Р Е
Ш Е Н
И Е :
№ 260158/09.11.2020
година, гр. Пещера
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД граждански състав
На 14.10.2020 година
в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :
Секретар СЕВДАЛИНА
ПЕНЧЕВА
прокурор …………………
като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр.дело №43 по
описа за 2020 година.
Предявен е иск по реда на чл.415 от ГПК във вр.422 от
ГПК.
Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания
„ЕАД ,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Д-р П.
Дертлиев“ № 25,офис сграда-Лабиринт,ет.2,офис 4,представлявано от Николина Станчева и Мартин Деспов чрез
пълномощника юрисконсулт С. против ответника П.И.К. от с.Капитан Димитриево
,Пазарджишка област , в която
твърди, че на 18.03.2017 година между „Провидент Файненшъл България“ООД гр.София в качеството му на кредитодател и ответника
К. в качеството му на кредитополучател е бил сключен Договор за
кредит с № ********* в съответствие с разпоредбите на Закона
за потребителския кредит и на
основание Стандартен европейски формуляр
,предоставен предварително на кредитополучател и съдържащ индивидуалните условия
на бъдещия договор за кредит и предложение за сключване на договор за кредит направено от Кредитодателя ,по силата на който дружеството
се задължило и предоставило на ответника в заем сумата от 400 лева,която
била предоставена по местоживеене на кредитополучателя от кредитен консултант ,като получаването на
сумата било удостоверено с подписването на договора от
кредитополучателя.Съгласно клаузите,страните били постигнали съгласие ,че усвоената
парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявяла
с договорена лихва фиксирана за целия срок на действие на договора и която се начислявала от датата на
отпускане на кредита или същата била
в размер на 78.90 лева .Така общата стойност на кредита била в размер на 478.90 лева и следвало да бъде издължена чрез 60 броя равни седмични вноски ,всяка в размер от 7.98
лева,като първата била дължима на 27.03.2017
година ,а последната била дължима на 14.05.2018 година.С подписването на
договора кредитополучателят се задължил
да заплати и сумата от 20 лева ,представляваща такса за оценка на кредитното досие,която също
се разсрочвала на 60 броя равни седмични вноски ,всяка в размер
на 0.33 лева.Твърди се още ,че кредитополучателят се задължил да предостави на кредитополучателя и допълнителна услуга изразяваща се в доставка на заемната сума в брой
по неговото местоживеене ,както и услугата седмичното събиране на вноските по
кредита също по местоживеенето на
кредитополучателя ,наречени в договора „Кредит у дома“ в размер на 363.20
лева.Така общата сума дължима от кредитополучателя била в размер на 862,10 лева.Твърди се още,че
съгласно чл.26 от договора кредитополучателят
имал право по всяко време да се
откаже от услугата „кредит у дома“ като
щял да дължи само сумата от 30 % за това ,че му била предоставена сумата в брой по местонахождението му.
Крайният срок за издължаване на договора бил до 14.05.2018 година,като била внесена само
сумата от 45 лева ,с която били погасени:такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на заетата сума в брой по
местоживеене на кредитополучателя в размер на 5,46 лева; такса услуга „кредит у
дома“ за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на кредитополучателя в размер на 14,61 лева ;такса
оценка на досие в размер на 0.96 лева;договорена лихва в размер на 7,22 лева
и главница в размер на 16.75 лева.Поради
неизпълнение на задълженията от страна на ответника било начислено обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от
17.04.2017 година до 29.08.2019 година в размер на 74,12 лева.
Твърди се още ,че на 01.07.2017 година е бил сключен договор за цесия между
„Изи Асет Мениджмънт „ АД и „Файненшънъл България“ ЕООД с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД ,по силата на
който вземането произтичащо от договор
за потребителски заем № *********
от 18.03.2017 година е прехвърлено в
полза на „Изи Асет Мениджмън“ АД ведно с всички привилегии ,обезпечения и принадлежности ,включително и с всички лихви ,такси и комисионни
и други разноски.На 01.06.2018 година
било подписано Приложение 1 към
Допълнително споразумение от 01.11.2017
година към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 година между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
събиране на вземания „ЕАД като в полза
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
било прехвърлено и вземането срещу
П.И. К..Твърди се още ,че
длъжникът К. бил уведомен по реда на
чл.99,ал.3 от ЗЗД за извършените продажби.Поради неизпълнение на задължението
по договора от страна на длъжника
депозирали заявление по реда на
чл.410 от ГПК пред РС-Пещера ,въз основа
на което било образувано ч.гр.дело №1146/2019 година по описа на ПщРС
приключило с издаване на заповед за изпълнение.Същата е била връчена на
длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК ,което мотивира правния им интерес
да установят вземането си. Моли се да се постанови
решение, с което се признае за установено, че ответникът П.И.К. дължи на ищеца :сумата от 891,22 лева,от която
главница в размер на 383,25 лева (по договор за паричен заем № *********,
сключен на 18.03.2017 година) ;договорена лихва в размер на 71,68 лева,за
периода от 17.04.2017 година до
14.05.2018 година ;такса оценка на досие
в размер на 19.04 лева; такса за услуга
„кредит у дома“ в размер на 103.50 лева – за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя;такса услуга „кредит у дома“ в размер на 239.63 лева –
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на заемателя; обезщетение за
забава в размер на 74,12 лева,за периода
от 17.04.2017 година до 29.08.2019 година ,ведно със законната лихва върху
главницата ,считано от депозиране на заявлението до окончателното й изплащане,за
които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.дело № 1146/2019 година по описа на ПщРС.Претендират се и
направените разноски в заповедното производство ,както и разноските в настоящото производство.В подкрепа на
твърденията си сочи доказателства.
В указания от съда срок ответникът не е депозирал писмен отговор и не е
ангажирал доказателства. Постъпил е писмен отговор от определения му особен
представител адв.Христосково в който искът е оспорен като неоснователен,
незаконосъобразен и недоказан. Направено е
възражение за това ,че на ответника не било съобщено за извършената цесия.Моли
да се отхвърли предявения иск.
Въз
основа на събраните по делото доказателства ,преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с
разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК
съдът приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : договор за
потребителски кредит 18.03.2017 година ,ведно с формуляр за кандидатстване;
Стандартен европейски формуляр;договор за цесия
и заместване в дълг от
01.07.2017 година;потвърждение по чл.99,ал.3 от ЗЗД;Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания(цесия);допълнително споразумение от 01.11.2017
година;потвърждения ;уведомителни писма ,ведно с известие за доставяне,от които
се установява ,че на 18.03.2017 година между
„Провидент Файненшъл България“
ООД , в качеството на кредитодател и П.И.К.
от с.Капитан Димитриево , в качеството му на кредитополучател е сключен
писмен договор ,по силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателят заем в размер на 400 лева при договорена
такса за оценка на досие от 20 лева ;
общ размер на фиксирана лихва от 78,90 лева ,представляваща 31,82% годишно
,равняваща се на 48,1 % ГПР.Съгласно клаузите на договора по избор на
клиента кредитодателят може да
предостави и услуга „домашна доставка на
заетата сума в брой по негово
местоживеене и седмично домашно
събиране на вноските по кредита
наричано домашно посещение.Услугата „кредит у дома“ се предоставя
срещу такса в общ размер от
363,20 лева ,която клауза в процесния
договор е приета от клиента срещу подпис и съгласно положената отметка.Общият размер на
дължимата сума по договора е 862.10 лева
и е следвало да бъде изплатен
чрез 60 бр. седмични вноски ,всяка в размер от 14,37 лева .Установява се
още ,че на 01.07.2017 година е сключен договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ ,по силата на който
„Провидент Файненшъл България“ ООД гр.София
прехвърля на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
вземания ,произтичащи от
договори за паричен заем ,описани в
Приложение № 1 (неразделна част от договора за цесия)като страните уточняват ,че прехвърлят ликвидни и изискуеми вземания ,както и
бъдещи(с ненастъпил падеж вземания).Съгласно
потвърждение за сключена цесия по чл.99,ал.3 от ЗЗД продавачът по договора е потвърдил прехвърляне на вземането си срещу П.И.К. в
размер на 817.10 лева.Видно от останалите доказателства на
16.11.2010 година е сключен Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания(цесия) ,по силата на който „Изи Асет
Мениджмънт „ АД ,прехвърля на „Агенция за събиране на вземания„ООД вземания произтичащи
от сключени договори за
заеми,ведно с привилегии и обезпечения,както и другите принадлежности ,включително и натрупаните до
момента лихви,съдебни разноски,вземания по договори за допълнителни
услуги,включително и по договори за застраховки,индивидуализирани в предоставен
опис-Приложение № 1.Съгласно приетото по делото Приложение № 1 ищецът по настоящото дело е придобил цялото
вземане произтичащо от процесния договор
за заем с длъжник П.И.К..Видно от
останалите писмени доказателства ищецът по делото е бил упълномощен както от предходния кредитор така и от „Изи Асет Мениджмънт“ АД да уведоми
по законоустановения ред всички
длъжници за извършената цесия .С оглед упълномощаването до
ответника по делото е било изпратено уведомление по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД на адреса
посочен в договора с известие за доставяне ,като същото е върнато
в цялост с отметка :непотърсено и изключен телефон
Като доказателство по делото е приложено ч.гр.дело
№ 1146/2019 година по описа на ПщРС
, от което се установява ,че същото е образувано по заявление
на „Агенция за събиране на вземания „ЕАД гр.София по реда на
чл.410 от ГПК срещу П.И.К. от с.Капитан
Димитриево ,Пазарджишка област за
издаване на заповед за изпълнение за
следните суми : главница в размер на 383.25 лева;договорена лихва в
размер на 71,68 лева,за периода от 17.04.2017 година до 14.05.2018 година ;сумата
от 19.04 лева,представляваща такса за
оценка ; сумата от 103.50 лева ,представляваща –такса за предоставяне на кредита у дома;сумата от
239.63 лева –представляваща такса за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя;сумата от 74,12 лева-обезщетение за забава ,за периода
от 140.04.2017 година до 29.08.2019 година ,ведно със законната лихва върху
депозиране на заявлението до окончателното изплащане и разноски в размер на 225 лева.
Въз
основа на заявлението е издадено разпореждане инкорпорирано в заповед № 413 от 30.08.2020 година ,постановена по ч.гр.дело
№1146 от 30.08.2020година по описа на ПщРС ,с която е разпоредено длъжникът П.И. К. от
с.Капитан Димитриево да заплати на
заявителя главница в размер на 383.25 лева;договорена лихва в размер на 71,68
лева,за периода от 17.04.2017 година до 14.05.2018 година ;сумата от 19.04
лева,представляваща такса за оценка ;
сумата от 103.50 лева ,представляваща –такса
за предоставяне на кредита у дома;сумата от 239.63 лева
–представляваща такса за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя;сумата от 74,12 лева-обезщетение за забава ,за периода
от 140.04.2017 година до 29.08.2019 година ,ведно със законната лихва върху
депозиране на заявлението до окончателното изплащане и разноски в размер на 225 лева. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.Със съобщение от 10.12.2019
година съдът е указал на заявителя за правото му да предяви иск ,за да установи
вземането си в месечен срок ,като довнесе и дължимата държавна такса като такъв
е предявен на 07.01.2020 година видно от печата на исковата молба.
За изясняване на спора от фактическа страна
е назначена и изслушана съдебно- икономическа експертиза като вещото лице Цв. К. в заключението си сочи
,че при извършената от нея проверка
установила ,че остатъкът на задължението на ответника К. е както следва:главница в размер на 383.25
лева;лихва в размер на 71,68 лева ;
такса –оценка на досие е в размер на 18.72 лева;такса за услуга у дома в
размер на 343.45 лева .Според вещото лице
размерът на обезщетение за забава
,за периода от 31.05.2018 година до 31.07.2018
година е в размер на 74,12 лева.
Заключението
е прието в с.з.и не е оспорено от страните.
Касае се
за иск по чл.415 от ГПК.
Безспорно се установява по делото ,че са
налице положителните процесуални
предпоставки за предявяване на иска
–издадена заповед за изпълнение;
/връчване при условията на чл.47,ал.5 от ГПК/ и
спазване на едномесечния
преклузивен срок, в рамките на който
следва да бъде предявен установителния
иск.
В
производството по иск за
установяване съществуване на вземане
,произтичащо от сключен между страните договор за заем в тежест на ищеца е да докаже качеството си
на кредитор-факта , от който произтича
вземането му,както по основание,така и по размер ,в случая валидно сключен договор за заем,както й че е
изпълнил всички свои задължения по договор за заем;че е налице виновно неизпълнение
на задължението от страна на ответника
и забава на длъжника.При оспорване на
иска-ответникът следва да докаже възраженията си за недължимост,респективно
частична недължимост.
По делото няма спор,че
процесният договор попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит -ЗПК.
В тази
връзка ,на първо място ,съдът дължи
произнасяне по направеното възражение на ответника за недействителност на договора ,съобразно изискванията на
ЗПК,предвид и на задължението за
служебната проверка.
Съгласно
легалното определение в чл.
9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно §
4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити. Предвид тези разпоредби, следва да се приеме, че
договорът за кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който
целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на
самия договор.
Договорът
за кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила
за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското право
с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени
особени правила за сключването и действителността му.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът следва
да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител.
В
настоящия случай се установи ,че договорът е сключен в писмена форма.
В производството по иска за
връщане на предоставената в заем сума,
респективно по установителния иск по чл.415 от ГПК във връзка с чл.
240, ал. 1 ЗЗД елементите ,които следва да бъдат доказани в
производството са: 1/ съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума
със задължение на заемателя да я върне при
настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както
и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при
условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от
ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с
ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи
,че с подписване на договора и приемане
на клаузата доставка на заетата сума в
брой на 18.03.2017 година
заемателят писмено е декларирал ,че е получил
в заем сумата от 400 лева като се
е задължил да върне същата чрез 60 седмични погасителни вноски като ищецът твърди ,че е заплатена само една в размер на 45 лева.
С оглед трайната съдебна
практика на ВКС по искове за изпълнение на договорни задължения по ЗПК, за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са направили такива възражения или не,като служебното начало следва да се
приложи и при преценка дали клаузите
на договора са нищожни.
Договорът за кредит
обаче е недействителен поради
неспазване на императивните
изисквания залегнали в чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК.В процесния
договор кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютна стойност на лихвения процент по заема (31,32% годишно)ГПР на заема
годишно(48,1%), без да е разписана ясна методика на формиране на годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият от 48.1%/. Посочената годишна фиксирана лихва от 31,32% не е
ясно как точно участва в него. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от
него финансов продукт. Целта на чл.
11, т. 10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може
да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради
това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен
елемент на договора, което води до недействителност не само на тази клауза, но
и до недействителност на целия договор, съобразно чл. 22 от ЗПК. Съобразно с това и
разпоредбата на чл.
23 от ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, без да се
дължат лихви или други разходи по него, съгласно изложените по-горе мотиви.
В разпоредбата на
чл.143,ал.1 от ЗЗП към която
изрично препраща чл.24 от ЗПК е
дадена общата дефиниция на неравноправна клауза в договор сключен с потребител.
Съдът в настоящия
случай намира клаузата за услуга „кредит
у дома“ представляваща домашна доставка на заетата сума в брой по местожителството на заемателя и седмично домашно събиране на
вноските посочена като обща сума от
363,20 лева за нищожна поради
противоречие с добрите нрави и нарушаване
на императивната потребителска закрила.На първо място без клауза
,че кредитополучателят е получил заетата
сума в брой кредитодателят не би бил в състояние да
докаже реално изпълнение на договора
за потребителски кредит.От друга страна посочената такса
следва да се третира като лихва.В конкретния случай при отпуснат заем в размер от 400 лева
,посочената лихва от 363,20 лева
е почти колкото размера на кредита.Тази лихва противоречи на добрите нрави и поради нарушаване на
принципите на справедливостта и
добросъвестността в гражданските и търговските отношения.Съгласно
чл.9 страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг и пр.
Поради нищожния
характер на клаузата за такса за услугата кредит у дома , ответникът не дължи заплащане на уговорените
и начислени суми в размер на 363.20 лева.
По
въпроса за уведомяването на длъжника по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД и действието на уведомяването по отношение на длъжника и
на третите лица( чл. 99, ал. 4 от ЗЗД)
По тези въпроси има
установена еднозначна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290
от ГПК (виж Р. № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/ 2014 г. на 3-то гр.
отд. на ВКС; Р. № 156/30.11.2015 г. по т. д. № 2639/ 2014 г. на 2-ро т. отд. на
ВКС; Р. № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/ 2009 г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Р. №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/ 2013 г. на 1-во т. отд. на ВКС; Определение №
504/ 18.10.2016 г. по ч. т. д. № 1819/2016 г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС; Р. №
78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/ 2013 г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Определение №
291/ 11.05.2018 г. по т. д. № 2055/2017 г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС; Определение
№ 973/ 22.12.2016 г. по т. д. № 1524/2016 г. на І-во т. отд. на ВКС; ) ,в която
се приема следното:
1/ Правно релевантно
за действието на цесия е уведомяването, което е извършено от стария кредитор (
цедента ), но не и това, което е извършено от новия кредитор ( цесионера);
2/ Няма законова
пречка съобщаването за цесията да се извърши от трето лице по пълномощие на
цедента, тъй като задължението за уведомяване не е нито лично, нито незаместимо
правно действие. Съобщаването може да се извърши по пълномощие и от цесионера;
3/Съобщаването може
да се извърши и в рамките на съдебното производство по предявен иск от
цесионера за прехвърленото вземане. Законът не поставя специални изисквания за
формата и начина на уведомяването. Уведомление, изходящо от цедента, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника следва да се приеме за
надлежно съобщаване на цесия по реда на чл.
99 ал. 3 от ЗЗД. Такъв вид уведомление следва да бъде съобразено при
хипотезата на чл.
235, ал. 3 от ГПК;
4/ Съобщаването на
цесията в хода на съдебното производство, чрез връчване на уведомлението по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, като приложение към преписа от исковата молба и
приложенията към нея на особения представител на ответника, назначен по реда на
чл.
47, ал. 6 от ГПК, представлява редовно връчване.
В Решение №
198/18.01.2019 г. по т. д. 193/20128 г. на І-во т. отд. на ВКС, постановено по
реда на чл.
290 от ГПК, се приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника
е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчването правни последици.
Този извод се мотивира
с факта, че особения представител е назначен да охранява интересите на
ответника. Особеният представител се назначава по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК поради това, че ответникът не може да бъде намерен на
посочения от ищеца адрес и обективно е невъзможно книжата по делото да се
връчат лично на ответника. При положение, че кредиторът-ищец се намира в
обективна невъзможност да връчи лично на ответника книжата по делото, няма как
да връчи на ответника лично и уведомлението по чл.
99, ал. 3 от ГПК. Именно поради невъзможността да се връчат на ответника
лично книжата по делото, съдът му назначава особен представител на разноски на
ищеца. При положение, че на особения представител се връчват всички книжа по
делото ( препис от исковата молба и приложенията към нея), които не могат да
бъдат връчени лично на ответника по обективни причини, няма законова пречка
уведомлението по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, като част от книжата по делото, да се връчи на особения
представител. Като лице, което е назначено да защитава интересите на ответника
особеният представител не може да откаже получаването на книжата по делото,
включително и уведомлението по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД. Това е така, тъй като всички действия по процесуално
представителство, които особеният представител извършва по делото са от името
на представлявания. Приемането на уведомлението по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД е процесуално действие, което особения представител
извършва също от името на представлявания. Това му дава процесуалното право и
задължението да получи уведомлението по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД от името на ответника.
В настоящия случай в
исковата молба ищецът е направил изрично искане, уведомлението по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД да се връчи на ответника заедно с връчването на преписа от
исковата молба и приложенията към нея.
Следователно връчвайки исковата молба и приложенията на особения представител е налице и връчване на уведомлението по
чл.99,ал.3 от ЗЗД.
С оглед на изложеното съдът следва да постанови
решение ,с което да признае за установено ,че ответникът дължи на ищеца
сумата от 355 лева главница (с оглед
признанието в исковата молба за внесена
сума в размер на 45 лева),ведно със законната лихва върху тази сума
,считано от 30.08.2020 година до окончателното й изплащане и сумата от 74,12 обезщетение за забава ,за
периода от 17.04.2017 година до 29.08.2019 година
В
тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски в
настоящото производство в размер на 542 лева-съобразно уважената част от иска.
Водим
от горните съображения,Пещерският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.И.К. с ЕГН - ********** от
с. Капитан Димитриево, Пазарджишка област, ул. “Васил И.“ № 5, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Станчева и Мартин
Деспов, ет.5 чрез юрисконсулт С., има валидно
и изискуемо вземане срещу него в размер от сумата от 355 лв. главница; обезщетение за забава в размер
на 74,12 лева, за периода от 17.04.2017
година до 29.08.2019 година.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против П.И.К. за признаване за
установено по отношение на П.И.К. ,че
Агенция за събиране на вземания“ ЕАД има валидно и изискуемо вземане срещу него представляващо лихва в размер на 71,68 лева,за
периода от 17.04.2017 година до 14.05.2018 година ;сумата от 19.04 лева-такса ; сума в размер от 103,50 лева
представляваща такса услуга кредит у дома за предоставяне на кредит в брой по местоживеене на кредитополучател и за сумата от 239.63 лева такса за услуга кредит у дома за погасяване на вноски по местоживеене ,за
периода от 17.04.2017 година до 14.05.2018 година.
ОСЪЖДА П.И.К.
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД разноски по делото в размер на 542 лева и по
ч.гр.дело № 1146/2019
година по описа на ПщРС разноски в
размер на 225 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: