Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………/21.04.2020
г.
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на седемнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева,
като разгледа докладваното от съдията т. дело № 79 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно евентуално съединени искове по
чл. 411, изр. 2 от КЗ във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 361 от ТЗ, по
чл. 411, изр. 1 от КЗ във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 361 от ТЗ, чл.
411, изр. 2 от КЗ във връзка с чл. 17 & 1 от Конвенцията за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) и по чл. 411, изр. 1 от КЗ във връзка чл. 17 & 1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз
на стоки (CMR).
Ищецът „Д.з.“ АД твърди, че е застраховател по договор за имуществено
застраховане за застраховка на товари по време на превоз със застрахован „С.М.“
АД и срок на действие на договора от 01.06.2016 г. до 01.06.2017 година.
Твърди, че „С.М.“ АД е сключило договор за продажба на метали с италианско
търговско дружество и е поръчало на ответника „Д.Р.“ ЕООД да организира
международен автомобилен превоз на товара до Италия. „Д.Р.“ ЕООД от своя страна
е възложило извършването на превоза на товара на ответника „Ф.“ ЕООД, като за
превоза е издадена международна товарителница. На 13.01.2017 г. стоките били
натоварени и са отпътували за паркинга на превозвача в гр. Видин, откъдето
целият камион с товара е бил откраднат през нощта на 14.01.2017 година.
Поддържа, че вследствие на описаните събития, на 04.10.2017 г. е платил на
застрахованото при него дружество застрахователно обезщетение от 121 718,40
евро за пълна загуба на товар, която сума представлява пълната стойност на
товара, увеличена с 10%. Твърди, че спедиторът „Д.Р.“ ЕООД е имал сключена
застраховка за покритие на риска „Отговорност на спедитора“ при ответника „Д.С.В.И.“
А/С – Дания, както и че превозвачът „Ф.“ ЕООД е имал сключена застраховка
„Отговорност на превозвача“ при ответника ЗАД „Б.В.И. груп“. Твърди също, че с
плащането се е суброгирал в правата на застрахованото
при него лице срещу спедитора и превозвача и че застрахователите на последните
му дължат обезщетение за вредите от неизпълнението на задълженията на спедитора
и превозвача.
Предявява иск срещу „Д.С.В.И.“ А/С – Дания за осъждане
на този ответник да заплати сумата 121
718,40 евро – изплатено обезщетение за пълната загуба на товара по време на
превоза, организиран от „Д.Р.“ ЕООД, както и за законна лихва от датата на
подаване на исковата молба. Ако искът срещу този ответник бъде отхвърлен,
предявява иск срещу „Д.Р.“ ЕООД в качеството му на спедитор. В случай, че
исковете срещу посочените ответници
бъдат отхвърлени, предявява иск за заплащане на същата сума и законна лихва
срещу ЗАД „Б.В.И. груп“ като застраховател на превозвача, а ако и искът срещу
този ответник бъде отхвърлен, предявява искa срещу ответника „Ф.“ ЕООД като превозвач. Претендира разноски.
Ответникът „Д.С.В.И.“ А/С – Дания поддържа становище,
че искът не е подсъден на Софийски градски съд, тъй като съгласно договора за
застраховка, който той е сключил със застрахованите при него търговци,
приложимо право е правото на Дания, а компетентен да се произнесе по спора е
Морският и Търговски съд в гр. Копенхаген, Дания. Оспорва иска и като
недопустим, тъй като съгласно общите условия не носи отговорност пряко към
трети лица за увреждане на тяхно имущество и следователно изпращачът на товара
и неговият застраховател не разполагат с пряк иск. По същество оспорва иска като неоснователен и
недоказан и твърди, че спедиторът е изпълнил изцяло дадените му указания от
изпращача на товара. Намира за недоказано това, че застрахованите стоки са
принадлежали на изпращача и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение.
Твърди освен това, че изпращачът е пропуснал да направи рекламация пред
спедитора и че отговорността на последния е ограничена.
Ответникът „Д.Р.“ ЕООД оспорва изцяло иска и твърди,
че е изпълнил задълженията си като спедитор, включително и е предприел
необходимото за запазване правата на възложителя при евентуални бъдещи
претенции. Твърди, че липсва виновно негово поведение, което да е в причинна
връзка с претърпените от възложителя вреди. Твърди освен това, че възложителят
не е отправил рекламация в срок. Оспорва наличието на вреди за възложителя и
наличието на плащане от ищеца, което е предпоставка за суброгацията. Оспорва
размера на иска и счита че неговата отговорност
е ограничена до определен размер, съгласно чл. 58 от Общите спедиторски
условия.
Ответникът ЗАД „Б.В.И. груп“ оспорва иска изцяло, като
оспорва и фактическите твърдения по исковата молба. В частност оспорва
наличието на застрахователен договор между ищеца и „С.М.“ АД, като твърди, че
застрахователната полица е нищожна поради неспазване изискванията за форма.
Оспорва освен това настъпването на покрит от ищеца застрахователен риск и че
обезщетението е изплатено не на лице, което е носител на застрахователния
интерес. Оспорва и собствената си отговорност, като твърди, че макар и да е
сключил застраховка за отговорността на „Ф.“ ЕООД като превозвач, която покрива
и откраднатото превозно средство, този договор не покрива описаното в исковата
молба събитие, защото то е изключено от приложното му поле. При условията на
евентуалност твърди, че отговорността на застрахования е изключена. Оспорва
иска и по размер и счита, че ако са налице предпоставки за ангажиране на
неговата отговорност, тя следва да бъде ограничена до установения в
застрахователната полица предел.
Ответникът „Ф.“ ЕООД, уведомен при условията на чл.
50, ал. 4 от ГПК, не заявява становище по иска.
Във връзка с направените от ответниците
възражения ищецът „Д.з.“ АД поддържа, че сключеният със „С.М.“ АД
застрахователен договор е валиден, защото е спазена изискуемата от закона форма, както и че посоченото дружество е
имало интерес от плащане на застрахователното обезщетение, защото собствеността
върху превозвания товар е била запазена за него до плащане на цената. Намира,
че клаузите от общите условия по договора за спедиция, които ограничават
отговорността на спедитора, са нищожни поради противоречие с добрите нрави.
В открито съдебно заседание от 27.11.2018 г., с оглед
липсата на отговор от страна на ответника „Ф.“ ЕООД и липсата на представител в
първо по делото о.с.з., ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу този ответник (стр. 402).
Представени са отговори на допълнителната искова молба
от „Д.С.В.И.“ А/С – Дания, Д.Р. ЕООД и ЗАД Б.В.И. груп АД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с наведените в
исковата молба доводи и становището на ответниците, намира за установено
следното от фактическа страна:
От представеното по делото копие от застрахователна
полица № 0700160126001125 (стр. 365-376 по делото) се установява, че ищецът „Д.з.“
АД е застраховал дружеството „С.М.“ АД със застраховка на транзитни стоки,
товари и карго от всякакъв вид, характерни за бизнеса на застрахования,
състоящи се основно, но не ограничени само до готова продукция, сурови
материали, скрап карго, резервни части, машини, лубриканти и химикали,
произведени или използвани за целите на стопанската дейност на застрахования,
включително и стоки, предназначени за снабдяването или оборудването на заводи
на застрахования. Застраховката покрива и превози с неизчерпателно изброени
транспортни средства, сред които и товарни камиони, с дестинация: внос и износ
от/ до всяка точка на света от/ до България, включително междуфирмени транзити
и транзити във вътрешността на страната. Посочена е граница на
застрахователното обезщетение в размер на 2 000 000 евро за всеки
морски плавателен съд, който не изисква допълнителна премия по смисъла на Institute
Classification Clause
1/1/01, и 1 000 000 евро за всяко друго превозно средство. Подлежащата
на покриване сума се изчислява по следния начин: при износ или продажби в
страната – фактурната стойност на продажба + надбавка от 10 % до 20 % (ще бъде
декларирано от застрахования); при внос или покупки в страната – фактура с
разходи за покупката + надбавка от 10 %. Посочен е и периодът на валидност на
застрахователния договор, а именно: от 00.01 часа на 01.06.2016 г. до 00.00
часа на 01.06.2017 година.
Като изрични изисквания към застрахования са поставени
задължението по време на автомобилен транспорт превозваната стока да не се
оставя без надзор, като в случай на спиране за нощувка или по друга причина, по
време на транспортирането, превозвачът да се опита да достигне най-близката
охраняема зона, при условие, че това е разрешено съгласно съответния график на
пътуване. Уговорено е задължение за застрахования, при настъпване на
застрахователно събитие, незабавно да уведоми застрахователя в писмен вид, както
и да предприеме всички разумни мерки за определяне на събитието и размера на
възникналата щета, като в рамките на три дни от доставката на стоките до
неговия склад, да покани експерт, който да проучи и изясни причините за
възникналата загуба или щети, да определи техния обхват и да изготви доклад от
проучването.
В чл. 2а от Общите условия на застрахователя (стр.
374), е уговорено задължение за застрахования в рамките на три работни дни от
момента, в който е разбрал за застрахователното събитие, да предостави писмено
уведомление до застрахователя.
Застрахователните рискове са определени чрез
препращане към общите условия на London Underwriters (https://www.londonuw.com/)
- INSTITUTE CARGO CLAUSES – типизирани клаузи, използвани в практиката на
застрахователите при застраховки за рисковете на превоза и карго.
Самите INSTITUTE CARGO CLAUSES не са представени по
делото.
От представени по делото потвърждение за резервация от
16.01.2017 г. (стр.18 - оригинал и стр. 166 - превод) и CMR- товарителница №
35492/********** от 13.01.2017 г. (стр.
46 и сл. - оригинал и стр. 167 и сл. -
превод), се установява, че „С.М.“ АД е възложил на ответника „Д.Р.“ ЕООД, в
качеството му на спедитор, да организира превоз на пратка № 35492, с брутно
тегло от 22 609 кг, нетно тегло 20 097 кг., състояща се от 40 броя
пакети (две палета медни плочи, листове и ленти, с брутно тегло от 1081 кг и 38
палета от месинг и други, с брутно тегло от 21 528 кг.), посредством камион/
ремарке ******/ ******, до клиент М.К.S.P.A., дестинация ул. „******, 21013,
гр. Галарате, провинция Варезе,
Италия. Датата на товарене на пратката е посочена да е на 13.01.2017 година. В
представеното потвърждение на резервация, издадено от „С.М. – отдел Износ“, е
вписано изискването всички превозни средства да бъдат оборудвани с GPS устройство,
като в противен случай дружеството – възложител ще определи дали за в бъдеще ще
си сътрудничат и спедиторът ще трябва да плати компенсацията, която клиентът би
могъл да наложи на възложителя. Изрично е указано превозният автомобил да бъде
спиран на охраняем паркинг, в случай на престой през нощта или спиране по друга
причина.
В графа 16 на товарителницата, озаглавена: „Специални
споразумения между изпращача и превозвача“ е уговорено, че превозвачът следва
във всеки случай да паркира на охраняем паркинг, при престой през нощта или
спиране по друга причина. Уговорено е и изискването всички превозни средства да
са оборудвани с GPS.
Като приложение към товарителницата са фактура 72 00033456/13.01.2017
г. (стр. 47 - оригинал и стр.168 - превод) и опаковъчен лист (стр. 50 и сл. -
оригинал и стр. 172 и сл. – превод).
Във фактура № **********/13.01.2017 г., издадена на М.К.S.
P. A., в качеството му на клиент и получател, превозваните стоки са изрично
описани, съгласно техните спецификации, като е посочена тяхната обща стойност,
а именно – 110 653,09 евро или 216 418,63 лева (стр. 168-171). Видно
от отбелязаното в нея, плащането е уговорено да бъде извършено 60 дни след
товарене. Посочено е, че задължението за плащане по фактурата, е в полза на ABC
Factors AE, Атина, което, на свой ред, е предоставило
разрешение на „С.М.“ АД да събере задължението от името на ABC Factors SA. Наред с това е посочено, че „С.М.“ АД си запазва
правото на собственост върху всички стоки, докато не бъде изплатена цялата
дължима сума върху тях. Във фактурата са отбелязани условия на доставката - CIP
Галатере (VA).
В приложения към товарителницата опаковъчен лист №
85139558 (стр. 172-175), е отбелязано, че посочената във фактурата стока е опакована
с 12 дървени кутии от 500 кг и 28 палета, плочи PW 1000 кг, покритие с хартия,
като същата ще се превозва с камион, с регистрация ВН 4598 ЕР.
Установява се, че описаните във фактурата стоки
съвпадат напълно с описаните в молба – уточнение на ищеца от 23.10.2018 г.
(стр. 353-354 по делото). Наред с това, посоченото тегло, опаковка и
регистрация на превозно средство във фактурата и опаковъчния лист към нея
съвпада напълно с описаното в международната товарителница от 13.01.2017
година. Следователно, Съдът намира за установено по делото, че превозваните
съгласно международна товарителница от 13.01.2017 г. стоки са именно твърдените
от ищеца стоки, като общата стойност на стоката е тази, за която са се уговорили
„С.М.“ АД и клиента М.К.S. P. A., и е посочената във фактурата (стр. 171)
стойност от 110 653,09 евро или 216 418,63 лева.
От представените екземпляри на стр. 46 и на стр. 167
(преведен екземпляр) на товарителницата от 13.01.2017 г., се установява, че
полето в графа № 6, озаглавена „Превозвач“, не е попълнено.
По делото е представена заявка № IT- 17/25029 за
превоз от страна на „Д.Р.“ ЕООД до „Ф.– Е.“ ЕООД, в качеството му на превозвач,
за дата 13.01.2017 г. от товарен адрес: С.М. ООД, Гара Искър, ул. *********,
София (стр.19). Посочена е и регистрацията на автомобила, посредством който да
се извърши превоза, а именно ******/******. Заявката е подписана за превозвача.
Посоченият товарен адрес е посоченият в ТР адрес като седалище и адрес на
управление *** мед“ АД, поради което следва да се приеме, че в заявката е
допусната техническа грешка, изразяваща се в посочване на грешна правноорганизационна форма на дружеството „С.М.“ АД, по
чиято поръчка е организиран и възложен превозът на ответника „Ф.Е.“ ЕООД.
Изводът, че превозът е осъществяван именно от този
ответник, се подкрепя и от обстоятелството, че регистрационният номер на част
от превозния автомобил, състоящ се от влекач и ремарке, а именно - рег. № ******(на
ремаркето), е посочен като регистрационен номер на автомобила или на частта от
него, на който е натоварена стоката, в приложеното копие от екземпляр на
международната товарителница № 35492/********** от 13.01.2017 г. (стр. 46 по
делото). Горното се установява и от приложеното по делото копие от уведомително
писмо от 16.01.2017 г. (стр. 54) от ответника „Д.Р.“ ЕООД до „Ф.– Е.“ ООД,
съгласно което спедиторът информира превозвача, че, във връзка с постъпила
информация за изчезнал товар, натоварен в превозно средство, регистрационен
номер ******/******, по заявка № 17/25029 и ЧМР № 35492/********** от
13.01.2017 г., спедиторът си запазва правото да прехвърли към превозвача всички
постъпили срещу му искове от страна на клиента и неговия застраховател.
От приложените по делото доказателства, събрани в хода
на досъдебното производство по подадения сигнал за кражба на товар (стр. 525,
526, 592) се установява, че натовареното със стока на „С.М.“ АД превозно
средство се е състояло от влекач, марка „Ман“, с регистрационен номер ****** и
прикачено към него полуремарке, с рег. № ******, регистриран при ответника ЗАД
„Б.В.И. Груп“.
На 16.01.2017 г. С.М. АД изпраща уведомление до ДСВ Р.ЕООД
във връзка с откраднатия товар (стр. 311 по делото – превод на български език),
с което се запазва възможността да се предявят искове.
Видно от електронна кореспонденция между „Д.Р.“ ЕООД и
„Ф.– Е.“ ООД (стр. 531 по делото), във връзка със заявка № IT- 17/25029,
спедиторът е дал данни за стойността на превозваната стока, а именно: 121
718,39 евро, като е информирал превозвача, че очаква от негова страна денонощна
информация при всяка промяна, като го предупредил, че при отправена към „Д.Р.“
ЕООД претенция, същата ще бъде отправена от негова страна към превозвача.
Въз основа на така събраните доказателства, по делото
се установи, че спедитора „Д.Р.“ ЕООД е възложил на превозвача „Ф.– Е.“ ЕООД
превозът на стока, с товародател „С.М.“ АД.
По делото е представен и сертификат за застраховка
„Отговорност на превозвачите на товари“, издаден от „Д.Е.В.“ И. А/С (стр. 63 по
делото – оригинал и стр. 182 - превод), от който документ се установява, че
спедиторът „Д.Р.“ ЕООД е застрахован със застраховка за превозвачи.
Застраховката покрива и отговорността на спедитор, действащ като агент или
управител, при превоз на товари. От документа се установява, че застраховани по
застраховката са DSV A/S и/ или всички дъщерни дружества, собственост, контролирани
или менажирани, които съществуват към датата на създаване на полицата, или
които са учредени, придобити или получени след тази дата.
При справка в търговски регистър по партидата на "Д.Р."
ЕООД, ЕИК *******се установява, че като едноличен собственик на капитала на
дружеството от 2009 година насам е вписано чуждестранното юридическо лице ДСВ Р.Х.А/С,
Идентификация 26366372, регистрирано в Кралство Дания.
Следователно, ответникът "Д.Р." ЕООД е
дъщерно дружество, собственост на DSV - Global Transport and Logistics, част от ДСВ
Р.Х.А/С, по отношение на което важат условията на застраховка отговорност на
превозвачите на товари, при застрахователя „Д.Е.В.“ И. А/С.
Съгласно вписаното в сертификата за застраховка (стр.
182), последната покрива разпоредбите на всяка международна транспортна
конвенция, приложими съгласно договорни условия или друго задължение, както и
всеки национален транспортен закон и/или обичайно право, така и всяка
товарителница. Срокът на действие на застраховката е посочен като: 01.01.2017
г. – 31.12.2017 г., включително посочените два дни. Уговорен е лимит от 4 000
000 евро за отговорност на спедиторите за всяка загуба или серия от загуби,
произтичащи от едно събитие и през цялата година, за която важи полицата, или
по-специфични подлимити, съгласно главната полица.
Застрахованата стойност е ограничена по отношение на ценни товари, последващи
загуби, T-form отговорност и централи и персонални въздействия. Няма
географски ограничения за действието на застраховката. Посочено е, че
сертификатът е подчинен на правилата, клаузите, условията, ограниченията и
изключенията, определени в полицата, като единствено оригиналната формулировка
на полицата е законово обвързваща.
Представени са и общи условия на „Застраховка за
отговорност на товарни превози и застраховка за грешки и пропуски“ на ответника
„Д.С.В.И.“ А/С (стр. 243). От документа се установява, че застраховките,
сключени с ответника, имат териториално действие на територията на целия свят,
като отговорността на застрахователя е ограничена до 4 000 000 евро за всяка
настъпила загуба и като обща сума по всяко от направление „шосейно“, като се
дължат „подлимит“ в размер на 500 000 евро за всяка
загуба, при грешки и пропуски. Срокът на полицата, съгласно общите условия, е
от 01 януари 2017 г. 00.00 ч. до 31-ви декември 2017 г. 24.00 ч.
централноевропейско време.
Следователно, по делото се установи, че към датата на
сключване на договора за превоз и неговото изпълнение, спедиторът „Д.Р.“ ЕООД и
застрахователят „Д.С.В.И.“ А/С са обвързани по силата на валидно сключен
договор за застраховка за отговорност при товарни превози, покриваща
отговорността на спедитора при извършване на такива превози.
От представените по делото доказателства (стр. 228 –
232) се установява, че към 14.01.2017 г. ответникът „Ф.– Е.“ ЕООД има валидно
сключена застраховка „Отговорност на превозвача съгласно Конвенцията за
международен автомобилен превоз на стоки“ при ответника ЗАД „Б.В.И. Груп“ за
периода 21.05.2016 г. – 20.05.2017 г. по застрахователна полица №
3440160430R00001, с територия на валидност Република България и Европа при „основно
покритие А, „в размер на 8,33 SDR“. В самата застрахователна полица са посочени
регистрационните номера на автомобилите, с които се осъществява превоза, като
там фигурира и рег. номер ******, чрез който товарен автомобил - влекач е
осъществен процесния превоз. Съгласно
приложения на стр. 230 екземпляр от Добавък № 1 към
застрахователна полица 3440160430R00001, ЗАД „Б.В.И. Груп“ приема да застрахова
отговорността на „Ф.– Е.“ ЕООД, съгласно условията на Конвенция CMR от 1956 г.
и съгласно Общите условия по застраховката от 2006 г. за липси и повреди,
настъпили по време на превоз по шосе с посочените в него влекачи, както и с
всички прикачени ремаркета към тях, включително и тези с чужда регистрация, с
изключение на хладилни ремаркета. Посочено е, че покритието по добавъка е валидно, когато превозвачът е изпълнил
задълженията си по чл. 8, т. 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на товари и раздел IX от Общите условия на застраховката.
Първата вноска по застрахователната премия е направена
на 18.05.2016 г., видно от приложеното по делото копие от платежно нареждане,
подпечатано от застрахователя.
Не се спори между страните, че застраховката е валидна
и е породила облигационното правоотношение между застраховател и застрахован.
По делото са представени ОУ на договора за застраховка
„Отговорност на превозвача“, в сила от 01.04.2006 г. (стр. 530 по делото). Действително,
тези ОУ са представени като част от изисканите документи по ЗМ 31/2017 г. на
РУ-Видин за установяване на обстоятелствата относно кражбата процесния товарен
автомобил и товар. Тези ОУ са приети като писмени доказателства по настоящото дело,
заедно с останалите документи, с протоколно определение от 19.02.2019 г., без
нито една от страните да възрази и да ги оспори, .
От приложения по делото заверен превод на сертификат
за застраховка от 17.11.2016 г., изходящ от ЗАД „Б.В.И. Груп“ (стр. 184), се
установява, че сключената с превозвача застраховка (00.00 ч. на 22.11.2016 г. –
21.02.2017 г.) покрива отговорността на превозвач в съответствие с Конвенцията
CMR, като е уговорена горна граница на застрахователното обезщетение от 8,33
SDR (СПТ – специални права на тираж) на килограм бруто тегло за увредени и/или
липсващи стоки, или до стойността на стоките съгласно търговската фактура, в
случай че същата е по-ниска. В застрахователната полица са отбелязани
изчерпателно регистрационните номера на товарните автомобили, превозите
посредством които са застраховани по горепосочената застраховка, както следва: ******,
******, ******, ******, ******, ******, ******, ******, ******, ******, ******,
ВН5723АА и ******. В приложения сертификат за сключена застраховка са посочени
десет от всичките регистрационни номера (с изключение на ****** и ******). И в
двата, издадени от застрахователя, документа, е вписано, че описаните
застраховани превозни средства имат ремаркета.
С оглед изложеното, съдът намира по делото е установено
обстоятелството, че по отношение на превозното средство - влекач, заедно с
прикаченото към него ремарке, посредством които е започнал да се изпълнява
превозът на 16.01.2017 г. , е била налице сключена и валидна към онзи момент
застраховка, покриваща отговорността на превозвача, съгласно Конвенцията CMR,
при ответника ЗАД „Б.В.И. Груп“ до размера от 8,33 разчетни парични единици (SDR)
на килограм липсващо бруто тегло или до стойността на товара съгласно
търговската фактура, в случай че същата е по-ниска.
По делото е представена кореспонденция (стр. 534 и
стр. 538) между „А.Е.Д.И. брокерс“ ЕООД и ЗАД „Б.В.И.
Груп“, от която става ясно, че застрахователят е уведомен за настъпилата на
14.01.2017 г. щета при застрахования още на 16.01.2017 година. Наред с това е
отбелязано, че предвид предходно регистрирани случаи на кражба на товар, заедно
с товарната композиция, то застрахователното дружество счита за нужно
своевременно да се извърши проверка по отношение на мястото, включително за
наличие на охрана, на пропускателен режим и др. обстоятелства (стр. 537).
С оглед представените по делото писмени доказателства
– доклад от проучване (стр. 312), свидетелски показания на свидетелят Н. (стр.
639) и свидетелят С. (стр. 715), както и приложената по делото електронна
кореспонденция между спедитора и „С.М.“ АД (стр. 126 - 128), по делото се
доказа, че на 14.01.2017 г., около 02.55 ч. през нощта, на паркинг, в база № 1,
ул. Редута, ЗПЗ, гр. Видин, ползван от превозвача „Феникс- Е.“ ЕООД за
съхранение на тежкотоварните си превозни средства, е извършена кражба на
товарен автомобил, състоящ се от влекач, марка „Ман“, с регистрационен номер ******,
и прикачено към него полуремарке, с рег. № ******, заедно с натоварения на него
на 13.01.2017 г. товар от страна на „С.М.“ АД състоящ се от стока, с общо тегло
от 22 609 кг и фактурна стойност от 110 653,09 евро, описана подробно в
международна товарителница № 35492/********** от 13.01.2017 година.
От приложения на стр. 312 по делото превод на доклад
относно щета от 05.04.2017 г. на аварийния комисар С., служител на „Фиделитас“ ЕООД, се установява, че по възлагане на
застрахователно дружество Generali Hellas S.A., което било уведомено на 17.01.2017 г. за
кражба на стока и камион, е извършена проверка на място на паркинга в гр.
Видин. В доклада е посочено, че „главният мениджър“ на „Феникс- Е.“ ЕООД е М.М., с когото са комуникирали на място и който е потвърдил
на комисарите за извършената кражба, като им е дал и детайли около изчезването
на камиона.
От показанията
на свидетеля Н.Д.Н. (стр. 639), се установява, че същият е работил като пазач
на смяна в базата, в нощта на 14.01.2017 г., когато е извършена кражбата на
влекача и ремаркето, ведно с натоварената на него стока. Свидетелят заявява, че
е работил като пазач в гр. Видин, но не по силата на сключен с дружеството договор, а е сменял
баща си за дните, в които последният бил опериран и поради това бил
възпрепятстван да работи. Заявява, че не му е известна фирмата на дружеството,
за което е работил, но назовава собственика му като М., разговорно „Мечи“.
Сочи, че цялата площ, на която е разположен паркингът на камиони, е оградена и
има един портал, откъдето са влизали и излизали тировете. Неговата задача като
пазач била да отваря и съответно - да затваря вратата, когато излязат или
влязат камионите., Инструкции относно това, което следва да изпълнява на
съответната работа, му били дадени единствено от баща му, а именно: когато някой идва да си вземе камиона, да му
отвори, а след като шофьорът напусне с камиона, то той да затвори след него,
като собственикът на дружеството, М., му казал единствено да не спи на работа.
Излага, че е нямал за задача да гледа документи или да държи и предава ключове
на товарните камиони и леките автомобили на паркинга. Сочи, че не знае къде
стоят ключовете за камионите, той съхранявал два ключа – единият за склада,
който давал на М., а другият – за работилницата. Относно конкретната кражба,
сочи, че не помни точно кога се е случила кражбата - миналата или по-миналата
година, но е било през зимата, през нощта, някъде около един часа, когато дошла
една кола. Твърди, че номерата на колата били замърсени и неразпознаваеми,
поради зимната обстановка, но е сигурен, че колата била лек автомобил, като
шофьорът натиснал клаксона, затова и свидетелят излязъл и отворил портала,
както обичайно правел. Свидетелят отворил на колата да влезе, затворил зад нея
и си влязъл в помещението, където стои обичайно. В този момент на паркинга имало
четири-пет камиона, които били окомплектовани влекачи с ремаркета, готови за
тръгване и още две ремаркета, без влекачи. Твърди, че около 20 минути по-късно
камионът тръгнал, поради което свидетелят отворил портала и затворил след него,
прибрал се в помещението си и на сутринта си тръгнал. Към 8 часа сутринта от
дружеството му се обадили и го попитали какво се е случило с камиона. Сочи, че
не е знаел къде са били ключовете за камиона, а собственикът на дружеството му
казал, че ключовете били вътре в самия камион.
Доколкото показанията се подкрепят от описаното в
аварийния доклад, изготвен по поръчка на застрахователя „Дженерали“ - Гърция,
особено в частта, относно компетентното лице - представител на дружеството –
превозвач – М.М., както и в частта, относно
настъпилото застрахователно събитие – изчезването на стоката, Съдът намира
същите за достоверни, и кредитира същите в цялост като последователни, подробни
и непротиворечиви.
Видно от служебна бележка от РУ- Видин от 24.02.2017
г. (стр. 55), е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител,
във връзка с реализирано на 14.01.2017 г. отнемане на горепосочения товарен
камион, състоящ се от влекач, марка „Ман“, с рег. № ****** и прикачено към него
полуремарке, марка „ХДР“, с рег. № ВН 4598ЕР, на което е натоварено през
предходния ден със стока от страна на „С.М.“ АД, с брутно тегло от 22 609 кг,
от база на „Ф.– Е.“ ЕООД, находяща се в гр. Видин,
ЗПЗ, ул. Редута, база № 1.
На 16.01.2017 г. „С.М.“ АД е направил рекламация пред
спедитора „Д.Р.“ ЕООД (стр. 176), с оглед извършената кражба на товар, по
товарителница № 35492/**********. Върху документа е поставен печат на
спедитора, като не е посочена дата на получаване, освен посочената дата на
рекламацията – 16.01.2017 година.
От своя страна, спедиторът „Д.Р.“ ЕООД е извършил
рекламация от 16.01.2017 г. пред превозвача „Феникс- Е.“ ЕООД (стр. 54), във
връзка с извършената кражба на товар по заявка 17/25029 от 12.01. и ЧМР
35492/********** от 13.01.2017 година. От приложеното по делото копие не се
установява кога и дали превозвачът е получил писмото на „Д.Р.“ ЕООД. Въпреки това,
от представената на стр. 531 електронна кореспонденция между представител на „Д.Р.“
ЕООД и „Феникс- Е.“ ЕООД от 16.01.2017 г. се установява за съществуваща преди
тази дата кореспонденция около настъпилото събитие. В рекламацията е посочено,
че спедиторът ще отправи към превозвача претенциите, които евентуално бъдат
предявени срещу него от страна на клиента, във връзка с констатираната липса.
На 23.01.2017 г. „С.М.“ АД е издал кредитно известие
по фактура № **********/13.01.2017 г. на М.К.S.P.A. (стр. 208- 210), от което
се установява, че същото е изготвено във връзка с откраднати материали /вписано
в графа „Бележки“/.
По делото е представена и кореспонденция между „С.М.“
АД и застрахователя „Д.з.“ АД (стр. 164), видно от която застрахованото
дружество претендира от застрахователя заплащане на обезщетение, в размер на
121 718,39 евро, по подадено искане във връзка с откраднат камион/ ремарке,
регистрационни номера: ******/ ******, клиент М.К.. Посочена е и банкова сметка
***, по която да бъде извършено претендираното плащане на застрахователно
обезщетение.
Във връзка с инцидента е изготвен доклад на авариен
комисар от трето лице „Фиделитас“ ЕООД (стр. 312). В
същия е отбелязано, че проверката, във връзка с която е изготвен доклада, е по
възлагане на застрахователно дружество Generali Hellas S.A., което е посочено, че е уведомено на 17.01.2017
г., във връзка с известие за изчезване на товар.
Представен е ликвидационен акт на застрахователя от
25.09.2017 г. (стр. 16), от който се установява, че е одобрена сума за
изплащане на застрахования „С.М.“ АД в размер на 121 718,40 евро, като не са
начислени допълнителни разходи във връзка с изчисляване на обезщетението.
От представено на стр. 220 писмо от „Д.з.“ АД, изх. №
*********/03.10.2017 г., се установява, че по предявено от страна на „С.М.“ АД
искане, при застрахователя е образувана преписка № *********/19.01.2017 г.,
както и че е одобрено застрахователно обезщетение в размер на 121 718,40 евро,
изчислено, като към фактурираната стойност на товара (110 653,09 евро) е
прибавено завишение в размер на 10 % (11 065,31 евро), съгласно договора за
застраховка. От представените по делото доказателства за плащане (стр. 221 и
стр. 165) се установява, че сумата е преведена в цялост по представената от „С.М.“
АД банкова сметка ***.10.2017 година.
По делото е прието заключение по съдебно-техническа
експертиза (стр. 596-8), със задача да изчисли размера на евентуалната загуба,
основавайки се на максималната отговорност от 8,33 ХDR (специални права на тираж).
За да извърши проверка по поставената задача, вещото
лице е анализирало писмените доказателства по делото, вкл. товарителница за
международен превоз № 35942/********** от 13.01.2018 г., от която е възприело
посоченото брутно тегло на натоварените и липсващи стоки в размер на 22 609 кг.
Посочило е, че специалните права на тираж е специфична валутна единица,
приложима в България, считано от 18.01.1978 г., чийто обменен курс се определя
от МВФ. Излага още, че към дата 13.01.2018 г. 1 СПТ = 2,4736 бълграски лева. Наред с това, вещото лице сочи, че
8,33 СПТ се равнява на 25 златни франка, също условна парична единица, приета
за международни разплащания по конвенцията и за определяне на обезщетения.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка по делото, съдът намира
следното от правна страна:
Относно общите факти пои всички евентуално предявени
искове:
Ищецът обосновава материалноправната
си легитимация по делото със суброгация в правата на застрахованото лице след
изплатено застрахователно обезщетение поради настъпил застрахователен риск.
Съгласно
чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на
вредата, включително и на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне.
За
да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице следните кумулативни
предпоставки на сложния фактически състав: 1) валидно възникнало
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка за съответното
имущество с покритие към датата на настъпване на събитието; 2) настъпване на
застрахователното събитие, което да е покрит риск по застрахователния договор с
ищцовото дружество в срока на действие на договора; 3)
изплащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка на
застрахователното обезщетение на застрахования и в резултат на това встъпване в
правата на застрахования спрямо причинителя на вредата; 3) настъпилите вреди да
са в причинно -следствена връзка със застрахователното събитие; 4) да бъде
установен техният размер.
По делото се доказа сключването на договор за
застраховка на товари по време на превоз, в изискуемата писмена форма между
ищеца като застраховател и „С.М.“ АД като застрахован, за превози,
осъществявани чрез товарни камиони до размер
на застрахователното покритие - 1 000
000 евро.
Касае се за договор за застраховка срещу рисковете на
превоза по смисъла на чл. 419 от КЗ, съгласно който застрахователният договор
при сухопътни, въздушни и речни превози покрива всички рискове, на които е
изложен превозваният товар, освен ако е уговорено друго.
Договорът за застраховка, на който ищецът основава
претенцията си, е сключен при общи условия – INSTITUTE CARGO CLAUSES.
Действително, самите клаузи не са представени по
делото. Касае се обаче за общоизвестни клаузи, публично оповестени на сайта на
организацията, която ги поддържа - Института на Лондонските застрахователи и представляват стандартен комплект клаузи за застраховане на
товари по време на превоз, разработени от и прилагани на Лондонския
застрахователен пазар и получили широко международно разпространение. Поради
това Съдът намира тези клаузи за общоизвестни. Ответникът ЗАД Б.В.И. Груп АД,
инициирал възражението, че не е ясно какво е съдържанието на тези клаузи, сам
ги използва в застрахователната си дейност, за да опише покритията, които
предоставя по застраховка на товари по време на превоз (справка https://www.bulstrad.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B8/%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B8/%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B7-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%BE).
Всички участници в процеса са дружества, които
оперират на пазара по предоставяне на превозни, спедиционни
услуги или застрахователни услуги, свързани с международния превоз на товари,
поради което са запознати с тези клаузи и тяхното значение.
Установява се, че превозът на продукцията на С.М. АД,
предмет на застраховката, е застрахован при клаузите на пълно покритие -клауза А,
която включва и застрахователното събитие „Кражба“.
Възраженията на ответника ЗАД „Б.В.И. Груп“ относно
нищожността на договора, поради липса на законовоизискуемата
форма (установи се спазване на посочената в закона форма - писмена) са
неоснователни. По изложените по-горе съображения, Съдът намира, че договорът
покрива описаното в исковата молба събитие – изгубване на товара поради кражба
от трети лица.
По делото не бе представено писмено известие за
настъпилото застрахователно събитие, съгласно чл. 2а от Общите условия по
договора за застраховка, но от представения доклад на аварийния комисар се
установи, че най-късно на „Д.з.“ АД е уведомен за настъпилото събитие на
17.01.2017 година.
Следва да се отбележи, че датата на уведомяване за
застрахователно събитие касае отношенията по договора за застраховка и е от
значение за реализирането на правата на застрахования при настъпило
застрахователно събитие, покрито от договора за застраховката, поради което
единствено застрахователят има правен интерес да повдига възражения в противен
смисъл, доколкото и това обстоятелство не променя правата на застрахования
спрямо спедитора и превозвача.
Установява се и заплащане на застрахователното
обезщетение от ищеца в полза на „С.М.“ АД в размер на сумата от 121 718, 40
евро. Съдът цени представените от ищеца извлечения от банкови сметки, като
съобразява наказателната отговорност за съставяне на неистински частен документ
или преправяне съдържанието на частен документ и неговата употреба или само
употребата му по чл. 309 и чл. 316 от НК.
Спорът по делото е дали кражбата на целия товар на
14.01.2017 г. е застрахователно събитие по смисъла на договора за застраховка
по застрахователна полица № 0700160126001125, доколкото е безспорно, че стоката, обект на кражбата е
била натоварена, за да отпътува към купувач по вече сключен договор за
покупко-продажба.
Съгласно чл. 413 от КЗ (разпоредбите на КЗ са
приложими, тъй като и двете страни са български юридически лица и приложимо е
българското законодателство), ако по време на действието на застрахователния
договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят
встъпва в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор.
Съгласно последващите разпоредби при прехвърлянето на
застрахованото имущество и встъпване на приобретателя
в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор, в полза
на застрахователя възниква правото да прекрати застрахователното правоотношение
с едномесечно предизвестие. Двете разпоредби са императивни и не могат да се дерогират по съгласие на страните.
За да отговори
на спорния въпрос, Съдът прецени следното:
Продавачът и купувачът по договора за покупко-продажба
на описаните във фактура 72 00033456/13.01.2017 г. стоки са в различни
държави - членки на ЕС – България и
Италия. Следователно, за тази продажба са приложими разпоредбите на Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към
договорни задължения (Рим I). Липсват данни страните да са избрали приложимо
право, поради което по аргумент от чл.4, т.1, б „а“ договорът за продажба
на стоки, оформен с фактура 72 00033456/13.01.2017 г. се урежда от правото на
държавата, където е обичайното местопребиваване на продавача. Т.е приложимо е
българското право.
Част от приложимото право е и Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки, която като международен акт, има
предимство пред вътрешната уредба по ТЗ и ЗЗД относно търговската продажба със
запазване на собствеността, какъвто е процесният случай.
С оглед представената фактура за стоката и кредитно
известие, се установи, че превозваната стока, към момента на противоправното
отнемане, включително и към момента на
предявяване на претенция за изплащане на обезщетение, е собственост на третото
за настоящото производство лице „С.М.“ АД – застраховано по застраховка на
товари по време на превоз с ищеца.
Този извод се подкрепя от факта, че товародател по
превоза е „С.М.“ АД, натоварването на стоката е от товарната база на това
дружество. От това следва, с оглед презумцията по чл.
69 от ЗС, че именно това дружество е било собственик на стоката към момента на
натоварването й. От отбелязването във фактура **********/13.01.2017, че плащането е следвало да се направи в срок
от 60 дни от датата на товарене, като не бе доказано такова плащане да е
извършено от страна на М.К.S.P.A., а напротив, издадено е кредитно известие по
отношение на фактурата, с което се нулира стойността на фактурата, следва да се
приеме, че собствеността върху стоката не е била прехвърлена към момента на
кражбата.
Съдът цени фактурата и кредитното известие, тъй като
са документи, съставени извън процеса, подкрепящи се от останалите събрани
писмени доказателства.
Поради това, възражението на ответниците,
че „С.М.“ АД не е собственик на открадната стока към момента на
застрахователното събитие е неоснователно.
От значение за спора е обстоятелството, че, видно и от
отбелязването върху фактурата, договорът за покупко-продажба е сключен при условията за доставка CIP.
CIP e един от кодовете за доставка (франкировка), приети от Международната търговска камара
(ICC), използвани при международните търговски сделки. Те се използват и в
митническата декларация на ЕС. Кодовете се публикуват в приложение 38 към
Регламент (ЕИО) № 2454/93.
Актуалният списък на кодове за доставка Инкотермс е публикуван на сайта на международната търговска камара (https://iccwbo.org/resources-for-business/incoterms-rules/incoterms-rules-2010/).
Съгласно приложимите кодове за процесната продажба - Инкотермс 2010, CIP означава Carriage and Insurance Paid To) - ПРЕВОЗ И
ЗАСТРАХОВКА, ПЛАТЕНИ ДО (уговорено местоназначение). "Превоз и застраховка, платени до" е прието да означава, че продавачът предоставя стоката на определен от него превозвач, като той трябва
да заплати разходите, свързани с превоза на стоката до уговореното
местоназначение, както и да поеме задължението
по митническото изчистване
на стоката за износ.
Купувачът, при продажба под режим CIP
поема всички рискове и всякакви допълнителни разходи за доставката на стоката. В тази връзка, при условията CIP,
на продавача се възлага задължението да открие застраховка за риск от загуби и повреди на стоката по време на транспорта в полза на купувача. Това означава, че продавачът сключва договор за застраховка и заплаща застахователните
вноски. Съгласно условията на термина CIP,
от продавача се изисква да осигури застраховка с минимално покритие. Следователно,
в случай, че купувачът иска да има застраховка
с по-голямо покритие, той трябва да договори
това изрично с продавача или сам
да вземе мерки за сключване на допълнителна застраховка.
Под думата "превозвач" се разбира всеки човек/лице, който, в договор за превоз, поема задължението да осигури самия транспорт
или да организира превоза на стоката с железопътен, автомобилен, въздушен, морски, вътрешно-воден транспорт или чрез комбинация
от такива видове транспорт. Ако се осъществява превоз до пункта на уговореното
местоназначение с няколко превозвачи, преминаването на риска става в момента
на предаване на стоката на първия превозвач.
Кодовете за доставка Инкотермс
представляват общи условия, изготвени от международна организация по смисъла на
чл. 330, ал.3 от ТЗ.
Следователно, процесният договор за международна продажба е сключен при
условие на доставка CIP, което означава, че от момента на предаване на стоката от
продавача С.М. АД на превозвача Ф.Е. ЕООД, избран от продавача, рискът от
погиването на вещите е преминал върху купувача, в случая дружеството М.К.S. P.
A.
Това следва и от чл. 67, ал.1, изр. първо от Конвенцията
на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, съгласно която ако
договорът за продажба налага превоз на стоката и продавачът не е длъжен да я
предаде на определено място, рискът преминава върху купувача, когато стоката
бъде предадена на първия превозвач за изпращане на купувача съобразно договора
за продажба. В случая не е налице изключението по чл. 67, ал.1, изр. 2, тъй
като няма данни страните да са договорили задължение за продавача да предаде
стоката на превозвач на определено място, различно от мястото на натоварване –
предаване на превозвача – гр. София. Такава е и разпоредбата на чл. 186а от ЗЗД, доколкото в конкретния случай се касае за родово определени вещи,
обособени в момента на натоварване.
Съгласно чл. 66 от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки погиването или повреждането на стоката,
след като рискът е преминал върху купувача, не го освобождава от задължението
да плати цената, освен ако погиването или повреждането се дължи на действие или
бездействие на продавача.
Следователно, в конкретния случай, към датата на
кражбата на товарната композиция, заедно с товара, рискът върху товара е бил
върху купувача по договора – италианското дружество М.К.S. P. A. Поради това и ирелевантно от
запазването на собствеността върху товара, в момента на натоварване на стоката,
С.М. АД вече е придобила вземането за цената на същата, като не носи риска от
погиването на товара.
От значение за спора е факта, че процесният
договор за покупко-продажба е развален след кражбата на товара и недоставянето
до крайното местоназначение от превозвача.
В тази връзка, Съдът цени представеното кредитно
известие, доколкото кредитно известие като първичен счетоводен документ, се
съставя, за да се намали данъчната основа на доставка или да се нулира
данъчната основа при развалянето на доставка, за която доставка вече е
издадена фактура (чл. 115, ал.3 от ЗДДС).
Следователно, в резултат на кражбата на цялата товарна
композиция на 14.01.2017 г. третото лице С.М. АД, страна по договора за
застраховка с ищеца като застрахован, е претърпяло загуби – стойността на
натоварената собствена продукция. Налице е настъпил застрахователен риск на
14.01.2017 г., поради което и с плащане на застрахователното обезщетение ищецът
се е суброгирал в правата на застрахования по
застраховката на товари по време на превоз.
Доводите в обратния смисъл на ответниците са
неоснователни.
За пълнота може да се отбележи, че застраховката за
транзит на стоки по застрахователна полица № 0700160126001125 не представлява
застраховка, с която третото лице С.М. АД е изпълнило задълженията си по
договора за покупко-продажба по фактура 72 00033456/13.01.2017 г. при условията
на доставка CIP. Застраховката, сключена при условията CIP, макар и сключвана от продавача,
следва да е в полза на купувача, което в случая не е налице. Аргумент за този
извод е и чл. 345, ал.3 от КЗ, който съдържа изискването при сключването на
застрахователен договор с определяне на трето ползващо се лице застрахователният
договор да съдържа и имената, съответно наименованието, и адреса на това лице
или начина, по който то може да бъде определено.
По иска по чл. 411, изр. 1 от Кодекса за застраховане
във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 361 от ТЗ срещу „Д.С.В.И.“ А/С – Дания
в качеството му на застраховател на спедитора „Д.Р.“ ЕООД
Исковата сума се претендира като обезщетение за
вредите, претърпени от застрахованото лице в резултат на неизпълнение на
задълженията на спедитора.
Видно от описаното по-горе, ответникът „Д.С.В.И. А/С“
и ответникът „Д.Р.“ ЕООД към 14.01.2017 г. са обвързани от валидно сключен
договор за застраховка „Отговорност на превозвачите на товари“, по силата на
който, ответникът „Д.С.В.И.“ А/С поема задължение да покрие отговорността на
застрахования, възникнала на основание на разпоредбите на всяка международна
транспортна конвенция или съгласно разпоредбите на задължителен национален
закон в областта на транспорта, които са приложими съгласно договор или на общо
основание.
Следователно, отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от евентуално констатираната отговорност на спедитора
по договора за спедиция и съгласно разпоредбите на национален закон или на
Конвенция CMR.
В отношенията между възложителя „С.М.“ АД и
ответника - спедитора „Д.Р.“ ЕООД не е
налице международен елемент, доколкото последният е създадено по българските
закони юридическо лице, със седалище и адрес *** и договорът не попада под
обхвата на чл. 1 от Конвенция за международен превоз на стоки (CMR). Следователно, с оглед уреждане на
отношенията, приложение намира българското законодателство.
Съгласно чл. 361, ал. 1 ТЗ със спедиционния
договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за
сметка на доверителя договор за превоз на товар. Точното изпълнение на това
задължение се изразява в сключване на възложения от доверителя вид превозен
договор, така че договорът да има съдържание, каквото би имал, ако доверителят
самостоятелно го е сключил за себе си, като в случай, че доверителят е дал
специфични указания, то те да са изрично и точно посочени в договора с
превозвача. Това следва от разпоредбата на чл. 365 ТЗ, съгласно която
спедиторът е длъжен да спазва указанията на доверителя за пътя, посоката и
начина на превоз, както и за подбора на превозвач, и ако не изпълни това,
отговаря за вредите, освен ако те биха настъпили и при спазване на указанията.
Следователно, съществено е с какво съдържание е бил
сключен превозният договор и дали при сключването му спедиторът е положил
грижата на добрия стопанин, като наред с това е предал дадените от товародателя
указания.
Видно от заявката за спедиция
товародателят С.М. АД е дал указание товарният автомобил да е оборудван с GPS
система, както и изискване да се спира за престой само на охраняеми паркинги. Спедиторът
ДСВ Роуд ООД е съобразил това указание, като е сключил договор за превоз с
превозвач, като изрично е дал указания камионът да бъдe оборудван с GPS, предал е изискването на възложителя,
водачът на товарния автомобил да паркира превозното средство само в охраняем
паркинг, в случай на престой през нощта или спиране по друга причина (графа 16
от товарителницата). От приложената на стр. 531 кореспонденция с превозвача се
установява, че спедиторът е искал непрекъсната и своевременна информация,
относно обстоятелствата около кражбата и последващите събития, свързани с нея.
С оглед горното, съдържанието на така сключения
превозен договор е съответно на грижата, която се изисква от спедитора, което
според Съда води на извод, че е спазено изискването, установено в чл. 365, ал.
1 ТЗ.
Съгласно чл. 361, ал. 2, вр. чл. 352, ал. 1 ТЗ, когато
третото лице, с което спедиторът е договарял за сметка на възложителя, не
изпълни задълженията си по договора, от което произтекат вреди, то спедиторът е
длъжен незабавно да уведоми възложителя и да осигури необходимите доказателства.
Не е предвидена особена форма, в която следва да бъде уведомлението.
Следователно, не може да се направи извод, че когато
спедиторът е изпълнил законосъобразно задълженията си по договора за спедиция,
то той следва да отговаря за евентуално настъпили вреди или липси по отношение
на товара по аргумент от лошия избор на изпълнителя. Напротив, той следва да
уведоми възложителя за настъпилите вреди и съответното неизпълнение, като, в
случай че възложителят поиска това, той следва да му прехвърли правата си към
третото лице, т.е. да извърши отчетна сделка, с която да прехвърли своите права
на възложител по договора за превоз на своя доверител (чл. 352, ал. 2 ТЗ).
Видно от кореспонденцията между „С.М.“ АД и „Д.Р.“
ЕООД (стр. 126-129), товародателят е уведомен за извършената кражба най-късно
на 16.01.2017 г., като му е предоставяна системно информация, във връзка с
превозвача и изчезването на стоката, с което, и с оглед изложеното по-горе,
следва да се приеме, че спедиторът е изпълнил задълженията си към доверителя „С.М.“
АД и му е предал доказателства за неизпълнението срещу третото лице –
превозвач.
Както е посочено и в решение № 985 от 28.06.1999 г. по
гр. д. № 301/1999 г., V ГО на ВКС ако комисионерът не получи нищо от трето лице
по изпълнителна-та сделка, той не дължи нищо и на комитента,
като отговорността на комисионера пред доверителя в този случай се носи не по
отчетната сделка, а за неупражнени от комисионера права на комитента
по отношение на третото лице. В конкретния случай, ищецът не обосновава
отговорността на ответника – спедитор, с неупражнени свои права срещу
превозвача. Изложени са само бланкетни оплаквания за
неполагане необходимата грижа от спедитора, без да са посочени конкретни факти.
Следователно, по делото се установи, че спедиторът „Д.Р.“
ЕООД не е в неизпълнение на задълженията си по спедиционния
договор. Т.е няма основание да се ангажира неговата отговорност.
Това води до неоснователност и на иска срещу
застрахователя на гражданската му отговорност „Д.С.В.И.“ А/С.
Поради това и не е необходимо да се разглеждат
възраженията, свързани със съдържанието
на договора за застраховка между Д.Р. ЕООД и „Д.С.В.И.“ А/С, възможността да се
ограничи отговорността на застрахователя и противопоставимостта
на тези клаузи на трети лица.
По тези съображения, неоснователен е и иска срещу превозвача
„Д.Р.“ ЕООД.
Искът срещу застрахователя на отговорността на
превозвача ЗАД „Б.В.И. Груп“ е обусловен от изясняване на обстоятелството дали
превозвачът носи отговорност за липсата на товара, съгласно Конвенцията за
международен автомобилен превоз на стоки.
На първо място, и с оглед направеното възражение от
страна на ЗАД „Б.В.И. Груп“ (съгласно чл. 432, ал.1, предл.
2 от КЗ), следва да се посочи, че предвидената в чл. 32, т. 1 от Конвенцията за
международни превози едногодишна погасителна давност за правото на увреденото
да предяви претенциите си за причинени му вреди срещу превозвача, не е изтекла
към момента на предявяване на иска. Съгласно разпоредбата на подточка б) на
същия член, при цялостни липси на товари, този срок започва да тече от
изминаването на 30-десетия ден от изтичане на уговорения срок, който срок
следва да се тълкува като срока за извършване на превоза. Съгласно посоченото в
заявката до превозвача, датата на разтоварване е посочена да е 16.01.2017 г.,
който ден не се включва при изчисляване на срока, съгласно чл. 32, т. 1, изр.
последно от Конвенцията. Следователно, едногодишният срок за предявяване на
претенции е започнал да тече на 16.02.2017 г. (след изтичане на тридесет дни,
считано от дата 17.01.2017 г.) и е изтекъл на 16.02.2018 година. Видно от
входящия № на исковата молба, същата е входирана в регистратурата на Софийски
градски съд на 15.01.2018 година. Следователно погасителната давност в полза на
превозвача не е изтекла към датата на предявяване на иска, като възражението на
ответника ЗАД „Б.В.И. Груп“ в този смисъл е неоснователно.
Наред с това, следва да се посочи съдебна практика на
Върховния касационен съд, изразена в решение № 47 от 30.07.2019 г. по т. д. №
1502/2018 г., I т. о., ТК на ВКС, съгласно която при предявен от суброгиралия се застраховател по договор за застраховане на
товар срещу рисковете по превоза иск срещу превозвача или неговия
застраховател, приложение намира общият срок по чл. 110 и сл. ЗЗД, който
започва да тече от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на
правоимащите лица, тъй като основанието на тези искове не е застрахователното
правоотношение, а възниква по силата на даденото от закона право на регрес с
факта на изплащането на сумата от застрахователя. И с оглед на съществуващата
практика, на още по-голямо основание изводът, че погасителната давност за
предявяване на искове срещу превозвача по договора за превоз не е изтекла, е
правилен.
Настоящият състав счита, че превозвачът не е изпълнил
точно договора за превоз, и по-специално – изискването да осигури престой на
камиона на охраняем паркинг, поради което следва да носи отговорност за липсата
на товара.
Между „Д.Р.“ ЕООД, *** мед“ АД, и „Ф.– Е.“ ЕООД е
налице валидно сключен възмезден договор за международен автомобилен превоз на
товари. Договорът попада под хипотезата на чл. 1, т.1 от Конвенция за
международния превоз на товари (CMR), доколкото мястото на приемане на стоката и мястото
на нейното разтоварване се намират в две различни държави, когато поне една от
тях е договаряща страна по Конвенцията.
Следователно, за уреждане на правоотношенията по
договора за превоз, приложение намира Конвенцията. Съгласно чл. 4 договорът за
превоз се установява с товарителница, като нейната липса, нередовност или
загуба не се отразява на действителността на договора, който продължава да се
подчинява на правилата на Конвенцията. В чл. 6 са посочени необходимите
реквизити на товарителницата. Следователно, по делото е ирелевантно за
действителността на договора обстоятелството, че от приложеното копие от
товарителница се установява, че същата е нередовна, доколкото не е попълнена
надлежно с изискуемите, съгласно Конвенцията, данни. Поради това следва да се
приеме, че сключеният договор за международен превоз е валиден, поради което и
е годен да бъде основание за ангажиране на отговорността на страните по него,
във връзка с неизпълнение на техните задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, т. 1, превозвачът е
отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането ѝ за превоз до този на доставянето ѝ, както и за забава
при доставянето. В т. 2 от с. чл. са изчерпателно уредени хипотезите на
освобождаване от отговорност на превозвача, чието установяване е в негова тежест,
съгласно чл. 18, т. 1 Конвенцията.
В конкретния случай изчезването на стоката не може да
бъде обвързано с грешки на правоимащия, нареждане на последния, което не е
резултат на грешка на превозвача или на присъщ недостатък на стоката, доколкото
и това не се твърди от страните по делото.
По делото не се доказа, че липсата на стоката се дължи
на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, чиито последици да
не е могъл да преодолее.
По делото бе безспорно установено, че указанията на „С.М.“
АД товарният автомобил да бъде спиран на охраняем паркинг, е предадено на
превозвача от страна на спедитора и е вписано в изготвената CMR-товарителница.
В тази връзка следва да се посочи, че превозвачът не е
положил необходимите усилия да обезпечи охраната на ползваните от него товарни
автомобили на територията на ползваната от него база, както е бил надлежно
инструктиран от спедитора. От свидетелските показания се установи, че територията
на базата на „Ф.Е.“ ЕООД е оградена от всички страни с ограда, така че в
известна степен достъпът до товарните автомобили е ограничен. Въпреки това, от
ангажираните свидетелски показания на свидетелят Н. – „пазач“ в паркинга на
превозвача в гр. Видин, се установява, че същият е изпълнявал по-скоро
портиерски задължения, отколкото охранителни такива, като дори не е имал задача
да проверява лицата, които допуска в обекта, а единствено да отваря и да
затваря след тях. Установи се, че представителят на превозвача не му е възлагал
задължението да охранява обекта – да проверява влизащите и излизащите лица, да
охранява ключовете за автомобилите, и пр., като единствените инструкции, които
му е дал, са били да не спи, докато е на работа. Наред с това, обстоятелството,
че ключовете на товарния автомобил не са се съхранявали на специално място, а
са били в кабината на автомобила, също е допринесло за улесняване извършването на
престъпното посегателство и настъпването на вредата за товародателя.
Следователно, превозвачът е отговорен за реализиралото
се събитие, тъй като, осигурявайки охрана на товарния автомобил, е могъл да
избегне настъпването на застрахователното събитие, съответно – на причинената
имуществена вреда за него и за възложителя на превоза. Превозвачът не само, че
не е предвидил това обстоятелство, което е било във възможностите му да се
предвиди, с оглед данните по делото за дългогодишния опит на фирмата и данните
от кореспонденцията между „А.Е.Д.И. брокерс“ ЕООД и ЗАД
„Б.В.И. Груп“ (стр. 537) за зачестили кражби на товарни превозни средства на
паркинга, но и не е изпълнил доведено до неговото знание изискване на
възложителя на превоза, с оглед избягване на такова евентуално посегателство
върху товарния автомобил и на настъпилата имуществена вреда.
Следва да се отбележи, че се касае за паркинг, който е
организиран от самия превозвач, т.е той създава условията, при които се
осъществява престоя на място от камионите и отговаря за организацията. Поради
това може да се заключи, че превозвачът е знаел, че на нощуващия на паркинга
служител не му е възложено да проверява влизащите и излизащите в базата и държи
ключовете на автомобилите, поради което е знаел или е могъл да предположи, че е
възможно да бъде извършено подобно посегателство. Не може да се направи обратния
извод (който би довел до изключване на отговорността на превозвача), че
кражбата все пак би настъпила и ако паркингът е бил охраняван, било чрез
изискване на легитимационен документ на влизащия и
излизащия с камиона, било чрез съхранение на ключовете при служителя на входа и
уведомяването му предварително дали и кога съответният ключ ще му бъде поискан.
Следователно, доколкото не се доказа, че за превозвача е налице някоя от освобождаващите го от
отговорност хипотези, то същият носи отговорност на основание чл. 17, т. 1 от
Конвенцията.
С оглед констатираното основание за ангажиране
отговорността на превозвача по отношение на настъпилото изгубване на товара,
следва да бъде разгледан искът срещу застрахователя ЗАД „Б.В.И. Груп“.
Съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ, когато увреденото лице
поиска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", то последният може да му противопостави възраженията, които
произтичат от застрахователния договор и от гражданската отговорност на
застрахования, с изключение на възраженията по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430,
ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2 КЗ, като при задължителната застраховка „ГО“
застрахователят не може да прави възражения за самоучастие на застрахования,
както и такива, които водят до изключване или ограничаване отговорността му, в
случай на съзнателно или несъзнателно неточно обявяване и при премълчаване на
обстоятелство от страна на застрахования, с оглед на което застрахователят не
би сключил договора.
В случая, договорът за застраховка, сключен между ЗАД
„Б.В.И. Груп“ и превозвача „Ф.– Е.“ ЕООД не е със задължителен характер, поради
което е възможно между страните да се уговорят допълнителни условия/ хипотези,
при наличието на които да се изключи/ограничи отговорността на застрахователя.
Такива застрахователят ЗАД „Б.В.И. Груп“ твърди да са уговорени в глава шеста
от Общите условия на застрахователя, част от които е т. 2.3., а именно: кражба
на товара, вследствие противозаконно отнемане на цялото превозно средство и по
2.12 – умишлени действия или груба небрежност от страна на застрахования или
негови служители и всички други лица, до чиито услуги е прибягнал за извършване
на превоза.
По делото се установи, че загубата на товара е именно
в резултат на кражба на цялото превозно средство, което е изключен
застрахователен риск, и изключва отговорността на този ответник.
Относно иска по чл. 411, изр. 1 от КЗ във връзка чл. 17 & 1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз
на стоки (CMR) срещу Ф.Е. ЕООД
Ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу този ответник. Съдът обаче намира, че не са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, тъй като искът срещу
този ответник е четвъртият евентуално субективно съединен иск, и произнасянето
по този иск, следва установяване на общите факти по всички искове по делото,
поради което и единствено процесуалното поведение на ответника – непредставяне
на писмен отговор, неявяване в открито съдебно заседание и не вземане на
становище по иска не може да се разглежда като основание за постановяване на
акт по чл.239 от ГПК.
По изложените в частта относно исковете срещу ЗАД Б.В.И.
Груп АД съображения, искът срещу превозвача е основателен.
Относно размера на обезщетението:
Както бе посочено, отговорността на ответника Ф.Е.
ЕООД следва да се ангажира като превозвач по осъществен международен превоз на
товар съгласно разпоредбите на Конвенцията за международен автомобилен
транспорт на стоки (CMR). Поради това и следва да се преценят разпоредбите на
Конвенцията, уреждащи границите на отгооврностт на
превозвач – чл. 23, 24 и чл. 26.
Съгласно чл. 24, т.1 от Конвенцията когато, съгласно
разпоредбите на тази конвенция превозвачът дължи обезщетение за цялостна или
частична липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на
мястото и по времето, когато е била приета за превоз. С чл. 23.т.3 е предвидена
и горна граница на отговорността, освен ако не са налице специални условия по
ч. 24 и чл. 26 от Конвенцията.
В конкретния случай по делото не се установява
изпращачът да е обявил стойност на стоката в товарителницата, съгласно чл. 24
от Конвенцията и да е посочил особен интерес при доставяне на стоката по
смисъла на чл. 26 от Конвенцията.
Поради това обезщетението следва да се определи
съобразно правилото на чл. 23 от Конвенцията.
Съгласно рпавилото на чл.
23, т.2 от Конвенцията, Съдът намира, че стойността на стоката следва да се
определи съобразно фактурираната стойност на стоката, доколкото това следва да
се приеме, че е пазарната цена стоката.
Така определеният размер – 110 653,09 евро е под
лимита по чл. 23, т.3 от Конвенцията, съобразно брутото тегло на товара и
стойността на 8,33 СПТ – 6,57215342 евро (съобразно официалният курс на 1 СПТ на сайта на МВФ https://www.imf.org/external/np/fin/data/rms_mth.aspx?SelectDate=2017-01-31&reportType=SDRCV
към датата на застрахователното събитие), което възлиза общо на 148 589,82
евро.
Неоснователна е претенцията за осъждане на превозвача
да заплати и уговорената в застрахователния договор надбавка от 10 % върху
фактурираната цена. Обемът на суброгационното вземане
е предопределен от обема на задължението на превозвача към товародателя, като
доколкото такава уговорка по превозния договор не се установи да е
съществувала, а и същата не би била действителна, съгласно чл. 23, т. 6, вр.
чл. 1, т. 5 от Конвенцията, то превозвачът не следва да отговоря за тази сума.
Следва да се отбележи, че превозвачът в конкретния
случай отговаря съобразно чл. 23, т.2 от Конвенцията спрямо товародателя
съобразно стойността на стоката по времето и мястото на натоварване (в случая –
в България). Следователно, и валутата на задължението на същия е в български
лева. Поради това и суброгационната
претенция на застрахователя също следва да се уважи в български лева.
Както е посочено и в практиката на ВКС след отмяната
на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗД, в българското право няма забрана за уговаряне,
претендиране и присъждане на парични суми в чужда валута. При допустимо
уговаряне на парично задължение в чуждестранна валута няма законово основание
за присъждане на нейната левова равностойност. Това следва и от принципа на
точното изпълнение на облигационното задължение (чл. 63, ал. 1 ЗЗД). Паричните суми, уговорени в чуждестранна валута, се дължат и
следва да се присъдят от Съда в съответната валута. Длъжникът не може да бъде
задължен от съда да изпълни нещо различно от уговореното с изключение на
изрично предвидените в закона случаи. Поради това и Съдът следва служебно да
присъди левовата равностойност на паричното задължение (по аргумент от ТР №4/2015 г. по т.д. № 4/2014 г.
на ОСГТК).
По изложените съображения претенция срещу Ф.Е.
ЕООД е основателна за сумата от 216 418,63
лева. До пълния претендиран размер следва да се
отхвърли като недоказана.
Относно разноските по делото
Искане за присъждане на разноски по делото са
направили, съответно:
- ищецът „Д.з.“ АД, в общ размер на 23 159, 72 лева,
от които: 12 908,48 лева - адвокатско възнаграждение за представителство в
производството пред първа инстанция; 9 522, 42 лева – държавна такса за
разглеждане на исковете; 712,80 лева – разноски за превод на документи, и 16,02
лева – платена държавна такса за разглеждане на частна жалба срещу определение
за връщане на исковата молба.
- ответникът „Д.Р.“ ЕООД, в общ размер на 8 660,30
лева, от които: 7 550,40 лева - адвокатско възнаграждение за представителство в
производството; 980 лева и 89,70 лева – разноски за превод на документи, и 40
лева депозит свидетел.
- ответникът „Д.С.В.“ И. А/С, в общ размер на 8 084,40
лева, от които: 7 550,40 лева - адвокатско възнаграждение за представителство в
производството; 198 лева – разноски за превод на документи по съдебна поръчка;
336 лева - разноски за превод на
документи. Следва да се отбележи, че са представени доказателства за заплащане
на адвокатско възнаграждение в размер на
4578,34 лева, поради което за горницата над тази сума искането не следва да
бъде уважавано.
С оглед този изход на делото, на ответниците
„Д.С.В.И.“ А/С, „Д.Р.“ ЕООД следва да се присъдят направените разноски – на
ответника „Д.С.В.И.“ А/С разноски в общ размер на 5 112,34 лева, доколкото има
представени доказателства до този размер, на ответника „Д.Р.“ ЕООД разноски в
общ размер на 8 660,30 лева. Ответникът ЗАД "Б.В.И. Груп" АД, ЕИК: *******
не е правил искане за присъждане на разноски.
На ищеца следва да се присъдят разноски по предявения
и частично уважен иск срещу ответника Ф.Е. ООД.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от "Д.з."
АД, ЕИК *******, със седалище адрес на управление:***, срещу „Д.С.В.И.“ А/С,
чуждестранно ЮЛ със седалище в Дания, адрес: *******630, DK
-2640 *******, и съдебен
адрес:***, адв. М.П., иск с правно основание чл.
411, изр. 2 от КЗ във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 361 от ТЗ за сумата
от 121 718,40 евро – суброгационно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
0700160126001125 на „С.М.“ АД, ЕИК: *******, за откраднат товар по време на
превоз.
ОСЪЖДА "Д.з." АД, ЕИК *******, със
седалище адрес на управление:*** да заплати на „Д.С.В.И.“ А/С, чуждестранно ЮЛ
със седалище в Дания, адрес: *******630, DK -2640 *******, и съдебен адрес:***,
адв. М.П., сумата от 5 112,34 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от
"Д.з." АД, ЕИК *******, със седалище адрес на управление:***, срещу
"Д.Р." ЕООД, ЕИК: *******със седалище и адрес на управление:***, иск
с правно основание по чл. 411, изр. 1 от КЗ във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД
вр. чл. 361 от ТЗ за сумата от 121 718,40 евро – суброгационно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
0700160126001125 на „С.М.“ АД, ЕИК: *******, за откраднат товар по време на
превоз.
ОСЪЖДА "Д.з." АД, ЕИК *******,
със седалище адрес на управление:*** да заплати на "Д.Р." ЕООД, ЕИК: *******със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Я.Т., сумата
от 8 660,30 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от
"Д.з." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу ЗАД
"Б.В.И. Груп" АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
р-н Триадица, пл. "*******иск с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ във
връзка с чл. 17 & 1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR) за сумата от
121 718,40 евро – суброгационно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0700160126001125 на „С.М.“
АД, ЕИК: *******, за откраднат товар по време на превоз.
ОСТАВЯ без уважение искането на "Д.З."
АД, ЕИК *******за постановяване на неприсъствено решение срещу „Ф.– Е.“ ЕООД,
ЕИК: *******, адрес: гр. Враца, 3000 *******.
ОСЪЖДА „Ф.– Е.“ ЕООД, ЕИК: *******, адрес:
гр. Враца, 3000 ******* да заплати на "Д.З." АД, ЕИК *******, със
седалище адрес на управление:***, по иск с правно основание чл. 411, изр. 1 от КЗ във връзка с чл. 17 & 1 от Конвенцията за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) за сумата от 216 418,63 лева – суброгационно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
0700160126001125 на „С.М.“ АД, ЕИК: *******, за откраднат товар по време на
превоз, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
претендиран размер от 238 060,49 лева (левовата равностойност на
121 718,40 евро) като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ф.– Е.“ ЕООД, ЕИК: *******, адрес:
гр. Враца, 3000 ******* да заплати на "Д.З." АД, ЕИК *******, със
седалище адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
21 018,90 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: