Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в закрито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4367/ 2018 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 250 ГПК.
В срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, е постъпила молба, депозирА. от Т.Р.
за допълване на решение № 4445/07.11.2018г., постановено по гр.д. № 4367/2018г.
на Районен съд – Варна, чрез произнасяне по предявения от Т.Р. срещу А.Р. иск
по чл. 53 СК и отразяване в диспозитива на съдебния
кат, че след прекратяване на брака съпругата да възстанови предбрачното
си фамилно име ТАНЧЕВА.
Насрещната по
молбата стрА. – А.Р. не е изразила становище.
Д“СП“ Варна не е
депозирала становище по молбата в предоставения й срок.
Молбата по чл. 250 ГПК е процесуално
допустима, подадена от лица с правен интерес в срока за обжалване на
постановеното решение. РазгледА. по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С исковата молба ищецът Т.Р. е предявил
искове с правно осн. чл. 49, ал. 1 СК, чл. 59, ал. 1 СК и чл. 143, ал. 1 СК.
В петитума на
исковата молба е обективирано и следното искане:
„Моля да постановите след прекратяване на брака ни, ответницата да носи предбрачното си фамилно име Танчева“ /л. 4 гръб/.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпила насрещна искова молба, с която ответникът по първоначалната
искова молба А.Р., е предявил иск с правно основание чл. 49, ал.1 СК, съединен
с небрачни искове по чл. 59 СК и искове по чл. 143, ал. 1 СК и чл. 149 СК /л.
418 гръб/.
В насрещната искова молба не е заявено
искане от съпругата А.Р. да възстанови фамилното си име преди брака, която при
сключване му, е приела фамилното име на съпруга си.
Въпросът за фамилното име на съпрузите след
развода се поставя, ако при сключване на брака, някой от тях е приел фамилното
име на другия, или го е добавил към своето, съгласно чл.12 СК. Новата уредба в
чл.53 СК – 2009г., за разлика от отменените в СК от 1968г. /чл.26 ал.1 и ал.2/
и СК от 1985г. /чл.103 ал.1 и ал.2/ не поставя въпроса за фамилното име в
зависимост от волята /респ. разрешението/ на съпруга, чието фамилно име е
прието при сключването на брака. В този смисъл, с новия СК – 2009г. е променено
изходното начало на уредбата, като принципът на изгубване е заменен с принципа
на запазване на брачното фамилно име. Нормата на чл.53 СК предвижда, че
съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Ако в брачния
процес, съпругът, приел фамилията на другия съпруг, не заяви желание за промяна
на фамилното си име, той запазва брачната си фамилия. Съгласието или
противопоставянето на съпруга – първоначален титуляр на името, вече е ирелевантно за възможността след развода другият съпруг да
продължи да носи неговото име.
Процесуалният ред, предвиден в чл.103 ал.3 СК /отм./, при промяна на обстоятелствата бившият съпруг да може да поиска
преустановяване на използването й от другия съпруг, не е възпроизведен в
съдържанието на СК – 2009г. Промяната може да се обоснове с характера на
правото на име, което е основно право на личността. Неговото упражняване не би
могло да поставя в зависимост от волята на трети лица. Както при сключването на
брака, за приемането на фамилията на другия съпруг, съгласието на титуляра на името не се изисква, така и за запазването му
след развода, новата уредба не изисква това съгласие. И в двата случая е
достатъчно само волеизявлението на лицето, което променя името си.
При това положение, очевидно процесуална
възможност да се иска промяна на брачното фамилно име от стрА.
на „титуляра“ на брачната фамилия не съществува по
сега действащия СК. Както се посочи, правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданскоправен
субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Промяната на името
е регламентирА. като потестативно
право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява
по предвиден в ГПК ред. След като запазването на брачното фамилно име от
съпруга при развод, не е обусловено от съгласието на другия съпруг – „титуляр“
на фамилията, то правото да иска промяна в името на бившия си съпруг, е отречено
от специалния закон – СК. В този смисъл Определение № 261/03.04.2014г. по
ч.гр.д. № 1772/2014г. на ВКС, Решение № 245/17.05.2012г. по гр.д. № 1058/2011г.
на ВКС, IV и др.
Следователно, Т.Р. няма право на иск по чл.
53 СК, а и съдът не е приемал, че е бил сезиран с такова искане от съпруга.
Правото да иска възстановяване на фамилното си име преди брака принадлежи в
конкретния случай на съпругата А.Р., която при сключване му е приела фамилното
име на съпруга си, но което по надлежния ред тя не е упражнила.
Или, след прекратяване на брака А.Р. ще
продължи да носи фамилното си име Р., което би могла да промени само по реда на
чл. 19, ал. 1 ЗГР.
Предвид изложеното, подадената молба по чл.
250, ал. 1 ГПК, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ подадената от Т.Р. за допълване на решение
№ 4445/07.11.2018г., постановено по гр.д. № 4367/2018г. на Районен съд – Варна,
чрез произнасяне по предявения от Т.Р. срещу А.Р. иск по чл. 53 СК и отразяване
в диспозитива на съдебния кат, че след прекратяване
на брака съпругата да възстанови предбрачното си
фамилно име ТАНЧЕВА, на осн. чл. 250, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: