективни наказания лишаване от свобода,
извършени при условията на опасен рецидив. Последното й осъждане преди
настоящото деяние е по НОХД № 155/2021 година по описа на РС – Елхово,
по което с Определение за одобряване на споразумение за решаване на
наказателното производство, влязло в сила от 29.04.2021г. за престъпление по
чл. 196, ал.1, т.1 във вр. чл.194, ал.1 и вр. чл.29, б.а и б.б от НК й е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, при първоначален
строг режим на изтърпяване на наказанието. Подсъдимата е изтърпяла
посоченото по - горе наказание на 14.08.2021 година.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на направеното от подсъдимата Руска С. самопризнание по реда на
чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства– обясненията на подсъдимата, показанията на
свидетелите В. А., Т.Д., Ж.Д. и П.Д., дадени в хода на ДП, приобщени към
2
доказателствената съвкупност по реда на чл.283 от НПК. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което й съдът ги
кредитира изцяло.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът намери, че
подсъдимата Р.А.С. е осъществила с деянието си от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.
„А“ и б. „Б“ от НК, тъй като на 02.04.2022 година около 13.00 часа в
гр.Елхово, обл.Ямбол от частен дом, находящ се на ул. *** отнела чужди
движими вещи- пари на стойност 100.00 лева от владението на собственика
им В.А.А. от гр.Елхово, обл.Ямбол, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условия на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „А“ и „б. „Б“ от НК- осъждана с
влязла в сила присъда за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода за срок не по-малко от една година, изтърпяването на което не е било
отложено по смисъла на чл.66 от НК, както и осъждана два и повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
изтърпяването на поне едно от тях не е отложено по смисъла на чл.66, ал.1 от
НК.
От обективна страна подсъдимата е отнела чужди движими вещи
от владението на собственикът им – св. В. А.. По отношение на предмета на
кражбата, съдът прие, че са налице безспорни доказателства за извършена
кражба от подсъдимата на посочената по – горе вещ, собственост на св. А.-
пари на стойност 100.00 лева. По безспорен начин от гласните доказателства
се установява механизма на извършване на деянието, посочен по- горе в
настоящите мотиви на съда . С изнасянето на вещта от имота на св. А., където
са били съхранявани парите, е било прекратено владението на собственика и
вещта е била поставена във владение на подсъдимата. Престъплението е
довършено, тъй като подсъдимата е прекъснала владението върху вещта на
собственикът й и е установила свое владение върху вещта. В обобщение,
подсъдимата е взела участие в двете фази на изпълнителното деяние кражба –
противозаконно отнемане на предмета на престъплението и осъществяване на
трайна фактическа власт върху същия.
Налице е и квалифициращият признак на чл.29, ал.1, б. „А“ и „б. „Б“
от НК, предвид предходните осъждания на подсъдимата С.- осъждана с влязла
в сила присъда за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за
срок не по-малко от една година, изтърпяването на което не е било отложено
по смисъла на чл.66 от НК, както и осъждана два и повече пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като изтърпяването
на поне едно от тях не е отложено по смисъла на чл.66, ал.1 от НК.
От изтърпяването на наложеното с предходен акт наказание
лишаване от свобода на подсъдимата С. до момента на извършване на
3
деянието по настоящата присъда не е изтекъл предвидения в разпоредбата на
чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок, изключващ приложението на
разпоредбата на чл.29 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата
умишлено, тъй като е съзнавала общественоопасният му характер,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала
настъпването им. Налице е съзнание у подсъдимата относно всички
елементи– обективни и субективни от фактическия състав на престъплението,
в което е призната за виновна.
Причините и условията за извършване на деянието съдът намира в
ниската обща и правна култура на подсъдимата, незачитането на установения
в страната правов ред, стремежът й към противоправно облагодетелстване,
изградените трайни престъпни навици.
При определяне вида и размера на наказанието, следващо се на
подсъдимият, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимите престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ от НК законът предвижда
наказание от две до десет години „Лишаване от свобода“.
С оглед на това, че съдебното следствие е протекло по реда на Глава
ХVІІ от НПК - съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372,
ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се
определи при условията на чл. 58а от НК. В настоящия случай, съдът намери,
че наказанието на подсъдимата следва да бъде определено при условията
на чл.55, ал.1, т.1 от НК, при наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Като такива съдът прецени направените от подсъдимата
самопризнания в хода на досъдебното производство, спомогнали за
разкриване на обективната истина по делото, ниската стойност на предмета на
кражбата – 100.00 лв., която е под размера на една минимална работна
заплата за страната към момента на извършване на деянието. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени и критичното отношение на
подсъдимата към извършеното от нея деяние, както и изразеното съжаление
за стореното. Самопризнанието на подсъдимата, направено по реда на чл.371,
т.2 от НПК, с оглед разясненията дадени с Тълкувателно решение № 1 от
06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ВКС, ОСНК, т. 7, съдът приема, че не
следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Като съобрази всичко това, съдът намери, че по – благоприятна за
подсъдимата се явява разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, предвиждаща
приложението на чл.55 от НК, а не разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК,
съгласно която при постановяване на осъдителна присъда в случаите на
съкратено съдебно следствие, съдът определя наказанието лишаване от
свобода, ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК, след което
4
намалява определеното наказание с 1/3. В този случай, дори и на подсъдимата
да бъде наложено минимално предвиденото в закона наказание, след
редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, наказанието й следва да бъде определено в
размер на една година и четири месеца „Лишаване от свобода“, което
наказание съдът намира, че се явява несъразмерно тежко и несъобразено със
степента на обществена опасност на деянието. Ето защо съдът намери, че
разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК се явява по– благоприятна за подсъдимата,
поради което определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК–
под предвидения в закона специален минимум от две години „Лишаване от
свобода“, като наложи на подсъдимата наказание в размер на една година
„Лишаване от свобода“. При определяне размера на наложеното наказание
съдът се съобрази и със степента на обществена опасност на подсъдимия,
която следва да бъде определена като висока, предвид предходните й
осъждания. Наложеното наказание „Лишаване от свобода“ съдът постанови
да бъде изтърпяно от подсъдимата ефективно при първоначален „строг“
режим, на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, като взе предвид, че
подсъдимата е осъдена за умишлено престъпление и към момента на налагане
на наказанието не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно
наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение не е било
отложено на основание чл. 66 от НК определи наложеното наказание шест
месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно от подсъдимата С. при
първоначален „строг“ режим на изпълнение на наказанието.
Съдът счете, че така определеното наказание съответства на
тежестта на деянието и степента на обществената опасност на дееца и
посредством него успешно ще бъдат реализирани целите, визирани в чл.36
НК.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата.
Председател:..........................
/Яна Ангелова/
5