№ 31
гр. София, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110141924 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца П. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
***** № 13Б, ***, срещу „Камбера Дизайн“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Житница“ № 30, представлявано от управителя
****, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 11908,80 лв., представляваща подлежащо на
връщане възнаграждение по договор за проектиране, изработка и монтаж на
интериорни врати, сключен на 15.09.2023 г., който е развален по вина на ответника,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 12.07.2024 г. до
окончателното плащане.
Ищецът П. Д. Д. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че на 15.09.2023 г. с ответника, като изпълнител, сключили договор за проектиране,
изработка и монтаж на интериорни врати, по силата на който ответното дружество
поело задължение да изработи, достави и монтира 5 бр. плътни интериорни врати, една
тапетна врата и пано за входната врата в собствения на ищеца апартамент, срещу
възнаграждение в размер на 11908,80 лв. с ДДС. Твърди се, че ищецът – възложител е
заплати цялото възнаграждение по договора на две вноски – на 19.09.2023 г. заплатил
сумата 5254,80 лв., а на 04.02.2024 г. остатъка – сумата 6654 лв. Сочи, че срокът за
изработване на вратите, съгласно чл. 2 от договора е 65 работни дни от извършване на
авансовото плащане, или вратите е следвало да бъдат изработени до 19.12.2023 г., а
срокът за монтаж на вратите е 7 дни от датата на окончателното плащане, или до
11.02.2024г. Ищецът твърди, че ответникът изработил част от вратите със значителна
забава – в края на месец януари, а тапетна врата и пано изобщо не били изработени, а
към момента на монтажа – 09.02.2024 г. се установило, че изработените врати не
отговарят на възложеното в качествено отношение – цветът и видът на дървото се
разминавал съществено от този, който бил заложен в договора. За констатираното
несъответствие ищецът уведомил ответника по имейл на дата 12.02.2024 г., и със
същия имейл направил изявление за разваляне на договора. На същата дата ответникът
демонтирал вратите и предложил да бъде преработен цвета на вратите, съгласно
поръчката, с което ищецът не се съгласил. При тези факти ищецът поддържа, че
ответникът следва да му възстанови платеното възнаграждение по договора за
изработка на врати, поради което го претендира заедно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
1
Ответникът „Камбера Дизайн“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск при възражения, че не е бил в забава
при изпълнение възложеното по договора, а отклонението в цвета е несъществено и е
било своевременно поправено. Твърди се, че съгласно чл. 5 от договора, в който е
уговорено, че договорът влиза в сила от плащането на задатъка (капаро), е уговорена
също така възможност датата му на влизане в сила да се промени, спрямо най-късната
дата на уточнение на всички детайли по поръчката и датата на взимане на размерите.
В този смисъл се сочи, че размерите за вратите са взети на място в началото на
октомври 2023 г., а с имейл от 03.10.2023 г. и от 11.10.2023 г. ищецът е уточнил цвета и
размерите на вратите, а на 07.11.2023 г. окончателно са уточнени размерите и цвета на
вратите, тъй като през това време са извършвани други ремонтни дейности в
апартамента на ищеца, което налага промяна в размерите на вратите, които се
монтират след полагане на подови и стенни настилки. След уточняване на размера и
цвета на вратите, ответникът започнал работа по изработването им, която отново е
спряна временно, тъй като ищецът уведомил, че ремонтните дейности по апартамента
му не са приключили и монтажът на вратите бил невъзможен. Твърди се, че на
09.01.2024 г. е изпратен имейл от ищеца, в който последният отново уточнява
размерите на вратите, предмет на договора. При тези факти излага съображения, че в
забава е бил ищецът – възложител, тъй като ремонта в апартамента му не е бил
завършен и не са били ясни окончателните размери на вратите, а не ответникът –
изпълнител. Твърди се също така, че вратите са били изработени и на 05.02.2024 г.
ищецът извършил окончателното плащане. Счита, че размиването в цвета на вратите
не е основание за разваляне на договора, тъй като този дефект е отстраним в кратки
срокове, като в резултат на възражението от страна на ищеца още на същия ден
демонтирал вратите и предложил нова дата за монтаж – 19.02.2024 г. Поради
изложеното моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което съдът с доклада по делото и на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че същите са били в договорни правоотношения по силата
на договор за проектиране, изработка и монтаж на интериорни врати, по силата на
който ответното дружество е поело задължение да изработи, достави и монтира 5 бр.
плътни интериорни врати, една тапетна врата и пано за входната врата в собствения на
ищеца апартамент, срещу възнаграждение в размер на 11908,80 лв. с ДДС, което е
изцяло платено. Не е спорно и обстоятелството, че в изпълнение на договора към дата
09.02.2024 г. ответникът е монтирал в имота на ищеца 5 броя интериорни врати в цвят,
различен от възложения, поради което на 12.02.2024 г. ищецът е възразил срещу
качеството на изработените врати и изпратил уведомление за разваляне на договора до
ответника.
В чл.2 от приложения по делото договор страните са уговорили срок за
изпълнение 65 дни от влизане в сила на договора, а в разпоредбата на чл. 5 от същия е
уговорено, че договорът влиза в сила от деня на плащането на задатъка (капарото),
която дата може да се промени спрямо най-късната дата на уточнение на всички
детайли по поръчката и датата на вземане на размерите.
В чл. 7 от договора страните са уговорили, че монтажът следва да бъде започне
не по-късно от 7 календарни дни след датата на доплащането.
По делото е представена и подписана от страните поръчка за врати, видно от
която е възложено за изработване по договора 5 бр. плътни врати в цвят ****, 1 бр.
тапетна врата на грунд и пано за входна врата в ****
Ответникът е издал проформа **** г. за дължимото капаро в размер на 5254,80
лв. с ДДС, което ищецът е заплатил на 19.09.2023 г., видно от приложеното преводно
нареждане на л. 11 от делото.
За окончателното плащане ответникът е издал фактура ****4 г. за сумата от
6654 лв. с ДДС, което плащане е извършено от ищеца на 04.02.2024 г. с платежно
2
нареждане на л.12 от делото.
От приложената по делото електронна кореспонденция се установява, че във
връзка констатирано неточно изпълнение от страна на ответника, касаещо цвета на
вратите и начина на отваряне на една от вратите, ответникът е предложил поправяне
на изработеното в рамките на няколко дни, а ищецът – възложител е направил
изявление за разваляне на договора на дата 13.02.2024 г.
От приложената по делото електронна кореспонденция между страните (л.59-
66) се установява, че на 03.10.2023 г. и след взети размери на вратите и допълнителни
уточнения, ответникът е изпратил актуализирана оферта, а на 11.10.2023 г. е уточнен
адресът, на който изпълнителят да изпрати мостра за цвета на вратите. От същата
кореспонденция е видно, че на 09.01.2024 г. ищецът е направил ново уточнение на
размерите на вратите, променен поради положени плочки, а на 12.01.2024 г. ищецът е
потвърдил и размерите на тапетната врата.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от инж. А. В.
П., което съдът възприема изцяло като пълно и обосновано, се установява, че към
датата на извършен оглед в склада на ответника, са налични 6 бр. интериорни врати (5
плътни и 1 тапетна) с всичките им съставни части – крило, каса, первази,, панти,
дръжки и брави, както и 1 бр. пано за входна врата, фладерист фурнир, цвят ****.
Вещото лице е установило, че 5-те плътни интериорни врати са изпълнени в цвят ****.
Заключено е, че наличните при ответника врати отговарят на възложеното, съгласно
последното уточнение на размерите и е установено пълно съвпадение с мострения
цвят. На мястото на огледа е представена на вещото лице работна карта, неразделна
част от всяко производство с подробна информация за детайлите на поръчката, както и
поръчка и фактура за закупени дръжки, скрити панти и обков за поръчката на ищеца.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите **** и
*****.
От показанията на св. *, който е работи при ответното дружество като
монтажник на врати и дограма, се установява, че същият е извършил монтаж на 5 бр.
врати в имота на ищеца П. Д. през февруари 2025 г., като една от вратите имала
проблем с размерите, което наложило преработване, след което била монтирана.
Вратите били окомплектовани с дръжки, единствено первазите не били монтирани.
Изработена била и една бяла тапетна врата, която доставили на следващия ден. След
това му било наредено да демонтира вратите.
От показанията на св. Кирилова, която живее на съпружески начала с ищеца, се
установява, че техният проектант Милена Милева препоръчала ответното дружество
за изработване на врати и гардероби в апартамента, в който живее със съпруга си. През
лятото на 2023 г. посетила офиса на ответното дружество, където поръчали 5 бр.
интериорни врати, за които избрала материала на вратите и техния цвят, който бил
съобразен с плочките и паркета, който бил закупен, но все още не били поставени.
Поръчано било е пано за входната врата, която да бъде реставрирана. Началото на м.
септември работник при ответното дружество посетил апартамента на ищеца и взел
размери на отворите за вратите. Ответното дружество многократно правило запитване
за размерите на вратите и се наложило няколко пъти да се правят измервания.
Монтажът на вратите бил извършен на 09.02.2024 г., като свидетелката констатирала,
че не са изработени в избрания цвят. Паното и тапетната врата не бири доставени в
този ден. Ремонтът на апартамента завършил окончателно през месец май 2024 г.
Когато ответното дружеството вземало размери за вратите подовите настилки не били
поставени, но се знаела дебелината им.
Управителят на ответното дружество – **** е дал обяснения по реда на чл. 176
ГПК, в които същият посочва, че изработването на вратите зависело от окончателните
размери на отворите, тъй като не били поставени подовите настилки в жилището на
ищеца. Имало проблем и с первазите, като други майстори следвало да осигурят място
за первазите. Поръчали материалите, съобразно първоначалните размери, тъй като
след окончателното уточняване на размерите вратите се доработват. Около 2-3 месеца
чакали да се довършат ремонтните дейности в апартамента на ищеца. Извършено било
3
още едно измерване, а след това окончателните размери били уточнявани по имейл.
Цветът на вратите бил сменен по инициативна на управителя на ответното дружество,
тъй като първоначално избрания не кореспондирал с цвета на мебелите, които били
изработвани от ответното дружество. Вратите били одобрени от ищеца, но след два
дни се обадил и възразил за цвета, като си поискал връщане на платената цена.
Управителят предложил да променят цвета, съобразно първоначално възложеното в
рамките на три работни дни, както и да се подреже врата на банята, за да влезе в
размерите, тъй като на място се оказало повдигнато нивото на подал. В рамките на 3-4
дни бил сменен цвета на вратите, както и отваряемостта на вратар но ищецът дори не
пожелал да ги види и настоявал да му бъдат върнати парите. Монтажът на вратите
може да отнеме повече от един ден, според броя. В случая в деня на монтажа не били
доставени тапетна врата и пано за входната врата.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
От представената по делото писмен договор, а и предвид липсата на спор между
страните, може да се обоснове извод, че страните са били обвързани от договор за
проектиране, изработка и монтаж на интериорни врати в имота на ищеца, който
съдържа белезите на договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД. Не е спорно
по делото, а и с представената по делото поръчка, се доказа, че предмет на договора е
изработването и монтажът на 5 броя интериорни врати цвят Адлер, 1 бр. тапетна врата
и пано за входната врата в цвят Адлер.
Доказано се явява и обстоятелството, че монтаж на 5-те интериорни врати е
извършен на 09.02.2024 г., като същите са били изработени в различен от
първоначално избрания от поръчващия цвят и една от вратите е била с различен начин
на отваряне от посочения от възложителя.
Спорът между страните се концентрира върху изпълнението на договора от
страна на ответното дружество от гледна точка на срока, като по делото не се спори, а
това се установи и със събраните гласни доказателства, че вратите не са били
изработени в цвета, съгласно поръчката, а една от вратите е бил изработена с различен
начин на отваряне.
За да извърши преценка за това от кога тече срокът за изпълнение, съдът следва
да подложи на тълкуване действителната воля на страните, съобразно разпоредбата на
чл.20 ЗЗД. В този смисъл съдът намира, че при тълкуването на договорите за
изясняване на действителната обща воля на страните може да се излиза и извън текста
на самия договор, включително като се изследват обстоятелствата, при които той е
сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената
кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора, характеристиките на
предмета на договора, както и други обстоятелства, които са от значение за
установяване на действителната воля на договарящите. (В този смисъл Решение № 215
от 18.01.2019 г. по т. д. № 3156/2017 г. на ВКС). Така, на първо място съдът следва да
изходи от съдържанието на разпоредбите от договора, които са относими към срока за
изпълнение, като липсва спор, че срокът за изпълнение е 65 работни дни от влизането
в сила на договора. В чл. 5 от договора страните са посочили моментът, в който
договорът влиза в сила – от деня на плащането на задатъка (капарото) или датата, на
която са уговорени всички детайли по поръчката и датата на вземане на размерите,
като меродавна е най-късната дата. Това несъмнено означава, че трите обективни
предпоставки за началото на срока следва да са се осъществили кумулативно, като
началото на срока е датата на последното действие (плащане, уточняване на поръчката
или вземане на размери). Следователно, за да се установи датата на влизане в сила на
договора, то съдът следва да обсъди, съобразно събраните в хода на делото
доказателства, в кой момент са били налице всички обективни предпоставки за
започване течението на срока за изпълнение.
За поведението на страните по договора и неговото изпълнение бяха събрани
гласни доказателства. Тук е моментът да се посочи, че в практиката на ВКС е прието,
че ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за
установяване на договори, на стойност по-голяма от 5000 лева, не е приложимо, когато
4
спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на
постигнатите договорености; ако страните спорят за значението на отделни уговорки
или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са
допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е
била действителната обща воля на страните; при изясняване на действителната обща
воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен
договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са
изпълнявани задълженията по него след сключването му. В този смисъл Решение №
100 от 4.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2769/2020 г., IV г. о., ГК, Решение по гр. д. №
2169/2016 г. на ІІІ г. о., Решение № 50183/14.07.2023 г. по т. д. № 2161/2021 г. на І т. о. и
цитираните в същото други актове на ВКС. В този смисъл и доколкото по делото не е
спорно съществуването на договора, то допустими се явяват събраните по делото
гласни доказателства за доказване на допълнителните уговорки в договора, както и
неговото изпълнение, респективно неизпълнение.
От събраните по делото гласни доказателства, посредством разпита на св.
Кирилова, се установи, че в имота на ищеца е извършван цялостен ремонт, който е
приключил през м. май 2024 г. Доказано беше също така, че и в двата момента на
взимане на размери на отворите на вратите от работник при ответното дружество
подовите настилки не са били положени, а плочките и паркета са били закупени. В
този смисъл са и обясненията на управителя на ответното дружество, които напълно се
припокриват с показанията на св. Кирилова. В този смисъл може да се обоснове извод,
че първоначално посочените размери не са били окончателни, доколкото довършването
на подовите настилки се явява условие за точно измерване височината на вратите.
Горното се доказа и с неоспорената електронна кореспонденция, проведена между
страните, от която се установи, че на 09.01.2024 г. е направено окончателното
уточнение на размерите на вратите от страна на ищеца (л.64 от делото). Липсва спор
по делото, че уговореното в договора капаро е платено още на 19.09.2023 г. Предвид
всичко изложено, съдът намира, че датата на влизане в сила на договора, респективно
моментът, в който са били уточнени всички параметри на поръчката, в това число
размерите на вратите и е било заплатено капарото е 09.01.2024 г., от който момент е
започнал да тече уговореният в чл. 2 от договора срок за изпълнение на поръчката –
65 работни дни. Така уговореният срок изтича на 08.04.2024 г., след който ответното
дружество изпада в забава.
По делото не е спорно, че ищецът е направил изявление за разваляне на
договора на 12.02.2024 г., след като е констатирал неточно изпълнение от страна
ответното дружество, но към този момент ответникът не е бил в забава във времево
отношение. Действително част от възложените за изработване интериорни врати са
били в различен цвят от избрания от поръчващия и една от вратите е била с различен
начин на отваряне, но видно от проведената кореспонденция между страните и
събраните гласни доказателства, ответното дружество веднага е организирало
демонтаж на вратите, предложило е поправка на изработеното, съгласно поръчката в
рамките на 3 работни дни, като съдът съобрази, че в този момент изработващото
дружество все още не е било в забава. Същевременно от неоспореното заключение на
съдебно-техническата експертиза се установи, че всички врати, в това число и пано за
входна врата, са налични в склада на ответното дружеството и са изработени изцяло
съгласно поръчката на ищеца, в посочения цвят и последно уточнени размери. За
същите са подготвени комплект панти, брава, перваз и пр., необхидими за монтажа.
Следователно може да се обоснове извод, че ответното дружество е изработило
поръчаните врати и пано, съгласно възложеното и то в срока за изпълнение, доколкото
към момента на първоначалната доставка на вратите срокът за изпълнение не е бил
изтекъл. В случая изпълнението на договора не е завършено, респективно вратите не
са доставени и монтирани, поради поведението на поръчващия, който не е осигурил
достъп и възможност за доставката и монтажа.
Предвид изложеното съдът намира, че ответното дружеството е бил изправна
страна по договора, като същото в срока за изпълнение е преработил вратите,
съобразно изискванията на поръчващия, а поръчващият – ищец е направил изявление
за разваляне на договора, без в неговия патримониум да е възникнало това право. В
5
този смисъл съдът съобрази специалната хипотеза за разваляне на договор за
изработка, предвидена в разпоредбата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД, според която ако стане
явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я
изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора,
като има право на обезщетение по общите правила. Предвид събраните по делото
доказателства, ищецът не доказа в неговия патримониум да е настъпило правото да
развали договора. Напротив ответното дружество доказа, че в рамките на уговорения
срок за изпълнение и преди същият изобщо да е изтекъл, е изпълнил задълженията си
по договора да изработи интериорни врати, тапетна врата и пано за входна врата,
съобразно поръчката.
Не може да се възприеме и тезата, че с исковата молба (в който момент е вече
изтекъл срока за изпълнение на поръчката) е настъпил ефектът на развалянето, тъй
като договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода
на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на
обстоятелствата срок (в този смисъл Решение № 37 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. №
920/2009 г., IV г. о., ГК). При всички случаи, независимо от вида на договора,
получаването на преписа от исковата молба от ответника има една и съща последица –
прекратяване в бъдеще на облигационното правоотношение в случай, че са били
налице материално-правните предпоставки за това. Исковата молба съдържа
подразбиращо се изявление за прекратяване на облигационното отношение, тъй като
със същата се претендират последиците от развалянето на договора – връщане на
платената по договора цена, а с получаване на препис от исковата молба от ответника
това волеизявление е стигнало до последния. Както беше посочено по-горе, ефектът на
развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на подходящ срок за
изпълнение, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на
развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно
подходящия с оглед на обстоятелствата срок. В случая по делото беше доказано, че
ответното дружество е изработило поръчаните от ищеца врати и то съгласно
параметрите на поръчката. Друго задължение на ответното дружество, съгласно
договора е да достави и монтира вратите, които задължения не са изпълнени по
причина поведението на поръчващия - ищец. Следователно и доколкото на
задължението на изработващия за доставка и монтаж на вратите кореспондира
задължение на поръчващия да осигури достъп за извършване на монтажа и при
положение, че поръчващият е отказал съдействие, то същият е изпаднал в забава на
това свое задължение. Следователно ефектът на развалянето не е настъпил, поради
което платеното възнаграждение по договора не подлежи на връщане.
В допълнение следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 265, ал. 1
ЗЗД, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако
изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: 1) поправяне на
работата в даден от него подходящ срок без заплащане; 2) заплащане на разходите,
необходими за поправката, или 3) съответно намаление на възнаграждението. А според
ал. 2, ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че
работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение,
поръчващият може да развали договора. В случая изявлението на ищеца се отнася до
хипотезата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, като същият е направил изявление за разваляне на
договора, но както беше посочено по-горе, към този момент ответното дружеството не
е било в забава по отношение на изпълнението на неговите задължение, а неточното
изпълнение от една страна е било поправено за негова сметка в рамките на срока за
изпълнение, и от друга страна разминаването в цвета към момента на престацията не
прави изработеното негодно за изпълнение. Ето защо правото на разваляне на
договора не е възникнало в патримониума на ищеца. Към момента на доставката на
част от вратите, ищецът е имал право да избере една от хипотезите на чл. 265, ал. 1
ЗЗД, а не да развали договора, тъй като от една страна срокът за изпълнение не е бил
изтекъл, и от друга страна вратите, макар и не изработени изцяло съобразно поръчката
към онзи момент, са били годни за използване. Правото да развали договора би
възникнало за ищеца ако въпреки неточното изпълнение ответното дружество не бе
преработило вратите, съгласно поръчката и в срока на договора, какъвто не е
6
настоящият случай.
След като ответното дружество е изпълнило задълженията си по договора и то в
срока за изпълнение, уговорен в договора, то поръчващият няма право да развали
договора и съответно да получи платеното възнаграждение обратно.
Въз основа на изложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответникът, който е
направил своевременно искане за присъждане на разноски, съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК, а именно: 500 лв. платен депозит за СТЕ и 2000 лв. реално
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения е от ищеца П. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ***** № 13Б, ***, срещу „Камбера Дизайн“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Житница“ № 30,
представлявано от управителя ****, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 11908,80 лв.,
представляваща подлежащо на връщане възнаграждение по договор за проектиране,
изработка и монтаж на интериорни врати, сключен на 15.09.2023 г., който е развален
по вина на ответника, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба – 12.07.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ***** №
13Б, *** да заплати на „Камбера Дизайн“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Житница“ № 30, представлявано от управителя
****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2500 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7