Р Е Ш Е Н И Е
№………/Гр.Варна,
05.07.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на секретаря Елена
Петрова, като разгледа докладваното от съдията т.дело №1677/2016г. по
описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.367 ГПК.
Образувано
е исково производство по молба на ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.Т.Х. – Т. срещу И.Д.И., ЕГН **********,***, за
установяване спрямо ответника, че ищецът в качеството на цесионер на Банка ДСК
ЕАД по договор за прехвърляне на вземане от 20.11.2015г. има вземане от ответника,
произтичащо от договор за банков кредит от 17.12.2013г., за сумата от 32 788.14 евро неизплатена главница ведно със
законна лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл.417 ГПК на
17.10.2012г., договорна лихва в размер на 3 292.80 евро, за периода от
15.05.2014г. до 25.06.2015г. и сумата от 114.74 евро лихвена надбавка за
периода от 13.06.15г. до 25.06.2015г. както и 60 евро такса изискуемост, за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.дело №7491/2015г. на ВРС в полза на цедента Банка ДСК ЕАД. В условие на
евентуалност от отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК, ищецът ОТП
Факторинг България ЕАД поддържа евентуален осъдителен иск срещу ответника за
заплащане на сумите, произтичащи от неизпълнение на договора за кредит, а
именно: 32 788.14 евро главница ведно със законна лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, 3 292.80 евро
редовна лихва и 114.74 евро лихвена надбавка както и 60 евро такса изискуемост.
Претендират се присъждане и на сторените по делото разноски.
В
исковата молба се твърди, че на 17.12.2013г. между Банка ДСК ЕАД и И.Д.И. е
сключен договор за банков кредит за сумата от 33 606 евро, за погасяване
на задължения на ответника по предходен договор за кредит за текущо потребление
от 08.06.2012г., по силата на който са отпуснати суми от 20 000 евро и
15 000 евро. Крайният срок за издължаване на кредита е уговорен на
15.12.2023 година, с падежна дата 15 число от месеца. Поради необслужване на
кредита и съгласно т.19.2 от ОУ към договора за кредит, банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем и изпратила на кредитополучателя нотариална
покана на 25.02.2015г. за обявяване на предсрочната изискуемост. Твърди се, че
считано от получаването на поканата, целият кредит е станал изцяло предсрочно
изискуем. Твърди се получаване на поканата от ответника чрез пълномощник на
19.03.2015г. Твърди се, че банката на 25.06.2015г. подала заявление по чл.417 ГПК пред ВРС, по което е образувано ч.гр.дело №7491/2015г. По същото е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Твърди се, че след това, на
20.11.2015г. между заявителя и настоящ ищец е извършено прехвърляне на
вземания, сред които и процесното, произтичащо от договор за текущо потребление
от 17.12.2013г. Твърди се, че на длъжника е изпратено съобщение за цесията, за
което уведомяване цесионерът е бил упълномощен от цедента. Ако съдът приеме, че
това писмо не е връчено на ответника, то се претендира съдът да приеме дата на
уведомяване настоящата искова молба съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД. /цитира се
решение на ВКС/ Твърди се наличие на правен интерес от предявяване на иска от
цесионера ОТП Факторинг за установяване цедираното му вземане от банката –
заявител, преди предявяване на иска. Евентуално се поддържа осъдителен иск за
същото вземане на същото основание срещу ответника.
В
срока за отговор на исковата молба
съгласно чл.367 ГПК ответникът И.Д.И., ЕГН **********, чрез адв.Св.Н., оспорва
по основание и размер иска. Оспорва се получаването и на сумата по договора за
кредит в размер на 33606 евро. Твърди недопустимост на иска поради подаването
му извън срока по чл.415 ГПК. Твърди несъответствие на датата на сключване на
договора за кредит по исковата молба и документите, послужили за издаване на
заповед за изпълнение. Твърди се липса на получено съобщение за извършената
цесия. Твърди се липса на прилагане към договора на погасителен план към
договора за текущо потребление. Прави се възражение за наличие на неравноправни
клаузи в договора за кредит и по –конкретно в общите условия към договора за
кредит съгласно чл.143, т.5 и т.10 от ЗПП. Твърди се, че тези клаузи са нищожни
тъй като не са уговорени в индивидуален договор, а в ОУ като кредитополучателят
не е могъл да възрази срещу тях. Такава разпоредба е чл.7.1 от договора, където
кредиторът се запазва правото едностранно да променя лихвата по договора въз
основа единствено промяна в БЛП. Сочената клауза се твърди, че напълно
противоречи на чл.143, т.10 ЗЗП. Оспорва се съдържанието на нот.покана от
25.02.2015г. на нотариус Кънчо Ицков тъй като в същата липсва информация за
фактите по вземането – дата на настъпилата предсрочна изискуемост, какво е
задължението на кредитополучателя съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ. Излага, че в
заповедното производство не се сочи датата, на която длъжникът е изпаднал в
забава по договора нито периода на тази забава с оглед уговорената 90 дневна
забава за обявяване предсрочната изискуемост. Оспорва се сумата от
3 292.80 евро договорна неплатена лихва. Оспорва се исковата молба по
всички отделни пера както и претендираната такса изискуемост от 60 евро.
Оспорва се настъпването на основание за обявяване на предсрочната изискуемост
като се излага, че приложеното към заявлението извлечение от сметка също не съдържа
тази информация. Претендира се поради това отхвърляне на предявения иск изцяло,
а издаденият изпълнителен лист – обезсилен. След
връчване преписа от отговора на ищеца, не е постъпила допълнителна искова
молба.
Съобразно
изисканото ч.гр.дело №7491/2015г., XLIII състав на ВРС, се установява подадено
от БАНКА ДСК ЕАД заявление по чл.417 ГПК срещу длъжника И.Д.И. за вземане по
договор за кредит от 17.12.2013г. и издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Възражение срещу заповедта е подадено своевременно от
длъжника и този въпрос е бил предмет на проверка по ч.т.дело №1368/2016г. на
ВОС, ТО, където с влязло в сила определение съдът е приел подаване на
възражението по чл.414 ГПК в срок. Такава констатация прави и настоящия докладчик.
Съобщението до банката за подаване на възражение с възможността за предявяване
на иска по чл.422 ГПК е връчено на банката –заявител на 08.11.2016г., видно от
заповедното досие, като исковата молба е подадена на 08.12.2016г. чрез
куриерска служба Интерлогостика /приложен пощенски плик и товарителница/,
постъпила в регистратура на ВОС на 09.12.2016г. Поради това съдът приема, че
исковата молба е постъпила в срока по чл.415 ГПК.
В
съдебно заседание, пълномощникът на ищеца ю.к.Т. поддържа исковете като прави
искане за конституиране на БАНКА ДСК ЕАД, София като трето лице помагач на
ищеца.
Ответникът,
не се явява лично, представлява се от адв.Св.Н., който оспорва исковете и моли
за тяхното отхвърляне.
С
протоколно определение от 24.04.2017г., по искане на ищеца, съдът е
конституирал на основание чл.219 ГПК трето лице помагач на страната на ищеца –
БАНКА ДСК ЕАД. В съдебно заседание, третото лице се представлява от
ю.к.Чернева, която поддържа основателността на предявените искове.
Съдът,
въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства,
ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение на съда, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Исковият
съд в производството по чл.422 ГПК дължи самостоятелна преценка относно
процесуалните предпоставки на иска съгл.т.10а от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът намира, че същите са налице спрямо предявения главен иск по чл.422 ГПК
доколкото е налице издадена по ч.гр.дело №7491/2015г. на ВРС заповед за незабавно
изпълнение срещу длъжника; постъпило своевременно възражение от длъжника по
чл.414 ГПК и упражняване правото на установяване вземането по исков път от
цесионера /на банката/ в срока по чл.415 ГПК, видно от входиране на исковата
молба, изпратена чрез куриерска служба Интерлогистика на 08.12.2016г.
Към
приложеното заповедно досие заявителят БАНКА ДСК ЕАД е депозирал нот.покана на
нотариус Кънчо Ицков, ведно с удостоверително изявление на нотариуса за
извършено връчване на поканата за обявяване на предсрочната изискуемост на
пълномощник на длъжника.
Заявлението
е подадено от банката въз основа на извлечение от сметка по договор за кредит за текущо потребление от
17.12.2013г. за сумата от 33 606 евро, с предназначение за
рефинансиране на договор за кредит за текущо потребление от 08.06.2012г. за
сума от 20 000 евро и договор за кредит от същата дата за сумата от
15 000 евро. Към договора са представени и Общите условия на банката за
предоставяне на кредити за текущо потребление /л.10/, където в т.19.2 е
уговорено при забава в плащане на главница и/или лихви над 90 дни, целият
остатък от кредита да стане предсрочно изискуем като се отнесе в просрочие при
начисляване и на надбавка над договорната лихва за периода на забавата. /т.19.1
от ОУ/
С
исковата молба е представено и пълномощно за лицето Генка Цветанова Бойкова,
пълномощник на длъжника И.И., въз основа на пълн.на нотариус Орлин Стефанов,
рег.№9295 от 10.12.2013г., за сключване на договори за кредит от името и за
сметка на упълномощителя. Именно въз основа на това пълномощно е сключен
договорът за кредит от м.12.2013г. за рефинансиране както и връчено на
пълномощника уведомление за обявената от банката предсрочна изискуемост.
Съгласно
договор за цесия от 20.11.2015г.
/заявлението по чл.417 ГПК подадена от банката през м.юни 2015г./, БАНКА ДСК
ЕАД е прехвърлила на ищеца ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД портфолио от кредити,
предоставени на физически лица, необезпечени с ипотека, които са просрочени и
не са погасяват, ведно с привилегиите и обезпеченията, принадлежностите им и
изтеклите лихви, съгласно приемо-предавателен протокол към договора. /л.25/ От
приложения приемо-предавателен протокол /л.40/, неразделна част от договора за
цесия, се установява, че в предметните му предели попада и процесното вземане,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
В договора е
предвидено изрично задължение на продавача БАНКА ДСК ЕАД да упълномощи
цесионера ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ да извърши уведомяване на длъжниците по
прехвърлените вземания по реда на чл.99 ЗЗД. Към цесионната преписка е
приложено пълномощно на банката в полза на цесионера с изрично делегирано
правомощие последния да извърши уведомяване на длъжника по чл.99, ал.3 ЗЗД. По
делото е приложено писмо от ОТП ФАКТОРИНГ до длъжника И.Д.И. за извършената
цесия на вземането.
Третото лице
помагач на ищеца БАНКА ДСК ЕАД е представила погасителен план към договора за
кредит за текущо потребление.
От изслушаната
ССЕ на в.л. М.Я. /л.141/ се установява, че посочената в договора кредитна сметка
с титуляр И.И. е открита на 16.12.2013г. с отпуснат банков кредит от
33 606 евро, отпуснати въз основа на договора от 17.12.2013г. за
погасяване задълженията на ответника по предходни договори за кредит за текущо
потребление от 08.06.2012г. Цялата сума по отпуснатия кредит е използвана за
погасяване на кредитите посочени по-горе. Съгласно т.2 от заключението, И.И. е
извършвал частични погасявания на задължения по договора за кредит от
17.12.2013г. в размер на 2 069.22 евро /колона три от табл.1 на л.143/, от
които са платени следните пера: 817.86 евро главница, 1237.82 евро редовна
лихва и 13.54 евро санкционни такси. В зависимост от направените плащания,
дължимите суми по договора за кредит са непогасена главница в размер на 32 788.14
евро; непогасена редовна лихва до датата на заявлението – 3 292.82 евро.
Съгласно т.19.2 от ОУ към договора за кредит, начислената лихва за забава е в
размер на 114.74 евро, или дължимите суми са в общ размер от 36 195.70
евро /л.144 по делото/. Според т.3 от заключението, последното плащане е на
16.07.2014г. в размер на 1.04 лева като след тази дата няма плащания по
договора за кредит съгласно извлечение от кредитната сметка. Посочената по-горе
сума на задължението общо и по пера е към датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК – т.е. към юни 2015г. В т.4 от заключението си вещото лице посочва и
размера на задължението към датата на исковата молба –м.12.2016г., както
следва: главница в размер на 32 788.14 евро; редовна лихва и санкц.лихва в
размер на 3 407.56 евро и законна лихва от 26.05.2015г. до 09.12.2016г.
върху посочената по-горе главница в размер на 4 684.13 евро. В т.5 от
заключението вещото лице посочва, че към датата на заявлението за издаване на
заповед 25.06.2015г. са налице 14 бр. падежирали вноски неплатени, чиято сума
възлиза на 36 195.70 евро. В т.6 от заключението си вещото лице предлага
два варианта на задължението според правния извод за настъпилата предсрочна
изискуемост – към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК или към
датата на исковата молба. В последния случай, към датата на исковата молба,
броят на падежиралите неплатени вноски е 31 броя, считано от 15.05.2014г. до
15.11.2016г. Вещото лице изрично е заявило, че не са представени погасителни
планове за промяна на лихвения процент по договора. В извлечението от
разплащателната сметка на длъжника към 21.04.2015г. е посочено основание
„промяна на лихвен %”, но след тази дата няма постъпили плащания.
Въз основа на
горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи:
Предявени са
евентуално съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК въз
основа на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и евентуално,
при отхвърляне на установителния иск, осъдителен иск по чл.430 ТЗ за заплащане
на сумите по договора за кредит, както следва: 32 788.14 евро главница,
редовна лихва в размер на 3292.80 евро
за периода от 15.05.2014г. до 25.06.2015г.; 114.74 евро лихвена надбавка
за периода от 13.06.15г. до 25.06.2015г. както и 60 евро такса изискуемост,
дължими на цесионера. С допълнителна молба пълномощникът на ищеца е уточнил, че
претендира и законната лихва върху главницата по осъдителния иск, считано от
датата на исковата молба до окончателното изплащане.
По предявеният
установителен иск по чл.422 ГПК съдът е формирал становище за наличие на
специалните процесуални предпоставки за воденето му съгласно т.10а от ТР
№4/2014г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно, съдът достига до извод за
недопустимост на иска, поради което същия подлежи на прекратяване поради
следното: По въпроса за процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск по чл. 422 ал.1 ГПК в случаите на
настъпило универсално или частно правоприемство след издаване на заповедта за
изпълнение, и кои са легитимираните страни в производството, в т.10б от
ТР№4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че при частно правоприемство на
страната на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на
заповедта за изпълнение, легитимиран да предяви иска по реда на чл. 422 ал.1 ГПК, е и цесионерът при спазване на срока по чл. 415 ал. 1 ГПК - това е общият
принцип. Съгласно т.4г от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК в хипотезата на
чл.417, т.2 ГПК, при която възможността за снабдяване със заповед за незабавно
изпълнение въз основа на извлечение от сметка произтича от особеното качество
на кредитора (банка, държавно учреждение, община), то и неговият правоприемник
- универсален или частен - трябва да притежава същото качество, за да получи
заповед за незабавно изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя
му документ; противното би означавало да се заобиколи закона чрез издаване на
заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в
него, за които законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на
вземанията им. Тъй като производството по чл.422 ГПК е продължение на
заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното
основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от
посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента на подаване
на заявлението, това ограничение за специално качество на кредитора следва да
се приложи и в исковото производство по чл. 422 ал.1 ГПК, когато заявителят е
цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и
издадения изпълнителен лист. С решение по чл.290 ГПК №1/01.02.2017г., пост. по
т.дело №3228/2015г. на Второ т.о. на ВКС, е възприето, че когато заповедта за
изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417 т. 2 ГПК, при частно
правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след
издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, не
е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда чл.422 ал.1 ГПК. В случая, тъй като иск по чл.422 ГПК, поради извършената след издаване на
заповедта за незабавно изпълнение цесия, е предявен от цесионера, частен
правоприемник на заявителя БАНКА ДСК ЕАД, са налице именно визираните в
задължителната съдебна практика /цит.по-горе/ основания за липса на активна
легитимация на ищеца, респ.недопустимост на иска. Поради извършената по-горе преценка за
недопустимост на установителния иск по чл.422 ГПК, съдът не обсъжда направените
в тази връзка възражения от ответника с отговора на исковата молба – относно
липсата на обявена надлежно предсрочна изискуемост на вземането на банката.
Поради сбъдване
на процесуалното условие за разглеждане на предявения в евентуалност иск, съдът
следва да се произнесе по иска с правно основание чл.430 ТЗ.
С отговора на
исковата молба ответникът изрично е оспорил претенцията по основание и размер,
т.е. оспорил е твърденията на ищеца както за произхода на вземането, така и в
сочения от него размер на дълга. Не е налице оспорване качеството „кредитор” на
ищеца с доводи, които да касаят извършената след издаване на заповедта цесия.
Качеството „кредитор” е оспорвано единствено с оглед легитимацията на банката
на заявител, който е обявил преди подаване на заявлението, предсрочната изискуемост
съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ. Поради това, съдът приема, че това обстоятелство не е
било сред изрично оспорените от ответника. Независимо от това, с оглед
разпределената между страните доказателствена тежест и установяване материалната
легитимация на ищеца – цесионер, съдът намира, че в негова тежест е да
установи, при условията на пълно и главно доказване в процеса, обстоятелствата,
на които основава иска си - наличие на вземане спрямо ответника, което в
посочения в исковата молба размер да е предсрочно изискуемо, да произтича от
договор за банков кредит с банката - цедент и да му е било надлежно прехвърлено
по реда на чл.99 и сл. ЗЗД, към която възложена от закона доказателствена
тежест липсата на конкретно формулирано в тази насока възражение на ответника е
ирелевантна.
Съдът приема
въз основа на приложените писмени доказателства, че се установява както
сключването на договора за кредит, така и настъпване на основанията за
обявяване предсрочната изискуемост както към датата на заявлението, така и към датата
на исковата молба. Заключението на изслушаната и неоспорена ССЕ, което съдът
изцяло кредитира, сочи, че към датата на подаване на заявлението са били налице
14 бр. падежирали неплатени вноски, като след това не са извършвани нови
плащания, вкл. към подаване на исковата молба са налице 31 бр. неплатени вноски
с настъпил падеж. Последно плащане е извършено на 16.07.2014г. От друга страна
се установява извършената цесия между заявителя БАНКА ДСК ЕАД и цесионера –
ищец ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД, въз основа на която ищецът се легитимира като
частен правоприемник на вземането на банката от длъжника по договора за кредит
съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД.
По отношение
съобщаването на длъжника за извършената цесия, е представено писмо адресирано
до него, но без данни за получаването му. Съгласно р.№114/07.09.2016г. по
т.дело №362/2015г. по описа на ВКС, ТК, Второ т.о., по реда на чл.290 ГПК и
постановената постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №
142-7/11.11.1954г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение
№ 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение №
137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., за да произведе
цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за
прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото
задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за
действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния
кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор
/цесионера/. Съгласно цит.практика,
допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне в чл.9 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната
власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на
чл. 36 ЗЗД като обемът й се определя според това, което упълномощителят е
изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
Не е възможно уведомяването съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД от цедента да
бъде заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение и съобщението са издадени от
съда, а не от цедента, нито от негов пълномощник. Получаването на уведомление
за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към
исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента чрез
неговия пълномощник цесионера съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, не може
да бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото
производство цесията поражда действие спрямо длъжника.
Заповедта за изпълнение и връчените съобщения съгласно постановената
задължителна за съда практика, не могат да заместят уведомлението по чл.99 ЗЗД,
тъй като не са извършени от цедента. А в случая, въз основа на договора за
цесия и приложеното пълномощно от цедента, се установява, че е извършено
уведомяване на длъжника именно от цедента чрез пълномощника му ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ ЕАД, въз основа на предоставената му изрично представителна власт.
Ищецът е подписал уведомлението за прехвърляне на вземане не в качеството си на
цесионер, а като пълномощник на предишния кредитори /цедент/, което е допустимо
съгласно разпоредбите на чл. 9, чл. 36 и чл. 39 ЗЗД и постоянната практика на
ВКС. Поради това и доколкото към писмото с посочен баркод /л.43/ няма данни за
връчване на длъжника, а в исковата молба ищецът твърди, че е върнато като
непотърсено, то съдът следва да прецени настъпил ли е ефекта на цесията спрямо
длъжника.
В исковата
молба изрично се съдържа искане на кредитора за приемане на молбата /исковата
молба/ ведно с приложено уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, като известяване на
ответника за извършената цесия. Видно от приложената на л.74 по делото
разписка, исковата молба ведно с преписите към нея е връчена на ответника на
18.01.2017г., поради което следва да се приеме, че цесията е породила действие
за длъжника към този момент, т.е. след този момент същия е могъл да изпълни
валидно на новия приобретател. Данни за изпълнение преди това спрямо кредитната
институция също няма, считано от 16.07.2014г. Спрямо ответника, цесията е
произвела действие, считано от датата на получаване на исковата молба с
доказателствата към нея, едно от които е уведомлението за прехвърляне на
вземания, а именно от 18.01.2017г.
От изслушаната
ССЕ, кредитирана от съда като обективна и професионално дадена, се установява
усвояване на сумата от 33 606 евро, по посочена в договора разплащателна
сметка №11/21436890, макар че същата е разходвана за погасяване /рефинансиране/
на предходни два договора за кредит текущо потребление от 08.06.2012г. В този
смисъл възражението на ответника, че не е употребил сумата по кредита е
неоснователно. Без значение в случая е, че сумата е ползвана за рефинансиране
на задължения по други договори за кредит.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за неравноправност на клаузи от
договора съгласно чл.143 ЗЗП, конкретно в чл.7 от ОУ, с което е запазено
правото на кредитора едностранно да променя лихвата по кредита с оглед промяна
на БЛП на банката тъй като от заключението се установява, че по конкретния
договор за кредит не е извършвана промяна на лихвения процент. Същата е
уговорена в 8.95% към датата на сключване на договора и видно от приложения
погасителен план /л.116/, представен от третото лице помагач, този лихвен
процент не е претърпял промяна.
Неоснователно
се явява и възражението на ответника по основанието и размера на претенцията. От
една страна, приложените писмени доказателства категорично установяват, че
вземането на банката по договора за кредит от 17.12.2013г. попада в предмета на
прехвърлените с цесията вземания на ищеца. От счетоводната експертиза се
установява, че след 16.07.2014г. не са извършвани никакви погашения по договора
за кредит. В т.4 и т.6 от същото вещото лице е посочило размера на задължението
по договора за кредит към датата на исковата молба /както и към подаване на
заявлението/ общо и по отделни пера. Не е направено изменение на предявените
искове, поради което съдът е обвързан от претендирания с исковата молба размер,
както следва: 32 788.14 евро, представляващи непогасена главница; редовна
лихва в размер на 3 292.82 евро за периода от 15.05.2014г. до 25.06.2015г.
и 114.74 евро лихвена надбавка за периода от 13.06.2015г. до 25.06.2015г., общо
в размер на 36 195.70 евро. От заключението се установява и първата
непогасена на падеж вноска от 15.05.2014г., вкл. всички следващи. Последното
частично плащане е направено на 16.07.2014г. в размер на 1.04 лева. Съгласно
т.19.1 от ОУ, които са приети от кредитополучателя при подписване на договора
за кредит /т.10 и т.12 от договора/, при забава в плащането на месечна вноска
от деня, следващ падежната дата /т.е. след 15 число на месеца/, частта от
вноската –главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка от 10%. Съгласно т.19.2, до предявяване на молбата за събиране по
съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент плюс
надбавка от 10 %, а след тази дата – със законната лихва. Въз основа на това,
съдът намира с оглед връчване на поканата за предсрочна изискуемост на
пълномощник на длъжника на 19.03.2015г. /л.21/, че претендираната лихвена надбавка
от юни 2015г. е основателно. /аргумент и в чл.20.2 и чл.20.4 от общите условия
към договора/. От изслушаната експертиза и приложените писмени доказателства от
ищеца, чиято е тежестта, не се установява основанието и размера на
претендираната такса изискуемост в размер на 60 евро. При преценка съдържанието
на общите условия, се установява че тази сума не се акумулира в сумите по
погасителния план. Съгласно т.9.3 от ОУ в тези суми влиза единствено ГПР,
определен в т.9.1. Поради това, сумата от 60 евро като недоказана, не подлежи
на присъждане в полза на ищеца.
По отношение на
претендираните законни лихви върху главницата от датата на исковата молба,
съдът с оглед известяване на ответника за извършената цесия, намира така
уточнената претенция за основателна. Действително, цесията е съобщена на
длъжника с исковата молба, но изискуемостта на дълга е настъпила дори по-рано с
оглед връченото от банката с нот.покана на 19.03.2015г. известие за обявената
предсрочна изискуемост. Независимо от това, с оглед уточнението на ищеца към
исковата молба, началото на претенцията /л.86, молба от 27.03.2017г./, съдът
присъжда законната лихва по осъдителния иск от момента на исковата молба до
окончателното плащане на задължението, на осн.чл.86 ЗЗД.
Поради
уважаване на предявените осъдителни искове, съдът дължи произнасяне по
разноските съобразно исканията на страните, респ. съобразно уважената част от
претенцията на ищеца по уважения осъдителен иск. Тъй като исковете са предявени
в евентуалност срещу един ответник, се дължи една държавна такса съгл.чл.72 ГПК,
което представлява аргумент за присъждане на разноските по разгледания по
същество осъдителен иск. /без изчисляването им за всеки от евентуалните искове,
в която насока е налице и задължителна практика на ВКС/ С исковата молба ищецът
претендира сторените разноски в исковото производство съобразно приложен списък
по чл.80 ГПК до размера от 2 315.82 лева, от които 1 415.82 лева заплатена
държавна такса по иска, 300 лева депозит за вещо лице и 600 лева
ю.к.възнаграждение. След изчисления на уважената част от иска спрямо
отхвърлената, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени съразмерна
част от 2 311.98 лева, представляващи разноски за производството, на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Насрещната страна не претендира разноски.
Съгласно т.13
от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на производството по иска по
чл.422 ГПК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на
обезсилване. Компетентността за обезсилване в този случай е именно на исковия
съд, който дължи обезсилване едновременно с прекратяване на производството.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по предявения от ОТП ФАКТОРИНГ ЕАД, ЕИК *********, София установителен иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК, предявен срещу И.Д. ИВАНОВА, ЕГН **********,***,
за установяване вземане на ищеца като цесионер на БАНКА ДСК ЕАД, по договор за
кредит за текущо потребление от 17.12.2013г., цедиран му с договор за
прехвърляне на вземане от 20.11.2015г., за което вземане е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.дело №7491/2015г. на ВРС в полза на банката, на
основание чл.124 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №7491/2015г. на XLIII
състав на ВРС, съгласно т.13 от ТР №4/2014г. на ВКС.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********,***-р Селимински
№1, вх.А, ет.5, ап.13, за заплати на ОТП ФАКТОРИНГ ЕАД, ЕИК *********, София,
сумите както следва: 32 788.14 евро, представляващи неизплатена главница
по договор за кредит за текущо потребление от 17.12.2013г. ведно със законна
лихва върху тази сума от подаване на исковата молба на 09.12.2016г. до
окончателното изплащане на задължението; договорна лихва в размер на
3 292.80 евро, изчислена върху главницата за периода от 15.05.2014г. до
25.06.2015г. и сумата от 114.74 евро лихвена надбавка за периода от 13.06.15г.
до 25.06.2015г., вземането по което е било цедирано от БАНКА ДСК ЕАД на ищеца
ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД с договор за цесия от 20.11.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 60 евро,
представляващи такса изискуемост по договор за кредит от 17.12.2013г. и договор
за цесия от 20.11.2015г., на основание чл.430 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********,***-р Селимински
№1, вх.А, ет.5, ап.13, за заплати на ОТП ФАКТОРИНГ ЕАД, ЕИК *********, София, сумата от 2 311.98 лева,
представляващи сторените от ищеца разноски в исковото производство съобразно
уважената част от исковете, на основание чл.78 от ГПК.
Решението е постановено при участие на
трето лице помагач на ищеца БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред
Апелативен съд – Варна.
Решението да се
отрази в регистъра по чл.235, ал.5 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: