Определение по дело №893/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 ГПК във вр. с чл.413 ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на „Т.ЕАД със седалище и адрес на управление:гр.С.,У.”С Х.” №5. ,П. от процесуалния представител по пълномощие –Ю. Д. М Г. ,насочена против разпореждане №5747/28.12.2012г. на РС-Разлог по чгр.д.№1313/2012г. ,с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта за разноските за сумата 100лв-юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане като се поддържа ,че в нарушение на процесуалните правила РРС е отхвърлил заявлението в частта за разноските за юрисконсултско възнаграждение.Иска се въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови с определение задължение за РС да издаде заповед за изпълнение против длъжника А. М. К. за сумата 100лв,представляваща разноски в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК във вр. с чл.62 ал.2 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна.РС –Разлог е бил сезиран със заявление от “. Б.ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за парично вземане в размер на 635,91лв –главница и 366,96лв –лихва за периода 01.10.2009г. до 31.10.2012г. против А. М. К. с ЕГН * ,произтичащо от неплатени вноски за връщане на заемни средства по договор за потребителски кредит №*6 от 10.05.2008г., ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на заявлението-15.11.2012г. до окончателното плащане,както и за разноските по заповедното производство за платената д.т. и 100лв –за юрисконсултско възнаграждение, определено по минимума на адвокатските възнаграждения по чл.7 ал.2 от Наредба №1 /2004г. на Висшия Адв.Съвет.РС е уважил заявлението и е постановил издаване на заповед за изпълнение за горепосочените вземания като с обжалваното разпореждане е отказал издаване на заповед за изпълнение за сумата 100лв- деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.Искането за издаване на заповед за изпълнение в частта за разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв е основателно и следва да се уважи.Когато заявителят е представляван в заповедното производство от Ю. ,нему се дължат разноските за това съгласно чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.7 ал.2 и 5 от Наредба №1 /09.07.2004г. на ВАдв.С за минималните размери на адвокатските възнаграждения.В случая претендираните от заявителя разноски за юрисконсултско възнаграждение са определени по минимума ,посочен в чл.7 ал.2 т.1 от визираната Наредба,предвид което за сумата от 100лв –разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде издадена заповед за изпълнение.Неправилно с обжалваното разпореждане разноските за възнаграждение за Ю. са отказани на заявителя по съображения,които не намират опора в процесуалния закон.Позоваването на чл.6 от Конституцията на РБългария е без връзка с конкретния процесуален проблем за присъждане на деловодните разноски за Ю. ,претендирани от заявителя-жалбоподател в настоящето производство .Дължимостта на разноски за юрисконсултско възнаграждение на заявителя няма отношение към реално заплащаното трудово възнаграждение на юрисконсулта ,което се формира по други правила-за организация на работната заплата .Законодателят е поставил вземането за разноски за юрисконсултско възнаграждение в зависимост само от две обстоятелства-претендиращата такива разноски страна да е била представлявана от Ю. ,чиято представителна власт произтича от упълномощаването за конкретното дело и трудовия договор, и определянето му по минималния размер на адвокатските възнагреждения,съгласно Наредба №1/2004г. на ВАдв.Съвет.В случая посочените обстоятелства са установени,поради което РС не е имал основание да откаже издаване на заповед за изпълнение в частта за претендираното като разноски по заповедното производство юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.278 ал.1 -3 ГПК във вр. с чл.413 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ РАЗПОРЕЖДАНЕ №5747/28.12.2012г. на РС-Разлог по чгр.д.№1313/2012г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът А. М. К. с ЕГН * ,с адре±:с.Б.,Благоевградска О. да заплати на кредитора “. .ЕАД със седалище и адрес на управление:гр.С.,У.”СХ.” №5.,ЕИК сумата 100лв/сто лева/ за разноски по заповедното производство -за юрисконсултско възнаграждение.

ДОПУСКА издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заявлението на “. Б.ЕАД със седалище и адрес на управление:гр.С.,У.”С Х.” №5. против А. М. К. с ЕГН * ,с адрес:с.Б.,Благоевградска О. ,по което е образувано чгр.д.№1313/2012г. по описа на РС-Разлог в частта за сумата 100лв/сто лева/, представляваща разноски по заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на РС-Разлог за издаване на заповед за изпълнение съобразно постановеното-по-горе.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: