РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. София, 13.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-16 състав в публично заседание на четиринадесети
август две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Александрина Пашова разгледа
докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско
дело № 2843 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от К.Д.Р. против П.на Р.Б., с която е предявен
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди.
Ищецът твърди, че на 02.02.2010 г. срещу него е образувано досъдебно производство №
15/2010 г. по описа на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура, пр.пр. № М-27/2010 г. по описа на Софийска районна прокуратура
за престъпление по чл. 387, ал. З, пр. 1, вр. ал. 2,
пр. 1 от НК - злоупотреба с власт. Твърди, че е бил привлечен като обвиняем с Постановление
от 18.06.2013 г. на следовател при СГП за престъпление по чл. 387, ал. 1, пр.
1, пр. 2 и пр. 3 и ал. 3, вр. ал. 1, вр. с чл.26 ал.1 от НК. Софийска Районна прокуратура внесла
обвинителен акт от 02.09.2013 г. за престъпление по чл. 387, ал. 3, във вр. с ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК и било образувано НОХД 9556/14 г., по
описа на СРС, 121-ви състав, като с присъда от 09.02.2015 г. ищецът е бил
оправдан по повдигнатото обвинение. Излага, че срещу оправдателната присъда е
постъпил въззивен протест от Софийска районна
прокуратура, като с решение от 20.10.2015 г. Софийски градски съд, НО, I- ви въззивен състав, по ВНОХД № 2702/2015 г. е потвърдил
оправдателната присъда. Решението на СГС било окончателно. Поддържа, че воденото
срещу него наказателно производство е продължило извън границите на изискването
за разумен срок, предвид естеството на повдигнатите обвинения и липсата на
фактическа и правна сложност, като е приключило общо за пет години и шест
месеца от 02.02.2010 г. до 20.10.2015 г. Поддържа, че
наказателното производство е оказало отрицателно въздействие върху
здравословното му състояние, психика и семеен живот. Твърди, че около месец
след като срещу него е било образувано наказателно производство, по силата на
Заповед peг. № К-2783 екз №
6/11.03. 2010 г., издадена от министъра на вътрешните работи му е наложено
дисциплинарно наказания „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение
за заеманата от него длъжност Директор втора степен на Дирекция САД „Финансово-
контролна дейност”- МВР. Излага, че впоследствие със Заповед peг. № К- 4601 екз № 4/22.04.2010
г. на министъра на вътрешните работи са му отнети награди, получени като
държавен служител от МВР - „почетен знак на МВР- III-та степен” и „огнестрелно
оръжие-пистолет и комплект боеприпаси за него”, и за продължителен период от
време останал без работа. В резултат на психическия тормоз, на който е бил
подложен, е изпаднал в депресивно състояние и хоспитализиран в психиатричното
отделение на Медицински институт-МВР- Централна клинична база с диагноза
„умерено тежък депресивен епизод”. Твърди, че през време на лечението му (около
шест месеца) в домашни условия служителите на МВР са продължили да го посещават
в дома му и му създавали допълнителен стрес. Сочи, че здравословните му
проблеми са се задълбочили, като е започнал да страда от псориазис,
в периода 2012 г. - 2015 г. се появили и чести състояния на артериална
хипертония, както и сърдечни аритмии.
Твърди, че тревогите
му, свързани с наказателното производство, са се отразили негативно на
способността му да общува с хората от близкото му обкръжение, съпругата му го е
напуснала, бил е злепоставен пред близки, приятели и колеги, чувствал се е
публично компрометиран. Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 70000 лева, ведно със законната лихва от 20.10.2015
г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Прокуратура на Р.Б. в
отговора поддържа, че не са налице доказателства, които да установяват
търпените неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с повдигнатото
обвинение. Поддържа, че видно от Заповед рег. № К-2783 от 11.03.2010 г. на
министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“, служебното правоотношение на ищеца е прекратено, с наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ по повод осъществени тежки нарушения на
служебната дисциплина и на основание Закона за Министерството на вътрешните
работи. Твърди, че работодателят е действал в условия на оперативна
самостоятелност, без действията му да са във връзка със наказателното
производство, доказателство, за което е фактът, че към момента на издаване на
заповедта ищецът е нямал процесуално качество на обвиняем. За отсъствието на
причинна връзка между наложените на ищеца дисциплинарни наказания и воденото
срещу него наказателно дело представя Решение № 4843/06.04.2011г. по адм. дело № 9933/2010 г. по описа на ВАС, III отделение,
Решение № 16068/07.12.2011 г. по адм. дело №
7507/2011 г. по описа на ВАС - 5-членен състав, II колегия и Решение №
11429/09.09.2013 г. по адм.
дело № 199/2013 г. по описа на ВАС - 7-членен състав, II колегия, които според
ответника установявали, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“
не е било по повод на образуваното
наказателно производство. Твърди, че представените към исковата молба
медицински документи за психичното състояние на К.Д.Р. са били изготвени с цел шиканиране на дисциплинарното му производство, образувано
на 10.12.2009г. и нямат отношение към повдигнатото едва на 18.06.2013 г.
обвинение. Счита, че не може да бъде ангажирана имуществената отговорност на П.за
вреди, причинени от служители на други органи - в случая на МВР, които са
посещавали ищеца в дома му и по негови твърдения са му оказвали психически
тормоз. Твърди, че ищецът не е останал без работа за продължителен период от
време вследствие на повдигнатото му обвинение, доказателство за което са
представените от самия ищец писмени доказателства, съдържащи се в болничните
листове, от които било видно, че лицето е заемало длъжността главен юрисконсулт
в различни търговски дружества и е упражнявало в пълен обем правото на труд.
Липсвали и данни държавното обвинение да е било разпространило чрез свой
говорител официална информация за дееца. Излага, че водения срещу К.Р.
наказателен процес е протекъл в разумен срок и касаел престъпление, което не е
тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК, като меродавен бил моментът на привличане
на лицето в качеството му на обвиняем - 18.06.2013 г. Оспорва и размера на претендираното обезщетението за неимуществени вреди като
прекомерно завишен. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Видно от удостоверение № М27 от
23.11.2011 г. на СРП, че срещу К.Д.Р. е било образувано досъдебно производство
№ 15/2010 г. по описа на Следствен отдел при СГП, пр.пр.
№ М-27 по описа на СРП за престъпление по чл. 387, ал. , пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1 от НК, като до 18.11.2011 г- ищецът не е
привлечен като обвиняем.
С Постановление от 01.04.2011 г. по
пр.пр. 1/2010 г. на прокурор при СГП е отказано
образуване на наказателно производство по преписка Я-23363/2010 г. и прекратява
частично преписката и я изпраща по компетентност на СРП.
С Постановление от 18.06.2013 г. К.Д.Р.
е привлечен като обвиняем по сл.д. № 15/2010 г. по описа на СГП за това, че периода от
12.06.2007 год. до 04.11.2009 г., в качеството на длъжностно лице, на което е
възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение - държавен служител категория „Б” - ръководен
персонал, изпълняващ държавна служба в Министерство на вътрешните работи,
съгласно чл.169, ал.1, т.1 и чл.170, ал.1, т.2 от Закона за Министерство на
вътрешните работи - Директор II степен на Дирекция „Ревизионна” - МВР, с
присъден V-ти старши ранг, назначен с M3 № К - 1632/28.04.2006 год. и Директор
II степен на Дирекция САД „Финансово-контролна дейност” - МВР, назначен с M3 №
К - 3143/07.05.2009 год., при условията на продължавано престъпление
злоупотребил с властта си - властническите си правомощия по чл.32 от ЗМВР,
чл.17, ал. 1 и ал. 5 от ДФИ и чл.21, ал.1 и чл.21, ал.З от ППЗДФИ, злоупотребил
със служебното си положение - нарушил чл.53 и чл.54, ал.1 от Инструкция на МВР
рег.№ 1-83/30.08.1994 год. за експлоатация, планиране и материално-техническо
осигуряване на МПС, инженерна и бойна техника в МВР и Заповед на Министъра на
МВР peг. № 1-12891/26.05.2009 год. и не изпълнил
задълженията си по служба по чл.31 и чл.32 от ЗМВР и чл. 150м, ал.1, т.1-6 от
ППЗМВР във връзка с ПМС № 46/26.02.2009 год. и Заповед peг.
№ р3 _ 1093/15.06.2009 год. на Министъра на МВР относно Условията и реда за
изплащане на допълнително месечно възнаграждение за изпълнение на функции по
управление на финансовата помощ от ЕС на държавните служители от Министерство
вътрешните работи, с цел да набави за себе и за да другиго имотна облага на
обща стойност 2048.34 лева и от това са произлезли вредни последици от
материален и нематериален характер - нанесена е вреда на бюджета на МВР в общ
размер на 2531.70 лева, от които 483.36 лева, представляващи стойността на
неправомерно използвано гориво и 2048.34 лева вследствие неправомерно изплащане
на допълнителни месечни възнаграждения и погасяване по давност на възможността
за търсене на дисциплинарна, административно-наказателна и имуществена
отговорност на виновни длъжностни лица - престъпление по чл. 387, ал.1, пр.1,
пр.2 и пр.З и ал.З, вр.
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
На 14.05.2014 г. Софийска районна
прокуратура е внесла в Софийски районен съд Обвинителен акт против К.Д.Р., по
който е било образувано НОХД № 9556/2014 г. по описа на Софийски районен съд,
121 състав.
На 09.02.2015 г. е постановена
Присъда, с която К.Д.Р. е признат за невиновен по повдигнатите обвинения и е
оправдан. Присъдата е влязла в сила на 20.10.2015
г. с потвърждаването й по ВНОХД № 2702/2015 г. по описа на СГС, І въззивен състав.
Със Заповед рег. №
К-2783/11.03.2010 г. на Министъра на вътрешните работи е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на К.Д.Р. за
длъжност Директор ІІ степен на САД „Финансово – контролна дейност“ – МВР,
категория Б, считано от датата на връчване на заповедта. С Решение от 4843/06.04.2011
г. по адм.д. № 9933/2010 г. по описа на ВАС, в сила
от 07.12.2011 г. жалбата, подадена от К.Д.Р. против заповедта, с която е
наложено наказание „уволнение“ е оставена без уважение.
Със Заповед № К-4601/22.04.2010
г. на Министъра на вътрешните работи поради наложеното наказание „уволнение“ са
отнети следните награди – почетен знак на МВР ІІІ степен, както и огнестрелно
оръжие – пистолет, марка по избор от наличното въоръжение в МВР и комплект
боеприпаси за него.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на Х.Ф.Ф.. В показанията
си установява, че се познава с ищеца от 1962 година. Известно му било, че срещу
К.Р. било водене на наказателно дело, тъй като се виждали често. Ставало въпрос
за някаква неправомерно ползвана служебна кола. К.Р. изживял тежко повдигнатото
обвинение. Странял от него и приятелите му. Изпаднал в депресия. Два пъти
влизал в психиатрична клиника.
Притеснявал се, срамувал се. Имало моменти, когато го канел с жена му,
за да го разсее, но той избягвал. Лекувал се в къщи около 2 години. Появил му
се псориазис, вдигал високо кръвно и имал сърдечни
проблеми. Дори една вечер, когато бил на
гости при свидетеля, му станало лошо и го закарали във Военна болница. Преди
това не бил имал такива прояви. Когато се образува наказателното производство,
той се затворил в къщи и в себе си и не ги допускал и не бил както преди. Съпругата
на К. Р.– Лили също преживявала зле ситуацията и го напуснала. Много пъти при
разговори споделяла със свидетеля, че мъжът й е неудачни, че не се бори с
живота. Преди били семейство за пример. К. останал без работа около 3-4 години.
По едно време бил много зле финансово и свидетелят му услужвал с дребни суми.
Назначил го на работа в автомивката си за 4-5 месеца, защото нямал пари за
храна. Търсел работа, но му отказвали. Повечето хора се отдръпнали от него и
само най-близките му останали.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и след преглед на ищеца е изготвено и прието заключение на
съдебно – медицинска експертиза. Вещото лице установява, че ищецът страда от
депресия от 2008 г., от псориазис от 2010 г., артериална
хипертония от 2007 г., ДНВ – вероятно от началото на депресията – 2008 г. ,ИБС
– ритъмна форма – надкамерна
тахикардия и комплексна камерна екстрасистолия
– 2013 г. и ИБС – преживян долен миокарден инфаркт с
неизвестна давност. Установява се, че посочените заболявания имот хроничен характер, като депресията, псориазисът, ИБС – остър коронарен синдром, респ. остър миокарден инфаркт, ритъмни
нарушения са признати за асоциирани със стресово влияние. Артериалната
хипертония няма етиологична връзка със стреса, но последният утежнява и
усложнява протичането й с появата на хипертонични кризи. Вещото лице
установява, че в периода на наказателното производство има данни за влошаване
на здравословното състояние на ищеца, като се обостря депресивния синдром,
който е установен през 2008 г., тъй като се появява нов стресогенен
фактор. Усложнения се установяват и при артериалната хипертония. Установявали
се прояви на паник атаки, епизод на надкамерна тахикарздия и
комплексна камерна екстрасистолия. Вещото лице установява,
че е налице причинно-следствена връзка между влошеното здравословно състояние
на ищеца и стреса, причинен по време на наказателното производство.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Пасивно легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за незаконно обвинение в
извършване на престъпление е П.на Р.Б., която съгласно чл. 127 от Конституцията
е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления
и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер.
Следователно П.на Р.Б. (като централизирана и единна система) е пасивно
материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като действията
по повдигане на обвинение и по разследване на същото са извършени от лица,
числящи се към структурата на държавното учреждение,
в чийто персонален състав са били включени лицата, повдигнали
незаконосъобразното обвинение, ръководили разследването срещу ищеца (чл. 46,
ал. 2, т. 1 от НПК), и същевременно осъществяващи ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 2 от НПК).
Основателността
на предявения иск се предпоставя
от това по делото да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като между незаконното
действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице
причинно-следствена връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на релевантните
факти е възложена на ищеца, като с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е
освободен от задължението да установява вината на длъжностните лица за
настъпване на претендираните вреди.
От
събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищеца е било
образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от Софийска районна
прокуратура обвинение за извършено умишлено престъпление, по което е бил
оправдан с влязла в сила присъда. В конкретния случай фактът, че ищецът е бил
оправдан по повдигнатото му обвинение, обуславя възникване на отговорност на
държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в
извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005
г./. Постановяването на оправдателна присъда, обаче, не е самостоятелно
основание за присъждане на обезщетение - по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да
бъдат установени и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се
пряка и непосредствена последица от увреждането.
При съвкупната преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и съдебно-медицинска се
установява, че в резултат от повдигнатото и поддържано пред съда обвинение ищецът
е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в силни отрицателни емоции,
стрес, оставане без работа, накърняване на доброто му име в обществото и на
професионалния му авторитет.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че искът е установен
по основание, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди При определяне на конкретния му размер следва да бъдат взети предвид
редица обстоятелства, които в съвкупност обуславят начина, по който привличането
към наказателна отговорност се е отразило на състоянието на ищеца: тежестта на
обвинението, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 8
години, обстоятелството, продължителността на наказателното производство около 5
години, както и че по отношение на него не е взета мярка за неотклонение. От
събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от приетото
заключение на вещото лице по съдебно-медицинска експертиза се установява, че
ищецът е претърпял негативни емоции вследствие на задържането му и воденото
срещу него наказателно преследване е настъпило влошаване на заболявания, което
установяват и разпитаните по делото свидетели. Отчитайки посочените
обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че справедливо обезщетение на
причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер на 10 000 лева.
Отговорността на държавата за
причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда (т.4 от
ТР № 3 от 22.04.2004г.), т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават
за незаконни действията на държавния орган-20.10.2015 г. От този момент
държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране
отговорността на държавата.
По
разноските
На
основание чл. 10, ал. 3, изр.2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева, както и сумата
от 29,40 лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с
уважената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 400 лева по сметка на Софийски градски съд.
На
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Н.Н.Г. сумата от 830 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-16 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) П.НА Р.Б. да заплати на К.Д.Р., ЕГН-**********,*** сумата от 10000 (десет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл. 387,
ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 26
от НК в хода на сл.д. № 15/2010 г. по описа на СО-СГП, пр.пр.
№ НСН-130/2014 г. по описа на Софийска районна прокуратура, за което е
постановена оправдателна присъда от 09.02.2015 г. по нохд
№ 9556/2014 г. по описа на СРС, 121 състав, ведно със законната лихва от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда – 20.10.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля
предявения иск за разликата над сумата от 10000 лева – неимуществени вреди
до предявения размер от 70000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) П.НА Р.Б. да заплати на А. Д.Р., ЕГН-**********,*** сумата от 29,40 лева (двадесет и девет лева и четиридесет ст.), представляващи
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
П.НА Р.Б. да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 400
(четиристотин) лева, представляваща платено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата П.НА Р.Б. да заплати на
адвокат Н.Н.Г.,*** и ********сумата от 830 (осемстотин и тридесет) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: