№ 2091
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20211110215629 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД
/Банката/, представлявано от изпълнителния директор И.Р.Г., чрез адв.А.А.,
против наказателно постановление /НП/ №К-040556/27.09.2021 г., издадено
от директора за Регионална дирекция за област София, към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при КЗП, срещу „Уникредит кънсюмър файненсинг”
ЕАД /Банката/, представлявано от изпълнителния директор И.Р.Г., въз основа
на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №К-
040556/16.07.2021 г., за това, че Банката, по сключения на 13.05.2021 г. в
гр.София договор за паричен потребителски кредит, в общия размер на
кредита /главница/ 20 069,32 лева, е включила, освен чистата стойност на
кредита -18 500,00 лева и застрахователната премия от 1 379,32 лева, и такса
за разглеждане на кредита от 190,00 лева /за оценка на кредитоспособността
на потребителя/, която се финансира от кредитора, и като е изискала
заплащане на такса за разглеждане на кредита за дейности свързани с
усвояване на кредита, е нарушен чл.10а,ал.2 от ЗПК, поради което и на
основание чл.45,ал.1, вр. чл.10,ал.2 от ЗПК е наложена имуществена санкция
в размер на 3 000 лева.
1
В НП е вписано, че нарушението е установено при извършена проверка
във връзка с постъпила на 17.06.2021 г. жалба от потребител.
В АУАН е записано, че нарушенията са за първи път.
В законовопосочения срок е депозирано пред административно
наказващия орган писмено възражение от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД срещу АУАН, в което, след излагане на фактически
обстоятелства относно въпросния потребителски кредит, е написано, че
финансираното лице по същия, преди сключване на договора и включените в
него финансови параметри, характеристики и условия, предварително е било
запознато с тях и подписвайки договора, Застрахователния сертификат и
декларацията, е удостоверило, че ги е разбрало, съгласило се е с тях и ги е
приело.
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД /Банката/, чрез адв.А.А.,
обжалвало НП чрез административнонаказващия орган, пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно, издадено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, при фактическа
обстановка, която не представлява нарушение на закона и не обуславя
последващо налагане на административно наказание, за което са изложени
следните доводи и твърдения: липсва нарушение; нарушен е чл.57,ал.1,т.5,т.8
/и чл.42,т.4/ от ЗАНН, тъй като в НП /и АУАН/ деянието не е посочено с
обективните признаци като административно нарушение и не съдържа
обстоятелствата, при които то е извършено, не са посочени доказателства,
които да подкрепят преценката на административния орган, липсва
обоснованост, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице. В
жалбата е написано и че според НП оценката на кредитоспособността на
потребителя се свързва с дейности по усвояване на кредита, за което
жалбоподателят е направил позоваване на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредити, като е отразено, че дейностите по преценката на
2
кредитоспособността на потребителя предхождат сключването на договор за
кредит, респективно – и усвояването на кредита, те не касаят усвояването
или управлението на кредита. Написано е също, че текстът на чл.16 от ЗПК
не препятства възможността Банката да вземе решение за заплащане от
кредитополучателя на такса за направена оценка за кредитоспособността му,
какъвто принцип е залегнал в чл.9 от ЗЗД. Предвид така изложеното е
направена молба за отмяна на НП, като се претендира и присъждане на
направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.
По делото са приложени и заверени копия на: жалба/сигнал, изпратена
по електронен път на КЗП на 17.05.2021 г.; Констативен протокол №К-
2721511/16.07.2021 г.; искане за предоставяне на кредит и приложените в тази
връзка: Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит - Приложение №2 към чл.5,ал.2 от ЗПК и
Допълнителна информация, както и Общи условия за отпускане на
потребителски кредит, заедно с Погасителен план и документи относно
застрахователни въпроси, и др.; Договор за потребителски паричен кредит;
писмени материали по кореспонденцията между „Уникредит кънсюмър
файненсинг” ЕАД /Банката/ и КЗП във връзка с извършената на Дружеството
проверка; заповеди за компетентността на административнонаказващия орган
и актосъставителя.
В съдебното заседание жалбоподателят редовно призован, се
представлява от адв.А., който пледира НП да бъде отменено като
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, повтаряйки накратко изложените в жалбата доводи. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение, като представя списък на
разноските. По делото са постъпили писмени бележки.
Въззиваемата страна, представлявана от юрисконсулт К., пледира НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, считайки, че АУАН и НП
отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Юрисконсулт К. отбелязва,
че посочената Директива няма пряко действие, но тя е изцяло транспонирана
в ЗПК и главно в чл.16 ЗПК, доколкото преценката за кредитоспособност е
нормативно вменено задължение за кредитора и се извършва преди
3
подписването на договор за кредит и доколкото няма разпоредба, която
императивно да регламентира, че за тази проверка се дължат и събират или не
се дължат и не се събират такси, се преценява разпоредбата на чл.10а,ал.2 от
ЗКИ - че не може кредиторът да начислява такива допълни такси.
Юрисконсулт К. намира, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, защото той не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от обичайните случаи на такова нарушение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
При проведения разпит на актосъставителя Ц., тя повтаря отразеното в
АУАН, като казва и „Таксата от 190 лв. преценихме като такса за усвояване
на кредита, защото кредитът не може да бъде усвоен без да се плати тази
такса, което потребителят прави през цялото време на кредита със
съответните месечни погасителни вноски. Таксите за управление на кредита
са други – когато не се погасяват месечните вноски и събирането на кредита
се представя на колекторска фирма, или такси за предоговаряне на клаузи от
договора и други“.
Съдът кредитира събраните по делото в хода на съдебното следствие
гласни доказателства /показанията на актосъставителя Ц., които са ясни и
непротиворечиви/ и писмени доказателства по делото, прочетени и
приобщени по реда на чл.283 от НПК, на които този съдебен състав дава вяра.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
с необходимата категоричност, че на 12.05.2021 г. П.К.Г. подписал в
гр.София искане за предоставяне на кредит, съгласие за обработка на лични
данни и декларация за информираност относно правата на субекта на данните
- №4580906, с което заявил желанието/искането си да кандидатства и получи
предложение за предоставяне на кредит от „Уникредит кънсюмър
файненсинг” ЕАД /Банката/. На същата дата бил изготвен стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредит - Приложение №2 към чл.5,ал.2 от ЗПК, в който било отразено, че
общият размер на кредита е 20 069,32 лв., срокът на договора за кредит - 60
месеца, месечната погасителна вноска - 373,91 лв., общата сума, която следва
4
да бъде заплатена /главница, лихви, разноски/ - 22 434,32 лв. На 13.05.2021 г.
потребителят подписал и Общи условия за отпускане на потребителски
кредит от „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД, както и погасителен план
и документи относно застрахователни въпроси. На 13.05.2021 г. бил сключен
Договор за потребителски паричен кредит №4580906 между П.К.Г. /като
потребител по договора/ и „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД /Банката/
със следните характеристики и условия: обща дължима сума от потребителя -
22 434,32 лв., от които: чиста стойност на кредита - 18 500,00 лв., такса за
разглеждане на кредит - 190,00 лв., вид застраховка към кредита - еднократно,
застрахователна премия - 1 79,32 лв., общ размер на кредита/главница -
20 069,32 лв., брой месечни вноски - 60, месечна сума - 373,91 лв., и посочен
лихвен %.
На 17.05.2021 г. П.К.Г. подал по електронен път в КЗП жалба/сигнал
срещу „Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД, в която написал
„Неравноправни договорни условия. При потребителски кредит
застрахователната премия се начислява и удържа в началото на срока на
кредита върху главницата, по този начин се олихвява и застрахователната
премия“. С жалбата направил искане за извършване на проверка и евентуално
прекратяване на прилагането на нелоялна практика. Във връзка с тази жалба
от инспектори при КЗП била извършена на „Уникредит кънсюмър
файненсинг” ЕАД проверка по изисканите и представените документи, за
която на 16.07.2021 г. бил съставен Констативен протокол №К-2721511. При
проверката Дружеството посочило, че събиране на таксата от 190 лева за
разглеждане на кредита, е за разходите, които то има по проверка, анализ и
оценка на кредитоспособността на потребителя, които разходи включват
такива за външни контрагенти /НОИ, ГРАО, БНБ, и др./, за проверка на
клиенти и техните съдлъжници и поръчители, за разходи, свързани с
вътрешни информационни системи /в случая: разходите били: за ИТ системи,
свързани с анализ, оценка и решения - 10 лв.; за заплати на отдел „Риск“ - 10
лв.; за проверки - 5 лв.; за поддръжка на агентска мрежа - от която основно
зависи получаването на документите за оценка -165 лв./. Въз основа на
установените при проверката обстоятелства била направена преценката, че
„Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД по сключения на 13.05.2021 г. в
гр.София договор за паричен потребителски кредит, в общия размер на
кредита/главница 20 069,32 лева, е включило, освен чистата стойност на
5
кредита - 18 500,00 лева и застрахователната премия от 1 379,32 лева, и такса
за разглеждане на кредита от 190,00 лева /за оценка на кредитоспособността
на потребителя/, която се финансира от кредитора, и като е изискано
заплащане на такса за разглеждане на кредита за дейности свързани с
усвояване на кредита, е нарушен чл.10а,ал.2 от ЗПК, за което на Банката на
16.07.2021 г. бил съставен АУАН, срещу който в законовопосочения срок
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД депозирало пред
административнонаказващия орган писмено възражение. Въз основа на
АУАН било издадено обжалваното НП, екземпляр от което бил получен за
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД на 25.10.2021 г. НП било
обжалвано на 01.11.2021 г.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е подадена в законово посочения 7-дневен срок, от правно
легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/,
подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената процедура, т.е.
жалбата отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е
процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, предвид
изложеното по-долу.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
6
В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, водещи
до извода, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка не отговаря
на действителната.
Съдебният състав е категоричен в своята констатация, изведена въз
основа на доказателствата по делото, които кредитира, че от обективна страна
жалбоподателят „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е извършил на
13.05.2021 г. в гр.София така описаното в НП нарушение.
Съгласно чл.16,ал.1 от ЗПК Преди сключване на договор за кредит
кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на
достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е
необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга
база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособността на потребителите, като в ал.2 е регламентирано, че
при вземане на решение относно предоставянето на потребителски кредити
кредиторът може да използва Централния кредитен регистър или друга база
данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на
потребителите, и да вземе предвид информацията, съдържаща се в регистъра,
при управление на риска, свързан с предоставянето на кредита.
Тъй като дейностите на Банката по преценката на кредитоспособността
на потребителя предхождат сключването на договор за кредит, липсва
каквато и да е обоснованост разходите за това, извършени преди сключването
на такъв договор, направени от Банката, да бъдат впоследствие възлагане на
кредитополучателя - след подписване на договора, за когото възникват права
и задължения едва след това, още повече, че липсва каквато и да е
законосъобразност и справедливост Банката да изисква от
клиента/кредитополучателя да ги заплаща в случай, че кредитът му бъде
отпуснат, а от кандидатите за потребителски кредит, които не са били
одобрени за отпускане на такъв, да не се изисква да плащат направените от
Банката разходи за дейностите по преценката на кредитоспособността им, и
тези разходи да остават за сметка на Банката, което показва липса на
лоялност, на равноправно, равнопоставено отношение към клиентите, на
които е предоставен потребителски кредит и кандидат потребителите, на
7
които е отказан такъв.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице въпросът със
субективната съставомерност на административно правния деликт не следва
да бъде изследван.
Извършеното от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД не
представлява маловажен случай на административно нарушение. След
произнасянето с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година на ОСНК на
ВКС вън от съмнение е, че преценката на административнонаказващия орган
за маловажността на случая /изрично изразена от административно
наказващия орган или когато същият не е взел отношение във връзка с
прилагане на чл.28 от ЗАНН/ не е израз на неговата оперативна
самостоятелност, а подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай няма
основание, което да наложи извода, че извършеното, макар да съставлява
административно нарушение, е без обществена опасност или с явно
незначителна такава. Това е така, защото деянието, извършено от посочената
финансовата институция не може да се характеризира като такова /т.е. като
малозначително/, тъй като макар и първо /според посоченото в АУАН/, не
разкрива по-ниска степен на засягане на съответните обществени отношения,
в сравнение с останалите случай от този вид. В тази връзка е обосновано
използването на санкционните средства на административнонаказателното
производство и същите са обществено приемливи.
За такова нарушение, извършено от юридическо лице, нормативно е
предвидена имуществена санкция в размер от 3 000 до 8 000 лева. В случай
административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция в
минималния предвиден в закона размер.
От друга страна, съществен за правилното решаване на делото е
въпросът допуснати ли са процесуални нарушения и/или нарушения на
материалния закон в предсъдебната фаза на производството. При служебната
проверка, извършена от настоящия съдебен състав, се установиха причини
атакуваното НП да бъде отменено на процесуално основание, като
незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до накърняване на процесуалните
8
права на жалбоподателя в производството, в т.ч. и на правото му на защита,
независимо, че съдът приема, че НП е издадено /и АУАН е съставен/ от
съответно оправомощен и компетентен за това орган, в който смисъл са
приложените по делото заповеди в тази връзка. Такава е преценката на този
съдебен състав, защото:
- И АУАН, и НП не отговарят на императивните изисквания, тъй като не
сочат съставомерен елемент от обективна страна на нарушението – липсва
конкретизация на нарушението с индивидуализиращо изписване на
конкретния договор за кредит и потребителя по него.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че е незаконосъобразно и
недопустимо елементи от обективната и/или от субективната страна за което
и да е нарушение да не са посочени в текстовото изписване на нарушението,
а да се извеждат по подразбиране или предположение. Тези обективни и/или
субективни елементи е задължително да бъдат написани в словесното
изложение на нарушението и за да се обоснове преценката за съставомерност
на деянието на посоченото лице по съответно цитираната квалификация на
Закона и да бъдат спазени императивните разпоредби на ЗАНН.
Липсва отразен в НП диспозитив на нарушението.
- Административнонаказващият орган, в нарушение на чл.52,ал.4 от
ЗАНН, дори не е счел за необходимо да отрази в НП, че срещу АУАН е
постъпило възражение, и не е изложил никаква преценка по същото.
Така посоченото представлява съществено нарушение, като същото не
може да бъде отстранено в съдебната фаза и предвид характера на настоящето
производство, поради което не може да бъде санирано НП, което е
незаконосъобразно и като такова не може да породи правно валидни
последици, не може с него да се ангажира административнонаказателната
отговорност на наказаното лице и респективно - подлежи на отмяна.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както
по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
9
Във връзка с изхода на делото и настоящето съдебно решение, съдът
счита следното:
- искането на юрисконсулт К. за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде оставено без уважение;
- направеното от адв.А. искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по делото следва да бъде уважено, но не в претендирания
размер от 1 200 лева /с ДДС/, за което са представени списък на разноските,
фактура и преводно нареждане, а в минималния такъв от 300 лева, за което
юрисконсулт Ненчоска е направила възражение за прекомерност, по следните
съображения на настоящия съдебен състав: делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и респективно не налага специални усилия от
страна на адвоката за запознаване с материалите по него и изготвяне на
жалбата, по делото е проведено едно съдебно заседание, в което като
свидетел е разпитано едно лице – актосъставителят. Така мотивиран,
настоящият съдебен състав намира, че следва да присъди в полза на
жалбоподателя като размер на направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение сумата от 300 лева, който счита за справедлив и съответен
на оказаната правна помощ в случая, с оглед на което следва КЗП да бъде
осъдена да заплати на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД 300 лева,
като съдът отхвърля искането за присъждане на разноски за възнаграждение
на адвокат като неоснователно до претендирания размер от 1 200 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №К-040556/27.09.2021 г., издадено
от директора за Регионална дирекция за област София, към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при КЗП, срещу „Уникредит кънсюмър файненсинг”
ЕАД /Банката/, представлявано от изпълнителния директор И.Р.Г., за това, че
Банката, по сключения на 13.05.2021 г. в гр.София договор за паричен
потребителски кредит, в общия размер на кредита /главница/ 20 069,32 лева, е
включила, освен чистата стойност на кредита -18 500,00 лева и
10
застрахователната премия от 1 379,32 лева, и такса за разглеждане на кредита
от 190,00 лева /за оценка на кредитоспособността на потребителя/, която се
финансира от кредитора, и като е изискала заплащане на такса за разглеждане
на кредита за дейности свързани с усвояване на кредита, е нарушен
чл.10а,ал.2 от ЗПК, поради което и на основание чл.45,ал.1, вр. чл.10,ал.2 от
ЗПК е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на
„Уникредит кънсюмър файненсинг” ЕАД ЕИК ********* сумата от 300
/триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София,
в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с
мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11