РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300500248 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на ищеца по спора М. С. А., ЕГН -
********** срещу Решение № 3950 от 24.11.2022 г., пост. по гр.д. № 5302/2021 г. на РС –
Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявения от А. срещу „ Лев Инс „ АД, ЕИК
********** иск с правно основание чл. 432 от КЗ за осъждането на дружеството да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 28.07.2020 г.
в гр. Пловдив, виновно причинено от С.К.П., ЕГН – ********** като водач на автобус,
марка Теmsa, рег. № ***, за разликата от 4 500 лв. до 12 500 лв.
Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност на решението в обжалваната
част с искане за отмяна и уважаване на иска в пълния предявен размер. Претендира
разноски.
Въззиваемият е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Иска
потвърждаване на решението в обжалваната отхвърлителна част. Претендира разноски за
въззивното производство.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по искове с правно основание чл.
432 от КЗ – за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 500 лв.
– предявен като частичен от общо дължимо се такова в размер на 48 000 лева и за
застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 154 лева.
Решението по иска досежно имуществените вреди / уважен за 50 лв. и отхвърлен за
1
разликата от 104 лв. / е влязло в сила като необжалвано от страните.
Предмет на настоящата въззивна проверка е решението в частта, с която е отхвърлен
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 4 500 лв. до
12 500 лв..
Районният съд – въз основа и след преценка на събраните по делото доказателства, е
преценил, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди / действително
причинените / е в размер на 7 000 лв., но е присъдил сумата 4 500 лв., тъй като е приел
разликата от 2 500 лв. да е заплатено от ответника на ищеца обезщетение за тези вреди
преди предявяването на иска.
Въззивникът поддържа този извод на съда да е неправилен, тъй като процесните
2 500 лв. не са му платени от застрахователя. Поддържа още общият размер на определеното
от съда обезщетение от 7 000 лв. да не е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и
дължимата се за претърпените неимуществени вреди като вид, интензитет и
продължителност обезвреда да е в размер на исковата сума.
Въззиваемият е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа, че
водачът на автобуса не носи вина за настъпването на ПТП, съответно застрахователят не
носи отговорност да обезщети причинените вследствие него вреди. В тази насока се
позовава на заключението на САТЕ, според което са възможни два механизма за настъпване
на ПТП, като по делото нямало категорични данни кой от двата е осъществен и конкретно
това да е възприетия от съда механизъм, ползващ ищеца – при лежаща върху него
доказателствена тежест да го установи при пълно и главно доказване. Евентуално настоява
ищецът да е съпричинил вредоносния резултат и извода на районния съд в противна насока
да е неправилен. Относно размера поддържа че същият съставлява справедливото
обезщетение предвид получените травми като вид, интензитет и период на възстановяване.
В тази насока настоява, че уврежданията не са причинили значителни по интензитет и
продължителност болки и страдания в сравнение с обичайните такива при подобни случаи,
при което съдебната практика присъждала като справедлив размер на обезвреда суми в
диапазона 2 000 лв. – 5 000 лева. Този размер неимуществени вреди е съобразен и с
икономическата обстановка в страната – минималната за съответния период работна заплата
и средния общ годишен доход на лице – съответно 610 лв. и 7 002 лева, а също и със
задължителния критерий за обществена справедливост за сходни случаи да се присъждат
близки по размер обезщетения за неимуществени вреди. Индикатор в насока дължимото
обезщетение счита да са и лимитите на застраховка „ Гражданска отговорност „. Цитира
съдебна практика.
По делото няма спор, че на 28.07.2020 г., около 13,20 ч., в гр. Пловдив, автобус Темса
„ рег. № ***, управляван от водач С.К.П. по платното за движение на бул. ***. „ срещу №
*** в посока от запад на изток, при извършване на маневра „ изпреварване „ е ударил
велосипеда на М. С. А. в момент когато последният се е движил в южната част на платното
за движение по същия път и в същата посока. Произшествието е настъпило на
хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през деня, при дневна светлина и
добра видимост. Платното за движение в мястото на произшествието има настилка от
асфалт, която по време на произшествието е била суха. Пострадалият от произшествието е
ищецът – велосипедиста М. С. А..
Точният механизм на ПТП и вината за него са установени посредством съставения от
органите на КАТ Протокол за ПТП и заключението на приетата САТЕ, според заключението
на която причината за настъпване на ПТП е, че при предприетата от водача на автобуса
маневра „ изпреварване „ същият не е осигурил необходимото безопасно странично
разстояние между автобуса и движещият се велосипед, като няма данни велосипедиста да се
е отклонил от траекторията на движението си в посока към изпреварващия го автобус и така
2
да е предизвикал удара. Напротив, оставените от велосипеда по автобуса белези сочат, че
велосипедът е ударен в задната лява част, а не в предната, което изключва възможността за
отклоняване на траекторията му непосредствено преди и към момента на удара – вж и
обясненията на вещото лице С. съдебното заседание на 26.09.2022 г..
Следователно е неоснователно възражението за липса на вина на застрахования водач
за настъпване на ПТП. Неоснователно е и възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия велосипедист. Съгласно казаното заключение наличието на
устройства за излъчване на светлина и светлоотразителни елементи - с оглед условията, при
които е настъпило произшествието / на дневна светлина и при добра видимост / не би
подобрило способността на водача на автобуса да възприеме движещия се пред него
велосипед и така да предотврати или намали възможността за настъпване на
произшествието, като е и безспорно установено – от показанията на водача С.П., разпитан
като свидетел по делото, че същият го е възприел. Велосипедиста не се е движил в средата
на пътното платно – както неоснователно е поддържано, а покрай съответната южна / дясна /
негова граница. Не съществуват технически данни, поради което и не е възможно – според
заключението на експерта, да се определи на каква точно дистанция от границата, респ. дали
е спазена възможната най близка такава, няма и други данни в тази насока. Поради което и
тъй като установяването на този факт е изцяло в тежест на въззиваемото дружество -
възвело възражението пострадалият да е допринесъл за настъпване на ПТП, съответно на
вредите, и този довод в така твърдяната от него насока е неоснователен.
Според заключението на СМЕ:
В пряка причинна връзка с процесното произшествие ищецът е получил следните
увреждания: Контузия на гръдния кош и корема; Кръвонасядане и охлузване на главата;
Охлузвания и кръвонасядания на левия и десен горен крайник; Кръвонасядания на лявото
бедро; Охлузвания на лявата колянна става и лявата подбедрица; Разкъсно – контузна рана
на първи пръст на дясното ходило;
Възведеното в ИМ счупване на ладиевидна кост на китката не е настъпило, а
възведените болки в поясния отдел на гръбначния стълб при усукване и движение на тялото
около оста на гръбначния стълб, болки в лявата част на врата и лявата плешка,
затрудненията при движение на лявата ръка вследствие болки в лява раменна и лакътна
става, както и затруднената слухова дейност не са в пряка причинна връзка с
произшествието, а се дължат на наличните у ищеца заболявания Неврит на слуховите нерви
с прогресивно намаляване на слуха; Артроза, Увреждане на междупрешленни дискове,
лумбална дискова херния, дископатия. Тези придружаващи заболявания са забавили и
затруднили оздравителния процес досежно травмите в пряка причинна връзка с ПТП, които
– без тези заболявания, са с нормален оздравителен период около 20 дни – вж обясненията
на вещото лице в съдебно заседание от 20.01.2022 г.. Според същите обяснения травмите са
получени от падането на ищеца вследствие контакта на автобуса с велосипеда му, без
самият той да е ударен от автобуса – в който случай уврежданията биха били по сериозни.
Болките от контузиите и кръвонасяданията са били силни непосредствено след инцидента,
особено тези в гръдния кош.
Според показанията на свидетелите И.М.С. и Н.А.А – дъщеря и снаха на ищеца,
същите са полагали непосредствените грижи за него след инцидента и понастоящем. След
изписването му от болницата – където бил лекуван 6 дни, М. имал силни болки и не можел
да става от леглото без чужда помощ, свидетелките му помагали да се храни и да прави
тоалета си. Това състояние продължило около 3 месеца. Освен болките той бил много зле и
с психиката – чувства на стрес, на тревожност, не искал да стои сам, страхувал се да излиза,
от страха и притесненията започнал да вдига и кръвно. След три месеца започнал се
обслужвал сам, болките намалели, но и досега не са отшумели напълно и приема
обезболяващи, като не се е напълно възстановил и психически.
3
Предвид така установеното съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата 7 000 лева. Действително на ищеца са
причинени увреждания, съставляващи леки телесни повреди, но същите са многобройни и са
причинили едновременно по цялото тяло силни физически болки, съответно и страдания за
3 месеца – период, по продължителен от нормалния оздравителен процес предвид възрастта
на ищеца / *** г. / и наличните отпреди негови заболявания, през който период ищецът е бил
и зависим от трети лица за извършване на елементарните си ежедневни дейности, като не се
е възстановил напълно и година след произшествието. За същият период ищецът е
претърпял и обичайните негативни емоционални изживявания – силен стрес, чувства на
страх и тревожност, които са с немалък интензитет и са оставили траен отпечатък в
психиката му. Възведените от въззиваемото дружество данни относно стандарта на живот в
страната за второто полугодие на 2020 г. не обосновава извод за по нисък размер обезвреда.
Предвид изложеното жалбата на ищеца в частта й за справедливо обезщетение на
претърпените неимуществени вреди в размер над 7 000 лева е неоснователна. Обжалваното
решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 7 000 лв. до 12 500 лв. се
потвърждава като правилно.
Основателна е същата в частта, с която определения размер обезщетение от 7 000 лв.
е намалено със сумата 2 500 лв. поради осъществено доброволно плащане на тази сума от
ответното застрахователно дружество.
По делото няма спор, че по образуваната по застрахователната претенция на ищеца
Щета № *** г. застрахователят е одобрил обезщетение за процесните неимуществени вреди
в размер на 2 500 лв., за което е уведомил ищеца чрез неговия представител / л. 33 от
първоинстанционното дело /. Но няма данни – не се и твърди от никоя от страните, това
обезщетение да е платено на ищеца. Затова в частта за отхвърлянето на иска за разликата
от 4 500 лв. до 7 000 лв. първоинстанционното решение се отменя и в тази му част искът се
уважава.
С оглед този инстанционен резултат на жалбоподателят се присъждат разноски за
въззивното производство в размер на 50, 36 лв. от общо направени 162 лева, а на
процесуалния му представител адвокат М. се присъжда възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр.
ал. 1 от ЗА в размер на 412, 80 лева – с ДДС. На въззиваемото дружество разноски не се
присъждат поради липса на доказателства за направени такива.
За първоинстанционното производство на ищеца се дължат разноски от 488 лв. / от
общо направени такива 865, 80 лв. /, а на процесуалния му представител адвокат М. се
присъжда възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА в размер на 544, 80 лв. – с ДДС. На
ответника – разноски в размер на 187 лв. / от общо направени такива 425 лева/.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Отменя Решение № 3950 от 24.11.2022 г., пост. по гр.д. № 5302/2021 г. на Районен
Съд – Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявения от М. С. А., ЕГН - **********
срещу „ Лев Инс „ АД, ЕИК ********** иск с правно основание чл. 432 от КЗ за осъждането
на дружеството да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие ПТП от 28.07.2020 г. в гр. Пловдив, виновно причинено от С.К.П., ЕГН –
********** като водач на автобус, марка Теmsa, рег. № ***, за разликата от 4 500 лв. до 7
000 лв. и в тази част Постановява:
Осъжда „ Лев Инс „ АД, ЕИК ********** да заплати на М. С. А., ЕГН - **********
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 28.07.2020 г. в гр.
4
Пловдив, виновно причинено от С.К.П., ЕГН – ********** като водач на автобус, марка
Теmsa, рег. № ***, в размер на още 2 500 / две хиляди и петстотин / лева, ведно със
законната лихва, считано от 15.10.2020 г. до окончателното изплащане.
Потвърждава Решение № 3950 от 24.11.2022 г., пост. по гр.д. № 5302/2021 г. на
Районен Съд – Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявения от М. С. А., ЕГН -
********** срещу „ Лев Инс „ АД, ЕИК ********** иск с правно основание чл. 432 от КЗ за
осъждането на дружеството да му заплати обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие ПТП от 28.07.2020 г. в гр. Пловдив, виновно причинено от С.К.П.,
ЕГН – ********** като водач на автобус, марка Теmsa, рег. № ***, за разликата над 7 000
лв. до пълния предявен размер от 12 500 лева.
Отменя Решение № 3950 от 24.11.2022 г., пост. по гр.д. № 5302/2021 г. на Районен
Съд – Пловдив в частта, с която М. С. А., ЕГН - ********** е осъден да заплати на „ Лев
Инс „ АД, ЕИК ********** деловодни разноски за разликата над 187 лева до присъдените
271, 62 лева.
Осъжда „ Лев Инс „ АД, ЕИК ********** да заплати на М. С. А., ЕГН - **********
деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на още 175, 50 лв. / сто
седемдесет и пет лева и петдесет стот./.
Осъжда „ Лев Инс „ АД, ЕИК ********** да заплати на адвокат С. Ф. М., вписан в
АК – П., личен № *** възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА за първоинстанционното
производство в размер на 544, 80 лв. / петстотин четиридесет и четири лева и осемдесет
стот./ – с ДДС.
Осъжда „ Лев Инс „ АД, ЕИК ********** да заплати на адвокат С. Ф. М., вписан в
АК – П., личен № *** възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА за въззивното
производство в размер на 412, 80 лева / четиристотин и дванадесет лева и осемдесет стот./–
с ДДС.
Осъжда „ Лев Инс „ АД, ЕИК ********** да заплати на М. С. А., ЕГН - **********
деловодни разноски за въззивното производство в размер на 50, 36 лв. / петдесет лева и
тридесет и шест стот./.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5