№ 120
гр. Ловеч, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20214300500337 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 97/18.05.2021 г., по гр.д. № 1715/2020 г. на РС – Ловеч, по
предявен иск с правна квалификация чл. 135 ЗЗД е обявен за недействителен
спрямо „Първа Инвестиционна Банка“ АД сключеният между Д. Н. Д. и С. Д.
Н. договор за дарение на 21 поземлени имота, извършен с нотариален акт №
44, том III, peг. № 2666, дело № 210/2020г. на нотариус Н.Т., с peг. № 481 на
Нотариалната камара. Със същото решение съдът се произнесъл и по
отговорността за разноските, осъждайки ответниците да заплатят на ищеца
сумата от 2 118,63 лв. и 450 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Против решението е подадена въззивна жалба от Д. Н. Д., чрез
пълномощника адв. В.К., в която се правят оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, свеждащи се до съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с
материалния закон, както следва: несъобразяване от районния съд, че
разпоредилият се с имуществото си Д. Н. Д. е солидарен длъжник по
процесния договора за овърдрафт, че в полза на банката ищец е вписан особен
залог в размер на 180 000 лв. и че в хода на съдебното производство е
започнало погасяване на сумите по кредита; несъобразяване от съда размера
на допуснатото обезпечение, при който според въззивника е налице свръх
обезпеченост и не би могло да се приеме увреждане интересите на кредитора.
Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение,
за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноските за двете
1
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия „Първа Инвестиционна
Банка“ АД е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се
излагат съображения за нейната неоснователност, респ. за правилност на
обжалваното съдебно решение. В писмения отговор е поставен акцент върху
извършеното от въззивника безвъзмездно разпореждане в полза на дъщеря му
и върху поетото от въззивника задължение да отговаря по договора като
съдлъжник с цялото си имущество. В писмения отговор е направено искане за
потвърждаване на първоинстанционниото съдебно решение и за присъждане
на разноските по делото за въззивна инстанция.
Въззивниците Д. Н. Д. и С. Д. Н. (последната конституирана на
основание чл. 265, ал. 2 ГПК служебно с определението за насрочване) не
вземат лично участие в съдебното заседание, като за първия от тях се явява
адв. В.К. - процесуален представител по пълномощие, която поддържа
жалбата, излага съображения за нейната основателност и моли за отмяна на
атакуваното решение и за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемият се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт
П.К., която оспорва въззивната жалба, излага съображения за нейната
неоснователност и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение
и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната
част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата
правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правна
квалификация чл. 135 ЗЗД, предявен от „Първа Инвестиционна Банка“ АД
против Д. Н. Д. и С. Д. Н., с който е поискано да бъде обявен за
недействителен спрямо ищеца договор за дарение на 21 поземлени имота,
извършен с нотариален акт № 44, том III, peг. № 2666, дело № 210/2020г. на
нотариус Н.Т., с peг. № 481 на Нотариалната камара. В исковата молба се
поддържа, че ищецът е кредитор на ответника Д. Н. Д., който поел към
банката солидарно задължение за заплащане вземанията по отпуснати
договор за банков кредит на „Продукция БГ“ ЕООД, че кредитът е в
просрочие от 20.05.2020 г., че с оглед на това от банката е образувано
изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист против
„Продукция БГ“ ЕООД и Д. Н. Д. за солидарно заплащане на дължимите по
договора суми и че на 03.07.2020 г. (в хода на изпълнителното производство)
Д. Н. Д. се разпоредил в полза на С. Д. Н., дарявайки двадесет и един
недвижими имота негова собственост, с което намалил имуществото си.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Д. Н. Д. е постъпил писмен
отговор на исковата молба, в който е дадено становище за неоснователност на
предявения иск, поради липса на предпоставките на чл. 135 ЗЗД, като се
поддържа, че кредитът към банката се обслужвал от кредитополучателя
„Продукция БГ“ ЕООД, което дружество имало сключено с банката
2
споразумение за заплащане на оставащите вноски, и че то е учредило в полза
на ищеца особен залог, с оглед на което е не би могло да се приеме увреждане
интересите на кредитора с извършеното разпореждане от единия ответник в
полза на другия.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 28.12.2016 г. между „Първа Инвестиционна Банка“АД и „Продукция
БГ“ ЕООД е сключен договор № 000ОD-S-000777/28.12.2016 г. за овърдрафт
по разплащателна сметка, по който Д. Н. Д. е съдлъжник на
кредитополучателя „Продукция БГ“ ЕООД. С договора банката е приела да
извършва разплащания при условията на овърдрафт по сметка за обслужване
на дълга при максимално допустим размер на дебитното салдо в размер на
100 000 лв. за оборотни средства, предназначени за зареждане на стока. На
19.11.2018 г. между „Първа Инвестиционна Банка“АД, „Продукция БГ“
ЕООД и Д. Н. Д. е сключен анекс към договор № 000ОD-S-000777/28.12.2016
г., с който е постигнато съгласие, при което към деня на анекса задължението
на кредитополучателя към банката по договора е 31 890 лв. (1.3) и че всички
вземания на банката по договора се обезпечават с особен залог върху
съвкупност от вещи, със залог върху вземания и с втора поред ипотека (1.2).
Статутът на Д. Н. Д. на съдлъжник не е променян със сключения анекс.
Според уговорка в анекса, кредитополучателят и съдлъжникът признават с
подписване на анекса сумите по договора и тяхната дължимост в определения
размер (1.4) и се задължават да погасят всички свои задължения по договора
и анекса до 20.09.2019 г.
Видно от приетия по делото изпълнителен лист, същият е издаден на
18.05.2020 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
12397/2020 г. на СРС, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с
която „Продукция БГ“ ЕООД и Д. Н. Д. са осъдени да заплатят солидарно на
„Първа Инвестиционна Банка“АД следните суми: 15 243,87 лв. - неизплатена
главница по договор за кредит № 000ОD-S-000777/28.12.2016 г., ведно със
законна лихва от 05.03.2020 г. до изплащане на вземането; 2 394,04 лв. –
лихва за периода от 01.10.2019 г. до 04.03.2020 г.; 263,90 лв. – комисионна;
394,87 лв. – разноски; 515,93 лв. - разноски по делото.
По молба от „Първа Инвестиционна Банка“АД с вх. № 25640/05.06.2020
г. и въз основа на изпълнителния лист от 18.05.2020 г. е образувано
изпълнително дело № 591/2020 г. на ЧСИ В.П. против „Продукция БГ“ ЕООД
и Д. Н. Д..
От нотариален акт № 44, том III, peг. № 2666, дело № 210/2020г. на Н.Т.
- нотариус, peг. № 481 на Нотариалната камара, се установява, че на
03.07.2020 г. Д. Н. Д. дарява на дъщеря си С. Д. Н. следните имоти: 1.
поземлен имот с идентификатор 20420.461.75, ведно с построените в него
четири сгради с идентификатори 20420.461.75.1, 20420.461.75.2,
20420.461.75.3 и 20420.461.75.4; 2. поземлен имот с идентификатор
20420.428.2; 3. поземлен имот с идентификатор 20420.422.16; 4. поземлен
имоТ с идентификатор 20420.7.7; 5. поземлен имот с идентификатор
20420.12.18; 6. поземлен имот с идентификатор 20420.102.26; 7. поземлен
имот с идентификатор 20420.115.17; 8. поземлен имот с
3
идентификатор 20420.149.9; 9. поземлен имот с идентификатор 20420.150.4;
10. поземлен имот с идентификатор 20420.156.5; 11. поземлен имот с
идентификатор 20420.159.2; 12. поземлен имот с идентификатор 20420.160.7;
13. поземлен имот с идентификатор 20420.164.75; 14. поземлен имот с
идентификатор 20420.176.18; 15. поземлен имот с идентификатор
20420.178.44; 16. поземлен имот с идентификатор 20420.205.3; 17. поземлен
имот с идентификатор 20420.210.18; 18. поземлен имот с идентификатор
20420.228.36; 19. поземлен имот с идентификатор 20420.235.28; 20. поземлен
имот с идентификатор 20420.249.12; 21. поземлен имот с идентификатор
20420.298.1.
На 25.09.2020 г. между „Първа Инвестиционна Банка“АД и „Продукция
БГ“ ЕООД (кредитополучателя) е сключено споразумение към договор №
000ОD-S-000777/28.12.2016 г., с който е постигнато съгласие, при което към
деня на споразумението задължението на солидарните длъжници към банката
по договора е 19 094,43 (VI) и че кредитополучателят се задължава да заплати
задълженията разсрочено на петнадесет равни погасителни вноски от по 1 000
лв., платими до 30-то число на текущия месец.
Установява се от удостоверение изх. № 05117/02.03.2021 г. на ЧСИ
В.П., че към деня на издаване на удостоверението (02.03.2021 г.)
задълженията на кредитополучателя „Продукция БГ“ ЕООД и съдлъжника Д.
Н. Д. към „Първа Инвестиционна Банка“АД по изпълнителния лист, издаден
по ч.гр.д. № 12397/2020 г. на СРС, не са погасени и че техният общ размер е
19 135,82 лв. Установява се от удостоверение изх. № 00445/13.01.2021 г. на
ЧСИ Александър Бизов, че към деня на издаване на удостоверението
(13.01.2021 г.) задълженията на „Продукция БГ“ ЕООД, „Бъргър Груп“ ЕООД
и Д. Н. Д. към „Първа Инвестиционна Банка“АД по изпълнителния лист,
издаден по ч.гр.д. № 46762/2020 г. на СРС, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 9/2021 г., не са погасени и че техният общ размер е 140
890, 72 лв.
Установява се от удостоверения № 1422730/26.03.2021 г. и №
1422731/26.03.2021 г. на Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ), че
на името на „Продукция БГ“ ЕООД е открита партида *********, по която се
съдържат две вписвания: 1. № 2017021701956 от 17.02.2017 г. - първоначално
вписване на договор за залог (съвкупност от вещи, подробно изброени в опис
№ 1422729) в полза на „Първа Инвестиционна Банка“АД и пристъпване към
изпълнение от 08.01.2020 г.; 2. № 2020010802589 от 08.01.2020 г. на
разпореждане за служебно вписване на запор на имущество по чл. 4 ЗОЗ в
полза на НАП.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е основателен.
Ищецът е кредитор на Д. Н. Д. (първият ответник), което качество
произтича от приетите по делото договори за банков кредит, по които този
ответник е съдлъжник. Вземанията на банката срещу ответника Д. са
действителни. Те са за заплащане на парични суми и за тях са издадени
изпълнителни листи. Не се установява вземанията да са погасени чрез
изпълнение или по давност (от ответниците не са правени правопогасяващи
4
възражения). Вземанията са възникнали преди извършване на
разпоредителната сделка. При тези изводи относно естеството на вземанията
и тяхното състояние съдът приема, че ищецът има качеството кредитор по
смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Извършената от ответниците сделка е правно действие, което уврежда
кредитора. Увреждащият характер следва от естеството на сделката – договор
за дарение. С последната Д. Н. Д. се разпорежда в полза на трето лице с
притежаваното от него право на собственост върху недвижимите имоти, като
по този начин се намалява възможността за удовлетворяване на ищеца,
явяващ се негов кредитор. Безвъзмездното отчуждаване подчертава
увреждащият характер на сделката, защото с извършването му се намалява
възможността за удовлетворяване на кредитора, доколкото от имуществото на
длъжника отпада актив.
Налице е и третата предпоставка за възникване правото да се иска
обявяване недействителността на сделката – наличие на знание у длъжника
(първият ответник), че сделката уврежда кредитора (ищеца). При извършване
на дарението Д. Н. Д. е знаел, че има кредитор, защото към този момент той
вече е бил съдлъжник по договора за банков кредит. Той е съзнавал, че с
разпореждането отпада актив от имуществото му, с което намалява
възможността за удовлетворяване на кредитора. От това следва и извода за
наличие на третата предпоставка в закона - че разпоредилият се длъжник Д.
Н. Д. има знание за увреждане. С оглед безвъзмездния характер на
разпоредителната сделка, наличието на такова знание у договарялото с
длъжника трето лице не се установява от закона като предпоставка за
основателност на отменителния иск (чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). В този смисъл
е без значение родствената връзка между двамата ответници (брат-сестра),
защото презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е приложима само при
възмездните разпоредителни сделки, каквато дарението не е.
Съдът счита за неоснователни оплакванията във въззивната жалба.
Доводите за липса на увреждащ характер на извършеното от Д. Н. Д.
разпореждане нямат опора в установените по делото факти. Предложеното от
него изпълнение е частично, поради което то не е довело до погасяване на
задължението в пълния му размер, в какъвто случай банката ищец би
изгубила качеството си на кредитор спрямо въззивника. Даденото от
кредитополучателя в полза на кредитора обезпечение в размер на 180 000 лв.
е факт, с оглед на който също не може да се дисквалифицира увреждащия
характер на извършеното от съдлъжника разпореждане. Доколкото се касае за
прехвърляне на собственост върху индиидуално определени вещи,
нпосредственият увреждащ ефект от сделката е настъпил в момента на
извършване на дарението, защото със сключване на договора разпоредилият
се длъжник е намалил актива на имуществото си (чл. 24, ал. 1 ЗЗД).
Отпадането на актив от имуществото на длъжника осуетява безусловно
възможността за удовлетворяване на кредитора. В този смисъл са правно
ирелевантни и поддържаните от въззивника аргументи за достатъчност на
имуществото на другия длъжник, предвид даденото от него обезпечение в
размер на 180 000 лв. Отделен е въпросът за реалната адекватност на
даденото от кредитополучателя „Продукция БГ“ ЕООД обезпечение,
доколкото същото дружество има още задължения към ищеца и други субекти
в общ размер на 140 890, 72 лв., както и публични задължения към НАП в
5
общ размер на 43 798,29 лв., за които има вписано разпореждане запор върху
същото имущество. Определящото в случая е че, ищецът има качеството
кредитор, доколкото вземането му към ответника Д. Н. Д. не е погасено
изцяло, както и обективният факт на увреждането, изразяващ се в обедняване
на длъжника, чрез намаляване актива на имуществото му, причинено с
извършеното от него безвъзмездно разпореждане (дарение). При извършване
на дарението Д. Н. Д. е знаел, че има кредитор, а по отношение на
ответницата С. Д. Н. установяване на такова знание и намерение за увреждане
не е необходимо, защото тя е получила имотите на безвъзмездно основание. В
позитивната уредба на иска по чл. 135 ЗЗД интересът на кредитора е
предпочетен пред интереса на онзи, получил по дарение актив от
разпоредилия се длъжник.
По тези съображения съдът приема, че са налице предпоставките за
възникването на потестативното право по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, поради което
искът е основателен. Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява
неоснователна по посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото
направените от настоящия състав изводи по основателността на предявения
иск съвпадат с крайните такива на районния съд.
С оглед неоснователността на въззивната жалба и осъщественото
процесуално представителство на въззиваемия от юрисконсулт, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ (НЗПП) Д. Н. Д. следва да заплати на „Първа Инвестиционна
Банка“АД юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 150
лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 97/18.05.2021 г., по гр.д. № 1715/2020 г.
на РС – Ловеч.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., с ЕГН **********, с адрес: с. Деветаки, Община
Ловеч, ул. „****Хр.Б.“ № ** да заплати на „Първа Инвестиционна Банка“ АД,
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 150 лв. –
възнаграждение за осъществено представителство от юрисконсулт (чл. 78, ал.
8 ГПК).
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7