РЕШЕНИЕ
№ 5608
гр. София, 08.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110163020 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Я. Г. В. и Р. Н. В. след развило се заповедно производство по ч. гр.
дело № 42545/2022 г. по описа на СРС, 33 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Я. Г. В. и Р. Н. В. за сумите от
по за всекиго от тях: 445,24 BGN (четиристотин четиридесет и пет лева и 24 стотинки),
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 04.08.2022 г. до
погасяване на задължението, 63,08 BGN (шестдесет и три лева и 08 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 28.07.2022 г., 22,22
BGN (двадесет и два лева и 22 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 04.08.2022 г. до погасяване на задължението, 4,62 BGN (четири
лева и 62 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до
28.07.2022 г., както и държавна такса в размер на 12,50 BGN (дванадесет лева и 50
стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 BGN (двадесет и пет
лева).
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
1
тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. на
ответниците топлинна енергия, като те не заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответниците са
клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. . Твърди, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли
съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е установено
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответниците оспорват предявените искове – както по
основание, така и по размер. Сочат, че не са ползвали топлинна енергия за отопление,
доставяна от ищцовото дружество, като са заявили нулево потребление, тъй като не
обитават процесното жилище. Възразяват, че вземанията са погасени по давност и не
са изискуеми.
Третото лице – помагач ангажира становище, че дяловото разпределение е
извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни
актове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на
ответниците е да докажат, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
2
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 30, том
LХХ, нот. дело № 13792/1995 г. по описа на нотариус Ивайло Николов, с район на
действие – СРС, се установява, че ответниците Я. Г. В. и Р. Н. В., в качеството и
собственици на процесния недвижим имот, а именно ап. 21, находящ се в гр. София,
ж.к. Банишора, бл. 69А, вх.Б, ет.1, на 28.07.1995 г. го даряват на своя син Никола
Янчев В.. Видно е от нотариалния акт обаче, че Я. Г. В. и Р. Н. В. запазват правото си
да ползват недвижимия имот пожизнено и безвъзмездно.
Поради изложеното може да се направи извод, че ответниците, като ползватели на
процесния имот в процесния период, са потребители на топлинна енергия.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, е имал общо 2 броя отоплителни тела, като
на всички бил поставен ИРРО, щранг-лира в банята и 1 бр. водомер за топла вода.
Дяловото разпределение през процесния период било извършвано на база реален отчет
на разпределителите. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането
на топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице-помагач
съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. При
отчета на дяловите единици били съставени протоколи за главен отчет с подпис на
абоната/лице, подсигурило достъп, като показанията били нанесени правилно в
подробните изравнителни сметки. Топлата вода в процесния период също била
начислявана на база реален отчет, като показанията от протокола за главен отчет били
нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Топлинната енергия, отдадена
за сградна инсталация, била изчислена съобразно нормативната уредба. Посочено е, че
заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение
напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е
отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния период, като същият съответства на
одобрения тип.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
От експертното заключение се установява, че към момента на извършаване на
проверката, не са налице данни за извършени плащания за процесния период.
Посочено е, че дължимата главница за незаплатена топлинна енергия в процесния
период е в размер на 890,47 лева, а за дялово разпределение – в размер на 44,45 лева.
Сумата за топлинна енергия по пера е, както следва: 255,98 лева за отопление, 219,40
лева за сградна инсталация и 415,09 лева за битово горещо водоснабдяване. Изчислено
е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и
реално консумираната, като тя се изразява в сума за връщане от 480,16 лева за отчетен
период м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. и сума за доплащане в размер на 45,28 лева за
отчетен период от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. Посочено е, че размерът на лихва за
3
забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от
вземанията, е в размер на сумата от 126,02 лева върху непогасената топлинна енергия
и 9,25 лева върху непогасената сума за дялово разпределение.
По допълнително поставения въпрос към експертизата, касаещ размера на
вземанията, чиято изискуемост е настъпила в срок преди повече от три години преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вещото лице е
направило изчисления за задълженията с настъпила изискуемост след 04.08.2019 г.
Посочено е, че задължението с настъпила изискуемост след тази дата възлиза на
сумите от: главница за ТЕ – сумата от 867,53 лева, лихва върху главницата за ТЕ –
сумата от 121,67 лева, главница за дялово разпределение – сумата от 44,45 лева и лихва
върху главницата за дялово разпределение – сумата от 9,25 лева. В проведеното
открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че при изчисляване на дължимата
лихва е взело предвид периода на обявено в страната извънредно положение, в който
лихва за забава не е начислявана.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на
този въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 04.08.2022 г., от
която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 04.08.2019 г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Вещото лице по приетата ССчЕ е посочило в експертното заключение
непогасените суми, чиято изискуемост е настъпила след 04.08.2019 г., като главница за
ТЕ е в размер на 867,53 лева, а главница за дялово разпределение – сумата от 44,45
лева. Предявените искове за главница за топлинна енергия следва да се уважат за
периода от 04.08.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от по 433,77 лева по отношение на
всекиго от ответниците /по 1/2 част от дълга/, като се отхвърлят за горницата до
пълните предявени размери за всекиго от тях от 445,23 лева и за периода от 01.05.2019
г. до 03.08.2019 г. като неоснователни.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
4
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет
и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета.
Вземанията не са погасени по давност, тъй като най-старото е изискуемо от м. 07.2019
г., изискуемостта на което е настъпила през м. 08.2019 г., видно от данните по делото.
По отношение на всекиго от ответниците следва да се установи дължимостта на сумата
от по 22,22 лева, представляваща ½ част от общо дължимата сума.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница за
цена на доставена топлинна енергия, поради което ответниците не дължат
обезщетение за забава в плащането на главницата за потребена енергия за периода,
погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Съгласно
приложимите общи условия потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в
45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнася съответното задължение (чл.
33). Вземайки предвид момента на настъпване на падежа на задължениията, вещото
лице е посочило какъв е размерът на дълга в непогасения по давност период.
Дължимата лихва за забава върху цената на доставена топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила след 04.08.2019 г. съобразно експертното заключение е в
размер на 121,67 лева. Ето защо, исковете за лихва за забава върху непогасената по
давност главница за топлинна енергия следва да бъдат уважени за сумата от по 60,84
лева по отношение на всекиго от ответниците /по 1/2 част от дълга/, като се отхвърлят
за горницата до пълните предявени размери за всекиго от тях от 63,08 лева като
неоснователни.
5
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищцовото дружество сумата от общо 931,94 лева, пропорционално на уважените
искове, включваща заплатена държавна такса, възнаграждение за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение. Сумата следва да бъде разпределена
пропорционално на частта на всекиго от ответниците, а именно по ½ част или сумата
от по 465,97 лева по отношение на всекиго от тях.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Съобразно уважената част от исковете и съобразно
представения списък на разноски по чл. 80 ГПК от ищцовото дружество, в полза на
последното следва да бъде присъдена сумата от общо 72,42 лева, като всеки от
ответниците бъде осъден да заплати сумата от по 37,71 лева.
Ответниците не са направили искане и не са представили доказателства за платени
разноски, поради което такива не следва да им бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че Я. Г. В., ЕГН: **********
дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********: сумата от 433,77 лева,
представляваща 1/2 части от цена на доставена топлинна енергия в периода от
04.08.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот с аб. № 9531 и адрес: гр. София, ж.к. ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 04.08.2022 г. до погасяване на
задължението; сумата от 22,22 лева, представляваща 1/2 части от възнаграждение за
предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.08.2022 г. до
погасяване на задължението; сумата от 60,84 лева, представляваща ½ част от
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената на топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 28.07.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ: иска за установяване на
вземане за цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 445,23
лева и за периода от 01.05.2019 г. до 03.08.2019 г.; иска за установяване на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху цената на топлинна енергия до пълния
предявен размер от 63,08 лева, както и иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване на вземането за сумата от 4,62 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане на
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
31.08.2019 г. до 28.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 15.08.2022 г. по ч. гр. дело № 42545/2022 г. по
описа на СРС, 33 състав.
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че Р. Н. В., ЕГН:
********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********: сумата от 433,77
лева, представляваща 1/2 части от цена на доставена топлинна енергия в периода от
04.08.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот с аб. № и адрес: гр. София, ж.к. , ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 04.08.2022 г. до погасяване на
задължението; сумата от 22,22 лева, представляваща 1/2 части от възнаграждение за
предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.08.2022 г. до
погасяване на задължението; сумата от 60,84 лева, представляваща ½ част от
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената на топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 28.07.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ: иска за установяване на
вземане за цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 445,23
лева и за периода от 01.05.2019 г. до 03.08.2019 г.; иска за установяване на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху цената на топлинна енергия до пълния
предявен размер от 63,08 лева, както и иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване на вземането за сумата от 4,62 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане на
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
31.08.2019 г. до 28.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 15.08.2022 г. по ч. гр. дело № 42545/2022 г. по
описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Я. Г. В., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 465,97 лева разноски в исковото производство и
сумата от 37,71 лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Н. В., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 465,97 лева разноски в исковото производство и
сумата от 37,71 лева разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7