№ 106
гр. Варна, 22.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110203382 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба, предявена от Д. МЛ. КР. чрез адв.Ч. при АК-Ловеч против НП № 23-
0000302/12.05.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „АА“– Варна , с което на
основание чл. 93, ал. 1 т.1 от ЗАвП му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 87 т. 2 от Наредба № 33
от 03.11.1999 г. на МТ.
В жалбата се твърди, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Излага се становище, че
удостоверението за психологическа годност не попада сред изрично изброените в чл.
93 ал.1 т.1 от ЗАвПр документи, като не представлява и документ, който се изисква от
регламент на европейските институции, от ЗАвПр и от подзаконовите актове по
прилагането му, а е документ, изискван от подзаконов нормативен акт по прилагането
на ЗДвП. С оглед на изложеното се твърди, че отговорността на жалбоподателя сследва
да бъде ангажирана на основание чл. 178в ал.5 от ЗДвП, а не на основание чл. 93 ал.1
т.1 от ЗАвП. Излага се становище, че административно-наказателното производство е
опорочено, доколкото н НП не е изписано пълното наименование на нормативните
актове, които се твърди, че са нарушени, каквото е императивното изискван,
съдържащо се в нормата на чл. 57 ал.1 т.6 от ЗАНН, като такова не се съдържа и в
АУАН. Навеждат се доводи за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
1
Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Постъпило е по делото писмено становище по същество от адв. Ч., с
което се поддържа жалбата с наведените в същата доводи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е
по делото писмено становище от АНО, в което се излагат доводи по същество и се
иска присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 04.01.2021 г. , около 15.19 ч., в обл. Варна по автомагистрала „Хемус“, на
пътен възел „Летище – Варна“ въззивникът управлявал товарен автомобил марка
„Рено“ с ДК№ ОВ 4527 ВА, кат. N3 , с прикачено полуремарке с рег. № ОВ 5815 ЕА,
кат. О4, собственост на превозвача. По същото време и място, въззивникът бил спрян
за проверка от служители при РД“АА“ – Варна - св. Т.Т. и С.С.. В хода на проверката,
въз основа на представените документи било установено, че водачът извършва
обществен превоз на товари по маршрут Ловеч-Варна, видно от пътен лист сер.
„Т/Им“№ 0006072/04.01.2021 г., натоварен с кучешка храна – 23 000 кг, видно от
товарителница сер. „V-3“ 645628/04.01.2021 г., със заверено копие № ********* към
лиценз на ЕО, издаден на превозвача „Ел и Ен Транс“ЕООД. След извършена справка в
информационната система на ИА“АА“ е констатирано, че въззивникът извършва
обществен превоз на товари, без да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност. Констатирано е от справката, че водачът притежава
удостоверение № 458557, валидно до 02.01.2021 г.
При така установените факти, св. Т. съставил на въззивника АУАН за
нарушение на чл. 87 т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТС въз основа на който
е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвПр е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника като на същия
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителя – св. Т.. Приобщени са към материалите по делото материалите по
АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното
производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на делото
и непротиворечиви.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
2
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0000302/12.05.2021 г. е издадено от
компетентен орган, видно от приобщеното по делото копие на заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът оцени като неоснователни доводите на процесуалния представител на
въззивника за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с оглед
дерогиране нормата на чл. 57 ал.1 т. 6 от ЗАНН. В случая наименованието на
нарушения подзаконов нормативен акт е индивидуализирано в степен, позволяваща
идентифицирането му, а именно с посочване на вида, издателя му, номера и датата на
издаване.
Като разгледа делото по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно чл. 16 от ЗАвП - Министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията определя с наредба документите, които водачите трябва да
носят при извършване на превозите, техните образци и сроковете за съхранението им.
Съгласно §2 от ПЗР на Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България, издадена от Министъра на транспорта,
Наредбата се издава на основание чл. 7, ал. 3, чл. 16 и 21 от Закона за автомобилните
превози.
Съгласно разпоредбата на чл. 87 т. 2 от Наредбата, водачът на автомобил за
обществен превоз на товари да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата.
Съобразно нормата на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и изискванията на издадената
въз основа на нея Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологически изследвания на водачите
на МПС, и по-специално чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата, предвиждат, че водачите на
3
автомобили за обществен превоз на пътници или товари следва да притежават
издадено и валидно Удостоверение за психологическа годност към момента на
осъществяване на съответния превоз.
От материално-правна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се
установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на процесната дата и
час часа жалбоподателят е управлявал товарен автомобил категория N3 и прикачено
полуремарке по автомагистрала „Хемус“ до пътен възел „Летище -Варна“ без да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Установено е още, че в
случая с процесното превозно средство се извършва обществен превоз на товари.
Посочените факти се установяват и потвърждават освен от свидетелските показания и
от материалите по АНП, като фактическата обстановка, посочена в НП не се оспорва и
от въззивника.
Ето защо и съдът намира, че е налице действително осъществено нарушение на
нормата на чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници
и товари на територията на Република България, от страна на жалбоподателя,
доколкото като водач на автомобил за обществен превоз на товари не отговаря на
изискванията за наличие на валидно удостоверение за психологическа годност към
датата на проверката. Съгласно нормата на чл. 5 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания психологическата годност се установява с психологическо изследване.
Съгласно чл. 7 от последно посочената Наредба всяко психологическо изследване
завършва със заключение за психологическа годност, като при положително
заключение от психологическото изследване на изследваното лице се издава
"Удостоверение за психологическа годност" (приложение № 1 от Наредбата), а при
отрицателно заключение от психологическото изследване на изследваното лице не се
издава документ. Следователно, психологическата годност на водача се удостоверява с
надлежно издадено удостоверение за психологическа годност, като предвид
установеното обстоятелство, че в конкретния случай жалбоподателят е извършвал
обществен превоз на товари като няма такова удостоверение, правилно е направен
извод и от актосъставителя, и от наказващия орган, че е налице несъобразяване от
жалбоподателя с изискванията за психологическа годност или в случая със
задължението водача на автомобил за обществен превоз на товари да трябва да
притежава надлежно издадено удостоверение за психологическа годност.
Поради изложеното, съдът намира, че правилно е квалифицирано
4
осъщественото от жалбоподателя деяние като нарушение на чл. 87 т.2 от Наредбата. .
Правилно е ангажирана и административно-наказателната му отговорност на
основание чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвПр, доколкото санкционната норма предвижда
нарушението в диспозицията си, като предвижда наказание за водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка
на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Безспорно Наредба № 33 от 03.11.1999 г., като издадена на основание чл. 7, ал. 3, чл.
25, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, ал. 2 и § 4а от Закона за автомобилните превози е
нормативен акт по прилагането на Закона за автомобилните превози.
От друга страна извършеното административно нарушение не може да се
третира като маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Предвид факта, че
нарушения от подобен вид засягат изрично регламентиран ред за извършване на превоз
на товари на територията на страната, съдът намира, че формират висока обществена
опасност, поради което не може да не бъдат санкционирани, респективно правилно в
случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че
конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които
законодателя е предвидил налагане на санкция. Освен всичко това за тежестта на това
нарушение свидетелства и голямото административно наказание което законодателят е
предвидил в случая а именно 2000 лева. Поради това няма как извършеното деяние да
бъде отнесено към хипотезата на маловажния случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че в случая не може да се приложи чл. 28
от ЗАНН и НП следва да бъде потвърдено.
Като взе предвид, че административното наказание е предвидено в цитираната
санкционна разпоредба в твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по
въпроса за индивидуализацията на същото.
Поради изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП следва да
бъде потвърдено като обосновано и издадено в съответствие с материалния и
процесуалния закон.
Като взе предвид, че в хода на съдебното производство, не е участвал
процесуален представител на въззиваемата страна, в т.ч. при изготвяне на писменото
становище, придружаващо постъпилата чрез АНО жалба, съдът намери, че следва да
остави без уважение искането в полза на последния да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000302/12.05.2021 г. на Директора на Регионална
дирекция „АА“– Варна , с което на Д. МЛ. КР. на основание чл. 93, ал. 1 т.1 от ЗАвП
му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева
за нарушение на чл. 87 т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна по реда на
Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6