Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 10.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №6808/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.Н.П., с която е предявен срещу ЗД Б.И. АД иск с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ за сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.02.2017
г. Претендира законната лихва от деликта и разноските.
Ищецът твърди, че е пострадал като пешеходец, бутащ
велосипед, при ПТП, настъпило на 02.02.2017 г., в
резултат на което е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания.
Претендира обезщетение за неимуществените си вреди, ведно със законната лихва
от деликта.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер.
Оспорва произшествието да е настъпило при сочения механизъм, както и
настъпването на твърдените от ищеца вреди да са настъпили и да са в причинна
връзка с виновното и противоправно поведение на застрахования водач. Счита, че
настъпването на произшествието се дължи изцяло на поведението на ищеца, който е
участвал в движението като велосипедист и е бил в състояние на алкохолно
опиване, евентуално – че е налице съпричиняване от негова страна. Претендира
разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от ангажираните писмени доказателства (констативен протокол от 22.02.2017 г. – л.5 и
документите от досъдебното производство, сред които протокол за оглед на
местопроизшествие, заедно със скицата на местопроизшествието и фотоалбума към
него), гласните
доказателства (разпитания по делегация свидетел И.А. – л.59) и заключението на авто-техническата експертиза по делото, че на 02.02.2017 г. около 21,40 часа на път I-4. Км.20, в землището на с. Слащица,
обл. Ловеч, на прав пътен участък, е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ********, управляван от И.А.А., и велосипедиста И.Н.П., при следния механизъм: лекият
автомобил се е движел в дясната пътна лента със скорост от около 70 км/ч. В
същото време в същата пътна лента попътно на автомобила и в средата на лентата се
е движил пострадалият велосипедист със скорост от около 15 км/ч. Застигайки
велосипеда, автомобилът го е ударил с предната си средна част челно, вследствие
на което той е бил качен върху предния капак, достигнал предното стъкло и го
счупил, а след удара бил отхвърлен напред и наляво и се установил в близост до
осевата линия. Заключението на вещото лице и разясненията, дадени в съдебно
заседание, сочат, че ударът е бил непредотвратим за водача при движение със
скорост от 70 км/ч, като безопасната скорост, при която водачът може да
възприеме велосипедиста в осветената от фаровете му зона и да спре преди на
настъпи удара, е 63,6 км/ч. При наличие на светлоотразители
на велосипеда, водачът има възможност да го възприеме от по-голямо разстояние,
но в досъдебното производство липсват данни за наличие на светлоотразители
на велосипеда. Поради това съдът приема, че скоростта на движение на автомобилиста
е следвало да бъде съобразена с конкретните условия на видимост в случая – със
зоната на осветеност от фаровете на автомобила, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие (чл.20, ал.2 ЗДвП), каквото е друг участник в
движението, включително велсипедист. Ето защо съдът
приема, че водачът е бил длъжен и е могъл да съобрази наличието на конкретната
опасност и е налице противоправно деяние от страна на водача И.А.А. – в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП
водачът не съобразил скоростта си с ограничените условия на видимост и съответно
– не е спрял при възникване на опасност за движението – движещ се по платното
за движение велосипедист.
От представените медицински документи и заключението
на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на
произшествието ищецът е получил следните увреждания: открито диафизарно счупване на лявата голямопищялна кост, контузия на главата, охлузване на
челната и зигоматична кост в областта на главата,
контузия на гърдите, амиелично компресивно
счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен. Ищецът е получил спешна
медицинска помощ в болницата в гр. Ловеч, където е приет за болнично лечение и
на 06.02.2017 г. под анестезия му е извършено закрито наместване на счупената голямопищялна кост и обездвижване на левия долен крайник с
гипсова имобилизация. След проведено петдневно
болнично лечение е бил изписан. Общо лечебният и възстановителен период на
всички увреждания е приключил за срок от около 5 месеца. Изпитвал е болки в
продължение на 5 месеца, като през първите 2 месеца и 3-4 седмици от
рехабилитацията болките са били с по-продължителен характер. През останалото
време ищецът е търпял само периодично явяващи се болки от преумора и рязка
промяна на времето. През първите 2 месеца ищецът е провеждал лечението си при
условия на постелен режими се е нуждаел от чужда
помощ. В началото на третия месец ищецът е започнал придвижване с помощта на
патерици, а пълно натоварване е можел да упражнява в началото на петия месец.
Към момента счупения голям пищял е зараснал, счупеното тяло на 12-ти гръден
прешлен е стабилизиран от съседните мускули на гръбначния стълб, но тялото на
12-тия прешлен е останал трайно скосен в предна посока, като с времето
постепенно обема и силата на движенията на прешлена са се възстановили,
останали са периодично явяващи се болки, които отшумяват след употреба на аналгетици.
От показанията на свидетеля Й.К.се установява, че след
произшествието ищецът е бил дълго време на легло, не е можел да работи и
свидетелят е полагал грижи за ищеца. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля в частта им, че в момента ищецът се движи с патерица – от
медицинската експертиза се установява настъпило пълно възстановяване, поради
което дори и да се приеме, че ищеца има някакви двигателни затруднения, то
очевидно същите се дължат на процесното произшествие.
По изложените съображения съдът намира, че са налице
петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Фолксваген“ с рег. № ********,
което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП водачът не
е избрал скоростта си съобразно ограничението във видимостта и не е спрял при
възникване на опасност за движението – велосипедист на платното за движение. От
представените медицински документи, заключението на съдебно-медицинската
експертиза и показанията на свидетеля Т. се установи причинната връзка между
получените от пострадалия увреждания и произшествието. Поради това следва да се
приеме, че е налице деликт, извършен от водача И.А.А.
при управление на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ********.
Не е спорно между страните
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответника, през време на
действието на която е настъпило процесното ПТП. Поради това съдът приема, че
към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения в полза
на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на
болката; период на възстановяване; характера на последиците от полученото
увреждане за здравето на пострадалия, наличие или липса на пълно възстановяване.
Ищецът е претърпял счупване на крак и на гръден прешлен, контузия и охлузвания
по главата и тялото, изпитвал болки с висока интензивност в период на 2 месеца,
през този период е бил и обездвижен на легло и е разчитал на чужда помощ в
ежедневието си, след това се е придвижвал с патерици. Според заключението на
СМЕ към момента счупванията са зараснали и ищецът е напълно възстановен, с
изключение на останалото трайно скосяване в предна посока на счупения прешлен, но
се очаква постепенно обема и силата на движенията на прешлена да бъдат възстановени.
Съдът съобрази негативните изживявания на пострадалия от самото произшествие и
последвалия дискомфорт да разчита на чужди гриже за
ежедневните си нужди. При съобразяване на посочените критерии съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 40000 лв.
Съдът намира за основателно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. От авто-техническата експертиза се
установява, че ищецът се е движил в средата на платното за движение, попътно на
движението, а не както изисква чл.80, т.2 ЗДвП - възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение. От авто-техническата
експертиза се установява още, че велосипедът не е бил снабден със светлоотразител, както изисква чл.79, т.3 ЗДвП. От
показанията на свидетелите И.А.А., Й.К.и Р.Д.се
установява, че при настъпване на произшествието ищецът е бил със зелена светлоотразителна жилетка, но А. дава показания, че същата
е била силно замърсена, което косвено се потвърждава от К.и Д., които сочат, че
ищецът е използвал жилетката постоянно като връхна дреха. Наред с това, документите
от досъдебното производство и съдебно-медицинската експертиза установяват, че в
момента на произшествието ищецът е бил в тежка степен на алкохолно опиване с
концентрация на алкохол от 2,32 промила, което води до тежки нарушения на
мисловната дейност, съобразителността, силно забавени реакции и невъзможност за
анализ и реакция на външни опасности. Употребата на алкохол също представлява
противоправно поведение от страна на ищеца, тъй като същия като водач на
велосипед е нарушил забраната, установена в чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП за управление
на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
С всички така посочени правонарушения ищецът е допринесъл в равна степен с
водача до настъпване на произшествието –
т.е. налице е форма на съизвършителство, поради което
е налице съпричиняване, което съдът определя на 1/2. Определеното обезщетение
следва да бъде намалено до сумата от 20000 лв., като искът следва да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 50000 лв.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи
законна лихва. Разпоредба на чл.429,
ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя,
считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. По делото липсват данни кога ищецът е подал до
застрахователя искане за заплащане на обезщетение, поради което съдът приема,
че с подаване на исковата молба ответникът е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие и на ищеца следва да се присъди законна лихва върху
определеното застрахователно обезщетение от датата на исковата молба.
По разноските:
Направено е искане на процесуалния представител на ищеца
да се присъди възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, но по делото, освен
пълномощното с исковата молба, не е представен договор за правна помощ, поради
това няма яснота какви са уговорките между ищеца и адвоката му относно
възнаграждението. Поради това искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ЗА е неоснователно.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78,
ал.3, ГПК, сумата от 2058 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част
от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СГС дължимата държавна такса – в размер на 800 лв. и разноските в размер на
400 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД Б.И.
АД, ЕИК:********, да заплати на И.Н.П., ЕГН:**********, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за вреди от произшествие, осъществено на 02.02.2017 г., заедно със законната лихва от 01.06.2017 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер от 50000 лв.
ОСЪЖДА И.Н.П., ЕГН:**********,
да заплати на ЗД Б.И. АД, ЕИК:********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2058
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗД Б.И. АД, ЕИК:********,
да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от 800 лв., представляваща
дължима държавна такса и сумата от 400
лв., представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: