№ 146
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивета М. Антонова
Членове:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
Ванина Младенова
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Въззивно гражданско дело
№ 20211100505811 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на К. Ж. П. и П. П. П. срещу:
- решение № 468608/12.08.2018г. постановено по гр.д. № 7506/2012г. по описа
на Софийския районен съд, 75-ти състав, в частта, с което е уважен предявения срещу
тях от Етажна собственост, ж.к. ******* по реда на чл.422 от ГПК иск с правно
основание 49 ал.2 от ЗУЕС за сумата от 549,20 лв., представляваща дължима вноска за
средства за неотложен ремонт на общите части на сградата по решение на Общо
събрание на ЕС № 4/10.11.2010г.;
-решение 20008511/12.01.2021г. постановено по гр.д. № 7506/2012г. по описа на
Софийския районен съд, 75-ти състав, с което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 468608/12.08.2018г. по същото дело, като в
дипозитива, след посочване на дължимата главница от ответниците да се чете, че
същата се дължи ведно със законната лихва върху сумата от 549,20 лв. считано от
13.05.2011г. до окончателното й изплащане.
В жалбата срещу решение № 468608/12.08.2018г се твърди, че същото е
неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуален закон.
Навеждат се оплаквания, че не са обсъдени и съобразени направените в отговора на
исковата молба възражения и оспорвания, както относно доказателствената стойност
на писмените доказателства, така и неправилно и в противоречие с процесуалните
правила е допуснато изслушване на СТЕ, която въпреки че е изготвена въз основа на
1
предположения, неправилно е кредитирана от съда.
В жалбата срещу решение 20008511/12.01.2021г. се твърди, че не е налице
фактическият състав на допусната очевидна фактическа грешка, тъй като в мотивите на
горецитираното съдебно решение липсва произнасяне относно претендираната със
заявлението и исковата молба законна лихва.
Въззиваемата страна ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ,гр. София, ж.к. ******* в срока
по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във
въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното
решение са несъстоятелни, а обжалваното- постановено при съобразяване на
събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи. Счита, че решението
постановено по реда на чл.247 от ГПК е именно при наличие на дорпусната очевидна
фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение по спора, поради което е
отстранена по съответния ред и следва да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Въззивните жалби са подадени в преклузивните срокове по чл.259 ал.1 от ГПК,
от легитимирани лица, при наличие на правен интерес, поради което и следва да бъдат
разгледани по същество.
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за
правилността му- единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваните решения за валидни и допустими.
В хода на въззивното производство е починал въззивника и ответник в
първоинстанционното производство – П. П. П. като по реда на чл.227 от ГПК са
конституирани наследниците му – низходящите му – К. П. Н. и А. П. П., както и
констатирано правоприемство между починалия и наследника му по закон –
преживялата съпруга – К. П., участавщата като страна в процеса.
Досежно правилността обжалваното решение № 468608/12.08.2018г. съдът
намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните
мотиви:
Оплакванията касаещи активната легитимация на ищеца и по – точно
надлежната представителна власт на М. Б. М. като "управител" на Етажната
собственост /ЕС/, съответно относно валидно възникване на процесуална
представителна власт на адвоката, представляващ ЕС, от въззивниците не могат да
бъдат споделени.
Съгласно чл. 23 ал. 4 изр. 1 ЗУЕС председателят на управителния съвет
/управителят, а при съобразяване на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС – лицето, с което е сключен
2
договор, включващ възлагането на правомощието да представлява етажните
собственици в съда/ представлява пред съда собствениците в етажната собственост по
исковете: 1. предявени срещу тях във връзка с общите части, както и 2. предявени
срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото
събрание или задълженията си по ЗУЕС. Съгласно чл. 23 ал. 4 изр. 2 ЗУЕС по искове
срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет
/управителят/ представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото
събрание. С чл. 23 ал. 5 ЗУЕС е предвидено, че всеки собственик може да участва в
делото, по което управителят представлява собствениците. Съпоставката на тези
разпоредби с правилата по глава V на ГПК налага извод, че чл. 23, ал. 4 ЗУЕС се явява
специален закон относно регламентацията на процесуалното представителство на
етажните собственици. Във връзка с воденето на определени видове дела, касаещи
облигационни права или задължения на етажните собственици, чл. 23 ал. 4 изр. 1
ЗУЕС регламентира представителство по закон, като представителната власт на
председателя на управителния съвет /управителя/ или лицето по чл. 19 ал. 8 ЗУЕС
произтича от избора по чл. 19 ал. 2 ЗУЕС, респ. – от договора, сключен с лицето по чл.
19 ал. 8 ЗУЕС, в случая е представен по делото обективиран в протокол от Общо
събрание на ЕС № 4/08.03.2010г. избор на М. като управител на ЕС /преизбрана с
решение по протокол от 17.03.2014г. – л.63 от първоинстанционното производство и
за което е издадено удостоверение от регистрацията й по чл. л. 46б от ЗУЕС като
управител - № 125/17.03.2014 за срок от две години, преизбрана и с решение на ОУ на
ЕС - протокол 06-10-2017г. отново за срок от две години – удостоверение №
328/12.10.2017г., преизбрана с решение на ОУ на ЕС - протокол от 21.02.2022г. за срок
от две години – удостоверение № 580/24.02.2022г. /
По делото няма данни за отмяна по реда на чл. 40 ЗУЕС на решението за
избор на М. за управител на ЕС.
Във връзка с множеството възражения направени от ответниците, както в
отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба във връзка със
законосъобразността на провеждането на ОС в ЕС и взетите на тях решения, съдът
счита, че правилно първоинстанционния съд не е разгледал същите, като ги е счел за
ирелевантни, поради следното:
ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на решенията на ОС, но
същевременно ограничава със срок възможността да се иска отмяна на нищожните или
незаконосъобразните решения, като е неприложим принципът нищожност да може да
се установява безсрочно. Извън срока по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС лицата, които поначало са
обвързани от взетите решения, не могат да искат тяхната отмяна, а на още по-силно
основание това не може да стане чрез възражение в настоящото производство. Целта
на нарочния иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, лимитиран във времето, е да стимулира
етажният собственик активно да участва и контролира провеждането на общите
събрания, а от друга страна цели и стабилитет на вече взетите решения, тъй като те
обикновено засягат функционирането на цялата ЕС, а не само правната сфера на
конкретен собственик и в този смисъл законът не е дал превес на правата на последния,
отчитайки интересът на общността. Ирелевантно е дали ответниците са били надлежно
уведомени за взетите решения, тъй като този факт е относим единство към преценката
за спазването на едномесечния преклузивен срок за предявяването на иска за
оспорване взетите решение на ОС на ЕС. При липсата на позитивно съдебно решение
по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, единствено в което производство съдът е компетентен да
3
прецени тяхната законосъобразност, взетите решения на ОС се стабилизират и следва
да бъдат изпълнявани, като е недопустимо последващ инцидентен съдебен контрол,
какъвто ответниците целят да бъде осъществен в настоящото производство /в подкрепа
на изложеното - решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г. на ВКС, решение №
39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС
Следователно взетите решения от ОС на ЕС при липса на оспорване по
съответния ред и в преклузивните срокове, се стабилизиратг и имат обвързваща
етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила.
Съгласно разпоредбата на чл.41 ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си, е
длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на
общите части. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 ЗУЕС предвижда, че Общото събрание
на ЕС може да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите
части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като
определя и конкретни правомощия на управителния съвет /управителя/, които могат да
бъдат възложени за изпълнение на тези лица.
Общото събрание на етажните собственици е компетентно да приема
годишния бюджет за приходите и разходите и да одобрява годишните отчети на
управителния съвет /управителя/ – чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗУЕС, както и да приема план и
решения за извършване на ремонти, обновяване, реконструкции, преустройства,
подмяна на общи инсталации и оборудване и други дейности в общите части на
сградата, включително и по изпълнение на предписаните мерки в техническия паспорт,
или на други предписания на компетентните органи, както и да одобрява годишния
отчет на управителния съвет /управителя/ за изпълнението му – чл. 11, ал. 1, т. 8 вр.
чл.48 ал.1 ЗУЕС, като императивно законът е посочил, че разходите за ремонт,
основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има
прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между
собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални
части от общите части на сградата. /чл.48 ал.3 от ЗУЕС/.
Решенията за извършване на ремонт и разходите за тях могат да бъдат:1. За
извършване на необходим ремонт /§1 т.8 от ДР на ЗУЕС/;2. За неотложен ремонт /§1
т.9 от ДР на ЗУЕС/; 3. Полезен ремонт /§1 т.12 от ДР на ЗУЕС/, като за последния е
предвидена разлика в кворума и мнозинството за взимане на решения /чл.17 ал.2 и
чл.15 ал.1 от ЗУЕС/.
Следователно, основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: ответниците да са съсобственици на самостотяелен
обект в ЕС надлежно взето решение на ОУ за извършване на ремонт и разходите за
същия;; разходите за ремонта да са определени пропорционално на притежаваните от
ответниците изеални части в общите части на сглрадата
Правилно е разпределена от първоинстанционния и доказателствената тежест –
за горните факти се носи от ищеца, а твърдените факти относно правоизключващите
възражения – от ответниците.
Не се оспорва от ответниците, а и се установява от нотариален акт №
142/27.03.1995г. и декларация – л.77 от първоинстанционното производство, че
ответника К. П. през 1995 г. чрез продажба е придобила собствеността на третия егаж
4
от жилищна сграда на ул. *******,както и ½ ид.ч. от тавана без таванско помещение, а
доколкото към момента на сделката същата е била в граждански брак с първоначалния
ответник П. П. /удостоверение за граждански брак цитирано като приложение към
горепосочения нотариален акт № 719/19.09.1992г./, то собствеността по силата на чл.19
ал.1 от СК /отм/ е придобит в режим на СИО /семейна имушествена общност/.
В настоящият случай се твърди да е взето решение по чл.49 ал.2 от ЗУЕС за
набиране на средства за неотложен ремонт, който според §1 т.9 от ДР на ЗУЕС е дейност
за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или
части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и
здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда
и на близкостоящи сгради.
Видно от протоколи от ОС на ЕС на 26.10.2010г., 28.09.2010г. и 10.11.2010г. е
взето решение за извършване на неотложен ремонт на покрива и табакера /които
несъмнено са общи части на сградата на чл.38 ЗС/, поради теч, като е взето решение и
за набиране на средства за ремонта в размер на 1429,80 лв., които са разпределени
между съсобствениците съобразно притежавинет от тях идеални части от общите части
на сградата, като за ответниците е определена сума от 585,00 лв., съответно избрана
фирма, която да извърши ремонта при посочената цена, както и упълномощен
управителя на ЕС да предприеме действия по принудително събиране на неплатени
вноски за ремонта.
Съдът счита, че ответниците са обвързани от цитираните решения на ОС на ЕС
по изложените вече съображения за недопустимост за инцидентно установяване
незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС, като за яснота следва да се посочи, че
в настоящото производство не е допустимо нито възражение, нито насрещен иск
/каквото изявление ответниците правят/ за установяване незаконосъобразност на
цитираните решения на ОС на ЕС, поради изтичате на преклузивните срокове за това и
стабилизирането им.
Страните спорят дали е била налице хипотезата на чл.49 ал.2 от ЗУЕС т.е. дали
действително ремонта на покрива и табакерата са били неотложни.
В тази връзка са събрани писмени доказателства – конструктивно становище,
гласни – свидетелски показания, които съдът цени и кредитира, тъй като са от
съсобственик, който живее в сградата и показанията му са преки и установяват, че през
2010г. е имало наводнение, което е тръгнало от покрива и обхванало и стълбите на
жилищната сградата, след което е паднала и мазилката на тавана, както и заключението
по СТЕ , което съдът кредитира като компетентно и обективно и не споделя
твърденията на ответниците, че е изготвено въз основа на предположения.
Действително, към момента на огледа извършен от вещото лице, същото е
констатирало вече извършените ремонтни дейности, но по същите, както и с оглед
техническите познания за физически и технически причина и следствие е дало
заключение, че несъмнено е имало течове от покрива в зоната над стълбищната клетка,
като същите са не само около съществувалата тръба / вече е премахната и за която
ответниците твърдят да е причина за течовете/, като въпросната тръба не е била
поставена в най – високата част на покрива, а следите от течове са по цялата покривна
част на стълбището /значително по – голяма зона/.От всички данни и огледа на място,
вещото лице прави обосновано заключение, че течовете се дължат на повреда на
покривното покритие, което е било от керемиди и които са демонтирани, разместени,
5
тъй като са били залепени с кал при тяхното свличане и действие на атмосферните
условия - дъжд, сняг, от пускнатините е проникнала вода между тях и се е получил
теча, като евентуалното нарушаване на покривното покритие в една част /евентуално
тръбата, която е била поставена/, също на отделно основание би могла да е причина за
теч, но не и като самостоятелна причина с оглед размерите и вида на течовете от
покрива. В тази връзка следва да се посочи, че показанията на свидетеля Енев,
кореспондират именно с част от констатациите на вещото лице, че още преди 10
години като е работел по покрива е имало разместени керемиди и е било необходимо
да се направи обшивка на покрива, което не било направено от него.
Преценявайки съвкупност обсъдените доказателства, се налага извода, че
действително ремонта, за който са гласувани средства от ОС на ЕС е неотложен по
смисъла на §1 т.9 от ДР на ЗУЕС.
От друга страна, направеното възражение от въззивниците, че един от
съсобствениците – Б.М. чрез поставяне на отдушник от ПВЦ тръба на покрива, е
причина за настъпилите течове от покрива на сградата, не се установи при условията
на пълно и главно доказване. На следващо място, дори и да е така или да е налице
съпричиняване, то в настоящото производство не би могло да бъде правоизключващо
възражение, доколкото се касае за ремонт на обща част на сградата и за който законът
задължава всеки съсобственик на участва в разходите за същия, като няма пречка
съсобствениците или всеки един от тях да иска от виновното лице, причинило вредите
обезщетение за причинените вреди, които биха включили и платените вноски за
неотложния ремонт.
Дори и да се приеме, че не е налице неотложен, а необходим ремонт, то отново е
ирелевантно за отговорността на ответниците, доколкото е има взето решение за
извършване на такъв и е определен размера на участието на съсобствениците
съобразно цитираните по – горе задължителни решения на ОС на ЕС.
В настоящият случай от събраните по делото доказателства - договор с трето
неучастващо лице и СТЕ, се установява, че ремонта на покрива е извършен, като
етажните собственици са платили на изпълнителя договорената сума./видно от
договора за изработка, същия е сключен не от ЕС, а от отделните съсобственици с
изключение на ответниците, и изпълнителня, съответно същите са му заплатили
възнаграждението, които обстоятелства са ирелевантни, доколкото се претендира
вземане въз основа на решение на ОС за ремонт на общи части на сградата, а не
средства дадени от всеки един съсобственик за ремонт, в който случай ищец би бил
всеки един от тях, но и основанието би било различно – водене на чужда работа без
натоварване/.
Както от съдържанието на решенията на ОС на ЕС по цитираните протоколи,
така и от заключението по СТЕ, се установява, че ищецът претендира разходи за
ремонт на покрив, но без такъв на табакерата на същия, като вещото лице по СТЕ,
изчислявайки процента на общите части от сградата притежавни от въззивниците
посочва, че същите са в размер на 38,44 %, при което съобразно същите и общия
размер на разходите за ремонт, приети от ОС на ЕС /без стойността на ремонт на
табакера/, възлизат на сумата от 549,62 лв.
Доколкото се установи, че първоначалните ответници са съсобственици на
самостоятелен обект в процесната сграда при условията на СИО, то тяхната
6
отговорност на основание чл.32 ал.2 от ЗС е солидарна.
Предвид изложеното, изводите на настояща инстанция за основателност и
доказаност на иска до размера от 549,62 лв., съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което решение № 468608/12.08.2018г. в обжалваната му част следва да
бъде потвърдено изцяло.
По въззивната жалба срещу решение № 20008511/12.01.2021г., с което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка: в заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.09.2011г. по ч.гр.д. № 20433/2011г. и в
решение № 468608/12.08.2018г. по гр.д. № 7506/2012г., като в дипозитива, след
посочване на дължимата главница от ответниците да се чете, че същата се дължи ведно
със законната лихва върху сумата от 549,20 лв. считано от 13.05.2011г. до
окончателното й изплащане.
Съдът констатира, че както в заявление с вх. № 20217/13.05.2011г. , по което е
образувано ч. гр.д. № 20433/2011г. по описа на СРС, 75- ти състав, така и в исковата
молба подадена по реда на чл.422 ал.1 от ГПК и по която е образувано гр.д. №
7506/2012г.у, заявителят респ. ищецът е претендирал присъждане на главницата от
585,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане. При издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК на 26.09.2011г. , както и в решение № 468608/12.08.2018.
липсва произнасяне по искането на заявителя/ищеца за присъждане на законната лихва
върху главницата /чийто частичен размер е уважен/.
С обжалваното решение въпреки, че е посочил разпоредбата на чл.247 от ГПК,
съдът е извършил допълване на решението, тъй като е налице именно фактическият
състав по чл.250 от ГПК, като е постановено при спазена процедура по чл.247 от ГПК
– срока, в който е възможно да се иска допълване, връчен препис на насрещната
страна, произнасяне с решение в закрито заседание, когато не е необходимо по
преценка на съда провеждане на открито съдебно заседание.
Следователно квалифицирането на постановеното решение като такова по
чл.247 от ГПК няма отношениение към допустимостта му, тъй като съдът е разгледал
заявените от ищцата фактически твърдения и е формирал изводите по отношение на
тях, които правилно допълват постановените заповед за изпълнение на парично
задължение и решението по иска по реда на чл.422 от ГПК.
Предвид горното, решението следва да бъде потвърдено, но при правилна
правна квалификация – чл.250 от ГПК.
По разноските
С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна е направила искане за
присъждане на разноски, както и представила доказателства, че са реално направени –
платено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. /л.46-47 от въззивното
производство/, които предвид изхода от въззивното обжалване на решението и
разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени.
7
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 468608/12.08.2018г. постановено по гр.д. №
7506/2012г. по описа на Софийския районен съд, 75-ти състав, в частта, с което е
признато за установено по реда на чл.422 от ГПК спрямо К. Ж. П. с ЕГН: ********** и
с адрес: гр. София, ж.к. *******, ет.3 и П. П. П. с ЕГН: ********** /починал към
настоящия момент и заместен в процеса от К. П. Н. с ЕГН: ********** и с адрес:гр.
София, ул. ******* А. П. П. ********** и с адрес: гр. София, ж.к. *******, ет.3,К. Ж.
П. с ЕГН:**********/, че дължат солидарно на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, в гр.
София, ж.к. ******* по иск с правно основание 49 ал.2 от ЗУЕС сумата от 549,20 лв.,
представляваща дължима вноска за средства за неотложен ремонт на общите части на
сградата по решение на Общо събрание на ЕС № 4/10.11.2010г.
ПОТВЪРЖДАВА решение 20008511/12.01.2021г. постановено по гр.д. №
7506/2012г. по описа на Софийския районен съд, 75-ти състав, но с правилна
квалификация чл.250 от ГПК и с което са допълнени: заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.09.2011г. по ч.гр.д. № 20433/2011г. и
решение № 468608/12.08.2018г. по гр.д. № 7506/2012г., като главницата от 549,20 лв.
се дължи от ответниците, ведно със законната лихва считано от 13.05.2011г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К. Ж. П. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к. *******, ул.
******* *******, К. П. Н. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ул. ******* и А. П.
П. с ЕГН: ********** с адрес: гр. София, ж.к. *******, ул. ******* ******* да
заплатят на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, в гр. София, ж.к. *******, представлявана от
управителя М. Б. М. на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноските във въззивното
производство в размер на 300,00 лв. /триста лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8