Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.08.2019
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд гражданско
отделение
На осми август две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана Ангелова
Като разгледа докладваното от
съдията М. Стаматов
гражданско дело № 313
по описа за 2017 год.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
"ХVІІІ -та" вр. чл. 409 ал.1 от ГПК.
Образувано
е въз основа на молба на ищеца „Р./.” ЕАД ЕИК *****,
с адрес ***, да бъде постановено издаване на дубликат на получен по делото изпълнителен
лист при твърдения, че същия е бил изгубен.
В
проведено открито съдебно заседание молбата се поддържа от процесуалния
представител на ищеца.
В
предоставения срок ответната страна изразява писмено становище за неоснователност
на искането, тъй като няма доказателства изпълнителния лист да е изгубен, което
се поддържа в проведеното о.с.з.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила Решение
№ 3068/25.07.2017г., постановено по
настоящото дело В.Н.Г., ЕГН ********** е осъден да заплати
на „Р./.” ЕАД ЕИК ***** на основание чл. 430 ал. 1 ТЗ сумата от
10615.43
лева /десет хиляди шестстотин и петнадесет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща главница по договор
за студентски кредит от 19.09.2012г., сключен между „Р./.“ ЕАД и В.Н.Г., вземането по който е обявено
за предсрочно изискуемо, поради неплащане на вноски с падежни дати, както
следва: 20.07.2016г., 20.08.2016г., 20.09.2016г.,
20.10.2016г.;
на основание чл. 430 ал. 2 ТЗ сумата от 224.89 лева /двеста двадесет и четири лева и осемдесет
и девет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода
от 20.06.2016г. до
02.11.2016г. и
на основание чл. 92 ал. 1 ЗЗД сумата от 57.13 лева /петдесет и седем лева и тринадесет стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода от
20.07.2016г. до 20.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 21.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението; на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата
от 706,67 лева представляващи разноски
по настоящото дело и сумата от 267,95 лева разноски по ч.гр.д. №
14325/2016 г. по описа на
ВРС.
С молба от 16.01.2018г. ищецът
е поискал издаване на ИЛ за присъдените
суми, като искането му е уважено
съобразно разпореждане от 17.01.2018г. На молбата
е извършено отбелязване, че процесуален представител на
ищеца е получил изпълнителния лист на 21.01.2018г.
От събраните гласни доказателства се установява, че след получаването на изп. лист, служител на ищцовото
дружество го прибрал в каса в офис в гр. Варна, но при потърсването му впоследствие,
за да бъде изпратен в гр. София, не е бил открит. От представени писмени удостоверния се установява, че към 05. и 09.07.2019г. срещу
В.Н.Г. няма образувани изп.
дела в СИС–ВРС, респ. при ЧСИ.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
По своята същност изпълнителният лист представлява процесуална ценна книга, която материализира
правото на принудително изпълнение. Без да се
снабди с него, кредиторът не може
да реализира своето притезание. С цел да се
осуети неколкократното изпълнение на едно
и също притезание законът предвижда, че изпълнителният лист се издава
само в един екземпляр - чл. 408, ал. 1 ГПК. Възможно е преди
осъществяването на принудителното изпълнение на вземането по
изпълнителния лист този единствен екземпляр да бъде
унищожен или изгубен и това да направи невъзможно
реализирането на правата на взискателя
по изпълнителния лист. Нормата на
чл. 409, ал. 1 ГПК изчерпателно и ограничително урежда две хипотези,
при чието наличие е допустимо издаването на дубликат
от изпълнителен лист - това са
само случаите, при които изпълнителният
лист е бил изгубен или унищожен.
При издаването на дубликат съдът
проверява освен това и дали дългът
не е погасен след постановяване на акта, представляващ
изпълнително основание. Ответникът по молбата
може да противопостави
възражения по чл. 409, ал. 3 ГПК за погасяване
на дълга въз основа на
обстоятелства, настъпили
след установяване на съществуването му.
От
страна на молителя е наведено фактическото твърдение, че издаденият в негова полза изпълнителен
лист е бил изгубен. Това е твърдение за отрицателен
факт, защото съдържа позоваване на обстоятелството, че към момента
изпълнителният лист в качеството на документ
физически не се намира в държане
на молителя, което представлява пречка да упражни
правата си по него и да
се удовлетвори. Доказването на отрицателен факт се извършва чрез
доказване на положителни факти, които създадат достатъчно убеждение за сбъдването на
отрицателния.
След
като се установи,
че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия
и доколкото няма данни вземането да е погасено по
реда на чл. 519, ал.2 ГПК,
респ. прехвърлено в полза на трето
лице, и дори не се твърдят такива факти, съдът приема
за доказани твърденията на молителя, че издаденият
в негова полза и получен от него
изпълнителен лист е изгубен / решение №
134/17.03.2011 г. по гр. дело № 1713/2010 г. на ВКС, IV
ГО, решение № 45 от
08.07.2015г. по гр.д. №
2585/2014г., ГК, ІV ГО на ВКС, решение
№ 56 от 04.05.2015г. по гр.д. № 6964/2014г., ІІ ГО на
ВКС, решение № 263 от
12.06.2012г. по гр.д.№
1138/2011г. ГК., І ГО на ВКС/.
В случая няма спор
в настоящото производство, че издаденият изпълнителен
лист е получен от ищеца, като
въз основа на този изпълнителен
лист няма образувано изпълнително производство. От гласните доказателства се
установява и липсата му в касата, където е бил оставен за съхранение.
Ответникът по молбата не е повдигнал възражения по чл. 409, ал. 3 ГПК и не се е позовал на погасяващи
изпълняемото право обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му. Не се твърди и несъществуването на
съдебно признатото материално право или невъзможност за осъществяването му по реда
на чл. 519, ал.2 ГПК.
Това означава, че към момента
изпълняемото право съществува, защото няма данни да
е погасено на някое от предвидените
в закона правопогасяващи основания. Съществуването на изпълняемото право към момента
е другата задължителна предпоставка за издаване дубликат на изпълнителен лист.
По изложения съображения съдът намира, че са
изпълнени предпоставките на чл. 409 ГПК и молбата се явява
основателна и като такава следва да
бъде уважена.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И
ДА СЕ ИЗДАДЕ на
основание чл.409 ГПК дубликат на изпълнителен лист, издаден въз
основа на влязло в сила решение Решение № 3068/25.07.2017г. постановено по гр.д. № 313/2017г. на ВРС, с което В.Н.Г., ЕГН **********, с адрес *** е осъден да
заплати на „Р./.” ЕАД
ЕИК *****, с адрес *** на основание чл. 430 ал. 1 ТЗ сумата от
10615.43
лева /десет хиляди шестстотин и петнадесет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща главница по договор
за студентски кредит от 19.09.2012г., сключен между „Р./.“ ЕАД и В.Н.Г., вземането по който е обявено
за предсрочно изискуемо, поради неплащане на вноски с падежни дати, както
следва: 20.07.2016г., 20.08.2016г., 20.09.2016г.,
20.10.2016г.;
на основание чл. 430 ал. 2 ТЗ сумата от 224.89 лева /двеста двадесет и четири лева и осемдесет
и девет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода
от 20.06.2016г. до
02.11.2016г. и
на основание чл. 92 ал. 1 ЗЗД сумата от 57.13 лева /петдесет и седем лева и тринадесет стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода от
20.07.2016г. до 20.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 21.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението; на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 706,67 лева представляващи разноски
по настоящото дело и сумата от 267,95 лева
разноски по ч.гр.д. №
14325/2016 г. по описа на
ВРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: