Решение по дело №711/2020 на Окръжен съд - Сливен

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен,  02.12.2020 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  втори декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                               СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                  

при участието на прокурора ………и при секретаря Ивайла Куманова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 711  по описа за 2020  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260147 от 16.10.2020 г. постановено по гр. дело № 6278/2019 г. на Районен съд Сливен, с което на осн.чл.127а ал.2 от Семейния кодекс е разрешено малолетното дете Д.М., род. *** г. в Гърция, с ЕГН: **********,*** е  съставен акт за раждане № 1307/ 05.06.2014г., да напуска пределите на РБългария, придружавано или със съгласие само от неговата майка К.Д.В. с ЕГН: ********** с цел пътувания за посещения на роднини в Канада и Гърция, както и за предаване на детето в Гърция на баща му с цел осъществяване на определения от съда режим на лични отношения/контакти между тях. Разрешението важи и за пътувания в страните - членки на Европейския съюз; Сърбия; Турция; Великобритания и Северна Македония, когато това се налага за училищни екскурзии или участия в спортни състезания, ако детето е състезател по даден вид спорт, както за екскурзии или почивки, осъществявани с майката. Разрешението важи до 28.08.2023г. и замества съгласието/волята на другия родител на детето- бащата-ответника по делото Н. М., гражданин на РГърция. С решението е отхвърлен като неоснователен иска в останалата му част- разрешението да се даде за пътувания въобще- до споменатите държави, но без ограничения за конкретен повод и да важи до навършване на пълнолетие от детето. Отхвърлен е като неоснователен иска на К.Д.В. в частта му касателно претенцията съда с решението си да замести волята на ответника като баща на детето  за издаване на паспорт за задгранични пътувания на детето.

Против това решение е подадена въззивна жалба от К.Д.В. чрез процесуален представител в частта, с която е е отхвърлено искането разрешението да се даде за пътувания въобще до споменатите държави но без ограничения за конкретен повод и да важи до навършване на пълнолетие на детето както и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и искът на ищцата в частта за заместване съгласието на бащата за издаване на паспорт за задгранични пътувания на детето. От доказателствата по делото се установява, че отношенията между майката на детето и ответника са прекъснати, бащата не се е интересувал от детето, не е плащал издръжка. Ищцата единствена се грижила за детето.Поради това, че не адреса на ответника в Гърция, чийто гражданин е той, производството по настоящото дело се провело при призоваването на ответника чрез Държавен вестник и при участието на особен представител. Постановяването на решението е почти една година след завеждането на исковата молба. считам за неподходящ определения от съда срок за разрешаване пътуванията на детето в чужбина, както и отказа да се замести съгласието на бащата за издаване на задграничен паспорт на детето.Детето тази учебна година е в първи клас. До завършване на началния курс на обучение е малко вероятно да участва в спортни състезания в чужбина или такива училищни екскурзии. От друга страна, преценявайки продължителността на настоящия процес, съдът предпоставя след две години ищцата отново да води дело по чл.127а от СК, с всички процедури по призоваването на ответника и с допълнителните разходи за такъв процес.Това създава сериозни материални затруднения за майката.Ако се следва логиката на първоинстанцинния съд, подобна процедура ще се наложи да се осъществява поне още 3-4 пъти до навършване на пълнолетие на детето, което не е и в него интерес.

Същите съображения се отнасят и до възможността след изтичането срока на паспорта на детето да се води нов процес за заместване съгласието на бащата.Поради краткия срок до изтичане на валидността на паспорта, ако не се предяви нов иск своевременно, е възможно за определен период от време детето да остане без такъв документ, с което се ограничава правото му на пътуване в чужбина. От документите по бракоразводното дело е видно, че бащата отказва да влиза в България, поради което майката се е задължила да води детето на границата. Няма данни фактическата обстановка във връзка с отношенията на родителите да се промени съществено и в положителна посока за в бъдеще . Иска се обжалваното решение, като неправилно в обжалваните му части, да бъде отменено и да се постанови ново решение, с което се уважи искането на ищцата за срока на разрешението за пътуване на детето в чужбина, както и предявения иск за заместване съгласието на бащата за подновяване срока на задграничния паспорт на детето Д.М..

В  срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от особен представител. Счита жалбата за допустима, но относно основателността не взема становище именно поради факта, че няма информация какво е становището на бащата. При произнасянето си, съдът следва да се води само и единствено от интересите на детето. Те да бъдат защитени в максимален размер.

