№ 815
гр. Варна , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Галина С. Стефанова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100503765 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна
жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието, чрез старши юрисконсулт С.С., срещу Решение № 2542 от 23.06.2020 г.,
изменено с определение № 262799/03.11.2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК,
постановено по гр. д. № 15013/2019 г. по описа на РС - Варна, XII състав, с което e :
признато за установено, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.
2 от Закона за защита срещу дискриминацията по признак лично положение, спрямо
К. С. Р., ЕГН **********, в качеството му на лице с наложено наказание доживотен
затвор, изразяваща се в наложена забрана да ползва електрически котлон в килията, в
която е пребивавал в затвор - гр. Варна, за периода от 20.10.2014 г. до 24.08.2018 г., на
основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита срещу дискриминацията;
осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието да заплати на К. С. Р., ЕГН **********, сумата от 1001,00 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на проявената спрямо
него дискриминация по признак „лично положение“ за периода от 20.10.2014 г. до
24.08.2018 г., на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита срещу
дискриминацията.
Жалбоподателят Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство
на правосъдието счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Излага
становище, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице проява на
дискриминация спрямо К.Р. (ищец в първоинстанционното производство). Счита, че за да
бъде обоснован извод за наличие на дискриминация по признак, визиран в разпоредбата на
чл. 4, ал. 1 Закона за защита срещу дискриминацията (ЗЗДискр.), следва да бъдат сравнени
начинът, по който лицето се третира и е било третирано, и начинът на третиране на други
1
лица, които са в същото или сходно положение, т.е. по отношение на които са налице
сравними сходни обстоятелства. Излага, че последните следва да се преценяват единствено
спрямо лица, с които ищецът е в идентично положение - а именно лица, изтърпяващи
наказание доживотен затвор в същия затвор. Сочи, че от събраните по делото доказателства
не се установява, че личното качество на ищеца, свързано с положението му на изтърпяващ
наказание доживотен затвор е причина последният да е третиран неравноправно спрямо
останалите лица в идентично положение. Твърди, че във властническите правомощия на
началника на Затвора – Варна, попада преценката дали да се предостави котлон/фурна и при
какви условия, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи още, че остават
недоказани претърпени вреди от ищеца, намиращи се в причинна връзка с твърдяното
неравноправно третиране на същия. Оспорва размера на присъденото обезщетение, като
счита, че последният е несправедливо завишен.
Настоява се за отмяна на атакуваното решение и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият К. С. Р., чрез адв. М.К. - ВАК, депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага становище за правилността на
първоинстанционното решение. Счита, че от събраните по делото доказателства
категорично се установява неблагоприятното третиране на въззиваемия, като на същия не е
разрешено да внесе и ползва електрически котлон за приготвяне на храна в спалното си
помощение в зоната с повишена сигурност (ЗПС) в Затвора – Варна, през процесния период.
Настоява за потвърждаване на решението.
В съдебно заседание въззивната страна ГД „Изпълнение на наказанията“, редовно
призована, не изпраща представител. С депозирано Писмено становище вх. №
5160/19.03.2021 г. поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият К. С. Р., редовно призован, не се представлява. С
депозирано Писмено становище вх. № 5186/19.03.2021 г., поддържа отговора на въззивната
жалба. С оглед предоставяне на безплатна правна помощ пред настоящата инстанция, моли
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение съобразно изхода на спора по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от К. С. Р., ЕГН
**********, с адрес: Затвора – гр. Бургас, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерството на правосъдието, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове, както следва: по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. - за
установяване на осъществена пряка дискриминация по признак лично положение по
отношение на ищеца, в качеството му на лице с наложено наказание доживотен затвор,
изразяваща се в забрана за ползване на котлон в килията, в която е пребивавал в Затвора -
Варна, за периода от 20.10.2014 г. до 24.08.2018 г., изменен по реда на чл. 214 от ГПК; по чл.
71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. - за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 1001,00 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на проявена спрямо
последния пряка дискриминация по признак лично положение за периода от 20.10.2014 г. до
24.08.2018 г.
Ищецът твърди, че за периода от 20.10.2014 г. до 24.08.2018 г. е бил дискриминиран
от ответника, поради това, че ръководството на Затвора - Варна, не позволявало на ищеца, в
качеството му на лице, изтърпяващо наказание доживотен затвор, да използва електрически
2
котлон в затворническата килия, която се помещавала в Затвора – Варна. Навежда, че
всички лица, изтърпяващи наказание доживотен затвор и доживотен затвор без право на
замяна в зоната с повишена сигурност в Затвора - Варна, нямат право да използват в
килийните помещения котлон. Сочи, че за разлика от Затвора в гр. Варна, в затворите в гр.
София, гр. Стара Загора и гр. Враца лицата, изтърпяващи същите наказания, имали
възможност да използват електрически котлони и да си приготвят храна в затворническите
килии. В допълнение сочи, че лицата, които изтърпяват същия вид наказание, но са изведени
в общите части на Затвора – Варна, имали право да използват котлони без ограничение.
Посочва и че лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, в Затвора – Варна, и в
затворническото общежитие към същия, имат възможност да ползват в спалните помещения
котлон.
Въз основа на горното, ищецът навежда, че е налице нееднакво третиране от страна
на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ на ищеца, изтърпяващ наказание доживотен
затвор в Затвора в гр. Варна, и останалите лица с доживотни просъди, изтърпяващи
наказанията си в другите затвори в страната, както и на ищеца и останалите лица,
изтърпяващи наказание лишаване от свобода в Затвора - Варна. Твърди, че е претърпял
неимуществени вреди през периода от 20.10.2014 г. до 24.08.2018 г., изразяващи се в
негативни емоции, унижение, безпокойство, потиснатост, униние, накърняване на
човешкото достойнство.
Настоява за уважаване на исковите претенции.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който опорва да
е налице дискриминационно отношение спрямо ищеца. В тази връзка се посочва, че всеки от
различните затвори осигурявал различни условия на живот на осъдените, които разлики
били обусловени от редица обстоятелства – различното местоположение в страната,
обуславящо и разлика в климатичните условия, различната архитектура на сградите,
строени в различни периоди, предопределяща и разлика в пространственото разпределение
на помещенията в тях, различният брой обитатели на затворите. Тези обстоятелства
обуславяли значителни разлики в битовите условия в отделните затвори, поради което не
можело да се приеме, че изтърпяващите наказание в даден затвор се намирали при
„сравними сходни обстоятелства“ с изтърпяващите наказание в друг затвор.
По изложените аргументи моли за отхвърляне на предявения иск и претендира
направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, а и от представените писмени доказателства, се установява, че за
процесния период ищецът е изтърпявал наложеното му наказание доживотен затвор по
смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 1 от НК в Затвора –Варна.
От Справка рег. № 5/02.01.2020 г. от ГД „Изпълнение на накзанията“, Затвора -
Варна (л. 51-52), се установява, че съгласно чл. 213 от ППЗИНЗС, осъдените на доживотен
затвор се настаняват в отделни затвори или в отделения на другите затвори в обособени
зони с повишена сигурност, като се държат в постоянно заключени помещения при засилен
надзор и охрана. Посочено е, че в ЗПС към Затвора – Варна, има обособена столова, в която
се извършва храненето на лицата, изтърпяващи наказание доживотен затвор, по специално
утвърден график за разпределение на времето. Уточнено е, че за процесния период от
20.10.2014 г. до 24.08.2018 г. не е имало обособено помещение в ЗПС, където да е поставен
котлон. Посочено е още, че храненето на лишените от свобода от затвора – Варна, и
3
затворническите общежития се извършва съгласно утвърдения график за разпределение на
времето. Закуската, обядът и вечерята на същите се осъществяват в специално оборудвана
столова. През процесния период няма обособено помещение, което да се използва от
лишените от свобода от Затвора – Варна, и затворническите общежития, където да е
поставен котлон и те сами да си приготвят храна. Излага, че съгласно Заповед №
127/09.06.2016 г. на Началника на затвора – Варна, относно определяне на правила за
вътрешния ред в Затвора - Варна, ЗО – Разделна, и ЗО – Варна, в раздел IV – Дневен режим
на лишените от свобода, е регламентиран начинът и редът за провеждане на хранене. В
Заповед ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на провосъдието, ведно с утвърден Списък с
разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават,
ползват и държат при себе си и на определените за целта места лишените от свобода в
затворите, поправителните домове и затворническите общежития, в раздел III, т. 3 са
посочени вещи и предмети, които могат да се държат и ползват от лишени от свобода с
разрешение на Началника на Затвора – Варна. Началникът на Затвора – Варна, не е издавал
разрешение за внасяне и ползване на електрически котлони от лишените от свобода.
Към цитираната Справка е приложена Заповед ЛС-04-642/28.11.2018 г. , ведно с
утвърдения Списък, като видно от последния, в раздел III, т. 3 е посочено, че котлон и малка
фурна за общо ползване могат да се съхраняват в специално определени помещения и да се
ползват по ред, определен от началника на затвора.
От Справка рег. № 4551/30.12.2019 г. от ГД „Изпълнение на накзанията“, Затвор -
Стара Загора (л. 48) се установява, че лицата изтърпяващи наказания доживотен затвор и
доживотен затвор без замяна, настатнени в зона с повишена сигурност, са използвали
котлони (при наличие на такива) в спалните помещения, в които са били настанени, и не е
било позволено да приготвят храна и да се хранят в общи части извън спалните помещения.
Осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, изведени в общи
помещения са използвали котлони по ред и начин, установен за всички лишени от свобода,
настанени в съответната група и коридор. За посочения период част от групите в Затвора -
Стара Загора, са разполагали с помещения за общо ползване в съответния коридор и
котлоните за общо ползване са използвани и съхранявани именно в тези помещения. В друга
част от коридорите и групите общите помещения са преобразувани в спални помещения, не
са налични общи помещения и е било разрешено използването на електрически котлони в
спалните помещения на лишените от свобода, включително и за доживотно осъдените.
От Справка рег. № 7049/27.12.2019 г. от ГД „Изпълнение на накзанията“, Затвор -
София (л.73), се установява, че в ЗПС има обособен кухненски кът и перално помещение
ведно, оборудван с 1 бр. готварска печка. Лишените от свобода, обвиняемите и
подсъдимите, настанени в зоната с повишена сигурност, се хранят единствено и само в
спалните помещения; за визирания период не е имало и няма обособено помещение за
хранене. На останалите лишени от свобода със срочни присъди, настанени на територията
на Затвора – София, не е разрешено получаването и ползването на индивидуални котлони в
спалното помещение, освен с изричните препоръки от медицински специалист, с оглед на
здравословни причини от изключително естество. Последните имат възможност да ползват
малка фурна и котлон, които се съхраняват в специално обособени помещения (кухненски
боксове), ползвани по определен ред.
От Справка рег. № 17/03.01.2020 г. от ГД „Изпълнение на накзанията“, Затвор - Враца
(л. 79), се установява, че за процесния период е имало единични случаи на изтърпяващи
наказание доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, които са получавали котлони
по тяхна молба след преценка от медицинско лице. Предвид статута им, същите са ползвали
котлоните в спалните си помещения до момента на утвърждаване на новия Списък по
Заповед ЛС-04-642/28.11.2018 г. След утвърждаване на новия Списък, е обособено място в
ЗПС, в което лишените от свобода позлват котлоните си по утвърден график. Посочено е, че
за процесния период е имало единични случаи на изтърпяващи наказание лишаване от
4
свобода, които са използвали котлони в спалните си помещения, след преценка от
медицинско лице. След утвърждаване на новия Списък, във всяко крило в корпуса на
Затвора – Враца, е обособено помещение, в което лишените от свобода от съответните групи
ползват вещите и предметите съгласно Списъка.
От показанията на свидетеля Г. П. Н. се установява, че свидетелят е бил инспесктор в
зоната с повишена сигурност на Затвора – Варна, до октомври 2014 г. Излага, че дотогава в
същата не е имало котлони. От 2014 г. до края на 2017 г. е бил във втора и девета група,
където отново не е имало котлони. От края на 2017 г. свидетелят е инспектор в
затворническото общежитие и няма наблюдения върху Затвора.
От показанията на свидетеля М. Л. Ж. се установява, че същият е настанен в зоната с
повишена сигурност от 2010 г. Излага, че в ЗПС изобщо на осъдените не е било разрешено
да имат котлон, фурна или печка. Изтъква, че са искали дори само един котлон в столовата,
но такъв не им е бил допуснат. Сочи, че не само ищецът, а и други осъдени са искали
котлон, включително и свидетелят, но това не се променило и до днешна дата не им е
разрешено - както на него, така и на другите затворници в ЗПС. Излага още, че заради отказа
да ползва котлон, ищецът изпитвал притеснения и се чувствал „втора ръка човек“.
С оглед на така установеното, съдът достигна до следните правни изводи:
Нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр забранява всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки
геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
ЗЗДискр цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно
положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД, или на
всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. Всяко физическо лице, чиито права са нарушени въз основа на
някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, може да ги защити, като предяви иск срещу
дискриминиращия.
Правото на защита от дискриминация може да се реализира по съдебен ред, съгласно
разпоредбите на чл. 71 - чл. 75 от раздел ІІ на ЗЗДискр.
С разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр изрично е уредена доказателствената тежест в
производството за защита срещу дискриминация. Съгласно цитирания законов текст, след
като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които
може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да
докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Ищецът е длъжен да докаже
фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на
дискриминация. В случай, че същият успее да докаже фактите, законът възлага
доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на
равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено, и да обори твърденията на
ищеца. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена
тежест е достатъчно основание за отхвърляне на предявената претенция (в този смисъл
Решение № 511 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 587/2009 г., Г.К., ВКС, ІІІ Г.О.).
Следва да се отбележи, че по исковете по чл. 71 от ЗЗДискр не е достатъчно да се
установи само неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се
5
докаже още, че това същото е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл.
4, ал. 1 от ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между тях.
В обобщение, в тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на които твърди, че
е подложен на дискриминация и неравно третиране.
В настоящия случай, с предявената претенция по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр, ищецът
желае да установи наличието на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр
спрямо себе си. Фактическите твърдения на последния се свеждат до това, че е поставен в
по-неблагоприятно положение от изтърпяващите наказание доживотен затвор в Затвора -
Враца, Затвора – София, и Затвора - Стара Загора, на които е осигурена възможност да
използват котлон в спалните си помещения.
Според чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, пряка дискриминация е всяко по- неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства въз основа
на признак, посочен в ал. 1 на същата разпоредба или в друг закон, или международен
договор, по който Република България е страна. Неблагоприятното третиране, съгласно
легалната дефиниция, е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга
права или законни интереси.
За да може да се приеме наличие на пряка дискриминация, следва преди всичко да
бъде установено дали лицето е третирано по-неблагоприятно, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Липсва
дефиниция за това кои обстоятелства могат да бъдат сравнявани и кога е налице сходство,
поради което следва да се изхожда от установената в закона регламентация на обществените
отношения. Поради изложеното, настоящият състав приема, че с оглед на установения в
ЗИНЗС и Правилника за неговото приложение режим, положението на ищеца и това на
осъдените на лишаване от свобода за определен срок не е сходно и не може да се сравнява за
целите на ЗЗДискр. Режимът в местата на лишаване от свобода, ограниченията, условията и
начинът на живот на лишените от свобода е различен за осъдените на доживотен затвор и
тези, които са осъдени на лишаване от свобода за определен срок.
Както беше вече посочено, от съществено значение е да се доказва дискриминация
при сравними сходни обстоятелства, при които са поставени лицата. В случая, това са лица,
поставени при условията на лишаване от свобода при изтърпяване на наказанията
доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Сравними сходни обстоятелства ще има
винаги, когато се сравняват лишени от свобода със същите наказания в един затвор, но не и
в различни. Това е така, тъй като затворите в отделни населени места имат различна
архитектура и с оглед на това и на други обективно обусловени причини, предоставят
различни битови условия за осъдените - извод, който безспорно се установява от
представените Справки от Затвора - Варна, Затвора - София, Затвора - Стара Загора, и
Затвора - Враца. Не е налице сходно положение с лицата, осъдени на доживотен затвор в
посочените други заведения за лишаване от свобода, доколкото всеки затвор осигурява
различни условия за живот на осъдените, които разлики са обективно обусловени от
множество обстоятелства - различното местоположение в страната, поведението на
осъдените пребиваващи в затворите, констатираните нарушения и др. В подобни "сравними
сходни обстоятелства" по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр ищецът се намира единствено с
лицата, изтърпяващи същото наказание (доживотен затвор и доживотен затвор без замяна) в
същия затвор, и само сравнението с тях е от значение за преценката дали е налице спрямо
него дискриминация. В този смисъл Решение № 244/14.08.2012 г. по гр. дело № № 777/2011
г. ВКС, IV г. о.; Определение № 291 от 27.02.2014 г. по гр. д. № 6840/2013 г. на ВКС, ІV г.о.
Ищецът не е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите осъдени
лица, изтърпяващи наказание доживотен затвор и доживотен затвор без замяна в същия
затвор. В подкрепа на изложеното е установеното от Справка от Затвор – Варна, че
6
забраната да използват котлон е важала за всички осъдени лица, чиито наказания са
преведени за изпълнение в същия. В този смисъл е и изложеното в свидетелските показания
на св. Ж.. С оглед на горното, не може да се приеме, че спрямо ищеца е налице
дискриминация по признак лично положение.
Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че предявената претенция с
правно основание чл. 71, ал 1, т. 1 се явява неоснователна.
Искът с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр съставлява осъдителен иск за
репариране на вредите, претърпени от дискриминираното лице, вследствие на допуснатото
дискриминационно нарушение. Предвид неоснователността на обуславящата го претенция
по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр за установяване на дискриминационно нарушение, същият се
явява неоснователен.
Предявените искове следва да бъдат отхвърлени, а решението на
първоинстанционния съд - да се отмени, включително в частта по разноските.
По разноските:
Съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр., за
съдебните производства по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за
сметка на бюджета на съда. Така установеното се отнася до освобождаване на ищците от
внасяне на държавна такса при образуване на дела във връзка с дискриминационно
отношение, което е въведено с оглед улесняване на достъпа на засегнатите лица до защита.
Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр не дерогира общото правило, уредено в
процесуалния закон и не освобождава ищеца от отговорността му за разноски по
производството и за процесуална защита и съдействие на насрещната страна при
неблагоприятен изход на съдебното производство за ищеца – арг. чл. 78 ГПК, съгласно
който страната, която е получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено
производството по предявен от нея иск, дължи на насрещната страна всички направени от
нея разноски по делото.
С оглед изхода на делото, разноски се следват на въззивната страна - Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието. Същата е
заплатила 50,00 лева държавна такса. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя на страната
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева за всяка от инстанциите.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2542/23.06.2020 г., постановено по гр. дело № 15013/2019 г. по
описа на ВРС, XII състав, влкючително в частта за разноските,
КАТО вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. Р., ЕГН **********, с адрес: Затвора – гр. Бургас,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието
7
иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита срещу дискриминацията за
признаване на установено, че ответникът е осъществил пряка дискриминация по признак
„лично положение“ по отношение на ищеца, в качеството му на лице с наложено наказание
доживотен затвор, изразяваща се в забрана за ползване на котлон в килията, в която е
пребивавал в Затвора - гр. Варна, за периода от 20.10.2014 г. до 24.08.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. Р., ЕГН **********, с адрес: Затвора – гр. Бургас,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието
иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита срещу дискриминацията за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1001,00 лева за
претърпени неимуществени вреди вследствие на проявена спрямо последния пряка
дискриминация по признак лично положение за периода от 20.10.2014 г. до 24.08.2018 г.
ОСЪЖДА К. С. Р., ЕГН **********, с адрес: Затвора – гр. Бургас, да заплати на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието
сумата от 450 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, включващи
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 400,00 лева и платена
държавна такса в размер на 50,00 лева за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8