Решение по дело №817/2019 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260034
Дата: 13 октомври 2020 г. (в сила от 5 април 2021 г.)
Съдия: Георги Кирилов Пашалиев
Дело: 20193200500817
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 260034

 

13.10.2020 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА                    

МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

при участието на секретаря Румяна Радева, като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 817 по описа на Окръжен съд Добрич за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 294 във вр. с гл. ХХ от ГПК.

Образувано е след като с Решение № 253 от 15.02.2019 г. по гр.д. № 5011/2017 г. Върховният касационен съд е отменил Решение № 103 от 24.07.2017 г. по в.гр.д. № 74/2017 г. на Окръжен съд С.и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Делото е изпратено на Окръжен съд Добрич, на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК, с Определение № 736 от 25.11.2019 г. по в.ч.гр.д № 579/2019 г., постановено от Апелативен съд Варна.

С жалба с вх. № 1569/22.02.2017 г. на Т.П. е инициирана въззивна проверка на Решение № 637 от 26.01.2017 г. на Районен съд С.по гр.д № 1202/2016 г., в частите, с които първостепенният съд е предоставил упражняването на родителските права спрямо детето П. И. на баща му Е.И.; определил е местоживеенето на детето при бащата; определил е режим на лични отношения с майката; осъдил е Т.П. да заплаща на сина си ежемесечна издръжка. 

В процесуалния документ се излагат доводи за неправилност и недопустимост на съдебния акт.

Твърди се, че първостепенният съд е постановил недопустим акт, тъй като в обема на учредената в полза на адвокат Р. представителна власт не влиза предявяването на иск по чл. 59, ал. 9 от СК. Освен това се твърди, че предявеният иск е брачен и като такъв изисква изрично упълномощаване от представлявания.

Сочи се, че е предявен иск от бабата и дядото на П. срещу страните в настоящото производство за определяне на мерки за лични отношения с него. Оттук прави извод за липса на правен интерес за ищеца по настоящото дело и недопустимост на съдебния акт на районния съд.

Въззивницата заявява също, че съдът е допуснал нарушение на принципа за равенство на страните, тъй като не ѝ е осигурена възможност да упражнява процесуалните си права. В тази връзка твърди, че съдът не се е съобразил с молбата за отлагане на делото и представения болничен лист, а е дал ход на делото в нейно отсъствие на 29.12.2016 г. Допълва също, че след съдебното заседание от 13.12.2016 г. всички процесуални действия са недопустими, защото на тази дата съдът е приел, че делото е изяснено от фактическа страна и е дал ход по същество.

Въззивницата счита решението за необосновано. Не е извършен задълбочен анализ на социалния доклад и на заключението на изготвената съдебнопсихологична експертиза.

Прави искане съдебният акт да бъде обезсилен или отменен.

В съдебно заседание, при новото разглеждане на делото, се явява лично и с пълномощника си адвокат П.М.. В хода на устните състезания пълномощникът потвърждава искането за отмяна на решението на Районен съд Силистра. Поставя акцент върху установената по делото привързаност на детето към майката и изтъква, че евентуална промяна ще породи стрес у П.. Претендира разноски.

Въззиваемият е подал отговор в законоустановения срок, в който се противопоставя на изложеното в жалбата. Оспорва твърденията за липса на представителна власт на пълномощника. По отношение на производството, образувано по иск предявен от бабата и дядото на детето, заявява, че участието му като ответник е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Не е съгласен, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения. Счита, че съдът е анализирал в пълнота доказателствения материал и правилно е приел, че е по-пригодния родител и му е предоставил упражняването на родителските права.

На тази основа иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и разноски.

Пред въззивния съд при новото разглеждане на делото не се явява лично. Явява се процесуалният представител адвокат Р., която иска обжалваният акт да бъде потвърден. Аргументира искането си, като твърди, че по делото е установен родителският капацитет на двамата родители. Позовава се на експертизите, от които се извежда, че вследствие поведението на майката е настъпил синдром на родителско отчуждение. В допълнение заявява, че за отглеждане на детето помощ ще оказват и родителите на ищеца.  

 

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От приложените по делото Удостоверение за раждане (л. 8 от гр. дело № 1202 по описа на Районен съд С.за 2016 г.) и Удостоверение за раждане (л. 7 от гр.д. №1202 по описа на Районен съд Силистра) се установява, че страните - Е.И. и Т.И. (след прекратяване на брака Т.П.), са родители на П. И., роден на *** ***, както и на К.И., родена на *** ***.

С Решение № 259 от 08.06.2007 г. по гр. д. № 1/2007 год. на Районен съд С.(влязло в законна сила на 03.07.2007 г.) бракът между Е.И. и Т.П. е бил прекратен, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило по вина на съпруга Е.И..

Със същия съдебен акт упражняването на родителските права по отношение на К.И. и П. И. е предоставено на Т.П., при следния режим на лични отношения с бащата: всяка първа събота от месеца, от 09, 00 часа до 19, 00 часа, по местожителството на децата; всяка трета събота и неделя от месеца, от 09, 00 часа в събота до 16, 00 часа в неделя; както и двадесет дни през лятото, когато майката не ползва годишния си отпуск.

Бащата е осъден да плаща ежемесечна издръжка на К.И. в размер на 60, 00 лева, а на П. И. в размер на 40, 00 лева.

Ползването на семейното жилище, находящо се в град С., е предоставено на майката.

Не е спорно, че още преди постановяване на съдебния акт Е.И. е започнал да съжителства с М.С.в Л.. От своя страна, известен период след прекратяване на брака, Т.П. е заживяла на семейни начала с Е. Е.. Двамата отглеждали П., К.и сина им – Р.. При една от срещите в режима на лични отношения К.споделила на баща си, че Е. Е. е извършил блудствени действия спрямо нея.

Така, по сигнал на Е.И., с постановление от 07.06.2016 г. на Районна прокуратура Силистра, е образувано досъдебно производство № 19/2016 г. срещу „неизвестен извършител“ за това, че през периода от есента на 2013 г. до месец август 2014 г. в град С.е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на непълнолетната К.И..

Последната се е преместила да живее и учи в Л. при баща си. По делото е приложен доклад от 30.03.2015 г., изготвен от образователен психолог в Л. (л. 17 до 24 от гр.д. № 1202 по описа на Районен съд Силистра). След извършена консултация образователният психолог е заключил, че К.И. изпитва трудности в комуникацията със съучениците си; уменията ѝ при четене с разбиране, устно изразяване, правопис и слушане с разбиране, са оценени в диапазона от изключително ниски до средни.

През юли 2016 г. К.е получила дипломата си за успешно завършено обучение в „Еппинг Форест Колидж“ - град Л., изводимо от представените документи (л. 137 до 142 по същото дело). Приложено е и становище на Керълайн Кремпин – директор във „Форест Патуей Колидж“, в което е посочено, че К.И. е показала повишена увереност при обучението си. Подобрила е английския си език, както и писмените си умения. Създала е и добри приятелства. Видно от споразумение за обучение (л. 134 и 135), К.И. е записана за обучение в „Уолтъм Форест Колидж“ за учебната 2016 г. – 2017 г.

П. И. е продължил да живее с майка си и Е. Е. и да учи в Република България.

На 21.12.2015 г. е изготвена препоръка от Ж.Й.(в.гр.д. № 74/2017 г. на Окръжен съд Силистра), в която е посочено, че вследствие на извършени тестове, у П. И. се наблюдават симптоми на дислексия.

От амбулаторен лист № 32 от 22.08.2016 г. (в.гр.д. 74/2017 г. на Окръжен съд Силистра) става ясно, че след извършен преглед от д-р Мира Куманова са констатирани затруднена памет, внимание и концентрация, трудности при писане и четене. Предписана е работа с ресурсен учител и психолог.

Във въззивното производство пред Окръжен съд С.като писмени доказателства са приети две характеристики на ученика с № 104/28.05.2012 г. и с № 220/29.05.2013 г., изготвени от класния ръководител на П. в първи и втори клас. От документите се извежда, че детето не е участвало пълноценно в учебния процес. Не е съумявало да подготвя уроците си самостоятелно. Посещавал е редовно училище.

Приложени са и две характеристика на ученика П. И. с вх. № 355/31.05.2015 г. и с вх. № 444/16.06.2016 г., съставени от класните му ръководители в четвърти и пети клас. Отразено е, че същият е със специални образователни потребности. Старае се да изпълнява поставените му задачи, но няма мотивация за учене. Лесно се разсейва, тъй като вниманието му е неустойчиво. Показва умения за работа в екип. Отнася се с уважение към училищния персонал. Няма наказания или забележки. Има активно социално поведение.

От съдебно удостоверение на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд С.е видно, че срещу Е.И. е образувано изпълнително дело за заплащане на ежемесечна издръжка на П. И.. Към 12.11.2019 г. дължимата сума е в размер на 8154, 82 лева.   

От приложения социален доклад от 2016 г. (л. 177 до 179 по гр.д. № 1202/2016 г. на Районен съд Силистра) се извежда, че след развода между страните, децата и Т.П. са останали да живеят в дома на родителите на Е.И.. Баба им - . И., която по професия е детска учителка, е полагала грижи за тях. Последната и съпругът ѝ са участвали активно във възпитанието на децата и в издръжката им. След това са продължили да живеят в друг апартамент на семейството, до момента, в който се е родило детето на Т.П. и Е. Е.. Отразено е, че към момента на изготвяне на доклада П. живее с майка си и съжителстващия с нея Е. Е. в тристаен апартамент, находящ се в град Силистра. Имотът е собственост на техни приятели, като не плащат наем за ползването му. В същия се поддържа добра хигиена. Ответницата работи като технически сътрудник в сектор „Човешки ресурси“ в ОД на МВР Силистра, а Е. Е. развива посредническа и търговска дейност в Румъния. Средномесечните доходи на семейството са в размер на 2000, 00 лева. Двамата членуват в мото клуб и често прекарват свободното си време със семействата на другите членове на клуба.

По отношение на П. е посочено, че има обучителни трудности, чувства се изолиран от другите деца. Установени са симптоми на дислексия, което е наложило преместването му в ОУ „Н.Й. Вапцаров“. Баща му е подал сигнал в ОЗД, след като Т.П. е ограничила контактите му със сина им. Последната е отказала съдействие, защото през 2006 г. Е.И. и родителите му са отвели децата в град Варна без нейно съгласие.

В заключителната част на доклада е посочено, че П. е привързан към майка си. Определя е като добра и споделя ежедневните си преживявания с нея. Привързан е и към сестра си и едноутробния си брат Р.. Няма изградена емоционална връзка с баща си.

В социалния доклад, изготвен от консултант по социална работа в Обединеното Кралство по в.гр.д. № 42 по описа на Окръжен съд С.за 2019 г., са изследвани социалните и битови условия в Англия, където Е.И. е искал да живее с П.. Пред настоящия съд обаче, е заявено желание от страна на бащата да отглежда сина си в Република България. Поради тази причина докладът не следва да бъде ползван от съда. Във връзка с това изявление на Е.И., обективирано в молба с вх. № 1500/26.02.2020 г. (л. 16 от в.гр.д. № 817/2019 г. по описа на Окръжен съд Добрич) е изготвен нов социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане Силистра“. Посетено е жилище, находящо се в град С., в което ищецът посочва, че ще отглежда сина си. В доклада е отразено, че жилището е било необитаемо няколко години. П. е живял в апартамента до 2015 г. Състои се от трапезария, хол, спалня, детска стая и санитарен възел.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 85, том XII, рег.№ 14038, дело № 1360 от 2009 г., съставен от Р.Т.– нотариус с район на действие град Силистра, с рег. № 105, става ясно, че процесният апартамент е собственост на К.И. – баща на Е.И. и дядо на П..

Окръжен съд Добрич е приел като писмено доказателство „трудов договор“ от 20.01.2020 г., от който се установява, че Е.И. е назначен на длъжността „организатор експедиция“ в дружеството „Дунав“ АД. Основното му месечно трудово възнаграждение е определено в размер на 610, 00 лева.   

При изслушването си, на основание чл. 59, ал. 6 от СК, бащата Е.И. заявява, че двете деца не се възпитават правилно от майка им. Липсват им самочувствие и приятели. Твърди, че от момента, в който К.живее при него в Л., се забелязва прогресът ѝ. За отношенията си с П. твърди, че връзката между тях е прекъснала, след като е сигнализирал прокуратурата за извършени блудствени действия от Е. Е. спрямо К.. След този момент детето е преустановило и контактите си с баба си и дядо си по бащина линия. Преди това често ги е  посещавал. Заявява, че преди да подаде сигнала се е прибирал няколко пъти в годината и винаги се е виждал с децата, като ги е водил на почивки. Двете деца също са посещавали баща си в Л..

От изслушването на майката се установява, че П. е бил преместен в ОУ „Н. Й. Вапцаров“ през учебната 2016 г. – 2017 г., вследствие на препоръки на Дирекция „Социално подпомагане“, основани на установените симптоми на дислексия у детето. Твърди, че е започнала да се интересува за заболяването, когато П. е бил в четвърти клас. Посещавали са център, за да отстранят затрудненията, които детето е изпитвало при четене.

Заявява, че детето не е израснало с баща си. От раждането му са се виждали за по две седмици всяка година. Поддържали са връзка по телефона. Потвърждава, че родителите на ищеца са се грижили за П..

Твърди, че последният е много привързан към малкия си брат Р.. Към настоящия момент не контактува със сестра си.

От изслушването на П. И. на 06.06.2017 г. става ясно, че детето желае да живее с майка си. Иска да ходи на гости на баща си в Англия, но не и да живее при него.

При изслушването си на 08.07.2020 г. детето потвърждава желанието си да живее с майка си, Е. Е. и малкия си брат. Твърди, че баща му го настройва срещу Т.П.. Рядко се виждат и чуват. Изтъква, че баща му не полага грижи за него, за разлика от детето на жената, с която съжителства. Обиден е на баща си, защото го е изоставил. Не поддържа връзка със сестра си. Споделя за случаи, в които Е. Е. нарича К.И. „тъпа“ и „гадна“. 

Пред първостепенния съд са разпитани свидетелите М.С., . И. (майка на Е.И. и баба на П.) и Р.П., а пред Окръжен съд С.са разпитани свидетелите К.И. – баща на ищеца и дядо на детето; както и Л. П. – братовчедка на Т.П..

От показанията на свидетелката С. се установява, че живее с Е.И. на семейни начала. През 2013 г. К.е отишла да живее в Л. при тях. Първоначално е била притеснена от живота в Англия. Използвала е вулгарни думи, не се е справяла с учебния материал, нямала е изградени хигиенни навици. Впоследствие с нейна помощ и с помощта на баща си е подобрила английския си език, започнала е да се облича добре. Откакто К.живее в Англия, П. ги е посещавал веднъж. Прекарали са времето си заедно, като се разхождали и са посетили лунапарк. В останалото време бащата се е виждал със сина си в България. Поддържали са връзка и по телефона. Заявява също, че Е.И. е много привързан към децата си, както и те към него.

. И. твърди, че връзката на Е.И. с децата му е много силна. След развода на страните двете деца и Т.П. са живеели при нея и при съпруга ѝ, а впоследствие са се преместили в апартамент, тяхна собственост. Контактувала е с П. много често преди Е.И. да подаде сигнал в прокуратурата за извършени спрямо К.блудствени действия от страна на Е. Е.. П. е обядвал при нея и там е подготвял домашните си. Често е оставал да спи там през уикендите. След подаване на сигнала Т.П. е прекъснала контакта на детето както с баща му, така и с родителите на последния. Изразява мнение, че Т.П.  не е добър родител. В тази връзка разказва няколко случая, при който П. е загубила П..

Свидетелката Попова потвърждава изложеното от свидетелката И. за близостта на П. с баба му и дядо му.

Изложеното дотук се потвърждава и от К.И. който заявява, че след подаване на сигнала срещу Е. Е., майката на П. е ограничила контактите на детето с ищеца и неговите роднини. След този момент е виждал внука си няколко пъти. Разказва, че на 04.03.2017 г. със сина си са посетили П., но Е. Е. и други хора са препятствали контакта им. Потвърждава, че бащата на детето живее в Англия от раждането му и се прибира два пъти в годината.

Свидетелката П. разказва за случай, в който К.И., Е.И. и трето лице са посетили П., но детето е отказало да тръгне с тях. На срещата са присъствали Е. Е. и негови приятели.

Съдът намира показанията на свидетелите за достоверни. Същите са безпротиворечиви и кореспондират както помежду си, така и с останалата част от доказателствения материал. Не е необходим обстоен анализ, тъй като липсва противоречие между заявеното от всеки свидетелите и останалите доказателства.

От заключението на съдебнопсихологичната експертиза, изготвена по гр.д. № 1202, на 05.12.2016 г., се установява, че „въпреки опитите на майката да манипулира детето чрез внушаване на страх и отрицателно отношение към баща му, родителско отчуждение между П. и баща му не е настъпило“. Това поведение на майката се дължи на собствения ѝ страх и необходимост от защита. С действията си подсилва несигурността у детето и страха му от бъдещето и евентуална промяна.

Има положителни емоционални нагласи спрямо всеки от родителите си. П. има изградени близки взаимоотношения с прародителите си по бащина и майчина линия, както и с другите членове на семейния кръг на двете семейства. 

П. демонстрира двустранно поведение към Е.И. - привързаност, но в същото време и неувереност в любовта си към него. Запазил е позитивни чувства от времето, което са прекарвали заедно.

Детето се чувства добре в настоящото си семейство (състоящо се от Т.П., съжителстващия с нея мъж Е. Е. и тяхното дете Р.). П. припознава Е. Е. - съжителстващия с майка му мъж, като авторитет. Желае да прекарва време с него и да прилича на него.

Привързано е както към сестра си К., така и към едноутробния си брат Р.. П. е сърдит на сестра си, защото е отишла при баща им и защото лъже, че Е. Е. е извършвал блудствени действия спрямо нея. В същото време изпитва неудовлетвореност от раздялата с К.и желае възникналия конфликт да се разреши, за да живеят отново заедно.

Пред Окръжен съд С.е изготвена съдебнопсихологична експертиза от 29.05.2017 г. Вещото лице е дало отговор на въпроса „възможно ли е детето П. И., предвид неговата ученическа възраст, да продължи без особени трудности и сътресения образованието си при баща си в Кралство Великобритания и какво е обичайно необходимото време, преценено с оглед неговите образователни потребности и социална зрелост, за да се приспособи и съответно социализира в новата среда и как тази промяна ще се отрази върху неговото психологично състояние.“ Предвид изявлението на ищеца, направено пред настоящия съд, че иска да отглежда П. в Република България, а не в Кралство Великобритания, експертизата не може да бъде ползвана в цялост. Окръжен съд Добрич счита, че при формиране на изводите си може да ползва тази част от експертизата, в която е изразено становище по принципни въпроси относно адаптацията на детето към нова семейна среда в пубертетна възраст. Експертът е посочил, че в пубертетната възраст се осъществява физически растеж и настъпват съществени промени в нервната система, психиката, характера и поведението на детето. Този период се отличава със затруднено протичане на адаптацията към нова среда. В конкретния случай това състояние би се задълбочило от евентуална раздяла на детето с хората, към които е привързан - майка му и малкия му брат Р..

При настоящото разглеждане на делото също бе изготвена съдебнопсихологична експертиза от 04.09.2020 г. Експертното заключение потвърди привързаността на П. към Т.П., както и нееднозначното му отношение му към ищеца. Констатиран е синдром на родителско отчуждение у П., вследствие действията на майка му. Поради тази причина детето е загубило реална представа за чувствата си към двамата родители. 

Съдът възприема в цялост заключенията на съдебнопсихологичните експертизи. Същите са обективни и са изготвени от лица с необходимата квалификация.

 

             При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Направените в тази връзка възражения са неоснователни.

По делото е приложена упълномощителната сделка между Е.И. и адвокат Р.. От същата е видно е, че бащата е учредил представителна власт в полза на последната за осъществяване на процесуално представителство по дело с предмет упражняване на родителски права, издръжка и режим на лични отношения с детето. Следователно твърденията, че адвокат Р. е извършила действия без представителна власт са необосновани.

Въззивният съд не споделя и твърдението за липса на правен интерес от предявяване на иска по чл. 59, ал. 9 от СК. Аргументите в тази насока, изложени от насрещната страна, са изначално неоснователни, тъй като липсва каквато и да е връзка между предявеният иск по чл. 128 от СК от бабата и дядото на П. и предмета на настоящото дело, за да бъде направен извод за правния интерес на бащата.

Не е нарушен и принципа за равенство на страните. Съдът правилно не се е съобразил с втората по ред молба за отлагане на делото, а е дал ход на делото в нейно отсъствие на 29.12.2016 г. Това е така, защото след първото отлагане поради невъзможността на Т.П. да се яви в съдебно заседание, същата е имала достатъчно време да организира защитата си и с действията си да не става причина за ново отлагане на делото.

Бащата е предявил пред първоинстанционния съд искове с правна квалификация по чл. 59, ал. 9 от СК.

Иска да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата К.И. и П. И.. С въззивната жалба на Т.П. е инициирана проверка на съдебния акт само в частта, с която районният съд се е произнесъл по иска на бащата относно П. И.. В останалата необжалвана част, по отношение на К.И., решението е влязло в сила.

По иска с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК релевантният въпрос, който съдът трябва да изследва, е, налице ли са обстоятелства, налагащи изменение на мерките, определени с Решение № 259 от 08.06.2007 г. по гр. д. № 1/2007 год. на Районен съд Силистра, или определяне на нови мерки. Върховният касационен съд, в свое Определение № 81 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3938/2019 г., IV г. о., е посочил, че не е достатъчно да се осъществи промяна в тези съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните отношения релевантни факти или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на детето. Новите обстоятелства трябва да са довели до влошаване на положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или до възможност за подобряване на положението му, ако родителските права се предоставят на другия родител. От една страна съдът е натоварен със задачата да направи съпоставка между положението на детето преди и след настъпване на релевантните обстоятелства, а от друга, да прогнозира какво влияние ще окаже промяната на родителя, упражняващ родителските права, върху детето – положително или отрицателно.

В настоящия случай, като такива обстоятелства се изтъкват извършени блудствени действия от Е. Е. (съжителстващия с майката на детето) спрямо К.И. и липсата на възпитателски качества у Т.П..

Както стана ясно по-горе, по подадения сигнал от Е.И. с постановление от 07.06.2016 г. на Районна прокуратура С.е образувано досъдебно производство № 19/2016 г. Същото се води срещу „неизвестен извършител“ за това, че през периода от есента на 2013 г. до месец август 2014 г. в град С.е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на непълнолетната К.И.. Липсва обаче съдебен акт, с който със сила на пресъдено нещо Е. Е. да е признат за виновен в извършването на блудствени действия по отношение на К.И.. На тази доказателствена основа настоящият състав не може да направи извод, че средата, в която се отглежда П. И., е неподходяща за развитието му и се налага промяна на родителя, упражняващ родителски права.

От друга страна се излагат твърдения, че Т.П. не разполага с родителски потенциал за отглеждане на детето, какъвто притежава бащата.   

При преценката относно упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца при развод съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага и др. – Решение № 269/31.10.2011 г. по гр. д. № 1420/2010 г., III г. о.

Тези критерии, които съдът съблюдава, не са изчерпателно изброени. Освен тях съществуват и други, които имат отношение към въпроса за родителската пригодност. Същественото обаче, когато съдът взема такова решение, е не количеството им, а значимостта им за интереса на детето. Това е така, защото някои от изброените критерии са по-важни за изграждането на детето като личност от други – при всички положения за детето възпитателските качества и моралния облик на родителя са с приоритет пред материалните условия, с които разполага. Настоящият състав счита, че по този начин, като се съпостави значимостта на всеки от сравнителните критерии, а не броят им, би се стигнало до най-правилно решение за детето.

Материалните условия, с които двамата разполагат, не се различават съществено. По делото бе установено, че майката и съжителстващия с нея мъж ползват тристаен апартамент, собственост на техни приятели. Средномесечният ѝ доход, заедно с този на Е. Е., е в размер на 2000 лева. Бащата не е представил доказателства за собствено имущество в Република България, но е изразил готовност да отглежда сина си в апартамент, собственост на К.И.. От представения трудов договор е видно, че основното му месечно трудово възнаграждение е в размер на 610 лева.

В ППВС № 1/ 1974 г. е прието, че полът на децата също трябва да бъде съобразен от съда. При момчетата, какъвто е настоящият случай, бащата и майката са еднакво пригодни да упражняват родителските права.

Желанието и на двамата родители да отглеждат детето се извежда безпротиворечиво от поведението, демонстрирано по време на производството. Въпреки това, при анализиране на отношенията между баща и син, не може да не бъде отчетено неплащането на издръжка в размер на 8154, 82 лева от страна на бащата, за което вземане е образувано изпълнително дело.

За моралните качества и на двамата не може да бъде дадена отрицателна оценка, предвид липсата на доказателства в тази насока.

Възпитателските качества на родителите могат да бъдат оценявани само когато между родителя и детето има непосредствен контакт. Отдалечеността им един от друг препятства възможността на възрастния да спомогне за духовното израстване на детето и да участва във формирането му като личност. Такова е положението на Е.И.,  който в исковата си молба заявява, че живее в Л. от 2000 г., т. е. напуснал е Република България година след раждането на К.и четири преди раждането на П..

Поради тази причина информация за възпитателските му качества може да бъде изведена единствено въз основа на резултатите от съжителството му с К.И., за която се установи, че се е преместила да живее при него в Англия. Това е периодът, в който същият е разполагал с реална възможност да демонстрира способността си да бъде родител. Установи се, че от пристигането си в Англия К.И. прогресира в развитието си, като подобрява английския си език и разширява кръга си от приятели. За периода на съжителство между двамата може да бъде направен извод, че с действията си бащата е допринесъл за приспособяването на момичето в новата среда.

Не е такова положението с П.. Още от момента на раждането му бащата е пребивавал в Англия и се прибирал в Република България по два пъти в годината. Водил го е на почивки и П. е гостувал в Л.. Тези срещи между двамата не са толкова интензивни и продължителни, за да бъде направен извод, че бащата е участвал във възпитанието на сина си. Такъв извод обаче, с положителност може да бъде направен за майката Т.П., която е отглеждала и двете деца в град С.до заминаването на К.за Л.. Информация за въздействието на майката върху П. се извлича от изготвените съдебнопсихологически експертизи, където е изследван въпроса „настъпило ли е родителско отчуждение на детето спрямо бащата, вследствие поведението на майката“. В заключението на експертизата от първоинстанционното производство са констатирани опити на майката да внуши у П. страх и отрицателно отношение към баща му, но въпреки това родителско отчуждение не е настъпило. Синдром на родителско отчуждение е настъпил четири години по-късно, видно от съдебнопсихологичната експертиза, изготвена пред Окръжен съд Добрич. Оттук се извежда, че с течение на времето и развитие на производството негативното отношение на детето спрямо бащата се е засилило, вследствие въздействието на майката. Това нейно поведение е укоримо и поставя под съмнение възпитателските ѝ качества. Независимо от това, тези нейни действия, не могат да бъдат обсъждани изолирано от останалия доказателствен материал по делото. Съвкупния анализ на доказателствата сочи, че опитите на майката да отчужди П. от баща му започват, след като последният подава сигнал за блудствени действия срещу Е. Е.. Това е преломният момент в отношенията им. Преди това майката е съдействала за контактите между Е.И., родителите му и П.. Не е препятствала по никакъв начин посещенията на сина си при прародителите и баща му, както и срещите им. След подаване на сигнала обаче, Т.П. е променила отношението си и е прекъснала връзката между детето, от една страна, и баща му и неговите роднини, от друга. Причината за поведението ѝ се корени в страха да бъде разделена от сина си и да го загуби. Опасявала се е, че и П., като К., ще пожелае да остане при баща си в Англия. Тези нейни опасения допълнително са били подхранени от случай в миналото, в който бащата е отвел децата във Варна без съгласието ѝ. Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че констатираният синдром на родителско отчуждение у П. поставя родителския капацитет на майката под съмнение, но не в степен, която да наложи задължителна промяна на родителя, упражняващ родителски права. Това е така, защото действията на майката не са породени от натрупана неприязън спрямо бившия съпруг, а от желанието ѝ да съхрани връзката със сина си.

Възпитателските качества на двамата родители следва да бъдат коментирани във връзка със социалното им обкръжение. Установи се, че Е.И. живее със свидетелката М.С.и дъщеря си К., а Т.П. живее с Е. Е. и едноутробния брат на П. – Р.. Липсват доказателства за личността на М.С., но с оглед констатирания прогрес на К.в Л., може да бъде заключено, че е участвала в процеса ѝ на приспособяване заедно с бащата. По отношение на Е. Е. се установи, че работата му е свързана с осъществяване на търговия в Румъния. Установи се също, че П. е привързан към него и му харесва да общуват. Възприема го като авторитет. Както стана ясно по-горе, твърденията за извършени блудствени действия не могат да бъдат коментирани, преди наказателен съд да се произнесе с влязъл в сила съдебен акт. Тук следва да бъде посочено, че за детето е важно връзката със сестра му и брат му да не бъде прекъсвана или ограничавана, независимо от произнасянето на съда.

Родителите на бащата – К.И. и . И., също са част от социалната среда на бащата. От доказателствата се установи, че детето е израснало с баба си и дядо си, било е възпитавано от тях и отношенията им на взаимност и любов са двустранни. Професионалният опит на свидетелката И., като детска учителка, също благоприятства развитието на детето. Същите могат да помагат на бащата при отглеждане на П.. Т.П. не е ангажирала доказателства за лица, които биха могли да ѝ помагат при отглеждането му. Предвид възрастта на детето – 16 г., помощта от трети лица при отглеждането му също не е сред най-значимите критерии за упражняване на родителските права.

В настоящото производство водещ за съда е „интересът на детето“. Легалната дефиниция на това понятие е дадена в ДР на пар. 1, т. 5 от ЗЗДт. Според нея той се изразява в преценката на: желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други факти, имащи отношение към детето. Въззивният съд счита, че с оглед на всички обстоятелства по делото, интересът на детето изисква то да остане при майка си Т.П.. До този извод води анализът на доказателствата, които установяват отношението на детето към двамата родители. Установи се по категоричен начин, че П. е силно привързан към майка си и раздвоен в чувствата към баща си. При изслушването си пред районния съд и пред настоящата инстанция детето заявява категорично желанието си да живее с майка си. Различното отношение към всеки от родителите се обяснява с времето прекарано с всеки от тях. През целия си живот П. е живял с майка си, което е укрепнало двустранната им връзка на любов и разбирателство, докато с баща си се е виждал рядко – само по няколко пъти в годината. Този продължителен период на съжителство с майката и емоционалната им връзка дава основание на съда да заключи, че родителските права не следва да бъдат предоставени на бащата. В подкрепа на този извод могат да бъдат изложени и други обстоятелства, каквото е възрастта на П. – 16 г. Както се установи от съдебнопсихологичната експертиза, в пубертетната възраст се осъществява физически растеж и настъпват съществени промени в нервната система, психиката, характера и поведението на детето. Този период се отличава със затруднено протичане на адаптацията към нова среда. В конкретния случай това състояние би се задълбочило от евентуална раздяла на детето с хората, към които е привързан - майка му и малкия му брат Р.. Оттук се извежда, че привързаността на детето е най-значимият критерий, който трябва да бъде съблюдаван от съда в конкретния казус.

В обобщение може да бъде прието, че настъпилият синдром на родителско отчуждение у П. спрямо Е.И., предизвикан от поведението на Т.П., е ново обстоятелство, което влошава положението на непълнолетния. Въпреки това, изхождайки основно от привързаността на детето към Т.П., в негов интерес е  последната да продължи да упражнява родителските права. Отношенията на П. с Т.П. и Е.И. са такива, които изключват възможността положението му да се подобри при една промяна на родителя, упражняващ родителските права.

Ето защо, съдът счита, че Решение № 637 от 26.01.2017 г. на Районен съд С.по гр.д № 1202/2016 г., в частите, с които първостепенният съд е предоставил упражняването на родителските права спрямо детето П. И. на баща му Е.И.; определил е местоживеенето на детето при бащата; определил е режим на лични отношения с майката; осъдил е Т.П. да заплаща на сина си ежемесечна издръжка, следва да бъде отменено, като неправилно.

Независимо от това, съдът не може да остане безучастен към настъпилото в хода на делото родителско отчуждение. Интересът на детето изисква то да поддържа пълноценна връзка и с двамата си родители. По този начин и Т.П. и Е.И. ще могат да участват във формирането му като личност, както и в нравственото му и умствено развитие. Поради тази причина Решение № 259 от 08.06.2007 г. по гр. д. № 1/2007 год. на Районен съд С.следва да бъде изменено, като режимът на лични отношения между П. и баща му бъде разширен по следния начин:

През първите три месеца, считано от влизане в сила на решението, бащата следва да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 10, 00 ч. сутринта до 12, 00 ч. на обяд, като срещите между двамата се осъществяват в Център за обществена подкрепа на адрес: гр. С., в присъствието на специалис, и с участието на майката, която следва да осигури явяването на детето в центъра.

След изтичане на този тримесечен период бащата следва да взима детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10, 00 часа в събота сутринта до 18, 00 часа в неделя, с нощуване на детето в дома на бащата, находящ се в град С., като бащата трябва да взима детето от дома на майката в град С.и да го връща там.

След изтичане на тримесечния период бащата следва да взима детето за 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск и по предварителна уговорка между родителите, постигната най-късно до първи юни на съответната година; през четните години по  време на Коледните празници (Бъдни вечер и Рождество Христово, за времето от 10, 00 часа на 24.12 и до 18, 00 часа на последния официално определен почивен ден за съответната година); през нечетните години по време на Новогодишните празници, за времето от 10, 00 часа на 31.12. и до 18, 00 часа на 01.01.; през нечетните години по време на Великденските празници, за времето от 10, 00 часа на Разпети петък и до 18, 00 часа на последния официално определен почивен ден за съответната година.

Рожденият си ден детето следва да прекарва при родителя, при когото се намира, съгласно режима на лични отношения, като другият родител може да присъства на празника на детето.

При осъществяване на контактите през лятото и по време на празниците, бащата следва да взима детето от дома на майката в град С.и да го връща там.

    

По отношение на разноските:

При този изход на спора пред настоящата инстанция, в полза на въззивника се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски.

Направил е своевременно искане за присъждане на разноски.

По в.гр.д. № 74/2017 г. на Окръжен съд С.е представил доказателства за плащането на държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 636, 50 лева.

По гр.д. № 5011/2017 г. на ВКС е представил доказателства за плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лева.

Пред Окръжен съд С.по в.гр.д. № 42/2019 г. е представил доказателства за плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лева, а по настоящото производство е представил доказателства за плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 700, 00 лева.

 При това положение въззиваемия следва да бъде осъден да плати на Т.П. разноски в посочените размери.

 

При тези мотиви, въззивният съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 637 от 26.01.2017 г. на Районен съд С.по гр.д № 1202/2016 г. в частта, с която е допусната промяна на  Решение № 259 от 08.06.2007 г. по гр. д. № 1/2007 год. на Районен съд Силистра, като упражняването на родителските права на детето П. Е. И. е предоставено на баща му Е.К.И. и е определено местоживеене на детето при неговия баща, на адрес: Кралство Великобритания, гр. Л., ***; както и в частта, с която е определен режим на лични отношения с майката Т.П.; и в частта, с която Т.П. е осъдена да заплаща на сина си месечна издръжка, като вместо това постановява:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.К.И., ЕГН **********,  иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, за изменение на определените с Решение № 259 от 08.06.2007 г. по гр. д. № 1/2007 год. на Районен съд С.мерки относно упражняването на родителските права върху детето П. Е. И., ЕГН **********, включващи искане за предоставяне упражняването на родителските права; за определяне режим на лични отношения с майката и заплащане на издръжка от майката.

               

ИЗМЕНЯ на основание чл. 59, ал. 9 от СК постановените с Решение № 259 от 08.06.2007 г. по гр. д. № 1/2007 год. на Районен съд С.мерки относно режима на лични отношения на бащата Е.К.И., ЕГН **********, с неговия непълнолетен син П. Е. И., ЕГН **********, като

 

ОПРЕДЕЛЯ режима на лични отношение на бащата Е.К.И., ЕГН **********, с неговия пълнолетен син П. Е. И., ЕГН **********, както следва:

 

1. През първите три месеца, считано от влизане в сила на решението, бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 10, 00 ч. сутринта до 12, 00 ч. на обяд, като срещите се осъществяват в Център за обществена подкрепа на адрес: гр. С., в присъствието на специалист, и с участието на майката, която следва да осигури явяването на детето в центъра;

 

2. След изтичане на този тримесечен период бащата да взима детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10, 00 часа в събота сутринта до 18, 00 часа в неделя, с нощуване на детето в дома на бащата, находящ се в град С., като бащата следва да взима детето от дома на майката в град С.и да го връща там;

 

3. След изтичане на тримесечния период по т. 1 бащата да взима детето:

- 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск и по предварителна уговорка между родителите, постигната най-късно до първи юни на съответната година;

- през четните години по  време на Коледните празници (Бъдни вечер и Рождество Христово, за времето от 10, 00 часа на 24.12 и до 18, 00 часа на последния официално определен почивен ден за съответната година);

- през нечетните години по време на Новогодишните празници, за времето от 10, 00 часа на 31.12. и до 18, 00 часа на 01.01.;

- през нечетните години по време на Великденските празници, за времето от 10, 00 часа на Разпети петък и до 18, 00 часа на последния официално определен почивен ден за съответната година.

 

             4. Рожденият си ден детето ще прекарва при родителя, при когото се намира, съгласно режима на лични отношения, като другият родител може да присъства на празника на детето.

 

При осъществяване на контактите през лятото и по време на празниците, бащата следва да взима детето от дома на майката в град С.и да го връща там.

 

ОСЪЖДА Е.К.И., ЕГН **********,*** да заплати на Т.П.П., с ЕГН **********,***, сумата от 636, 50 лева, представляваща разноски, направени в производството по в.гр.д. № 74/2017 г. по описа на Окръжен съд Силистра.

 

ОСЪЖДА Е.К.И., ЕГН **********,*** да заплати на Т.П.П., с ЕГН **********,***, сумата от 600, 00 лева, представляваща разноски, направени в производството по гр.д. № 5011/2017 г. по описа на ВКС.

 

ОСЪЖДА Е.К.И., ЕГН **********,*** да заплати на Т.П.П., с ЕГН **********,***, сумата от 600, 00 лева, представляваща разноски, направени в производството по в.гр.д. № 42/2019 г. по описа на Окръжен съд Силистра.

 

ОСЪЖДА Е.К.И., ЕГН **********,*** да заплати на Т.П.П., с ЕГН **********,***, сумата от 700, 00 лева, представляваща разноски, направени в производството по в.гр.д. № 817/2019 г. по описа на Окръжен съд Добрич.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                 Председател:                                         Членове: 1.

                                                                                                                     

             

                                                                                               2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.