№ 2497
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:В. Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от В. Пейчинова Въззивно гражданско дело №
20221100504748 по описа за 2022 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20000787 от 06.01.2022г., постановено по гр.дело №11149/2021г. по
описа на СРС, І Г.О., 43-ти състав, са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, срещу И. Т. С., с ЕГН **********, при условията на
обективно съединяване осъдителни искове с правно основание връзка с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 13.16 лв.,
представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода
от 01.09.2018г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в град София,
ж.к.“Обеля II“, бл.270, вх.Г, ап.74; за сумата от 1.72 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2019г. до
23.12.2000г.; за сумата от 20.03 лв., представляваща главница за дялово разпределение
на топлинна енергия през периода от 01.12.2017г. до 30.04.2019г. и за сумата от 4.11
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.01.2018г. до 23.12.2020г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда
/14.01.2021г./ до окончателното изплащане.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК
*******, чрез процесуален представител юрисконсулт К.К., с приложено пълномощно,
с която се обжалва изцяло постановеното решение на СРС. Инвокирани са доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като
постановено в противоречие на материалния закон. Поддържа се, че неправилен и
1
несъответстващ на събраните доказателствата е изводът на СРС, че по делото е останал
недоказан факта, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот и
респективно няма качеството на потребител на топлинна енергия. Твърди се, че по
делото са ангажирани писмени доказателства, установяващи обстоятелството, че
ответницата е титуляр на вещни права върху процесния топлоснабден имот, поради
което дължи заплащане на доставената в имота й топлинна енергия за исковия период.
По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове
като основателни и доказани. Претендира присъждане на направените по делото
разноски пред двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна - И. Т. С., с ЕГН **********, чрез назначен особен
представител адв.В.Р. депозира писмен отговор, в който взема становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба. Изложени са подробни доводи, че по
делото е останал недоказан основния правопораждащ юридически факт за
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните с предмет
доставка на топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за исковия период,
което е послужило като основание на първоинстанционния съд да обоснове краен
извод за неоснователност на заявените искови претенции. Твърди се, че по делото е
останало недоказано, че спорното главно право е възникнало, обема на реално
доставената топлинна енергия в имота за процесния период, както и че нейната
стойност е претендираната с предявения иск сума. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Предявени са от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, срещу И. Т. С.,
с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване осъдителни искове с
правно основание връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
С оглед предмета на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи
изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени
предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно
основание връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.
В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и
преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
2
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, срещу И. Т. С., с ЕГН **********, при условията на
обективно съединяване осъдителни искове с правно основание връзка с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя
във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло
изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
неоснователност на предявените при условията на обективно съединяване осъдителни
искове с правно основание връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и
правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се
добави и следното:
Основният спорен въпрос в първоинстанционното производство, пренесен и във
въззивното производство с оглед релевираните конкретни оплаквания във въззивната
жалба, е свързан със съществуването на валидно облигационно правоотношение между
страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, респ. дали
ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Настоящият състав счита, че този правопораждащ спорните права факт не е бил
установен от ищеца, чиято е била доказателствената тежест съобразно правилото
на чл.154, ал.1 ГПК, която му е била изрично указана с изготвения проекто-доклад,
обявен за окончателен в съдебно заседание. Съобразно действащата през исковия
период нормативна уредба - чл.153, ал.1 ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ (редакция след
17.07.2012г.) – всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат
цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
В конкретната хипотеза и противно на изложеното във въззивната жалба от събраните
по делото доказателства не се установява, че ответницата през процесния период се
легитимира като собственик, респективно ползвател на процесния топлоснабден имот,
предвид на което няма качеството на потребител на топлинна енергия за имота /или
клиент на топлинна енергия/ и не се явява материалноправно легитимирана да отговаря
по предявения иск. Наведеното във въззивната жалба твърдение, че ответницата е
собственик на имота е останало недоказано в хода на съдебното производство. За
установяването на този факт по делото е приложен договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 10.10.1990г., в който е
посочено, че лицето И. Т. С. е придобила правото на собственост по отношение на
процесния топлоснабден имот. В разглеждания случай ищецът е предявил исковите си
претенции спрямо физическото лице - И. Т. С., с ЕГН **********, като не са
ангажирани доказателства за идентичност на имената на посоченото в документа за
3
собственост физическо лице и ответницата в настоящото производство. Следва да се
отбележи и факта, че в документа за собственост физическо лице, което придобива
правото на собственост е посочено само с три имена, без друг индивидуализиращ
признак – напр.няма посочено ЕГН. В тази връзка съдът не би могъл да направи извод,
че макар и фамилните имена на тези физически лица да са сходни, се касае за едно и
също лице, т.е. лицето, което е придобило правото на собственост е идентично с
ответницата по делото. Доколкото съдебното решение не може да бъде постановено на
предположения, а на безспорно установени факти и обстоятелства, поради което
правилно е било прието от първоинстанционния съд, че приложеният договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
10.10.1990г. не представлява годно доказателство, от което се установява правото на
собственост на ответницата по делото - И. Т. С., с ЕГН **********. Други
доказателства за установяване на главния факт, от който ищеца извежда претенцията
си, не са представени, съответно няма направени искания за събиране на такива,
въпреки правилно указаната от СРС доказателствена тежест за установяването на
правнорелевантния факт за валидно възникнала облигационна връзка между страните с
предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че по делото е останал недоказан
факта, че ответницата - И. Т. С. е потребител на топлинна енергия за исковия период
по отношение на процесния топлоснабден имот и между страните е съществувало
твърдяното облигационно правоотношение. В този смисъл ищецът не се легитимира
като кредитор на претендираната главница. А щом няма главно вземане, не може да
има и задължение за обезщетение за забава. Първостепенният съд е достигнал до
същия правен извод, на основание на който е отхвърлил като неоснователни и
недоказани предявеният главен и акцесорен иск за осъждане на ответницата да заплати
парични задължения, произтичащи от договор за доставка на топлинна енергия за
исковия период от време. С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
крайните изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд
атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има
въззиваемата страна, но поради липсата на доказателства за реално сторени такива,
съдът не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20000787 от 06.01.2022г., постановено по гр.дело
№11149/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 43-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5