Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен
състав в открито съдебно заседание на 09.02.2022г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
при секретаря Теодора
Вутева, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 651
по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 107/06.07.2020г.,
постановено по гр.дело № 875 по описа РС- гр. С.
за 2018 г., е отхвърлен установителния иск предявен
от Л.К. срещу М.Е. за установяване право на собственост върху самостоятелен
обект с идентификатор 65231.901.476.1.40 по кадастралната карта и адрес гр. С.,
ул. „С. шосе" № 15, вх. Б, ет. 4, ап. 13, намиращ в сграда 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 65231.901.476, и с предназначение жилище (апартамент),
брой нива на обекта - 1, с действителна площ от 63,36 кв.м., състоящ се от две
стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 13 с площ от 1,85
кв.м., ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Л.К.
срещу горното решение.
Жалбоподателката счита
решението за неправилно и незаконосъобразно, като при постановяването му са
допуснати процесуални нарушения, а възприетата фактическа обстановка не
кореспондира със събраните доказателства по делото, които са ценени превратно. Оспорва
изводите на районния съд. Позовава се на показанията на св. Я.. Счита за
доказано претендираното от нея владение върху имота. Намира, че ангажираните от
насрещната страна доказателства не доказват несъмнено нейно собствено владение
върху процесния имот. Атакува доказателствената стойност на факта, че партидата
за електроснабдяване на процесния имот се водела на името на ответницата. Анализира
събраните по делото доказателства, като изтъква, че имотът е бил закупен през
1994 г. от „Б.Б.Т. К.“ ООД, като до настоящия момент той не е бил предмет на
друга сделка, а дружеството- собственик вече не съществува. Твърди, че обитава
апартамента от 1997г., като е била допусната в него от ответницата Е. по силата
на устна уговорка. Впоследствие, през 2000г., ответницата, въпреки че вече не е
имала нищо общо с дружеството – собственик, предложила да продаде на ищцата К.
апартамента за сумата от 1000 лева, което била заплатена, но без да бъде
издаден документ за нея и без сделката да се оформи нотариално. След 2000г.
ищцата продължила да владее имота, като предоставяла ползването му на децата
си. Счита, че тези нейни действия свидетелстват за явно, несъмнено и
необезпокоявано нейно владение с намерение да свои вещта. През 2017г. не успяла
да се снабди с титул за собственост на имота, тъй като ответницата оспорила
претенциите й пред нотариуса. Поддържа, че по делото е безспорно и категорично
доказано, че в нейна полза е изтекла предвидената в закона давност и че е
придобила правото на собственост върху процесния апартамент. Сочи, че през
последните 19 години ответницата не е осъществявала владение върху имота нито
лично, нито чрез трети лица, като дори не живее в страната от повече от 13
години и няма доказателства да е прекъсвала давностното владение на ищцата. Анализира
характеристиките на владението и действията, с които то може да се счита за
прекъснато. Намира предявения от нея положителен установителен иск за изцяло
доказан. Позовава се на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Моли съда да уважи
иска, като признае по отношение на ответницата М.И.Е. (Генова), че ищцата Л.С.К.
е собственик по придобивна давност на процесния недвижим имот.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с
който жалбата се оспорва. Въззиваемата подчертава, че по делото е останало
недоказано, ищцата да е владяла процесния имот. Споделя изводите на районния
съд. Счита, че жалбоподателката не е посочила, в какво се изразяват пороците на
съдебното решение, нито какви конкретни процесуални нарушения е допуснал съдът.
Оспорва наведените в жалбата доводи. Намира, че ищцата К. живее и винаги е
живяла в друг апартамент на първия етаж в същата жилищна сграда, което се
потвърждава и от представената справка по делото за неин постоянен и настоящ
адрес. Позовава се на показанията на свидетелката Б.. Моли съда да отхвърли
жалбата и да потвърди обжалваното решение.
В открито съдебно
заседание пред въззивния съд жалбоподателката не се явява. Представлява се от адв. М., която
поддържа въззивната жалба и оспорва отговора. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да уважи предявения положителен установителен иск. Счита, че в
продължение на повече от 17 години доверителката й е упражнявала явно,
спокойно, открито и необезпокоявано владение на апартамента, в който е
допуснала сина си като ползвател, заедно с неговото семейство. Поддържа, че
ответницата по иска не е упражнявала фактическа власт върху имота, а
действието, с което е смутено владението, се е случило през 2017 година, когато
тя се противопоставя чрез пълномощника си на подадената молба-декларация пред
нотариус, за признаване право на собственост на ищцата. Претендира разноски и представя
списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмени бележки, в които описва фактическата
обстановка по делото, анализира събраните доказателства и прави извод за
основателност на предявения иск. Цитира съдебна практика.
В открито съдебно
заседание пред въззивния съд въззиваемата страна не се явява. Представлява се
от адв. А.,
която поддържа отговора и оспорва жалбата. Моли съда да остави въззивната жалба
без уважение и да потвърди първоинстанционното решение на РС- С. като правилно,
законосъобразно, обосновано и
мотивирано, като в него са обсъдени всички събрани по делото доказателства.
Претендира разноски. Представя списък по член 80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът намира, че
фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в
първоинстанционното производство доказателства, е описана в обжалваното
решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен
акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Същото е и допустимо в обжалваната му част, доколкото са били
налице положителните процесуални предпоставки за предявяване на положителен
установителен иск за собственост и липсват отрицателни такива, а съдът се е
произнесъл по така предявения иск.
Със същото решение районният съд е прекратил производството по
предявения отрицателен установителен иск за установяване, че ответницата Е. не
е собственик на процесния имот. В тази част решението е било потвърдено с
Определение № 260065, постановено по настоящото дело, недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 60138/05.11.2021г.
ІІІ. По същество
Видно от доказателствата по
делото (н.а. № 99/21.10.1994г.), имотът е бил закупен през 1994 г. от „Б.Б.Т.
К.“ ООД. Освен това, самата жалбоподателка (ищца в първоинстанционното
производство) твърди, че обитава апартамента от 1997г., като е била допусната в
него именно по устна уговорка с ответницата Е. (въззиваема в настоящото
производство). Следователно, фактическата власт на ищцата върху имота е
установена на основание, което изключва владението й, доколкото тя е съзнавала,
че не е негов собственик. Така, тя е започнала да упражнява единствено държане,
но не и владение, върху него. Поради това, ако впоследствие тя е формирала
намерение за своене на имота (както претендира), това намерение е следвало да
бъде обективирано чрез действия, демонстрирани по
несъмнен начин и по отношение на собственика на имота (арг. от т. 2 на
Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС). Доказателства за такива действия на ищцата, както и за
тяхното изявяване спрямо собственика, обаче, не са ангажирани (вкл. за твърдението
й, че през 2000 г. ищцата била водила преговори за закупуване на имота и заплатила
продажната цена или част от нея). Единственият факт, че след 2000г. имотът е
бил ползван от децата на ищцата, не е достатъчен да обоснове извод за явно,
несъмнено и необезпокоявано нейно владение, тъй като:
-
по делото няма
еднозначни доказателства, кой ги е допуснал в този апартамент: според св. Я.,
това е била ищцата, а според св. Б. – ответницата;
-
дори да се приеме, че именно ищцата е допуснала децата си в
процесния имот, не е изключена възможността, това действие да е осъществено със
съзнанието, че тя предоставя за ползване чужда вещ на свои роднини.
Също така, забелязаната от св. Я. табелка с името на ищцата на
вратата на процесния апартамент не свидетелства за намерение за своене, тъй
като предназначението на такъв вид надписи е да обозначи, кой живее в
съответния имот, а не чия собственост е той.
Следователно, действията на ищцата не може да се квалифицират по
несъмнен начин като проява на владение върху имота, нито като явна демонстрация
на това владение спрямо собственика.
Същевременно, по делото са събрани доказателства, че:
-
Ответницата е водила
преговори за продажба на имота през 2014г. с неговите обитатели – сина и
снахата на ищцата – и е получила от тях парична сума „във връзка“ с имота (л.
45, 46 и 48 от първоинстанционното дело);
-
Ответницата, в
качеството си на собственик (чрез пълномощник), е изразила съгласие за
извършване на дейности по обновяване на сградата (л. 47 от първоинстанционното
дело);
-
партидата за електроснабдяване на имота се води на името на
ответницата (л. 94 от първоинстанционното дело).
Тези доказателства са ангажирани по реда на насрещното доказване, което не
предполага безспорно и несъмнено установяване на определени факти, а само
разколебаване на убедеността в съществуването на други факти, за които
насрещната страна по делото носи доказателствената тежест и които следва да
бъдат доказани с пълно доказване (в случая – упражнявано от ищцата владение
върху процесния имот). Горните доказателства ясно сочат, че през процесния
период ответницата Е. се е считала за собственик (или за представител на
собственика) на имота, легитимирала се е и е извършвала действия като такъв
пред трети лица (вкл. роднини на ищцата), които са я възприемали именно в това
й качество. Затова съдът намира, че тези доказателства допълнително оборват претенцията на ищцата за право на собственост върху
процесния имот, придобито чрез давностно владение.
Във връзка с горното, неоснователно жалбоподателката излага
съображения, че ответницата не била доказала нейно право на собственост върху
процесния имот. В случая това не е необходимо и не се отразява върху изхода на
делото. Предмет на предявения положителен установителен иск е претендирано от
ищцата (а не от ответницата) право на собственост върху този имот, и
произнасянето на съда следва да бъде именно по него, като сила на присъдено
нещо се формира само по този въпрос. Ако ответницата претендира свое право на
собственост върху същия имот, тази нейна претенция има характер на
правоизключващо възражение по отношение на правото на ищцата – предмет на иска.
След като, обаче, ищцата не доказва претендираното от нея право, е излишно да
се изследва евентуалното съществуване на чужди права, които биха го изключили. Още
повече щом тези права не са предмет на иска и по тях не се формира сила на
присъдено нещо. Наистина, те са били предмет на предявения отрицателен
установителен иск, но производството по него е прекратено, поради което обсъждането
им е безпредметно. Единствено следва да се отбележи, че, дори ответницата да не
е собственик на имота, това не прави автоматично ищцата негов собственик, т.е.
не обуславя уважаване на иска.
По аналогични съображения и доколкото не се установява владение на
ищцата върху имота (както се обоснова по- горе), не следва да се обсъждат
съображенията от въззивната жалба във връзка с евентуалното му прекъсване.
В обобщение, наведените от жалбоподателката доводи срещу обжалваното решение са неоснователни, а, с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съдът не е
длъжен, служебно да формулира и обсъжда такива.
С оглед гореизложеното, положителният установителен иск е
бил неоснователен и правилно е отхвърлен от С.ския районен съд, а обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в тази му част.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза
на въззиваемата страна следва да се присъдят направените от нея разноски във
въззивното производство, каквито се установяват в размер на 800 лв. –
адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие на л.
68 от делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 107/06.07.2020г.,
постановено по гр. д. № 875/2018г. на РС- С., В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен установителният
иск, предявен от Л.К. срещу М.Е., за установяване право на
собственост върху самостоятелен обект с идентификатор 65231.901.476.1.40 по
кадастралната карта и адрес гр. С., ул. „С. шосе" № 15, вх. Б, ет. 4, ап.
13, намиращ в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 65231.901.476,
и с предназначение - жилище (апартамент), брой нива на обекта - 1, с
действителна площ от 63,36 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, заедно с избено помещение № 13 с площ от 1,85 кв.м., ведно със
съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, в който е построена сградата.
ОСЪЖДА Л.С.К. с ЕГН ********** да заплати на М.И.Е. с ЕГН **********
сумата 800 лв. – разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.