Решение по дело №141/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013).

Образувано е по жалба на „С**** ЕООД, [населено място], чрез адв. Д. Д., срещу решение № РЗМ-5800-160/32-707728 от 22.01.2024 г., издадено от директора на Териториална дирекция Митница София, с което е определена нова митническа стойност на стока № 1 по митническа декларация (М.) с МRN 23BG005705030216R4/14.09.2023 г.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, като издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Излагат се съображения за постановяването му при неизяснена фактическа обстановка и неправилно определена митническа стойност на внесените в България стоки. Твърди се, че от административния орган е възприет неправилен метод за определяне на тази стойност – на база автотехническа експертиза, вместо договорена и реално заплатена цена. Иска се от съда да отмени оспореното решение. Претендират се разноски по делото.

Ответната страна - директорът на Териториална дирекция Митница Бургас, чрез процесуалния си представител гл. юрк. А. В., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Кюстендил, след като се запозна със становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, приема за установено следното от фактическа страна на спора:

На 14.09.2023 г. с М. с МRH 23BG005705030216R4/14.09.2023 г., „С***“ ЕООД е декларирало пред митническите органи стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение. Стоката била описана в елементи от данни (ЕД) 6/8 като употребяван пътнически автомобил – проблем с двигатиля, ръж, марка: S, модел: G**a, тип: benzin, цвят сив, брой места – 5, дата на първа регистрация 28.01.2009 г., , работен обем: 2736, мощност: 138 KWDIN, двигател 0, шаси № JS3TD947474203801. Митническата стойност на стоката, допусната за свободно обръщение е 3390,50 лв., определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., предвид декларирания в ЕД № 4/16 метод за определяне на стойността с код 1 "Договорна стойност на внасяните-стоки", а именно на база договорената стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Сумата от 3390,50 лв. е декларирана и като митническа стойност на автомобила, съответно са определени задължения за мито в размер на 339,60 лв. и ДДС в размер на 863,92 лв. Стоката и придружаващите я документи са представени в МБ Кюстендил от представителя на декларатора „Л***“ ЕООД. Към митническата декларация са представени договор за покупна на автомобила от 30.08.2023 г. на стойност 1500,00 CHF, регистрационен талон, фактура за транспортни разходи № **********/13.09.2023 г., експортен списък № ********** от 04.09.2023 г., описан в М. като декларация за износ на стоки № **********/04.09.2023 г., декларация за стойността на услуга оформяне на митнически документи, фактура за извършени разходи за транзитна операция от Швейцария до България с номер 232847/01.09.2023 г., декларация за външен транзит на Общността Т1 – 23СН00000312931686 от 04.09.2023 г.

На 14.09.2023 г. е извършен физически контрол на автомобила, за което е съставен Протокол за извършена митническа проверка № 23BG5705М034350, като е изготвен и снимков материал. Поради липса на компетентно лице, което да установи техническото състояние на автомобила и породени в митническите органи съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, съгласно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вносителят е информиран за необходимостта от предоставяне на обезпечение, и след писмен отказ от негова страна да обезпечи стоката, е изготвена декларация за отговорно пазене, с която вносителят се е задължил да съхранява стоката поставена под митнически контрол в непроменено състояние.

С писмо рег. № 32-556908/14.09.2023 г. (л. 35 от делото), дружеството жалбоподател е уведомено за предприети действия за проверка на декларираната митническа стойност по подадената митническа декларация, на основание чл. 188 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. От него са изискани да представи допълнително посочени документи, данни и информация в 7 – дневен срок от получаването на писмото.

Писмото е връчено на „С**** ЕООД на 18.09.2023 г., видно от отбелязването върху него (л. 37). В предоставения срок, вносителят не е представил пред митническите органи писмен отговор.

Със служебна бележка рег. № 32-566413/25.09.2023 г. преписката е изпратена до отдел „Митническа дейност“ в ТД Митница София за произнасяне по компетентност относно митническата стойност на стоката. Изготвено е мотивирано становище с рег. № 32-625273/09.11.2023 г. на началника на отдел „Митническа дейност“ в ТД Митница София. Съгласно становището за определяне на митническата стойност по М. от митническите органи е използвана придружаващия стоката договор за покупка на автомобила от 30.08.2023 г. на стойност 1500,00 CHF. В хода на проверката установили, че не е представено пред митическите органи потвърждение, че сумата по сделката е заплатена или документ, или потвърждение от продавача за цената за покупко-продажбата. Тези данни станали повод за формиране на съмнения относно действителната продажна цена на стоката, предмет на проверяваната декларация, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност.

От зам. директора на ТД Митница София е изпратено писмо с рег. № 32-572523/29.09.2023 г. до „Д***“ ЕООД – независим лицензиран оценител, за възлагане изготвянето на оценителска експертиза за определяне на пазарната стойност на процесното превозно средство.Оценката е изготвена на 16.10.2023 г. (л.56 от делото), като от експерта е определена пазарна стойност на автомобила 4 340 лева, като посочената сума е без мита и ДДС.

На основание чл. 22, § 6, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, във връзка с чл. 29 от същия регламент, във връзка с резултатите от извършената проверка, до жалбоподателя било изпратено съобщение с peг. № 32-629399/14.11.2023 г., с което бил уведомен, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница София, с което ще се определи нов размер на митническата стойност за стока по М. с MRH 23BG005705030216R4/14.09.2023 г. В уведомлението подробно са изложени констатациите на митническите органи от анализа на събраните в производството доказателства и основанията за определяне на нов размер на задълженията. Посочено е, че ще бъде взета предвид пазарната стойност на автомобила определена от независим експерт, като за процесната М. с MRH 23BG005705030216R4/14.09.2023 г. е посочен размер от 4 340 лева, която сума не включва мита и ДДС. Отбелязано е и че митническата стойност би се определила в размер на посочената стойност от 4 340 лв., която представлява сумата от определената пазарна стойност (без включени мито и ДДС). В съобщението е даден 30-дневен срок за изразяване на становище.

Уведомлението е връчено на 14.11.2023 г., видно от направеното на него отбелязване. В указания срок от „С***“ EООД не е постъпило становище.

С оспореното решение на директора на ТД Митница София, на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във вр. с чл.19, ал. 7 от ЗМ, чл. 5, т.39, чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, б. “а“ и § 2, чл. 85, § 1, чл. 87, § 1, чл.101, § 1 и чл. 102 от Регламент ЕС) № 952/2013 г., чл. 54, ал.1 и чл. 56 от ЗДДС и чл.59, ал. 1 и 2 от АПК за стоката, поставена под режим допускане за свободно обръщение от М. с MRH 23BG005705030216R4/14.09.2023 г. е определена нова митническа стойност в размер на 4 340 лева; поправени са елементите от данните за стока № 1 по процесната М. с MRH 23BG005705030216R4/14.09.2023 г., като в ЕД „Митническа стойност“ – от 3390.55 лв. на 4340.00 лв., в ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността“ – от 1 на 6, в „Митническо задължение“ от код А00 (основа 3390.55, ставка 0.10) - 339.06 лв. и код В00 (основа 4319.61, ставка 0.200) – 863.92 лв., както следва на код А00 (основа 4340.00, ставка 0.10) – 434.00 лв. и код В00 (основа 5364.00 и ставка 0.200) – 1072.80 лв.; разпоредено е отразяване на корекциите в Митническа информационна за внасяне; задължено е дружеството за заплати по единната сметка на Агенция „Митници“ в 10-дневен срок от връчване на решението, възникналото вносно задължение за плащане на стоката, общо в размер на 1 506,80 лв., от които мито в размер на 434,00 лв. и ДДС в размер на 1072,80 лв., както и лихва за забава върху възникналите задължения, считано от 14.09.2023 г. до датата на уведомяването с това решение и е разпоредено дължимите суми да бъдат взети под отчет в „Регистъра за вземане под отчет“.

В мотивите на решението е прието, че не е представено пред митническите органи потвърждение, че сумата по сделката е заплатена или документ, или потвърждение от продавача за цената по покупко-продажбата. От декларатора не са представени допълнителни документи, подкрепящи реално платената цена. Посочено е, че след анализ на приложените към М. документи, митническите органи не намират достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната цена и приемат че са налице основателни съмнения относно митническата стойност на стоката, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и е прието, че митническата стойност следва да бъде отхвърлена. В решението е прието, че митническата стойност следва да бъде определена по реда на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като се прилагат последователно буквите от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В решението са изложени мотиви за неприложимост в случая на всички букви, поради което органа се е позовал на разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламента и е приел, че митническата стойност следва да се определи въз основа на изготвената в хода на административното производство пазарна оценка на автомобила в размер на 4 340 лв., която стойност не включва мита и ДДС. С оглед определената нова митническа стойност са определени и сумите по възникналото вносно задължение за заплащане по М., общо в размер на общо в размер на 1 506,80 лв., от които мито в размер на 434,00 лв. и ДДС в размер на 1072,80 лв.

Решението е връчено на жалбоподателя на 30.01.2024 г., видно от приложената разписка (л.7).

В хода на съдебното производство е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М. В.. Заключението на вещото лице съдът намира за обективно и компетентно изготвено. В заключението се сочи, в хронологичния опис за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. е заведена аналитична сметка „Автомобили: 3041469; „С***“. Автомобилът е заведен по сметка 304/1 „Стоки“ със стойност 3066,21 лв. в кореспонденция със сметка 502 „Каса във валута“ (аналитична сметка швейцарски франк 1 500.000 CHF) и обяснителен текст „платено в брой на продавача в Швейцария“. Вещото лице е посочило, че спорната сума за мито в размер на 94,94 лв. е осчетоводена и и е начислен дължимият ДДС в размер на 863,92 лв. Посочено е също, че дължимите суми към бюджета са изцяло платени, съгласно предоставено банково извлечение. Вещото лице сочи, че счетоводството дава достатъчно аналитична и синтетична информация за движението по сметките. Изводът на вещото лице е за редовно водено счетоводство.

По делото е разпитан като свидетел Н. Н. А., който работи в дружеството и е син на управителя. Според показанията му, автомобилът заедно с други автомобили е закупен от баща му в Швейцария в негово присъствие. Сочи, че за автомобила цената от 1500 швейцарски франка е заплатена в брой на ръка на продавача. За състоянието на автомобила твърди, че е с външни забележки – охлузвания по броня, ръжда корозия, както и с проблеми по спирачките.

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. с чл. 220, ал. 1 от ЗМ. Разгледана по същество е основателна.

В резултат на служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспорения акт, съобразно критериите по чл. 146 от АПК, Административен съд - Кюстендил намира следното:

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ, при спазване на предвидената от законодателя писмена форма.

В хода на административното производството, приключило с издаване на оспореното решение, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до неговата незаконосъобразност. От данните по делото е видно, че при провеждане на процедурата за издаване на оспореното решение е спазено нормативното изискване на чл. 22, § 6, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като жалбоподателят е предварително уведомен за резултата от извършената проверка и е бил уведомен за образуваното производство, съответно предоставена му е възможност да изрази становище и да ангажира допълнителни доказателства и правото му на защита не е било нарушено.

Обжалваното решение действително е издадено след срока по чл. 19б, ал. 1 от ЗМ, каквито са твърденията в жалбата. В посочената норма е предвидено, че решение, с което се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, се издава в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започването на производството, но този срок, като всеки един срок за издаване на индивидуален административен акт е инструктивен, а не преклузивен.

В допълнение на изложеното, следва да бъде отбелязано, че в чл. 22 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс също е предвиден 30-дневен срок за издаване на решението, но само за случаите, в които митническите органи действат въз основа на заявление, но не и за служебно образувани производства, с оглед нормата на чл. 29 от Регламента. В случая, административното производство е започнало по инициатива на митническите органи, тоест служебно и спрямо него се прилага давностния срок за установяване на митнически задължения, предвиден в чл. 103, § 1 от Регламента, а именно 3 години от датата на която е възникнало митническото задължение. В случая, процесното митническо задължение е възникнало на 14.09.2023 г., когато е подадена и приета митническата декларация, поради което този срок не е изтекъл към момента на издаване на обжалваното решение и не е налице съществено процесуално нарушение.

Решението е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби.

Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Съгласно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно § 2, действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

В правомощията на митническите органи, съгласно чл. 48 от Регламента е извършването на последваш контрол, за целите на който митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки.

Аналогично, в нормата на чл. 140 от Регламента за изпълнение, е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от МК, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.

В цитираната норма на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е предвиден общия принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, а в нормата на чл. 74 от същия регламент са предвидени вторичните методи за определяне на митническата стойност, когато тя не може да се определи по правилата на чл. 70. В този смисъл, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност.

По реда на чл. 48 от МК, във вр. чл. 84 от ЗМ, митническа декларация с МRH 23BG005705030216R4/14.09.2023 г. е била предмет на последващ контрол, относно верността на данните за реално платената цена за автомобила, посочен в същата, релевантна за определяне на митническата му стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС. В хода на тази проверка административният орган е изложил съображения за възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност и впоследствие е издал процесното решение, с което е процедирал за досъбиране вносно мито и ДДС на база новоопределената митническа стойност на внесения автомобил. Той се е позовал на извършена в хода на административното производство пазарна оценка, за да обоснове извода, че действителната договорна стойност на процесния автомобил закупен от жалбоподателя не е както е посочено в митническата декларация – 1500,00 CHF или 3390,55 лева, а 4 340 лева.

Така направените изводи са неправилни.

Административният орган без да оспорва автентичността на представените документи, доказващи придобиване на стоката, е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност и е определил тази стойност въз основа на изготвена в хода на административното производство пазарна стойност на автомобила. Безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което е необходимо да се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че оспорващият е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката. В решението не е посочена и причината за незачитане на данните за платената сума в приложения договор за покупка на автомобила от 30.08.2023 г. от жалбоподателя, при условие, че не се отрича автентичността му. Съгласно трайната практика на ВАС, в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Всичко изложено, сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, съответно на липсата на основания за увеличаване на стойността на автомобила.

Отделно, от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на вещото лице се установява, че договорната стойност на стоката е действително платената такава. Показанията на разпитания по делото свидетел А. и експертизата установяват, че автомобилът е закупен от дружеството срещу декларираната сума, парите са дадени на ръка на продавача от управителя на дружеството, автомобилът е заведен като стока в счетоводството на дружеството. Счетоводно са отразени и дължимите митни сборове. Счетоводството на дружеството е водено редовно.

По изложените съображения, съдът приема, че митническите органи не са се справили с възложената им доказателствена тежест и не са обосновали и доказали доводите си за възникнали основателни съмнения по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 относно действително заплатената или подлежаща на плащане цена за внесения автомобил с МRH 23BG005705030216R4/14.09.2023 г.

Отделно от изложеното, следва да бъде отбелязано, че методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките. Преди него, в чл. 74, § 2 от същия регламент са предвидени други методи. Следователно когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи преди за направят извод за неговата неприложимост, за да пристъпят към използване на следващия вторичен метод (Решение от 09 ноември 2017 г. по дело С-46/16 LS Customs Services, т.52, Решение от 09 юни 2022 г. по дело С-187/21, FAWKES Kft, т.35) и са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. Съгласно това задължение органът е длъжен да използва както националната база данни, която той управлява и попълва, така и сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави-членки или от службите на Съюза. В случая, неприложимостта на метода по чл. 74, § 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 органът е мотивирал с липсата на идентични стоки за приблизително същия период поради недостатъчно описание на стоката в М. по см. на чл. 1, § 2, т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, но същевременно органът е разполагал с данни за автомобила от експертизата изготвена в хода на административното производство, като отделно от това е могъл да установи всички характеристики на стоката чрез нов оглед на автомобила. В случая, органът се е задоволил с анализ на данните в МИС-IIIА, където не е открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели, но не е извършил съответните справки в останалите официални източници на информация и базите данни в държавите от митническия съюз. По този начин изводът за неприложимост на метода по чл. 74, § 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 се явява необоснован и съответно незаконосъобразен. За метода по чл. 74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл.1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 при направения анализ органът е установил отново липсата на изчерпателно описание на процесната стока в М., поради което е приел, че не могат да се изпълнят критериите за сходност с подлежащите на остойностяване стоки. Подобно на първия резервен метод, и при този метод органът е имал възможност да получи изчерпателното описание на стоката при нов оглед на автомобила, за да може същият да бъде сравнен със сходни стоки, а след това да извърши съответните справки в официалните източници на информация. Водещото основание за отхвърляне на този метод според органа е характеристиката на стоката като „употребявани автомобили с дефекти“, но тези дефекти са надлежно описани в документите към М. и в заключението на „Д***“ ЕООД, поради което няма пречка да се извърши сравнение като степен на овехтяване и амортизация и степен на увреждане с други стоки, допуснати за свободно обръщение. Липсата на подобно процедиране води до необоснованост на извода за неприложимост на посочения метод. За метода по чл. 74, § 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 органът е установил, че е необходима информация за цената, на която внесените стоки или внесените идентични стоки или сходни стоки се продават в Съюза в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасяне на стоките, чиято стойност се определя. Органът е посочил, че липсва база за сравнение за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки. Този извод, макар и верен поради специфичния характер на стоката във вид на употребяван лек автомобил с проблем с двигателя и външни забележки, е приложим едва при липсата на възможност за приложение на предходните два вторични метода, която липса органът не е надлежно установил и доказал. Същите съображения се отнасят и до относно метода по чл. 74, § 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Предвид изложеното, съдът приема, че не са доказани и обосновани основанията за пристъпване към изменение на декларираната с М. с МRH 23BG005705030216R4/14.09.2023 г. митническа стойност на внесената стока, както и незаконосъобразно същата е изменена при прилагане на реда посочен в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Ето защо, незаконосъобразно с оспореното решение е определена нова митническа стойност на внесената стока и съответно незаконосъобразно са определени възникналите задължения за мита и ДДС. При тези съображения, жалбата се явява основателна, а оспореният административен акт следва да бъде отменен.

При този изход от спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и своевременно направено искане, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 700 лева, от които 300 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, 350 лв. – депозит за вещо лице и 50 лв. – държавна такса. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е под минималния размер предвиден в чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ решение № РЗМ-5800-160/32-707728 от 22.01.2024 г., издадено от директора на Териториална дирекция Митница София.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на „С****“ ЕООД, [населено място], сумата от 700 (седемстотин) лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.