Решение по дело №8548/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 391
Дата: 28 февруари 2022 г. (в сила от 28 февруари 2022 г.)
Съдия: Евелина Маринова
Дело: 20211100508548
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева

ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20211100508548 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20105186 от 26.04.2021 г., постановено по гр.д. № 14952/2020 г.
на СРС, ГО, 41 състав, М. В. АНГ. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 897, 47 лв. главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.02.2017 г. –
м.04.2019 г. за топлоснабден имот: апартамент № 34, находящ се в гр. София, ж.к.
****, аб. № 165178, сумата от 28, 37 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.02.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба – 19.03.2020 г. до окончателното изплащане, и
сумата от 108 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 26.11.2019 г.
Отхвърлен е искът за главницата за доставена топлинна енергия за сумата
над 1 897, 47 лв. до пълния предявен размер от 2 280, 83 лв. и за периода м.05.2016 г. –
м.01.2017 г., иска за цената на услугата дялово разпределение – за сумата над 28, 37 лв.
до пълния предявен размер от 31, 36 лв. и за периода м.11.2016 г. – м.01.2017 г., иска за
мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия – за сумата над 108
лв. до пълния предявен размер от 254, 66 лв. и за периода 15.09.2017 г. – 14.09.2018 г.,
и иска за мораторна лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение – за
сумата от 5, 59 лв. за периода 31.12.2016 г. – 25.11.2019 г.
Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 832, 12 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
1
Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените
искове, е депозирана въззивна жалба от ответницата М. В. АНГ. чрез назначения
особен представител. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е
постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага
съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че има
качеството собственик на топлоснабдения имот, обуславящо качеството й на клиент на
топлинна енергия за битови нужди. В тази връзка развива доводи, че от представените
по делото 2 бр. удостоверения за наследници се установява единствено, че със сестра й
Д.Л. са наследници по закон на техните родители, но не и че са придобили
собствеността на процесния имот при равни дялове. Поддържа, че ищецът не е доказал
да е узнала за качеството си на наследник и да е приела наследството изрично или с
конклудентни действия. Излага съображения, че с доклада по делото на ищеца е
указано, че носи тежестта да установи качеството на ответницата на собственик на
процесния имот, доказателства в какъвто смисъл счита, че не са били ангажирани.
Сочи, че не твърди дали наследството е прието, или не, поради което не носи тежест за
доказване в тази връзка. Навежда доводи за неправилност на изводите на съда, че
сестра й – Д.Л. е поискала откриване на партида за имота със съгласието на
жалбоподателката, тъй като автор на декларацията е Д.Л., чието едностранно
волеизявление не ангажира жалбоподателката. Счита, че едностранното изявление на
Д.Л., че има съгласието на сестра си – М. В. АНГ., не доказва волеизявление на
последната. Релевира и довод, че е оспорила чрез процесуалния си представител
комплексната техническа и счетоводна експертиза по делото, което не е било взето
предвид от страна на първоинстанционния съд. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба то
ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага доводи за неоснователност на релевираните с въззивната
жалба оплаквания. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в
сила като необжалвано.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в
процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се
обсъдят релевираните доводи на жалбоподателя относно неговата правилност.
Спорен пред настоящата инстанция, с оглед доводите, заявени с въззивната
жалба, е въпросът относно качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия
2
за исковия период.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано
в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на
ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017
г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по
ред на Наредбата за държавните имоти от 14.08.1991 г., по силата на който на В.В.А. и
Я.И. А. се продава следният недвижим имот: апартамент № 34, находящ се в гр. София,
ж.к. ****, състоящ се от: една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със
застроена площ от 64, 93 кв.м.
Видно от удостоверение за наследници изх. № РЛН21-УГ51-3507/26.02.2021
г., издадено от Столична община, Район „Люлин“, Я.И. А. е починала на 31.12.1996 г.,
като е оставила наследници по закон: В.В.А. – съпруг, починал на 22.09.2014 г., Д.В.А.
– дъщеря и М. В. АНГ. – дъщеря.
Видно от удостоверение за наследници изх. № РЛН17-УГ01-3370/02.03.2017
г., издадено от Столична община, Район „Люлин“, В.В.А. е починал на 22.09.2014 г.,
като е оставил наследници по закон: Д.В.А. – дъщеря и М. В. АНГ. – дъщеря.
От ангажираните писмени доказателства се установява, че собствеността на
процесния имот е придобита от В.В.А. и Я.И. А.. По делото не са ангажирани
доказателства, от които да се направи извод за момента на сключване на брака
помежду им, с оглед на което следва да се приеме, че имотът е придобит в условията на
обикновена съсобственост.
От представените удостоверения за наследници се установява, че
ответницата е лице от кръга на законните наследници на купувачите по аргумент от
3
нормата на чл.5, ал.1 ЗН.
Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането
му, като последното по аргумент от нормата на чл.49, ал.1 и ал.2 ЗН може да бъде
направено изрично или с конклудентни действия.
С въззивната жалба се релевира оплакване, че от ангажираните по делото
доказателства не се установява приемане на наследството, без изрично да се оспорва
фактът на приемането му. От страна на ответницата не се твърди положителният факт
на извършен отказ от наследството на някой от двамата наследодатели или приемането
му по опис, при каквото твърдение за нея би възникнала доказателствена тежест за
установяването му. С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е приел,
че от ангажираните по делото доказателства се установява, че ответницата има
качеството съсобственик на процесния топлоснабден имот.
След смъртта на купувача Я.И. А., на основание чл.5, ал.1 ЗН и чл.9, ал.1 ЗН,
наследниците й по закон са придобили, както следва: В.В.А. – 1/6, Д.В.А. – 1/6 и М. В.
АНГ. – 1/6. След смъртта на купувача В.В.А. притежаваните от него 4/6, формирани
като сбор на придобитата чрез покупко-продажба 1/2 и придобитата по наследяване
1/6, на основание чл.5, ал.1 ЗН, наследниците му по закон са придобили, както следва:
Д.В.А. – 1/3 и М. В. АНГ. – 1/3, които, прибавени към придобитите по наследяване от
майка им по 1/6, обуславят качеството им на съсобственици при равни дялове – по 1/2.
Качеството на ответницата на съсобственик на процесния топлоснабден имот
обуславя качеството й на клиент на топлинна енергия за исковия период, с оглед на
което неоснователно е възражението на жалбоподателката, че по делото не са
ангажирани доказателства за установяването му. Този извод не се променя от
представената по делото декларация от 15.03.2017 г от другата съсобственичка –
Д.В.А., доколкото не се установява същата да е подписана от ответницата.
С въззивната жалба се поддържа и оплакване, че в проведеното на 22.04.2021
г. открито съдебно заседание пред СРС заключението на комплексната експертиза по
делото е било оспорено от назначения особен представител по достоверност, което не е
било съобразено от страна на първоинстанционния съд. В тази връзка следва да се има
предвид, че в проведеното на 22.04.2021 г. открито съдебно заседание пред СРС
назначеният особен представител е заявил, че оспорва достоверността на вписаните
данни, използвани за изготвяне на комплексната експертиза, по съображения, че
представляват частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за издателя
факти, поради което моли да не се кредитират от съда.
Пред настоящата инстанция не се релевира конкретно оплакване за
допуснато от СРС процесуално нарушение, обусловило неправилност на крайния акт
на съда. Единствено за пълнота следва да се посочи, че комплексната съдебно-
техническа и счетоводна експертизата е допусната в съответствие с изискванията на
чл.195, ал.1 ГПК, поради необходимост от специални знания в съответните области на
науката, в т.ч. и относно изчисленията по нормативно установените формули, в които
са заложени технически показатели, като същата не е изготвена само по документи,
едностранно издадени от ищеца, като позоваването на данните от заключението не е
довело до неправилност на съдебния акт.
По изложените съображения и предвид изчерпване предмета на въззивна
проверка, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателката няма право
4
на разноски.
На ответника по жалбата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Съдът констатира, че от страна на първоинстанционния съд са изложени
мотиви, касаещи топлоснабден имот – апартамент № 34. Същевременно, в диспозитива
на обжалваното решение (на стр. 10 от решението, ред 1) е посочено, че се касае за
„апартамент № 96, находящ се в апартамент № 34“. С оглед изложеното, след връщане
на делото първоинстанционният съд следва да извърши преценка относно наличието
на очевидна фактическа грешка при посочване номера на топлоснабдения имот в
диспозитива на обжалваното решение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20105186 от 26.04.2021 г., постановено по гр.д.
№ 14952/2020 г. на СРС, ГО, 41 състав, в ЧАСТТА, с която М. В. АНГ., ЕГН
**********, е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 897, 47 лв. главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода м.02.2017 г. – м.04.2019 г. за
топлоснабден имот: апартамент № 34, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 165178,
сумата от 28, 37 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.02.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба – 19.03.2020 г. до окончателното изплащане, и сумата от 108 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода 15.09.2018 г. – 26.11.2019 г.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в
сила като необжалвано.

ОСЪЖДА М. В. АНГ., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ****, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца:
„Т.С.“ ЕООД, ЕИК ****.

ВРЪЩА гр.д. № 14952/2020 г. на СРС, ГО, 41 състав на СРС за извършване
на преценка относно наличието на очевидна фактическа грешка съобразно мотивите на
настоящото решение.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6