№ 41801
гр. София, 22.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110150349 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 227177/11.08.2023 г., подадена от ответното дружество
„.............“ ЕООД, чрез пълномощника си юрк. И.И., с искане за изменение на основание чл.
248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение № 13430/02.08.2023 г. в частта за
разноските чрез намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза
на процесуалния представител на ищцата – адв. Д. М. до минималния такъв от 400 лева,
следващ от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, тъй като в случая се касае за предявени искове, основаващи
се на един правопораждащ факт – договор за кредит, при което материалният интерес
съвпада със сбора от цената на отделните искове и разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата
не намира приложение. Наред с това, размерът на адвокатското възнаграждение, присъдено
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да се определи според материалния интерес по делото, а
не според материалния интерес за всеки от исковете. В молбата се посочва, че
претендирането на суми по този ред за всеки един иск е в нарушение на изискването на чл.
40 ЗАдв за добросъвестно упражняване на професията, като е налице злоупотреба с
процесуални права. Поддържа се, че при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение следва да се вземе предвид, че спорът по делото е изцяло правен, същото не
се отличава с никаква фактическа и правна сложност, а произнасянето по въпроса относно
неравноправността на процесните договорни клаузи по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е
преюдициално. С тези доводи се отправя искане за уважаване на молбата и за намаляване на
размера на присъденото възнаграждение до сумата от 400 лева, явяваща се справедлива и
разумна стойност на съдебни разноски.
В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор от пълномощника на
ищцата П. М. – адв. Д. М., същият оспорва искането на ответника, намирайки, че правилно и
в съответствие с практиката на върховната съдебна инстанция, с постановеното по делото
решение е определено адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адв. М.. Счита,
че под материален интерес по см. на чл. 7, ал. 2 от Наредбата следва да се има предвид
цената на всеки от обективно съединените искове, а не техният сбор, като за всеки иск се
определя минимален размер, след което се присъжда общият такъв, в който смисъл е и
разпоредбата на чл. 2, ал. 5. Предвид това и доколкото по делото са предявени две искови
претенции – иск за прогласяване на нищожност на договорна клауза и иск за връщане на
1
недължимо платеното, то възнаграждение се дължи за всеки от тях поотделно. Счита, че
целта на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, забраняваща договаряне и присъждане на
адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от минималния е създаване на гаранции за
осигуряване на високо равнище на качеството на адвокатската услуга. С тези доводи се
отправя искане молбата на „.............“ ЕООД да бъде оставена без уважение.
По делото е постъпила и молба с вх. № 232485/17.08.2023 г., подадена от адв. Д. М. –
процесуален представител по пълномощие на ищцата по делото П. М., с искане за
изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение в частта за
разноските, чрез увеличаване размера на присъденото в полза на адв. М. адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищцата по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв и присъждане на сумата от още 160 лева, представляваща стойността на ДДС върху
вече определеното и присъдено адвокатско възнаграждение. Посочва се, че дължимостта на
последното следва от разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, доколкото предоставените от адвоката правни услуги са
облагаема възмездна доставка. Ето защо, върху минимално дължимото, според Наредбата,
адвокатско възнаграждение следва да се добавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза
на адвоката. С тези съображения се отправя искане за уважаване на молбата.
В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната страна
„.............“ ЕООД, чрез пълномощника си юрк. И.И., оспорва молбата за изменение на
разноските като неоснователна, считайки претендираният от адв. М. общ размер на
адвокатско възнаграждение от 960 лева с вкл. ДДС за прекомерен. По подробно изложените
съображения, съответни на тези по молбата на ответника по чл. 248, ал. 1 ГПК, същият
намира за справедлив размер сумата от 400 лева, явяващ се минималният такъв съгласно
Наредбата. Поддържа се, че в случая регистрацията на адв. М. по ЗДДС е едва от текущата
година, а претенцията за присъждане на ДДС е със задна дата. С тези мотиви се отправя
искане за оставяне без уважение на молбата, евентуално да присъждане на сума от общо 480
лева с вкл. ДДС, тъй като се касае за предявени кумулативно обективно съединени искове,
основаващи се на един и същ правопораждащ факт, предполагащ еднакъв интерес и защита
на права.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесните искания с правно основание чл. 248 ГПК са редовни и процесуално
допустими, като релевирани в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК,
от легитимирана страна с правен интерес – съответно ответника и пълномощника на ищцата
по делото във връзка с присъдени разноски за оказана безплатна адвокатска защита.
Разгледани по същество съдът намира молбата на ответника за неоснователна, а
молбата на пълномощника на ищцата за основателна, предвид следните съображения:
С постановеното по настоящото дело Решение № 13430/02.08.2023 г. съдът е уважил
предявените от П. П. М. срещу „.............“ ЕООД кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, вр.
чл. 146, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 и ал. 1 ЗЗП и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, като е прогласил за нищожни на основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1
ЗЗД клаузите от сключения между страните договор за кредит № ********** от 22.03.2021
г., изменен с анекс от 26.04.2021 г., анекс от 28.04.2021 г. и анекс от 01.06.2021 г,
предвиждащи заплащането на такса „бързо разглеждане“ на исканет оза отпускане на кредит
и на такса „за удължаване“ срока за връщане на кредита, поради протИ.речието им със
закона и е осъдил „.............“ ЕООД да заплати на П. П. М., с ЕГН: ********** и адрес: град
........................ сумата от 192,90 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожна
договорна клауза под формата на такса „бързо разглеждане“ и сумата от 181,60 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожна договорна клауза под формата на
2
такса „за удължаване на срока“, ведно със законната лихва върху всяка от главиците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
С решението, с оглед изхода на делото, ответната страна „.............“ ЕООД е осъдена, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, да заплати на
пълномощника на ищцата - адв. Д. В. М. сумата от 800 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита по делото в полза на
ищцата. В мотивите на съдебния акт съдът е изложил съображения относно обстоятелствата,
взети предвид при определяне на конкретния размер на следващото се на адв. М.
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита в полза на ищцата, при
съобразяване с отразеното в представения по делото договор за правна защита и съдействие
от 31.08.2022 г. (л. 71 – гръб от делото) представителство на ищцата от пълномощника й
безплатно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В решението е отразено, че размерът на
следващото се възнаграждение следва да се определи при съобразяване с минималния такъв,
следващ от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, доколкото осъщественото процесуално
представителство по установителните, респ. по осъдителните претенции е в защита на един
интерес, по предявени искове, произтичащи от едно спорно правоотношение и имащи една
цел – съответно да се признае нищожността на съответни договорни клаузи, респ. да се
върнат сумите, заплатени от ищцата на основание тези клаузи, присъждайки
възнаграждение от 400 лева за установителните искове и 400 лева за осъдителните
претенции, с оглед характера и на двете групи искове като оценяеми такива.
Съдът споделя така изложените мотиви в постановеното съдебно решение, като във
връзка с доводите, изложени в молбите по чл. 248, ал. 1 ГПК намира за необходимо да
отбележи следното:
В производството по настоящото дело ищцата П. П. М. е представлявана от адв. Д. М.
на основание договор за правна защита от 31.08.2022 г. (л. 71 - гръб от делото), в който
страните изрично са уговорили, че последната ще бъде предоставена от адвоката на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв – като оказване на помощ на материално
затруднено лице.
Съгласно посочените разпоредби адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг
юрист, в който случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер
не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата по чл. 36, ал. 2 от закона), като осъжда другата
страна да го заплати.
В случая, с оглед изхода на делото по същество – уважаване на предявените искове и с
оглед вписаното в представения договор за правна защита, безспорно на основание чл. 78,
ал. 1, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв на процесуалния представител на ищцата – адв. М.
се следват разноски за безплатно оказаните от него помощ и съдействие по делото, което
обстоятелство не е оспорено от насрещната страна.
При определяне на размера му следва да се посочи, че в случая предмет на делото са
предявени при условията на кумулативно обективно съединяване установителни и
осъдителни претенции, имащи различен предмет и с различно искане за защита, поради
което и на основание чл. 2, ал. 5 Наредба № 1 от от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за осъщественото представителство по всеки от исковете се
следва адвокатско възнаграждение в минимален размер, в случая в размер от по 400 лева,
определен съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата (в приложимата редакция на същата към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие) и при съобразяване с
3
размера на двете групи искове – установителни такива, които предвид характера на
оспорените договорни клаузи, са оценяеми и чиято обща цена е в минималния размер по чл.
7, ал. 1, т. 1 от Наредбата и осъдителни отново чиято обща цена обуславя определяне на
възнаграждението във връзка с тях в минимален размер от 400 лева. Посочените от
ответника „.............“ ЕООД обстоятелства в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и в депозирания
писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК относно връзката между исковите претенции са
съобразени по същество от съда в решението по делото, като в същото е прието, че макар
установителните претенции, респ. осъдителните такива да са повече от една, то доколкото
същите са насочени към защита на един интерес, по предявени искове, произтичащи от едно
спорно правоотношение и имащи една цел, за всяка група от исковите претенции се следва
едно възнаграждение, в случая възлизащо на сумата от по 400 лева без ДДС.
Ето защо, съдът намира искането на ответника за намаляване на така присъдения
размер до сумата от 400 лева за неоснователно, което обуславя оставянето му без уважение.
Същевременно, съдът съобрази, че така дължимото възнаграждение следва да бъде
присъдено с ДДС от 20 %, в случая възлизащо на сумата от 160 лева, на основание § 2а от
ДР на Наредба № 1 от от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид представеното по делото доказателство за регистрация на адв. М.
по ЗДДС – заверено копие от удостоверение за регистрация от 11.04.2023 г., издадено от
НАП (л. 92 от делото) и изричното искане в тази насока, обективирано в депозирана по
делото писмена молба от адв. М. от 05.05.2023 г. (л. 91).
С решението по делото в полза на адв. М. е присъдено адвокатско възнаграждение в
размер от 800 лева, но без вкл. ДДС, поради което молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК се явява
основателна и следва да бъде уважена, като ответната страна бъде осъдена да заплати
разликата между присъдената сума от 800 лева и дължимата от 960 лева или сумата от 160
лева. В тази връзка и с оглед доводите, изложени от ответната страна в отговора по чл. 248,
ал. 2 ГПК, съдът намира за необходимо да отбележи, че от значение за присъждане на ДДС
върху следващото се адвокатско възнаграждение е съответният процесуален представител –
адвокат да е регистрирано по ЗДДС лице – арг. § 2а от ДР на Наредбата към момента на
присъждане на разноските по делото с крайния съдебен акт, което е установено по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответното дружество „.............“ ЕООД,
обективирано в молба с вх. № 227177/11.08.2023 г., за изменение на основание чл. 248, ал. 1
ГПК на постановеното по делото решение № 13430/02.08.2023 г. в частта за разноските чрез
намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния
представител на ищцата – адв. Д. М. до минималния такъв.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК по искането на пълномощника на ищцата –
адв. Д. М., обективирано в молба с вх. № 232485/17.08.2023 г. постановеното по настоящото
дело решение № 13430/02.08.2023 г. в частта за разноските, като УВЕЛИЧАВА размера на
присъденото в полза на пълномощника на ищцата - адв. Д. В. М. адвокатско възнаграждение
от 800 лева без ДДС на 960 лева с вкл. ДДС и ОСЪЖДА „.............“ ЕООД, *********, със
седалище и адрес на управление: ...................... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, да заплати на адв. Д. В. М. от АК – Пловдив, с адрес: ................,
сумата от още 160 лева, представляваща ДДС върху дължимото и присъдено адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита по делото в полза на
ищцата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
4
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5