№ 1229
гр. Бургас, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. КарастА.а
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100502018 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.17 ЗЗДН. Образувано е по въззивна
жалба подадена от Ю. А. Д. с ЕГН ********** против Решение
№2047/28.09.2022 г.по гр.дело № 3767/2022г. по описа на Бургаския районен
съд, в частта с която съдът е уважил молбата подадена от Н. Д. Б. ЕГН
**********, подадена лично и в качеството й на майка и законен
представител на детето В. Ю. Д. ЕГН ********** за осъществено спрямо тях
домашно насилие от страна на Ю. А. Д. чрез налагане на следните мерки за
защита: задължаване на Ю. А. Д. да се въздържа от извършване на домашно
детето си насилие спрямо Н. Д. Б., и В. Ю. Д.; наложена е глоба в размер на
200 лв. на Ю. А. Д.. Със същото решение ответникът е осъден да заплати
разноските по делото.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалвания съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен. Моли се за неговата отмяна и отмяна на
заповедта за защита. Твърди се, че първоинстанционния съд е възприел
фактическа обстановка, която не отговаря на събрания доказателствен
материал. В обжалваното решение не бил отчетен факта, че са налице гр. д.
гр.д. № 377/2022г. по описа на БОС за осиноваване на детето от настоящия
съпруг на молителката/свидетел по делото/ и гр.д. № 2464/2022г. по описа на
БРС с правно основание чл. 135, ал.2 СК и чл.59, ал.9 СК, като молбата за
защита била подадена веднага след като молителката узнава за висящото пред
БРС дело по чл. 135 СК. Поради това молбата за защита била подадена след
1
повече от две седмици след инцидента. В обобщение се поддържа тезата, че
липсва доказан акт на домашно насилие. Твърди се, че са налице косвени
доказателства, които обосновавали неверността на обстоятелствата изложени
в декларацията по ЗЗДН. Твърди се, че конфликт между страните има, но той
е продиктуван от други висящи производства и предмет на настоящото дело
не могат да са отношения, които не са свързани с акт на домашно насилие.
Претендират се разноските сторени пред двете съдебни инстанции.
Постъпил отговор на въззивната жалба подаден от Н. Д. Б., подаден
лично и в качеството й на майка и законен представител на детето В. Ю. Д., в
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че от
събраните доказателства по делото се установява извършен акт на домашно
насилие от ответника срещу молителката и детето. Молбата за защита била
подадена в законоустановения преклузивен срок и обстоятелството, че
молбата не е подадена веднага след извършване на акта на домашно насилие
се дължал на това, че молителката е потърсила помощ от психолог за нея и
детето, тъй като психичното здраве на В. било по-важно в този момент.
Посочено е, че наложената мярка за защита охранява интересите на детето и
гарантира и гарантира спокойното протичане на срещите между бащата,
майката и детето, с оглед избухливия характер на въззивника и съдебното му
минало. Твърди се, че фактическата обстановка, която е приел
първоинстанционния съд отговаря на доказателствения материал по делото и
се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се
разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството е образувано по повод молбата на Н. Д. Б., подадена
лично и в качеството й на майка и законен представител на детето В. Ю. Д., за
издаване на заповед за незабавна защита на молителката и детето от
осъществено спрямо тях домашно насилие от страна на Ю. А. Д.,
Молителката твърди, че тя и ответникът са били във фактическо съжителство
от началото на 2017 г. до началото на 2018 г., като детето им В. е родено на
**.**.20** г. Твърди също така, че от раздялата им ответникът не се е
интересувал от детето, а с решение по гр.д. № 3834/2019 г. на БРС той е бил
лишен от родителски права. Заявява, че ответникът е започнал привидно да се
интересува от детето, след като през м. ноември 2021 г. молителката му
казала, че ще се омъжва и новият й съпруг има желание да осинови В.. Тогава
ответникът започнал да заплашва и да тормози молителката по телефона,
както и да иска да вижда детето в определените със съдебното решение дни.
На 14.05.2022 г. се състояла среща между тях, при която детето отказало да
контактува с него и да му говори, като ответникът започнал да нервничи, да
крещи на детето и на молителката, да псува молителката и да я заплашва, че
2
ще й вземе детето, при което В. много се разстроила и се разтреперила от
страх. Молителката заявява, че се уплашила най-вече за детето, тъй като
ответникът е с избухлив характер, агресивен, непредсказуем и
неконтролируем, приема упойващи вещества и многократно е осъждан.
Твърди, че от тогава живее в непрекъснат страх, че при следващите им срещи
ответникът отново ще прояви агресия към нея или към детето. Заявява също
така, че детето много се разстройства при срещите с баща си, които я
объркват и я стресират, тъй като между тях няма изградена каквато и да било
емоционална връзка и детето не желае да има контакти с него.
Ответникът е депозирал писмено становище във връзка с молбата, в
която е оспорил твърденията за осъществено от него домашно насилие по
отношение на молителката и детето на 14.05.2022 г. Счита, че настоящото
дело е провокирано от споровете между родителите във връзка с
родителските права и стремежът на молителката да отчужди детето от него.
Заявява, че на 14.05.2022 г. е отишъл да види В. съобразно определения
режим на лични контакти между тях, но тя му казала, че не трябва да говори с
него, тъй като татко й се сърдел, при което ответникът си тръгнал, за да не
мъчи детето. Твърди, че на посочената дата не е имало конфликт между него
и молителката, като те дори не са разговаряли и ако детето е било разстроено,
то това е било заради майката и нейния съпруг, които правят всичко
възможно детето да го забрави.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалбата,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
представлява доказателствено средство за нуждите на производството по
ЗЗДН. Специфичната доказателствената стойност на декларацията е
предвидена в закона, защото в много от случаите актът на домашно насилие е
осъществен в присъствието единствено на страните по делото, поради което
други преки доказателства няма как да съществуват. Съдът не е длъжен да
кредитира декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в случаите, в които за
изложените от молителя факти в този документ липсват други косвени и
непреки доказателства.
Настоящия съдебен състав намира, че е неоснователно възражението
във въззивната жалба, че не следва да се кредитират показанията на св. Р..
Вярно е, че съдът следва да съобрази обстоятелството, че разпитания
свидетел, поради близостта си с молителката е заинтересован и показанията
му следва да се преценят през призмата на критериите по чл. 172 ГПК и се
явяват доказателствено средство с по-ниска доказателствена стойност.
Въпреки това изнесените от този свидетел обстоятелства не противоречат на
останалия доказателствен материал. Напротив подкрепят се от самата
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която е доказателствено средство в
настоящото производство. За описаното от свидетеля състояние на детето и
майката свидетелства и прието становище на психолог Деспина Христова.
3
Достоверността както на показанията на св. Р., така и на декларация по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се установява категорично и от твърдение на самия Ю. Д..
Видно от докладна записка и писмено сведение от Ю. Д. (л. 102 и л. 103 от
първоинстанционното дело) към полицейска преписка вх. № 434000-5669/22
г., самият ответник е признал, че при срещата си с Н. Б. и В. Д., осъществена
на 14.05.2022 г., е заявил на майката, че ще и вземе детето. При това
положение се налага извод, че показанията на св. Р. са достоверни в цялост.
Ето защо въззивният съд, като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното
решение, поради което я възприема изцяло и препраща към нея на основание
чл. 272 ГПК.
Безспорно описаните в молбата и доказани по настоящото дело,
действия извършени от Д. представляват акт на психическо и емоционално
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
Обстоятелството, че молбата за защита не е подадена непосредствено
след срещата на 14.05.2022г. е без правно значение, доколкото същата е
подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Същия извод се отнася и до обстоятелството, че са налице висящи
съдебни дела относно осиновяване на детето и възстановяване на
родителските права на Д. спрямо детето.
С тези съображения настоящия въззивен състав намира молбата за
защита от домашно насилие за основателна, а възраженията във въззивната
жалба за неоснователни. Районният съд е мотивирал достатъчно подробно
мерките за защита, които следва да бъдат наложени на ответника с оглед
характера и интензитета на упражненото насилие.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите изложени в
обжалвания съдебен акт, поради което последният следва да бъде потвърден в
цялост.
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени сторените от нея разноски пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2047/28.09.2022 г. по гр. дело №
3767/2022г. по описа на Бургаския районен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА Ю. А. Д., ЕГН **********, от гр.*** ул.*** № **, да заплати
на Н. Д. Б., ЕГН **********, от гр.*** ж.к.*** бл.** вх.* ет.* еап.** сумата от
600,00 (шестстотин) лв., представляваща направените от нея разноски по
делото.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5