О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1192
Пловдивският
окръжен съд, гражданско въззивно отделение –девети състав, на деветнадесети юни две хиляди и
деветнадесета година, след открито заседание на седемнадесети юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина
Дублекова и при участието на секретаря Пенка Георгиева,
след като разгледа докладваното от
председателя в.ч.гр.дело № 689 по
описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, намира следното:
Производство
по чл. 423 ал. 1 от ГПК.
Постъпило е с вх.№ 13028/22.02.2019г. чрез Районен съд – Пловдив
ВЪЗРАЖЕНИЕ до Окръжен съд – Пловдив с вх. № 10104/29 март 2019г. от Н.Ф.В., с
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Е.И.,***, съдебен адрес:***, с правно
основание: чл. 423 ал. 1 т.1-4 от ГПК.
Длъжникът В.
оспорва вземането на кредитора :
„Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, присъдено със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по
ч.гр.д. № №19760/2018г., ХVІІІ гр. състав. В тази насока, се твърди, че е узнал
за заповедта на 18.02.2019г. след справка от информационен център на РС-Пловдив
и ч.гр.д. № 19760/2018г.по описа на РС-гр. Пловдив; като е направил и
доказателствено искане за обстоятелството кога е узнал за заповедта – да бъде
допуснат един свидетел при режим на довеждане.
Счита, че не е
уведомен надлежно за издадената заповед, като в тази насока е направил
доказателствено искане да бъде назначена СПЕ, която да установи дали подписът
положен в съобщение, с което му е връчена заповед за изпълнение е изпълнен от
него.
С писмен отговор от
страна на кредитора „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, чрез пълномощник
юрисконсулт Г.С.Н., с който се оспорва като неоснователно подаденото
възражение. Направени са доказателствени искания: да бъде допуснат свидетел при
режим на призоваване, а именно, служителят от Бюро Призовки, осъществил
връчването на книжата по гр.д. № 19760/18г. по описа на РС-гр. Пловдив, ХVІІІ
гр. състав, а именно, Т. К..; както и да бъде разпитана свидетелката А.А.В.,
при режим на призоваване на адрес: гр. П., ул.“***, /за която има твърдение в
обстоятелствената част на писмения отговор, че е съпруга на длъжника, с когото
заедно живеят, на посочения адрес/.
С Определение №
689, постановено в з.з. на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета
година, по в.ч.гр.д.№ 689/2019г., въззивният съд уважава част от
доказателствените искания на страните, респективно, допуска един свидетел на
длъжника Н.Ф.В., при режим на довеждане в следващото съдебно заседание, за
установяване на обстоятелството, кога длъжникът е узнал за издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. №
№19760/2018г., ХVІІІ гр. състав; допуска свидетел на взискателя „Водоснабдяване
и Канализация” ЕООД, лицето А.А.В., /съпруга на длъжника, което обстоятелство
не е спорно между страните,/ за обстоятелствата: дали е подписала разписка от
съобщение за връчена заповед по чл. 410 от ГПК, издадена срещу длъжник Н.Ф.В.
по ч.гр.д. № №19760/2018г., ХVІІІ гр. състав, както и дали и кога е предала
това съобщение на длъжника; както и допуска назначаване на съдебно почеркова
експертиза с вещо лице Е.Ч., което да изследва подписа положен срещу „получател“
върху разписка от съобщение на РС Пловдив, /с което приложено е връчена заповед
за изпълнение издадена по ч.гр.д. № 19760/2018г. на РС-Пловдив,
гр.колегия,ХVІІІ гр.с., лист 12 от приложено ч.гр.д. № 19760/2018г./, дали
същият подпис е на лицето Н.Ф.В..
В о.с.з. по
въззивното дело е разпитан допуснатият свидетел на длъжника С. Щ. Д., б.р.,
негов приятел, който заявява, че след като Н. излязъл от болница, той му се
оплакал, че имал дело, това станало през месец февруари 2019година; на
свидетеля не е било известно нещо да е било връчвано на Н. по това дело.
От прието от
въззивния съд заключение на СПЕ,
обективирано с Протокол № 447/05.06.2019г., на вещо лице Е.Т.Ч.,
специалист в сектор БНТЛ при ОД на МВР-Пловдив, се установява, че подписът за
„получател“ в разписка с дата на получаване 30.12.2018г. от съобщение на
РС-Пловдив, 18 състав, с което е връчена заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д. № 19760/18г., не е изпълнен от Н.Ф.В..
В о.с.з. на 17 юни,
2019г. въззивният съд на основание чл. 169 ал. 2 от ГПК, приема, че не следва
да се призовава, /отново/, свидетелят на жалбоподателя, А.А.В., както и
заличава същата като свидетел по делото. Към датата на това последно о.с.з. по
делото не са постъпили данни за нов адрес за призоваване на свидетеля В., при
издадено в т.н. съдебно удостоверение на страната, жалбоподател; както и няма
последващо искане от страна на жалбоподателя за снабдяването му с нов адрес на
този свидетел.
Предвид
гореизложените обстоятелства въззивният състав на ПдОС намира, че са налице
предпоставки по чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК, за приемане на възражението на
длъжника Н.Ф.В..
От показанията на
разпитания свидетел Д., които не се оспорват от други доказателства по делото,
при което и се кредитират от въззивния съд, следва, че длъжникът Н.Ф.В. е узнал
за издадената срещу него заповед за изпълнение през месец февруари 2019г., при
което и възражението се явява подадено в рамките на един месец от узнаването на
заповедта, - на 22.02.2019г., съгласно изискването на чл. 423 ал. 1 от ГПК.
От прието от
въззивния съд заключение на СПЕ, като компетентно изготвено, обосновано, както
и неоспорено от страните по делото, безспорно, се установява, че съобщението за
изготвената заповед за изпълнение, ведно със заповедта, не е връчено лично на
длъжника, което е в противоречие с изписаното в разписката от съобщението на РС
Пловдив, лист 12 от приложено ч.гр.д.№19760/18г., ХVІІІ гр.с.
Предвид което,
въззивният съд намира, че при доказателствена тежест върху длъжника за
оспорване на връчването, /като официално удостоверяване от страна на служителя
от БП при РС Пловдив, осъществил връчването на процесната заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 19760/18г. по описа на РС-гр. Пловдив, ХVІІІ гр. състав/, по
настоящето производство са налице доказателства, от които следва да се направи
несъмнен извод, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на
длъжника Н.Ф.В., при което е изпълнена
хипотезата на чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Предвид изложеното
следва да се приеме възражението на длъжника,
както и да се спре изпълнението на издадената заповед по чл. 410 от ГПК,
съгласно чл. 423 ал. 3 изр. първо и второ от ГПК. Делото следва да се върне на
първоинстанционния съд, който следва да продължи разглеждането на делото с
даване указания по чл. 415 ал. 1 от ГПК, съгласно разпоредбата на ч. 423 ал. 4
от ГПК.
Определението на
въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 423 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА постъпило с вх.№ 13028/22.02.2019г. чрез Районен съд –
Пловдив ВЪЗРАЖЕНИЕ до Окръжен съд –
Пловдив с вх. № 10104/29 март 2019г. от Н.Ф.В., с ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. Е.И.,***, съдебен адрес:***, с правно основание: чл. 423 ал. 1 т.1 от ГПК.
СПИРА изпълнението на Заповед № 10947
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № № 19760/2018г.,
ХVІІІ гр. състав.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния
съд – Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. състав, за даване на указания по чл. 415
ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на въззивния съд е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/