В с.з. за въззивницата се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемия е постъпило писмено становище от особен представител, който иска да се постанови решение в интерес на детето.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно в обжалваната част, поради което следва да бъде отменено в тази част.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

По отношение на искането за даване на разрешение за издаване на паспорт на детето, без съгласието на бащата:

Искането е такова по чл.127а от СК във вр. с чл.45 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и цели разрешаване издаването на паспорт на малолетното дете, без съгласието на бащата. Според чл.38 ал.1 т.3 от ЗБЛД, за преминаване на държавната граница и пребиваване в чужбина на лица, които пътуват в чужбина от Министерството на вътрешните работи се издава паспорт. Съгласно чл.45 от с.з., заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители. Това са лицата, които следва и да получат издадения паспорт или заместващ го документ. Явно е, че за да може детето, при определени обстоятелства да напусне страната, същото следва да притежава издаден от компетентния орган паспорт. При това положение, доколкото бащата не желае да прояви активност и между родителите има разногласие по този въпрос, което те не могат да преодолеят, искането е допустимо, а преценено по същество – е и основателно, тъй като в интерес на детето е да се снабди с паспорт за задгранично пътуване. В чл.76 ал.1 т.9 от ЗБЛД се сочи, че може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители, както и, че при разногласие между родителите, спорът се решава по реда на чл.127а от СК. Несъмнено е, че за да се прецени основателността на искането, трябва да се изхожда преди всичко от интереса на детето, като при това съдът е длъжен да се съобрази със задължителната съдебна практика по въпроса, съдържаща се в Тълкувателно решение №1 от 03.07.2017г. на ВКС по тълк.д.№1/2016г., ОСГК, според т.1 от което съдът може да разреши по реда на чл.127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.

По делото е установено, че от години родителите на детето не живеят заедно, като детето се отглежда от майката.

От социалния доклад се установява, че детето живее с майка си, записано е в първи клас. При данните по делото не може да се обоснове извод, че разрешаване на пътуване на малолетния до туристическа дестинация с цел почивка би могло да е в разрез с неговите интереси или би накърнило по някакъв начин правата на бащата, като родител. Липсва основание да се счете, че майката би извела детето трайно от страната и би се установила с него в друга държава, или би пребивавала с него в чужбина за дълъг период от време, така, че да се стигне до промяна на средата му на живот, засягане правото му на образование и адекватна медицинска грижа. Напротив, разрешаването на пътувания, с оглед възрастта на детето, би довело до разширяване на неговите светоглед, кръгозор и култура и биха допринесли за пълноценното му развитие, още повече, че СлРС е ограничил пътуванията в чужбина до определяем кръг държави – държавните-членки на ЕС, които не може да се приеме, че представляват опасни места (не са райони на размирици, природни бедствия и т.н.).

В контекста на изложеното, правилен се явява извода на районния съд за основателност на искането, като при даване на разрешението съдът законосъобразно е ограничил периода, но неоправдано го е стеснил.

Нормалната продължителност следва да бъде поне за срок от пет години, което да даде възможност за по-малко ограничения. Поради това жалбата трябва да бъде уважена за този срок и решението следва да бъде отменено в тази част.

На въззивницата следва да бъдат присъдени направените разноски за тази инстанция в размер на 100 лева, представляващи заплатено възнаграждение за особения представител.

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 260147 от 16.10.2020 г. постановено по гр. дело № 6278/2019 г. на Районен съд Сливен, В ЧАСТТА с която е  отхвърлен като неоснователен иска в останалата му част - разрешението да се даде за пътувания въобще - до споменатите държави, но без ограничения за конкретен повод и да важи до навършване на пълнолетие от детето както и в частта, с която е отхвърлен е като неоснователен иска на К.Д.В. в частта му касателно претенцията съда с решението си да замести волята на ответника като баща на детето  за издаване на паспорт за задгранични пътувания на детето като вместо това постановява:

 

РАЗРЕШАВА на  малолетното дете Д.М., род. *** г. в Гърция, с ЕГН: **********,*** е  съставен акт за раждане № 1307/ 05.06.2014г., да напуска пределите на РБългария, придружавано или със съгласие само от неговата майка К.Д.В. с ЕГН: ********** с цел пътувания в Канада и Гърция и за пътувания в страните - членки на Европейския съюз; Сърбия; Турция; Великобритания и Северна Македония, като разрешението важи за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на решението в сила и замества съгласието на бащата за пътуванията и за издаване на необходимите документи за това.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260147 от 16.10.2020 г. постановено по гр. дело № 6278/2019 г. на Районен съд Сливен В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

 

ОСЪЖДА Н. М., роден на ***г гражданин на РГърция да заплати на К.Д.В. с ЕГН: ********** сумата от 100 /сто/ лева, представляващи заплатено възнаграждение за особения представител.

 

 

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 

         ЧЛЕНОВЕ: