РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. гр. Хасково, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20235640101012 по описа за 2023 година
Производството е делбено във фаза по извършване на делбата,
като на основание чл.346 от ГПК са предявени претенции по сметки.
С Решение № 153/27.02.2024г. по гр.д. № 1012/2023г. по описа на Районен
съд - Хасково е допуснато извършването на съдебна делба между В. Д. К.,
ЕГН **********, от ********, М. Д. К., ЕГН **********, от ******** и С. Д.
К., ЕГН **********, от ********, на следния техен съсобствен недвижим
имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.706.262.1.14 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект, от 20.04.2023г., с административен адрес: ********, намиращ се на
етаж 3 в сграда с идентификатор 77195.706.262.1, с предназначение: Жилищна
сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
77195.706.262, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ 87 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 77195.706.262.1.13,
77195.706.262.1.15, под обекта: 77195.706.262.1.10, над обекта:
77195.706.262.1.18, ведно с прилежащите избено помещение, таванско
помещение и 3.40 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното
1
право на строеж върху поземления имот, при квоти: 1/3 ид.ч. за В. Д. К.; 1/3
ид.ч. за М. Д. К. и 1/3 ид.ч. за С. Д. К..
В срока по чл.346 от ГПК съделителката В. Д. К. е предявила против
съделителките М. Д. К. и С. Д. К. претенция по сметки за сумите от по 2050.90
лева за всяка от тях, представляващи по 1/3 ид.ч. от стойността на извършени
от В. Д. К. подобрения в процесния недвижим имот, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на претенцията – 10.06.2024г. до
окончателното изплащане на сумите.
В същия срок съделителката В. Д. К. е предявила против съделителката
М. Д. К. претенция по сметки за сумите от 1332.09 лева, представляваща
консумирана от нея електрическа енергия и 437.63 лева – консумирана вода за
периода от 01.10.2021г. до 09.05.2024г., ведно със законната лихва върху
сумите от датата на предявяване на претенцията – 10.06.2024г. до
окончателното изплащане на сумите.
С уточняваща молба ищцата В. Д. К. уточнява конкретните периоди на
извършване на претендираните подобрения, респ. строителни работи, с оглед
дадени от съда указания, а именно: ремонт на коридор, кухненски бокс,
трапезария, баня и 2 бр. тераси – м.юли 2019г.; ремонт на тоалетна –
м.септември 2019г.; ремонт на дневна и преходна спалня – м.юни – м.юли
2020г.; доставка и монтаж на ел. бойлер – м.януари 2020г.; доставка и монтаж
на климатик NEO ACI-1800Т – м.декември 2020г.
Ищцата В. Д. К. прави искане за възлагане на основание чл.349, ал.2 от
ГПК на допуснатия до делба недвижим имот с идентификатор
77195.706.262.1.14.
Ответниците М. Д. К. и С. Д. К. оспорват претенцията по сметки на
ищцата В. Д. К., но не оспорват предявената възлагателна претенция, като
считат, че за ищцата са налице предпоставките за възлагане на имота.
В производството по сметки бяха ангажирани гласни доказателства по
искане на страните /свидетелите Д. Р. К. и М. М. И., ангажирани от ищцата/ и
свидетелите Н. Й. Д. и И. Л. Л. - В., водени от ответниците/. Показанията на
тези свидетели съдът кредитира в частта, в която съдържат данни, относими за
твърдените обстоятелства и при съвкупната им преценка с останалите,
събрани по делото доказателства, са непротиворечиви.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша
заключение на съдебно-техническа експертиза с вещо лице Т. М. относно
поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот и неговата пазарна
стойност. Вещото лице посочва, че пазарната стойност на делбения имот се
определя на стойността 98 600 лева, като апартаментът е неподеляем,
съобразно квотите на съделителите.
2
По искане на всички страни бе назначена съдебно-техническа
експертиза относно актуалната пазарна стойност на делбения имот, с оглед
изтеклия период от изготвяне на предходното заключение. Вещото лице Т. М.
дава повторно заключение, в което посочва, че тази стойност към датата на
изготвяне на заключението – 10.02.2025г., е 126 500 лева.
По искане на ищцата, на основание чл.201 от ГПК, бе назначена
повторна съдебно-техническа експертиза със същите задачи. Вещото лице Д.
К. дава заключение, че актуалната пазарна стойност на имота към датата на
изготвяне на заключението – 16.04.2025г., е 124 500 лева.
В производството по сметки съдът назначи съдебно-техническа
експертиза с вещо лице Д. С., която в своето заключение посочва, че
претендираните от ищцата подобрения са изпълнени /налице са/, с изключение
на Боядисване на таван на баня и Боядисване с латекс на стени и таван на
тоалетна. Относно боядисване с латекс двукратно на стени и таван на Коридор
вещото лице пояснява, че е извършено боядисване на 20.55 кв.м., а не на
претендираните 46.01 кв.м. Вещото лице дава заключение, че стойността на
дейностите, претендирани от ищцата, по средни пазарни цени към момента на
извършването им, е 5 467 лева. Стойността на всяка една от дейностите по
средни пазарни цени към настоящия момент е 7 898 лева. Посочва също, че
стойността на имота не се е увеличила след извършване на претендираните
дейности.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
По претенцията по сметки, предявена от ищцата:
Съдът намира претенцията по сметки с правно основание чл.30, ал.3 от
ЗС в размер на по 2050.90 лева, претендирани от всяка една от ответниците,
представляващи по 1/3 ид.ч. от стойността на извършени от ищцата
подобрения в делбения имот, за неоснователна и недоказана. Посочената
законова разпоредба гласи, че всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. В случая по безспорен начин
се установява наличието на съсобственост върху делбения имот между
страните по делото, както и извършването на ремонти по същия, поради което
така заявената претенция по сметки е допустима, но разгледана по същество,
същата се явява неоснователна.
Освен заключението на вещото лице Д. С., което е констатирало, че в
имота са извършени строителни дейности и са изпълнени подобрения, без
обаче да може да посочи кога точно е извършен ремонтът, по делото не бяха
ангажирани от ищцата други категорични доказателства, които да формират
извод у съда, че строителните работи в делбения имот са извършени именно
3
от нея. Свидетелските показания са изключително оскъдни и в тях липсва
нужната конкретика и категоричност, които да дадат основание за достигане
до извод в желаната от ищцата насока. Свидетелят Д. К., който е неин син,
заявява, че майка му е извършвала ремонтни работи през 2019г. – правела
коридора, банята, трапезарията и кухнята и двете тераси, а през 2020г. правила
хола със спалнята. Тези ремонтни работи се изразявали в боядисване,
шпакловка, подмяна на бойлер, казанчета, душове, мивки, абсолютно всичко.
Лично свидетелят намерил майстора, който правел ремонтите. Дава показания
още, че общата сума за ремонта била около 13 000 лева, като в нея било
включено и самото обзавеждане. Около 2000 лева струвал всеки един от
климатиците. Свидетелят твърди, че леля му М. живеела в апартамента от
2021г., но сметките за ток и вода ги плащала само майка му. Не му е известна
причината, поради която леля му отказвала да плаща своите сметки.
Достоверността на тези показания съдът преценя на плоскостта на чл.172 от
ГПК, като намира същите за пристрастно дадени, доколкото това лице се
намира в родствена връзка с ищцата. Другата разпитана свидетелка – М. И.,
твърди, че всички ремонти в апартамента ги правела В. К., като теглила
кредит за тази цел, а и свидетелката й давала пари на заем. Други, по-
детайлни показания относно видовете ремонтни дейности и времето на
тяхното извършване, свидетелката не дава. По-скоро показанията й са
преразказ на отношенията между трите сестри в годините назад.
Следва да се отбележи, че от ищцата не бяха ангажирани други,
същевременно безпротиворечиви доказателства като – фактури за закупувани
материали, касови бонове и др., както и гласни доказателства чрез разпит на
лицето, извършвало ремонтните дейности, така че да бъде достигнато до
извод за основателност и доказаност на претенцията по сметки в тази й част.
Поради изложеното, съдът счита, че по делото не бе установено извършването
на всяко едно от перата, претендирани от ищцата по претенцията по сметки, а
още по-малко, че тези строителни работи, респ. подобрения, са извършени
именно от ищцата /по възлагане от нея/. Фактът, че вещото лице ги е
констатирало на място като вид и е установило и замерило количеството им,
съвсем не означава, че точно ищцата е възлагала извършването на тези
дейности или че ги е финансирала. Нещо повече - не съставлява ремонт или
подобрения доставката и монтаж на климатик, на бойлер, на тоалетно казанче,
на тоалетна мивка, на смесителна батерия за мивка, на душ батерия, на
аспиратор, тъй като същите са движими вещи, които могат да се отделят от
главната вещ, без да бъде нарушена целостта й. Поради това и не подлежи на
заплащане и стойността им. /т.8 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр.
д. № 9/74 г., Пленум на ВС/.
Друг въпрос, на който следва да се даде отговор, е представляват ли
4
сторените от ищцата разноски за част от строителните работи като шпакловка
и боядисване, необходими такива или са полезни, т.нар. подобрения.
Необходимите разноски са свързани с необходимостта за запазване
съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал
или състоянието му би се влошило съществено. Чрез извършването им се
предотвратява разрушаването или погиването на имота. С извършването им
изобщо не е необходимо да се увеличава стойността на имота, като в
необходимите разноски не се включват обикновените разноски, свързани с
текущото поддържане на имота. Подобренията в имота са такива
нововъведения, които изменят общата вещ и които не са били необходими за
запазването и съхраняването й. При тях необходима предпоставка е именно
увеличаването на стойността на имота. Ако обективно не е настъпило такова
увеличение, не е налице подобрение. (т.6 от Постановление № 6 от
27.XII.1974г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС). Критерият, въз основа на
който се преценя дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е
наличието на трайно прикрепване към имота, т.е. възможно ли е подобрението
да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му или
намаляване цената на имота (така решение № 517/30.11.2011 г. по гр.д. №
113/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и т.8 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр.
д. № 9/74 г., Пленум на ВС). От това следва, че подобрение е налице, само
когато извършеното е трайно прикрепено към имота. В случая
претендираните от ищцата ремонтни дейности /шпакловка и боядисване/
представляват необходими разноски, а не подобрения, и са обичайни ремонтни
работи, защото са били свързани със запазването и поддържането на вещта в
състояние, в което да е годна да осъществява своите функции и
предназначение. Установи се безспорно по делото, че след смъртта на общия
на страните наследодател – техният баща, на 01.03.2013г., до 01.10.2021г.,
когато в имота се е установила да живее ответницата М. К., ищцата е живяла
сама в делбения имот. Съвсем житейски логично е в този период от повече от
осем години да е възникнала нужда жилището да бъде частично ремонтирано
в резултат на настъпилото му овехтяване, до което се е стигнало именно в
резултат на неговата обичайна експлоатация през посочения от ищцата
период. С извършването на тези обичайни ремонтни работи същата е
възстановила делбения имот в състояние, в което да осъществява своите
функции от момента преди нанасянето й да живее в него, поради което и
извършването на тези разходи е било свързано с поддържането му и за нея не
възниква правото да търси съответна част от стойността на направените
разходи от останалите съделители.
Недоказана и оттам неоснователна е и претенцията по сметки, с
правно основание чл.59 от ЗЗД, предявена от ищцата В. К. против ответницата
5
М. К. за сумите от 1332.09 лева, представляваща консумирана от нея
електрическа енергия и 437.63 лева – консумирана вода, за периода от
01.10.2021г. до 09.05.2024г. По делото не се спори относно обстоятелството,
че ответницата М. К. е започнала да живее в съсобствения имот от
01.10.2021г., като в него вече е живеела и ищцата. Липсват обаче
доказателства по делото, които да доведат до извод, че разходите за ток и вода
през исковия период от 01.10.2021г. до 09.05.2024г. са били плащани
единствено от ищцата. Фактът, че тя е заплащала разходите за ел. енергия и
вода на каси на „Изипей“, в каквато насока са представените разписки, в които
като получатели на услугите са посочени техните родители /Д. К. и Р. К./,
съвсем не означава, че само тя е поемала тези разходи. Фактическите действия
по плащане на консумативните разходи и представянето на разписките за
извършени плащания като писмени доказателства по делото, сами по себе си
не могат да доведат до убеждението, че тези разходи са били поемани само от
ищцата. Напротив, по делото се съдържат индиции, че ответницата М. К. е
плащала на ръка суми на своята сестра за ел. енергия и вода в този период, но
като съвсем близки роднини, не са оформяли разписки в тази насока. Разбира
се, това им поведение е житейски правдоподобно, а и едва ли към онзи
момент са предполагали, че ще се стигне до намесата на съда при уреждане на
отношенията им по повод наследственото имущество. Нещо друго също
следва да бъде отбелязано – в делбения имот, наред с ищцата, през различни
периоди от време, са идвали и нейният син /свид. Д. К./ и снаха й, които също
са ползвали вода и ел. енергия, т.е. консумацията не е била единствено от
ищцата и ответницата М. К.. Доказа се също безспорно, че в процесното
жилище има два климатика, които обаче са в стаи, които не се ползват от
ответницата М. К., съобразно разпределеното между двете сестри ползване на
съсобствения имот /те са в спалнята и в трапезарията, които се ползват от
ищцата/, в каквато насока са и показанията на свид.К.. Казано с други думи,
ответницата М. К. не е ползвала ел. енергия чрез отопление на климатик, за
което пък свидетелства свид. И. Л. - В., която при посещенията си при М. в
нейната стая не е виждала някакви отоплителни уреди, а холът и спалнята
били заключени и се ползвали от ищцата.
За да е осъществен фактическият състав на чл.59 от ЗЗД, ищцата
следваше при пълно и главно доказване да установи, че е намалял актива на
имуществото й, че в патримониума на обогатилия се за чужда сметка
/ответницата М. К./ е влязло някакво имущество, и двата елемента произтичат
от общ факт и при липса на основание за имущественото разместване.
Първите два елемента не са установени по делото, поради което претенцията
остана недоказана. Неоснователното обогатяване, като правен институт,
почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно
6
имуществено разместване да е правно оправдано. В случая не се доказа, че
ответницата М. К. се е обогатила, като не е заплащала половината от сметките
за ел. енергия и вода за исковия период, т.е. не е настъпило имуществено
разместване и ищцата не е обедняла в размера, който се твърди.
С оглед всичко, изложено по-горе, предявената претенция по сметки от
ищцата против ответниците следва да се отхвърли изцяло, като на
ответниците се присъдят направените в производството по сметки разноски в
общ размер от 1 400 лева, от които ищцата следва заплати 900 лева на
ответницата М. К. и 500 лева на ответницата С. К..
Ищцата В. К. следва да заплати по сметка на Районен съд-Хасково
държавна такса в размер на 267.40 лева върху отхвърления размер на
претенцията по сметки, предявена от нея.
По извършване на делбата:
Страните по делото са съсобственици на имот, като съдът е постановил
решение относно допускане делба на имота, с което са определени и квотите
на всеки от съделителите.
По делото бе назначено вещо лице, което да даде заключение за
актуалната пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот. Вещото
лице Д. К. е депозирало заключението си на 16.04.2025г., което съдът приема
като компетентно и обективно дадено. Ищцата заявява, че с изключение на
идеалната част от процесния недвижим имот, не притежава друг жилищен
имот в страната. В тази насока е и представената Справка №
767435/10.06.2024г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице за
вписвания, отбелязвания и заличавания за лицето В. Д. К., ЕГН **********,
изготвена от Имотния регистър при Агенция по вписванията.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира, че приложим в случая способ за извършване
на делбата и ликвидиране на съсобствеността между страните е
чрез възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, като следва да се
отбележи, че останалите съделители не възразяват срещу направената от
ищцата възлагателна претенция.
Преди всичко предпоставките за прилагане на този
способ са допуснатият до делба имот да е неподеляем, както и същият да е
жилище, което е единствено за направилия искане за възлагане. Освен тези
предпоставки, следва съделителят, направил искане за възлагане, да е живял в
жилището при откриване на наследството. В настоящия случай съделителите
са трима, а допуснатият до делба имот е един. Не съществува спор между
страните, че ищцата живее в делбения имот, както и че не притежава друго
жилище. Този имот, според заключенията на вещите лица, е неподеляем,
7
съобразно квотите на страните. Налице са законовите предпоставки за
неговото възлагане в дял на ищцата. Искането в тази насока е направено в
първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с
което е допусната делбата. Предвид гореизложените съображения съдът
счита, че са налице всички законови изисквания за възлагане на неподеляемия
жилищен имот, допуснат до делба, в дял на ищцата. С оглед уважаване на
искането за възлагане, за уравняване на дяловете на съделителите, ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на всяка от ответниците сума съобразно
притежавания дял в съсобствеността на делбения имот. За уравнение на
дяловете ищцата следва да заплати на всяка една ответниците сумата от по
41 500 лева.
Съобразно стойността на дела си страните ще следва да бъдат осъдени
да заплатят и съответната държавна такса по сметка на Районен съд –
Хасково, а именно: всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в
размер на 1 660 лева.
Разноските в производството по допускане и извършване на съдебната
делба следва да останат за всяка от страните, така както са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от В. Д. К., ЕГН **********, от ********,
против М. Д. К., ЕГН **********, от ******** и С. Д. К., ЕГН **********, от
********, претенция, предявена на основание чл.346 ГПК, за сумите от по
2050.90 лева за всяка от тях, представляващи по 1/3 ид.ч. от стойността на
извършени от В. Д. К. подобрения в съсобствения недвижим имот, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на претенцията – 10.06.2024г. до
окончателното изплащане на сумите, като – НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ предявената от В. Д. К., ЕГН **********, от ********,
против М. Д. К., ЕГН **********, от ********, претенция, предявена на
основание чл.346 ГПК, за сумите от 1332.09 лева – стойността на консумирана
от М. Д. К. електрическа енергия и 437.63 лева – стойността консумирана от
нея вода за периода от 01.10.2021г. до 09.05.2024г., ведно със законната лихва
върху сумите от датата на предявяване на претенцията – 10.06.2024г. до
окончателното изплащане на сумите, като – НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, на В. Д. К., ЕГН
**********, от ********, следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 77195.706.262.1.14 по кадастралната карта и
8
кадастралните регистри на гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-
63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на
КККР, засягащо самостоятелния обект, от 20.04.2023г., с административен
адрес: ********, намиращ се на етаж 3 в сграда с идентификатор
77195.706.262.1, с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.706.262, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент – в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на
обекта: 1, с площ 87 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 77195.706.262.1.13, 77195.706.262.1.15, под обекта:
77195.706.262.1.10, над обекта: 77195.706.262.1.18, ведно с прилежащите
избено помещение, таванско помещение и 3.40 % идеални части от общите
части на сградата и отстъпеното право на строеж върху поземления имот, на
стойност 124 500 лева.
ОСЪЖДА В. Д. К., ЕГН **********, от ********, на основание
чл.349, ал.5 от ГПК, да заплати на М. Д. К., ЕГН **********, от ********, за
уравнение на дела й сумата от 41 500 лева в срок от шест месеца, считано от
датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА В. Д. К., ЕГН **********, от ********, на основание
чл.349, ал.5 от ГПК, да заплати на С. Д. К., ЕГН **********, от ********, за
уравнение на дела й сумата от 41 500 лева в срок от шест месеца, считано от
датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА В. Д. К., ЕГН **********, от ********, да заплати на М. Д.
К., ЕГН **********, от ********, направените в производството по сметки
разноски в размер 900 лева.
ОСЪЖДА В. Д. К., ЕГН **********, от ********, да заплати на С. Д.
К., ЕГН **********, от ********, направените в производството по сметки
разноски в размер 500 лева.
ОСЪЖДА В. Д. К., ЕГН **********, от ********, да заплати по
сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 267.40 лева по
претенцията по сметки и държавна такса в размер на 1 660 лева – по
извършване на делбата.
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН **********, от ********, да заплати по
сметка на Районен съд – Хасково държавна такса в размер на 1 660 лева – по
извършване на делбата.
9
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН **********, от ********, да заплати по
сметка на Районен съд – Хасково държавна такса в размер на 1 660 лева – по
извършване на делбата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
10