Решение по дело №2535/2021 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.284 от ЗИНЗС, вр.чл.203 и сл. от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, и е образувано по искова молба от В.И.П., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с претенция за присъждане на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода 10.12.2020 г. – 08.04.2021 г. в Затворническо общежитие от затворен тип – Разделна неимуществени вреди, изразяващи се в негативно влияние върху здравето (силни физически болки, безсъние, невъзможност за нормално хранене) и психиката му (психически дискомфорт, нервно напрежение, страх за здравето, чувство за несигурност, незащитеност, терзания, малоценност, безнаказаност) в резултат на бездействията на ответната администрация да му осигури поддържане на физическото и психическото му здраве и уважаване на човешкото му достойнство чрез неосигуряване на дентална помощ.

Ищецът излага, че в процесния период е изпитвал непрестанни силни болки в зъби 34 и 35. В периода 18.01.2021 г. – 08.04.2021 г. в Затворническото общежитие – Разделна е нямало назначен специалист по дентална медицина, и въпреки многократните му искания, вписани в книгата за извършване на прегледи, не му е бил осигурен преглед, в нарушение на чл.143 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, което представлява нечовешко и унизително отношение към него. Така поради липса на лекар по дентална медицина и поради неуважаване на молбите му да бъде отведен на преглед от специалист, ищецът бил лишен от правата си съгл.чл.104 ал.1 от НРД за ДД, както и по чл.85 от същия Договор относно лишените от свобода. Ищецът твърди, че това бездействие представлява изтезание и посегателство върху здравето, честта и достойнството му, което е нарушение по чл.3 и чл.5 от ЕКЗПЧОС, с трайни неблагоприятни последици за здравето му, в което се изразява увреждането.

В съдебно заседание и по съществото на спора ищецът, чрез назначения му служебен защитник - адв. М.А. ***, поддържа предявения иск. Допълва основанията с това, че от събраните по делото доказателства се установяват незаконосъобразните бездействия на служителите на ответника, в резултат на които всеки от тях е понесъл своята отговорност - Началникът на Медицински център при Затвора-Варна е дисциплинарно уволнен, а ИСДВР е дисциплинарно наказан. С тези доводи моли съдът да уважи изцяло така предявения иск, като основателен и доказан.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ст.ю.к.С.С., оспорва иска. Счита, че претенцията е неоснователна и незаконосъобразна, като недоказана и поради неосъществен фактически състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Моли искът да бъде отхвърлен и в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството ппредставител на Окръжна прокуратура – Варна пледира за отхвърляне на предявения иск. Намира го за недоказан, доколкото събраните по делото доказателства не установяват по безспорен начин претърпени от ищеца вреди от неизпълнение на законово задължение от страна на ответника ГДИН.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните липсва спор и се установява от представената по делото Справка рег.№ 31/18/10.02.2022 г. от Началника на Затвора-Варна (л.85 от делото), че: ищецът В.П. *** на 25.01.2018 г., като в периода от 10.12.2020 г. до 08.04.2021 г. е пребивавал в ЗООТ-Разделна. Със Заповед № 11/26.06.2020 г. на Началника на Затвора гр. Варна л. св. В.П. е преместен на същата дата от Затвора-Варна в Затворническо общежитие-Разделна, и със Заповед № 283/08.04.2021 г. на Началника на Затвора гр. Варна последният е върнат в Затвора-Варна.

Видно от представената от ответника справка, в щатното разписание за длъжностите в Затвора-Варна от 12.07.2015 г. няма предвидена длъжност „специалист по дентална медицина“, което налага да бъдат сключвани граждански договори за възлагане на дейности за дентално обслужване на лишените от свобода и задържаните под стража лица, настанени в Затвора-Варна и поделенията му, с външни специалисти. Посочено е също, че през месец февруари 2020 г. е сключен граждански договор с доктор Н.Я.С.(специалист по дентална медицина към „Български зъболекарски съюз“ при Районна колегия-Варна) за дентално обслужване на лишените от свобода, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Варна и Затворническите общежития към него; договорът е прекратен на 18.01.2021 г. по желание на д-р С.. От този момент и до настоящия в Затвора-Варна и подразделенията му е няма специалист по дентална медицина. В тази връзка Началникът на Затвора-Варна е отправил писмено искане до Председателя на „Български зъболекарски съюз“ при Районна колегия-Варна за съдействие, относно извършване на служебен избор на дентален специалист на осн. чл.85 от НРД -ДД за 2020-2022 г., и на 01.04.2021 г. е сключен граждански договор с д-р А.Н.Ч.(специалист по дентална медицина към „Български зъболекарски съюз“ при Районна колегия-Варна) за дентално обслужване на лишените от свобода, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в Затвора-Варна и Затворническите общежития към него.

Видно от представена медицинска справка, през процесния период на ищеца са извършвани общо 29 броя прегледи от доктор Р.Б. - Директор на Медицински център при Затвора-Варна.

По делото са представени копия от дневник за регистриране на лишените от свобода, нуждаещи се от медицинска помощ в медицинския център и медицинска справка за ищеца, според които в процесния период П. *** за преглед в Медицинския център на Затвора-Варна с оплакване от зъбобол, и е получил следните лекарствени медикаменти: на 22.01.2021 г. – 5 таблетки „Беналгин“; на 28.01.2021 г. – 5 таблетки „Темпалгин“; на 03.02.2021 г. – 5 таблетки „Темпалгин“; 24.02.2021 г. – 5 таблетки „Темпалгин“; на 09.03.2021 г. - 40 таблетки „Спазмалгон“ и 5 таблетки „Темпалгин“; на 23.03.2021 г. – 4 таблетки „Аналгин“; на 26.03.2021 г. 10 + 5 таблетки „Диклак“.

На 01, 02 и 05.04.2021 г. е конвоиран за преглед на общото му здравословно състояние, във връзка на обявена от него гладна стачка. На 06.04.2021 г. е изготвена медицинска справка от доктор Боев, в която са отразени резултатите от извършените прегледи и назначените лечения.

На 08.04.2021 г. на л.св. П. е извършен стоматологичен преглед от доктор Чолак, който е констатирал „пулсит“ (пулпит) на 35 зъб, като е посочил, че поради обявена гладна стачка от страна на л.св. П. и поради липсата на прием на храна, не може към настоящия момент да назначи лечение на зъба.

В допълнителна справка от Началника на Затвора-Варна е посочено, че на 29.03.2021 г. л.св.П. е депозирал декларация за обявяване на гладна стачка и на същата дата е конвоиран до Затвора-Варна, където му е извършен медицински преглед и е настанен в обособено помещение под постоянно наблюдение от служител на „НОС“ в ЗО-Разделна, като незабавно с него е започнала работа от мултидисциплинарен екип в състав: ИСДВР, психолог и медицински специалист. Ищецът е бил конвоиран също на 30.03.2021 г. до Затвора -Варна и обратно, във връзка с явяването му на дело; на 01.04.2021 г. и 02.04.2021 г. за извършване на медицински преглед; на 05.04.2021 г. за явяването му на дело; на 07.04.2021 г. за среща с психолог, и на 08.04.2021 г. е конвоиран в Затвора-Варна.

Видно от писмо рег.№ 31/18/29.04.2022 г. на Началника на Затвора-Варна, на 10.11.2020 г. д-р Р.Б. е бил назначен на длъжност „Директор на лечебно заведение при Затвор-Варна“, но поради извършени от него дисциплинарни нарушения е издадена Заповед № Л-3044/27.08.2021 г. на Гл. директор на ГДИН-София за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“. Посочено е също, че съгласно сключен граждански договор № 1/04.01.2021 г. е възложено на д-р Анди Берлин да извършва консултативна помощ и медицинско обслужване на лишените от свобода в Затворническо общежитие „Разделна“ към Затвор-Варна.

По делото е приобщено и писмо от Началника на Затвора-Варна рег.№ 31/18/20.05.2022 г., от което се установява, че със Заповед № Л-354/18.06.2021 г. е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор М.М.на длъжност инспектор СДВР в ЗО-Разделна. В хода на дисциплинарното производство е установено, че за периода от 02.04.2021 г. до 09.04.2021 г. инспектор М.М.е нарушил правото на кореспонденция на л.св. В.П., като не е придвижил молба с ръкописен текст от л.св. П.,*** до Началника на Затвор-Варна от 02.04.2021 г., и не му е предоставил съответния peгистрационен номер. Също така не е придвижил и не е предоставил регистрационен номер на молба в ръкописен текст от л.св. В.П. чрез Началника на Затвора-Варна до Председателя на AC-Варна от 02.04.2021 г. Предвид констатираните нарушения, със Заповед № Л-464/04.08.2021 г. на Началника на Затвор-Варна на инспектор М.М.е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца.

В тази връзка и по жалба на л.св.В.П. е образувана прокурорска преписка № 16203/2021 г. по описа на ВРП, прекратена с Постановление от 30.06.2022 г. за отказ от образуване на наказателно производство, обжалвано и потвърдено с постановление от 07.09.2022 г. на прокурор при ВОП.

По искане на ищеца, с оглед установяване наведените в исковата молба твърдения, по делото са допуснати до разпит свидетелите И.С.Т. и И.В.В.. И двамата са пребивавали в Затвора-Варна през процесния период, като са били в обща килия с ищеца. И двамата свидетели сочат, че през процесния период ищецът се е оплаквал често от зъбобол и че е ходил на лекар, но не са му давали хапчета. Посочват, че л.св. П. не е можел да спи нощем в продължение на няколко месеца, заради болките, които е твърдял, че изпитва. Посочват, че П. е правил гладни стачки, както и е отказал да работи, защото го е болял зъб. Свид. Т. посочва, че доколкото знае ищецът е бил конвоиран на преглед при зъболекар в гр. Варна, но не може да посочи повече подробности.

Според свид. В. психическото състояние на ищеца също не е било никак добро през процесния период – бил е раздразнителен и не е можел да си намери място от болката в зъбите. Посочва също, че дори когато е имало зъболекар в Затвора-Варна, на ищеца не са правени никакви манипулации и не му е провеждано никакво лечение, както и не са му давани хапчета.

По искане на ищеца в качеството на свидетел е разпитан и л.св.И.Х.М., който е бил коридорен отговорник в коридора, в който е бил настанен ищецът през процесния период. Свидетелят посочва, че е присъствал на разговорите между ищеца и ИСДВР и е чувал ищецът да му се оплаква, че го болят зъбите, но инспекторът единствено му е предоставял телефонния номер на стоматологията. Оплакванията на ищеца са продължили до преместването му в Затвора-Варна, но през това време не е бил преглеждан от лекар. Свидетелят посочва, че в ЗО-Разделна е нямало зъболекар, а дори и когато е имало, той е нямал инструменти, с които да работи и пак нищо не е можел да направи. Посочва, че В. се е държал неадекватно понякога, постоянно се е оплаквал от болките в зъба, ходел е при инспектора да се оплаква постоянно, искал е да му бъде предоставена медицинска помощ, но му е бил даван само телефонният номер на стоматологията и му е казвано да се обади сам, и да си намери зъболекар. Посочва също, че ищецът не е можел да се храни нормално заради болката, дори е правил гладни стачки, за да му обърнат някакво внимание. Поради болките в зъбите си е преустановил и работа.

По делото са приети и приобщени заключенията по проведените основна и допълнителна съдебно-графологична експертиза, които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени. Становището на експерта по основната експертиза е, че подписът, положен в Дневник за регистрация на лишените от свобода, нуждаещи се от медицинска помощ с дата 26.03.2021 г., е изпълнен от В.И.П., а подписите, положени в същия дневник с дати 22.01.2021 г., 28.01,2021 г. и 09.03.2021 г., не са изпълнени от В.П.. При разпита си в съдебно заседание експертът уточнява, че е изследвал долните два подписа на страницата, тъй като горният подпис, който е срещу името на П., се дублира и е предположил, че това са два подписа един върху друг. Уточнява също, че е изследвал подписът под № 361, където има два подписа, но под № 360 се наблюдава подпис, който е дублиран вероятно с друг подпис, т.е. има два или повече подписи един върху друг. Посочва също, че под дублираните подписи е положен също подпис, но не може да каже дали той се за № 360 или № 361, защото на № 361 има два подписа. Уточнява, че не е изследвал дублираните един върху друг подписи, които са под № 360. На зададен от ищеца въпрос уточнява, че това, което вижда на копието по делото е, че има два подписа под № 360, като единият от подписите наподобява и има елементи от подписа на ищеца, но не го е изследвал в експертизата.

В този смисъл на вещото лице е поставена допълнителна задача по експертизата. В заключението си той посочва, че подписът, положен в Дневник за регистрация на лишените от свобода нуждаещи се от медицинска помощ, срещу № 360 с дата 26.03.2021 г. за получаване на лекарство „Диклак”, е изпълнен от В.И.П.. При разпита си в съдебно заседание експертът поддържа допълнителното заключение на експертизата.

Към делото е изискано и приложено административно дело № 729/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, ХХХІІ-ри състав, образувано по жалба от л.св. В.П. с искане на основание чл.276 ал.1 от ЗИНЗС да бъде задължен Началникът на Затвора-Варна да осигури на лишения от свобода дентално обслужване. По делото е изготвено експертно становище по съдебно-медицинска експертиза от д-р Г. Папанчев. При извършения на 19.05.2021 г. преглед е установено почти изцяло обеззъбена горна челюст, с останал само зъб 18, а по долната челюст липсват общо 6 зъба, с открити малки по обем кариозни лезии на зъби 44 и 45, които не изискват спешно дентално лечение. Към 19.05.2021 г. е установено, че зъби 34 и 35 са с провеждано към момента лечение, което се изразява в почистване на кариозната маса и запечатване на дефектите с обтурационен материал. Установено е също, че зъби 33, 32, 31, 41, 42 и 43 са с пародонтално увреждане. Производството по делото е приключило с Разпореждане № 8928/07.07.2021 г. искането на П. е отхвърлено, с мотива, че безспорно л.св. П. има необходимост от продължаване на вече започнатото дентално лечение, поради установения зъбен статус и хроничните дентални проблеми, но не се установява спешност или неотложност в състоянието му, нито обостряне на хроничните дентални увреждания, които да изискват спешна медицинска помощ. Разпореждането е в законна сила от 16.07.2021 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по делото, приобщените заключения на СГЕ, и разпитите на тримата свидетели, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

Установените по делото факти налагат следните правни изводи:

По допустимостта:

Между страните в производството не е спорно, че ищецът П. е лишен от свобода и е постъпил в Затвора Варна на 25.01.2018 г., за да търпи групирано наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 години, наложено му по НЧД № 1239/2018 г. по описа на Районен съд – Варна. Започнал е да изтърпява наказанието от 08.05.2018 г., като през исковия период – 10.12.2020 г. до 08.04.2021 г., е бил разпределен да изтърпява наказанието си в Затворническо общежитие – Разделна към Затвора Варна, считано от 26.06.2020 г.

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност (бездействие), изразяваща се в негативно влияние върху здравето (силни физически болки, безсъние, невъзможност за нормално хранене) и психиката му (психически дискомфорт, нервно напрежение, страх за здравето, чувство за несигурност, незащитеност, терзания, малоценност, безнаказаност) в резултат на бездействията на ответната администрация да му осигури поддържане на физическото и психическото му здраве и уважаване на човешкото му достойнство чрез неосигуряване на дентална помощ, и при претендирано обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди, вследствие на твърдяното поставяне на ищеца в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3 ал.1 във вр.ал.2 от ЗИНЗС, в нарушение на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

По аргумент от чл.285 ал.2 от ЗИНЗС, по така предявения иск родово и местно компетентен да се произнесе е Административен съд – Варна.

По аргумент от чл.205 от АПК (според която разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите), във връзка със чл.285 ал.2 и чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, надлежно пасивно легитимирани по иска по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС са юридическите лица, към който са съответните специализирани органи по изпълнение на наказанията, чийто длъжностни лица са причинили вредите в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС.

Съгласно чл.12 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – юридическо лице към министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а затворите, поправителните домове и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН.

Дейността на администрацията на затвора, респективно – на затворническото общежитие към него, е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода“, и по своя характер представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни правомощия. Предвид горното разглеждания в настоящото производство исков период - от 10.12.2020 г. до 08.04.2021 г., ГДИН притежава необходимата пасивна процесуална легитимация.

По изложените съображения искът е процесуално допустим.

По основателността на иска:

Съгласно чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от същия закон. В чл.3 ал.1 от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Първата необходима за уважаване на иска предпоставка е установяване наличието на незаконосъобразна административна дейност, която би могла да се изразява в: 1.) издаване на незаконосъобразен административен акт; 2.) извършване на незаконосъобразно действие, или 3.) незаконосъобразно бездействие. В разглеждания случай оплакванията на ищеца П. не са насочени към конкретни неправомерни действия на ответника, а са такива срещу незаконосъобразни бездействия от негова страна.

Втората необходима за уважаване на иска предпоставка е доказаното наличие на вреда – имуществена и/или неимуществена. По делото се твърди причиняването на неимуществени вреди.

Третата материалноправна предпоставка е наличието на причинна връзка между твърдения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.

Липсата на която и да е от посочените материални предпоставки е достатъчно основание за отхвърляне на иска като неоснователен.

Предвид установената в чл.284 ал.5 от ЗИНЗС презумпция за настъпване на твърдените неимуществени вреди до установяване на противното, настоящият състав на съда намира, че при решаване на спора следва да се произнесе по основанията, свързани с установяването на нарушаване на забраните по чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ, като подложи на преценка фактите и обстоятелствата, въведени от ищеца. Доколкото ищцовата претенция е за претърпени неимуществени вреди, вследствие на бездействие (отрицателен факт) от страна на ответника, то обоснованото доказване за наличието на действия от негова страна, както и неизвършването на действия, които не са вменени на ответника с императивна норма, е достатъчно да бъде направен извод за неоснователност на иска. От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност обаче, настоящият състав на съда намира, че безспорно се доказаха заявените от ищеца основания за претърпени от него неимуществени вреди през исковия период.

Правото на гражданите, включително и на лишените от свобода, на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, е регламентирано в чл.52 ал.1 от Конституцията на РБ. Според чл.128 ал.2 от ЗИНЗС за всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права, като вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието. Според чл.81 ал.1 от Закона за здравето всеки български гражданин (в т.ч. и всеки лишен от свобода) има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1.) своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2.) равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3.) сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4.) зачитане правата на пациента (чл. 81 ал. 2 от ЗЗ).

Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е уредено в глава десета на ЗИНЗС и в глава трета от ППЗИНЗС, както и в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Според чл.128, ал.1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5 ал.1 от Закона за лечебните заведения (чл.129 ал.1 от ЗИНЗС).

При тази законова уредба, за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на достъпна медицинска помощ, трябва да се докаже 1.) или отказ от страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на съответния лишен от свобода, 2.) или отказ да бъде предоставена медицинска помощ (чрез медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода), 3.) или предоставената такава да е осъществена в нарушение на принципите, възведени в чл.81 ал.2 от ЗЗ.

От събраните по делото доказателства – които съдът кредитира като достоверни и последователни, се установява, че медицинското обслужване на лишените от свобода в процесния период, в който ищецът П. ***, се е осъществявало от лекар – д-р Р.Б., който е бил назначен на длъжност „Директор на лечебно заведение при Затвор-Варна“. Поради извършени дисциплинарни нарушения, със Заповед № Л-3044/27.08.2021 г. на Гл. директор на ГДИН-София, на д-р Боев е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, и с граждански договор № 1/04.01.2021 г. е възложено на д-р Анди Берлин да извършва консултативна помощ и медицинско обслужване на лишените от свобода в Затворническо общежитие „Разделна“ към Затвор-Варна.

Вярно е, че в нито един момент от разглеждания престой на ищеца в ЗОЗТ-Разделна на него не му е било отказвано да бъде конвоиран до медицинския център в Затвора-Варна, където да му бъде предоставена медицинска помощ, но също така от събраните по делото доказателства (заключението на основната и допълнителната съдебно-графологична експертиза) се установява, че при тези прегледи нито му е било провеждано някакво дентално лечение във връзка с оплакванията му (което би било възможно при наличието на специалист по дентална медицина), нито пък са му били предоставени необходимите лекарствени медикаменти, посочени в дневника („Темпалгин“, „Беналгин“, „Кетонал“ и др.).

Що се отнася до обслужването по дентална медицина в ЗОЗТ-Разделна – от представените по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установи, че през процесния период в Затвора-Варна такова не е било предоставяно. Началникът на Затвора-Варна сам признава, че от 12.07.2015 г. в щатното разписание за длъжностите в Затвора-Варна няма предвидена длъжност „специалист по дентална медицина“, поради което през месец февруари 2020 г. е сключен граждански договор с д-р Надежда С. за дентално обслужване на лишените от свобода, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Варна и Затворническите общежития към него, който договор е прекратен на 18.01.2021 г. по желание на д-р С.. От този момент нататък през целия процесен период в Затвора-Варна и подразделенията му е нямало специалист по дентална медицина.

На 01.04.2021 г. е сключен граждански договор с д-р Али Чолак, който е прегледал ищеца чак в края на исковия период, а именно на 07.04.2021 г. Т.е. в нарушение на принципите по чл.81 ал.2 от ЗЗ, предоставените на ищеца в процесния период дентални грижи не са били предоставени нито своевременно, нито достатъчно, нито качествено и при зачитане правата му.

На следващо място съдът намира за доказано и другото твърдяно от ищеца в хода на производството нарушение на правата му, извършено от инспектор М.М.на длъжност ИСДВР в ЗО-Разделна.

С разпоредбата на чл.2 т.3 вр.чл.40 ал.2 т.4 от ЗИНЗС е въведено задължение на затворническата администрация при изпълнение на наказанието, респ. на мярката задържане под стража, да осигури условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените (задържаните), в това число зачитане на правата и достойнството им. С разпоредбата на чл.86 ал.1 т.3 от ЗИНЗС се предвижда, че лишените от свобода имат право на кореспонденция, а съгласно ал.3 на посочената разпоредба кореспонденцията на лишените от свобода не подлежи на контрол на писменото съдържание, освен когато това се налага за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления. Според нормата на чл.75 ал.1 от ППЗИНЗС осъдените на лишаване от свобода имат право на кореспонденция без ограничение в броя на писмата, които изпращат или получават. А съгласно чл.75 ал.2 от ППЗИНЗС получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и вещества, като писменото съдържание на кореспонденцията не подлежи на проверка. В ал.3 на същата норма е предвидено, че писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа, като пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи. Съгласно чл.76 от ППЗИНЗС кореспонденцията на лишените от свобода, освен с частни лица, може без ограничение да бъде и с органите на съда, прокуратурата, Президентството, Народното събрание, министерствата, политическите партии в страната, представителни органи, дружества, обществени организации и средства за масово осведомяване, като молбите и жалбите на лишените от свобода се завеждат в специална книга, в която се отбелязват датата на получаването и изпращането, името на затворника, органът, до който са адресирани, предметът и полученият отговор (чл.77 ал.1 от ЗИНЗС). Отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до лишените от свобода или до тях чрез администрацията, им се предават, а съдържащите се в писма до затвора им се съобщават срещу подпис, съгласно нормата на чл.78 от ППЗИНЗС. В редица свои дела Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) сочи, че дори в условията на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода правата на лишените от свобода по чл.8, §1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и намеса от страна на властите в упражняването на дейността им не може да бъде оправдана с други причини, освен тези по чл.8 §2 на ЕКПЧ.

Анализът на законодателната уредба на правото на кореспонденция на лишените от свобода, респ. задълженията на специализираните органи единствено във връзка с приемането и придвижването й, показва, че правото на кореспонденция на ищеца П. в част от процесния периода е било нарушено. Доказва се от материалите по делото, че със заповед на Началника на Затвор-Варна на инспектор СДВР М. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца, тъй като при проведеното разследване в хода на дисциплинарното производство срещу него е установено, че за периода от 02.04.2021 г. до 09.04.2021 г. инспектор М. не е придвижил молби с ръкописен текст от В.П. *** от 02.04.2021 г. и до Председателя на Aдминистративен съд-Варна от 02.04.2021 г. За това нарушение е образувано досъдебно производство, което е прекратено с прокурорско постановление.

С оглед всичко гореизложено, съдът намира за доказани фактите, сочени в исковата молба, поради което следва да се ангажира отговорността на държавата.

Налице са и трите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника: бездействие на длъжностни лица, изразяващо се в неизпълнение на задължение, произтичащо от закона; вреди за лишения от свобода, изразяващи се в се в негативно влияние върху здравето (силни физически болки, безсъние, невъзможност за нормално хранене) и психиката му (психически дискомфорт, нервно напрежение, страх за здравето, чувство за несигурност, незащитеност, терзания, малоценност, безнаказаност); пряка причинно-следствена връзка между бездействието на администрацията и нарушаване на правото му, предвидена в закона. Установи се, че претендираните неимуществени вреди произтичат от незаконосъобразен акт –бездействие на орган и длъжностни лица от Затвора-Варна при или по повод изпълнение на административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на дентална медицинска помощ на лишения от свобода, която му е била обективно необходима, поради което са налице предпоставките за реализиране отговорността на ответника чрез уважаване на предявения от П. иск като основателен и доказан.

Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се определи в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, приложима на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ, а именно – по справедливост. Справедливостта е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Следва да се има предвид, че вредите, които следва да се обезщетят на ищеца имат компенсаторен характер. Размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси, и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Именно поради тази причина при определянето му следва да се извърши преценка на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. Принципът на справедливостта изисква при определяне размера на паричния еквивалент на моралните вреди да се вземат предвид всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. При определянето му следва да се извърши преценка на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства.

Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjаn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковия период м. декември 2020 г. – м. април 2021 г. (които са в рамките на 2020 г. – 2023 г.) би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение.

Ето защо съдът, като взе предвид продължителността на периода, за който се претендира обезщетение – 10.12.2020 г. - 08.04.2021 г. (точно 120 дни), в който не е осигурено лечението на зъби, представянето на медикаменти, изписани от специалисти в пълен обем; че в този срок все пак са му предоставяни някои болкоуспокояващи медикаменти, макар и не в пълен обем, но не се установява преглед при дентален специалист изобщо да е осигурен; и реално претърпените за този период силни физически болки, безсъние, невъзможност за нормално хранене, психически дискомфорт, нервно напрежение, страх за здравето, чувство за несигурност, незащитеност, терзания, малоценност, безнаказаност; продължителността на бездействие на административния орган; и кумулативният ефект от тези условия, както и въздействието им върху личността на осъдения, съдът намира, че обезщетение от 5 евро на ден или в общ размер на 1200 лв. за целия процесен период е справедливо и достатъчно, съобразявайки и актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Над този размер исковата претенция се преценява като неоснователна, което налага отхвърлянето й.

Спрямо този уважен размер на главния иск следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 17.11.2021 г., до окончателното й изплащане.

Със свое Определение № 3275/16.12.2021 г. съдът е освободил ищеца от заплащане на държавна такса за образуване на делото, каквато е дължима на основание чл.9а ал.1 от ЗОДОВ в размера по т.2б б.”б” от Тарифа № 1 към ЗДТ – 10 лв., поради което и на основание чл.286 ал.3 от ЗИНЗС, ответникът следва да бъде осъден с настоящото решение да я заплати в полза на бюджета на съда.

Независимо от този изход на спора и частичното отхвърляне на иска, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат. Общото тълкуване на чл.286 ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС води до извод, че същите са специални по отношение на чл.78 ал.8 от ГПК, приложими по препращането на чл.144 и чл.143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска означава, че такова не се дължи. Следователно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГД „Изпълнение на наказанията“ при МП не следва да бъде уважавано.

Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София да заплати в полза на В.И.П., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Варна, сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода 10.12.2020 г. – 08.04.2021 г. в Затворническо общежитие от затворен тип – Разделна, неимуществени вреди, изразяващи се в негативно влияние върху здравето (силни физически болки, безсъние, невъзможност за нормално хранене) и психиката му (психически дискомфорт, нервно напрежение, страх за здравето, чувство за несигурност, незащитеност, терзания, малоценност, безнаказаност) в резултат на бездействията на ответната администрация да му осигури поддържане на физическото и психическото му здраве и уважаване на човешкото му достойнство чрез неосигуряване на дентална помощ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата предявяване на исковата молба –17.11.2021 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявената от В.И.П., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Варна, исковата претенция за разликата над сумата от 1 200 лева до предявения размер от 10 000 лева.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати по сметката на Административен съд – Варна сумата от 10.00 (десет) лева, представляваща държавна такса за образуване на производството по настоящото адм. д. № 2535/20021г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд – Варна.

Преписи от решението да се връчат на страните.

	Председател: