№ 396
гр. Велико Търново, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIII СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МА
при участието на секретаря МП
като разгледа докладваното от МА Административно наказателно дело №
20224110200735 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 634341-F639445 от 09.05.2022 г. на
Директора на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП - Велико Търново, с което на основание
чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, за извършено нарушение на чл. 92, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗКПО, на
"*******" ЕООД – Е. е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в
размер на 500,00 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника адв. Н. К. от ВТАК
поддържа депозираната жалба по изложени в нея съображения, както и за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление поради неспазена процедура
по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като моли издаденото
наказателно постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган, чрез Главен юрисконсулт ***, изразява
становище, че атакуваното наказателно постановление е съобразено с материалните и
процесуалните правила при издаването му и като законосъобразно моли да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 29.12.2021 г. на жалбоподателя – чуждестранно юридическо лице е съставен Акт
1
за установяване на административно нарушение № F639445 за това, че "*******" ЕООД –
Е., в качеството си на данъчно задължено лице по ЗКПО, не е изпълнило вмененото от
закона задължение да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за финансовата 2020 г. в
законоустановения срок до 30.06.2021 г., включително. В АУАН е вписано, че нарушението
е установено в ТД на НАП – Велико Търново при проверка в информационната система на
НАП, като същата е подадена след срока и е входирана в регистъра на 19.11.2021 г. -
квалифицирано като административно нарушение по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.
АУАН е връчен и подписан на 29.12.2021 г. от ****, представляващ жалбоподателя,
който е вписал следното възражение: „Актът беше подписан от служител в друга стая без
мое присъствие“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение с
посочване на причина за неподаване в срок на ГДД факта, че „дружеството е ЧЮЛ и не се
изисква водене на счетоводство в България“, както и вписване: „Актът не беше подписан в
мое присъствие“.
Въз основа на посочения АУАН срещу жалбоподателя е издадено атакуваното НП №
634341-F639445 от 09.05.2022 г. на Директора на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП -
Велико Търново, с което на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, за нарушение разпоредбата на
чл. 92, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗКПО, на "*******" ЕООД - Е. е наложена “Имуществена санкция”
в размер на 500,00 /петстотин/ лева.
Наказателното постановление е връчено с писмо с обратна разписка на адреса на
управление на „*******“ ЕООД на дата 30.05.2022 г. и е обжалвано в законоустановения
срок /жалба от дата 10.06.2022 г./.
За установяване фактическата обстановка по делото обективно, всестранно и пълно
бяха разпитани актосъставителят Е. Х., свидетелката М. И., както и бяха приобщени като
доказателства административнонаказателната преписка и представената Годишна данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКПО на жалбоподателя.
С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от
правна страна:
Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна, по следните съображения:
От събраните писмени и гласни доказателства е установено, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения. На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението, а съгласно ал.
3 на чл. 40 от ЗАНН при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване
на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, актът се
съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В
2
настоящия случай несъмнено АУАН е съставен от актосъставителя в присъствието само на
представляващия дружеството – жалбоподател, но не и на вписаната като свидетел М. И. И.,
която не само не е присъствала при установяване на нарушението, но и при самото
съставяне на акта. Актосъставителката Х. заяви: „Помолих колежка от друг офис да ми
стане свидетел, защото доста колеги отсъстваха по това време и в офиса, в който съм аз
нямаше никой, който да присъства на самото съставяне на АУАН… Наложи се да отида в
друг офис, за да подпише колежката, което явно е направило лошо впечатление.
Възражението /на ****/ предполагам, че се отнася за факта, че свидетелката не е стояла в
стаята до мен.“ Тоест, актът е следвало да се състави в присъствието не на един, а на двама
свидетели. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН,
както и на нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН налага извода, че изискването акта да е съставен
в присъствието на двама свидетели, е предвидено единствено за хипотезата, в която липсват
свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, или е
невъзможно акта да бъде съставен в тяхно присъствие, какъвто несъмнено е бил процесния
случай. Това правило не е спазено и нарушението е факт, още повече че в АУАН не са
отразени и точния адрес и датата на раждане на свидетелката М. И. И., каквото е
императивното изискване на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, с цел преодоляване на евентуалната
необективност при установяване на обективните признаци от състава на нарушението и за
гаранция истинността на фактическите констатации, посочени в обстоятелствената част на
АУАН. Актът е съставен в отсъствието на свидетел, който да може да удостовери
съставянето на АУАН, като в тази хипотеза законът изисква присъствието на двама
свидетели, каквито в случая няма. В този смисъл са и вписаните възражения както в самия
АУАН, така и депозираното възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от НК. Налага се извод, че
процедурата по образуване на административното производство е необратимо увредена от
самото й начало, като доказателствената сила на акта е опровергана, което представлява
съществено нарушение на процедурата по административно наказване, тъй като са засегнати
основни принципи на процеса – този за дирене на истината и за осигуряване на страната на
правото да се защити /чл. 13 и чл. 15 от НПК/.
На следващо място, от съставените АУАН и НП не става ясно коя е датата на
извършване на нарушението – 19.11.2021 г., когато пред ТД на НАП – Велико Търново е
представена и входирана ГДД по чл. 92 от ЗКПО, или на 01.07.2021 г., или трета,
непосочена в АУАН и НП дата. С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН,
в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура,
която да завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН повелява в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени
датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. Посочване на точната дата на нарушението е
задължителен реквизит на НП и има съществено значение при индивидуализация на
нарушението, в същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не
може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление.
Отсъствието или неяснотата при определянето му води до ограничаване на правото на
защита на санкционираното лице. Освен това, датата на извършване на нарушението е от
значение за определяне началния момент на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Касае
се за съществен реквизит и на АУАН - чл. 42, т. 3 от ЗАНН, и на НП - чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, чиято липса съществено засяга правото на защита на наказаното лице. Налице е
3
несъответствие между фактическото и юридическо формулиране на нарушението, като по
този начин правото на защита на жалбоподателя да научи в какво е обвинен, срещу какво
следва да се защитава и какви доказателства да представя, е нарушено. Не може елемент от
обективния фактически състав на нарушението, какъвто е датата на извършването му, да се
извлича от данните по преписката предвид правораздавателния характер на наказателните
постановления, като волята на законодателя е ясна - датата на извършване на
административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно както в
АУАН, така и в НП. Това императивно и абсолютно задължение на
административнонаказващия орган важи и за случай като разглеждания, като в случая се
касае за съществено нарушение на императивно правило, достатъчно да обоснове отмяна на
постановения от административнонаказващия орган правораздавателен акт – атакуваното
наказателно постановление.
С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е
основателна, а наказателното постановление като незаконосъобразно издадено подлежи на
отмяна поради допуснати съществени процесуални нарушения, без да е необходимо
разглеждането на спора по същество. Преценка относно фактите по същество обективно не
е възможно да се осъществи, тъй като процесът на доказване е необратимо опорочен
изначално със съставянето на акта за установяване на административно нарушение.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143,
ал. 1 от АПК, с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съдът
следва да постанови осъждане на ТД на НАП – Велико Търново да заплати на
жалбоподателя сумата от 100,00 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 634341-F639445 от 09.05.2022 г. на
Директора на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП - Велико Търново, с което на основание
чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, за извършено нарушение на чл. 92, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗКПО, на
"*******" ЕООД – Е. с идентификационен № ************, със седалище и адрес на
управление: гр. ***************, представляван от ****, ЕГН ********** е наложена
“Имуществена санкция” в размер на 500,00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Велико Търново да заплати на "*******" ЕООД – Е. с
идентификационен № ************, със седалище и адрес на управление: гр.
***************, представляван от ****, ЕГН **********, сумата от 100,00 /сто/ лева,
представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико
Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5