№ 8729
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110105423 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 31661/30.01.2025
г., от П. Б. П. с ЕГН **********, гр. София, ул. „С* срещу „ЕОС Матрикс”
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Р*,, с
която са предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл.117, ал.2 ЗЗД чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за
установено, че П. Б. П. не дължи по отношение на ответника „ЕОС Матрикс”
ЕООД вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр.
дело №4192/2012г., по описа на PC-Плевен, 3-ти състав, въз основа на която е
издаден изпълнителен лист от 11.10.2012 г., а именно: 369,44 лева - главница,
дължима по Договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 19.03.2008г. до окончателното изплащане на вземането, договорна
лихва от 228,43 лева, начислена за периода от 11.08.2005г. до 18.03.2008г.,
40,97 лева - наказателна лихва за периода 11.08.2005г. - 18.03.2008г., както и
175,00 лева - сторени съдебни разноски, поради погасяване на вземането по
давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца има издаден
Изпълнителен лист издаден на 11.10.2012 г. от Районен съд –Плевен на
основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 11.10.2012 г. по ГД №
4192 от 2012 г. по описа на РС - ПЛевен, за което е образувано изпълнително
дело № 5/2013 г. по описа на ДСИ при РС – Плевен.
Твърди се, че вземането е цедирано на ответника. Счита, че вземането е
1
погасено по давност. Излага изложение на фактите, че не са предприемани
никакви действия, които да прекъсват давността. Твърди, че последното
валидно изпълнително действие е 09.02.2016 г. Твърди, че изплатил
съобщение до ответника, че иска кредитът да бъде изтрит, но ответникът
отказал, поради което счита, че има налице правен интерес от водене на
делото.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Представя договор
за правна защита и съдействие. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.
В срока по чл.131 ГПК изцяло признава иска. Позовава се на чл.78, ал.2
ГПК, като твърди, че не е дал повод за завеждане на делото. Прави възражение
по чл.78, ал.5 ГПК. Прави искане делото да се гледа в негово отсъствие.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) двете страни не се явяват, но
депозират писмени становище по същността на процеса. Представят списък
по чл.80 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.237 приема
за установено следното:
По валидността и допустимостта на производството
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск
се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на
правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на
установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.
Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато
ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла
погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които
обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този
смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението
чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е
недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането,
предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. При уважаване на отрицателния установителен иск за
съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като в тази хипотеза
взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство. Така и
в решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о.,
2
ГК, е посочено, че длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че
не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице
изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което
е издаден изпълнителен лист и при прекратено изпълнително производство
/на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/. Наличието на изпълнителен титул в полза на
кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време
изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска
установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само
давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител
не може да я зачете. Перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не изключва
принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи
искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от
настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото
искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по силата на закона.
От изисканото изпълнително дело се установи че са постъпили суми в
общ размер на 978.59 лева, които видно от поканата за доброволно
изпълнение са отишли за погасяване на задълженията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД с
оглед факта, че техният размер е над размера на постъпилата сума. По делото
липсва разпределение по чл.460 ГПК, поради което сумите на са погасили
вземанията по ИМ. Ето защо делото е допустимо. Липсва погасяване на
вземанията по ИЛ чрез принудително изпълнение.
По основателността на иска
Има признаване на иска в цялост (л.37-41 от делото). Има искане на
ищеца за постановяване на такова решение. С определението по чл.140 вр.
чл.146 ГПК страните не спорят, че вземането е погасено по давност.
По разноските
От приложеното изпълнително дело се установи, че изпълнителното
дело е прекратено през 2019 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. От тогава
до деня на приключване на съдебното дирене не са предприети никакви
действия от страна на кредитора, които да са станали причина за завеждане на
делото. С оглед признаването на иска, както и липсата на повод за завеждане
на делото, съдът приема, че са налице предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК,
поради което ищецът няма право на разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.237 ГПК, по
предявения от П. Б. П. с ЕГН **********, гр. София, ул. „С* срещу „ЕОС
3
Матрикс” ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Р*,, отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2
ЗЗД чл.439 ГПК, че П. Б. П. не дължи по отношение на ответника „ЕОС
Матрикс” ЕООД вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение по
ч. гр. дело №4192/2012г., по описа на PC-Плевен, 3-ти състав, въз основа на
която е издаден изпълнителен лист от 11.10.2012 г., а именно: 369,44 лева -
главница, дължима по Договор за кредит, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 19.03.2008г. до окончателното изплащане на вземането,
договорна лихва от 228,43 лева, начислена за периода от 11.08.2005г. до
18.03.2008г., 40,97 лева - наказателна лихва за периода 11.08.2005г. -
18.03.2008г., както и 175,00 лева - сторени съдебни разноски, поради
погасяване на вземането по давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4