Р Е Ш Е
Н И Е
№64
гр. Несебър, 05.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Красимира Любенова, като
разгледа АНД № 14 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „С.” ЕООД срещу наказателно постановление № 403490-F394320/04.01.2019г. на началник на отдел „Оперативни
дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя
на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. ..8, ал. 4 от ЗДДС,
е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Жалбоподателят
сочи, че не е конкретизирано какви записи има предвид актосъставителят. Излага,
че констатираната разлика представлява отчетен оборот, различен от дневната
касова наличност. Намира, че е налице неяснота при описание на нарушението.
Развива съображения за неправилно приложена санкция от наказващия орган.
Намира, че НП е антидатирано. С тези доводи от съда се иска да отмени НП,
алтернативно да намали наложената санкция.
Ответната страна в производството – отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, чрез процесуалния си представител, заема становище, че НП е правилно и
законосъобразно. Намира нарушението за доказано. Счита, че причината, поради
която сумата се е намирала в касата, е правно ирелевантна. Сочи, че не са
допуснати процесуални нарушения при издаване на НП. Моли обжалваното НП да бъде
потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 07.07.2018г., около 16:00 часа, в търговския обект – бистро
„С.Н.”, находящ се в гр. Несебър, ул. „И.А.” № .., стопанисван от „С.” ЕООД, била извършена проверка от служители на НАП, сред които
и свидетелят Ж. - инспектор по приходите при ЦУ на НАП. Проверката била
извършена в присъствието на управителя на дружеството. Проверяващите констатирали,
че е налице инсталирано фискално устройство с работещи функции „служебно
въведени” и „служебно изведени”. Била извършена проверка на касовата наличност
във фискалното устройство, при която се установило, че разчетената касова
наличност е в размер на 62,30 лв., докато в касата се констатирала фактическа
наличност на сумата от 121 лв. Свидетелят Ж. извършил проверка на водената в
обекта книга за дневните финансови отчети, като преценил, че се води редовно с
отбелязване, че липсва дневен отчет за 06.07.2018г. За направените констатации
от проверяващите бил съставен протокол за извършена проверка № 0328282 от 07.07.2018г.
С оглед констатираните обстоятелства св. Ж. съставил на търговеца АУАН № F394320
от 12.07.2018г. за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г., който бил връчен лично на управителя Б.. Въз основа на АУАН е
издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № F394320 от 12.07.2018г., протокол
за извършена проверка № 0328282 от 07.07.2018г., ведно с опис на паричните
средства в касата, отчети от фискалното устройство в обекта, декларация за
стопанисвани обекти и списък на работещите в обекта лица към 07.07.2018г.,
заповед № ЗЦУ - ОПР – 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, свидетелските
показания на актосъставителя Ж.. Посочените доказателства си кореспондират
помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин. Възраженията на жалбоподателя са насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква
„г” от заповед № ЗЦУ - ОПР – 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Възраженията на жалбоподателя за
допуснати нарушения са неоснователни. В чл. ..8, ал. 4 от ЗДДС е предвидено
задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните
устройства. Именно на основание чл. ..8, ал. 4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. .. от
ПЗР към Наредбата. Ето защо нарушенията на предвидените в цитираната наредба
задължения (в това число и на чл. 33, ал. 1 от Наредбата) се наказват точно по
реда на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, тъй като представляват нарушения на нормативен
акт, издаден във връзка с прилагането на чл. ..8 от ЗДДС. Поради тази причина
липса и соченото от жалбоподателя противоречие между посочените като нарушени
норми. Не се събраха и доказателства, подкрепящи твърдението на жалбоподателя,
че НП е антидатирано.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, намира следното:
Според чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във
ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. От фактическа страна по делото се установява, че
по време на извършената проверка в използваното от жалбоподателя фискално
устройство била въведена „разчетена касова наличност” в размер на 62,30 лв.,
докато в касата фактически се е намирала сумата от 121 лв. Същевременно във ФУ
не са направени записи за „служебно въведени” суми, както и записи на начални
оборотни средства или други въведени суми. При това положение безспорно
търговецът не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, тъй
като при наличието на парични суми в касата не е отразил промяната на касовата
наличност, което е довело до необосновано различие в касовата наличност. След
като част от наличните пари не са регистрирани във ФУ, то единственият възможен
извод е, че тези пари не са въведени по надлежния начин, предписан от чл. 33 от
Наредбата.
Извършеното нарушение е
подведено и под коректната правна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Според тази норма на наказание подлежи лице, което извън случаите по ал. 1, извърши или допусне извършването на нарушение по чл. ..8 или на нормативен
акт по неговото прилагане. Наказващият орган е наложил на търговеца санкция в
размер на 3000 лв., като е счел, че в случая приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС. Съдът намира, че при налагане на
наказанието приложение е следвало да намери нормата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Тази
хипотеза би могла да се приложи ако нарушението не води до неотразяване на
приходи. В настоящия случай е констатирано, че определена сума не е регистрирана
във фискалното устройство. Принципно нерегистрирането на парични средства във
фискалното устройство означава, че на практика търговецът не е отразил своите
приходи. Самото естество на нарушението е такова, че същото води до
неотразяване на приходи. С поведението си търговецът е нарушил правилата за
отчетност на паричния поток, преминаващ през търговския обект. За прилагането на
чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС при нарушения на чл. 33 от Наредбата е необходимо
да се установи по несъмнен начин, че невъвеждането на суми във фискалното
устройство не е довело до укриване на приходи. Съдът намира, че в хода на
производството по делото се установява, че конкретното невъвеждане на суми не е
довело до укриване на приходи. Това е така, тъй като от управителя на
дружеството жалбоподател са изложени доводи за произхода на тези суми, които не
се оборват от събраните по делото доказателства. Самият актосъставител сочи, че
към момента на проверката не е изисквал обяснения за произхода на сумите. Т.е.
не е извършена проверка на този произход, която да обори твърденията на търговеца
и да установи, че става въпрос за укрити приходи. След като посочените средства
не могат да се приемат за приход на наказания търговец, невъвеждането им във
фискалното устройство не е довело до неотразяване на приходи. Поради тази
причина съдът намира, че при определяне на санкцията на жалбоподателя
приложение следва да намери именно чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС вр. чл. 185, ал.
1 ЗДДС. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН,
съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи
на лицето е „имуществена санкция” в минималния предвиден размер в санкционната
норма - 500 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината
обстоятелства налагане на наказание над предвидения от закона минимум се явява
необосновано и несправедливо. Това е така, тъй като са налице смекчаващи вината
обстоятелства, а именно – липсата на данни за предходни нарушения на данъчното
законодателство. При наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства
съдът прецени, че справедливото наказание в случая е „имуществена санкция” в
размер на 500 лв. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено в санкционната му част, като наложеното на
жалбоподателя наказание следва да бъде намалено до „имуществена санкция” в
размер на 500 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 403490-F394320/04.01.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в
Централно управление на НАП, с което на „С.” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление
***, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. ..8, ал. 4 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в
размер на 3000 лв., като НАМАЛЯВА на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1
от ЗДДС размера на имуществената санкция от 3000 лв. на 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: