РЕШЕНИЕ

 

№

 

                     Град Варна, 02 май 2018 година.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          СВЕТЛА ПЕНЕВА

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа докладваното от съдия Красимир Василев,

в.гр.дело № 448 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Р.Г.Т., чрез адв.Зв.С./ВАК/ против Решение № 235 от 07.11.2017 година, постановено по гр.дело № 80/2016 година на ПРС, с което е била отхвърлена исковата претенция на ищцата против В.П.М. и В.И.М. да бъде обявен за нищожен, сключеният между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.02.2011г., обективиран в НА № 39, т. I, рег. № 857, д. № 39/2011г. при И.К.– нотариус, с район на действие РС Провадия, с рег. № 225, като прикриващ договор за заем, сключен между същите страни, с условие, че при неизпълнение на договора за заем, собствеността върху имота - ½ ид.ч. от недвижимия имот, находящ се в гр. Дългопол, област Варна, представляващ дворно място с площ 680 кв.м., включено в УПИ № ХI-391 в квартал 67 по плана на града, ведно с изградената в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м., гараж със застроена площ 21 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 25 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ № ХII -393, УПИ № VIII-388, УПИ № IX – 389 и УПИ № XXI-390, няма да бъде върната, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 152 вр. чл. 17 ЗЗД.

В жалбата се сочи, че съдът не е отчел наличните по делото доказателства и на тази база е постановил неправилно решение.Излага, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като не е изслушал допуснатия свидетел, а също така като не е изслушал и експерт по допусната съдебно графическа експертиза - ето защо не е обсъдил наличните по делото доказателства задълбочено и на тази база претендира за отмяна на съдебния акт.Като излага, че исковата претенция е доказана по основание и с допустимите процесуални способи, настоява съдът да отмени атакувания съдебен акт, и по същество да уважи иска.

С отговора си в срока по чл.263 от ГПК, въззивницата В.И.М., чрез адв.Ж. моли съдът да потвърди съдебното решение, като правилно и законосъобразно.

Въззиваемия М., чрез адв.Д. също отговаря на въззивната жалба и моли съдът да потвърди решението.

Пред съда страните са депозирали писмени защити, като всяка от тях навежда аргументи в своя полза.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивницата, редовно призована, не се явява, но чрез адв.С. моли съдът да уважи въззивната жалба.

Въззиваемите страни, редовно призовани, не се явяват, но се представляват от адв.Д. и  адв.Ж., молят съдът да потвърди съдебния акт.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред първата съдебна инстанция съдебното производство е било образувано по искова молба на Р.Г.Т. против М., с искане да бъде обявен за нищожен, сключеният между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.02.2011г., обективиран в НА № 39, т. I, рег. № 857, д. № 39/2011г. при И.К.– нотариус, с район на действие РС Провадия, с рег. № 225, тъй като същият прикрива договор за заем, сключен между същите страни, с условие, че при неизпълнение на договора за заем, собствеността върху имота - ½ ид.ч. от недвижимия имот, находящ се в гр. Дългопол, област Варна, представляващ дворно място с площ 680 кв.м., включено в УПИ № ХI-391 в квартал 67 по плана на града, ведно с изградената в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м., гараж със застроена площ 21 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 25 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ № ХII -393, УПИ № VIII-388, УПИ № IX – 389 и УПИ № XXI-390, няма да бъде върната.От наведените в исковата молба твърдения става ясно, че за да финансира пътуването си до Германия, чрез свои познати ищцата се свързала с ответника М..На срещата между тях те се договорили тя да получи заем от 5 000 лева и за да бъде обзепечено връщането му да прехвърли 1/ 2 ид.част от своя имот в град Дългопол.Според исковата молба при връщане на задължението, М. е следвало също да върне обратно собствеността й.На 01.02.2011 година с н.а.№ 39/2011 година, ищцата е прехвърлила на ответника М. с покупко – продажба ½ ид.част от описания в н.а. имот - Дворно място с площ 680 кв.м., включено в УПИ № ХI-391 в квартал 67 по плана на града, ведно с изградената в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м., гараж със застроена площ 21 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 25 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ № ХII -393, УПИ № VIII-388, УПИ № IX – 389 и УПИ № XXI-390. Поддържа, че веднага след сключването на договора за покупко-продажба ответникът предал в заем сумата от 5 000.00 лв., предмет по прикритата сделка – договор за заем.

Ищцата е изложила, че е върнала получената в заем сума, но М. не изпълнили своята част от уговорката.

Пред ПРС ответниците М. оспорили исковата молба, като заявили, че поведението им е изправно и съобразено със закона; че между страните не е сключван договор за заем под каквато и да е форма.Настояли, че сделката няма пороци, няма скрити условия и  че ако са взели решение да изкупят първо ½ ид.част от имота, то по – късно са сключили Предварителен договор за закупуването на другата половина, т.к. същата е била собственост на дъщерята на ищцата.За целта представят и Договора за покупко – продажба от 15.05.2012 година; твърдят, че по него за платили сумата от 15 000 лева, но че ищцата не е изпълнила задължението си да прехвърли останалата половина.

От фактическа страна е било установено по делото, че с н.а.№ 194, т. I, рег. № 794, д. № 95/2009г. при К.И. – нотариус, с район на действие РС Провадия, с рег. № 572, В.Ж.Т.продава на Р.Г.Т. и Д.Д.И., действаща чрез своя родител и законен представител Р.Г.Т.,*** по плана на града, ведно с изградената в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м., гараж със застроена площ 21 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 25 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ № ХII -393, УПИ № VIII-388, УПИ № IX – 389 и УПИ № XXI-390.

От н.а. № 39, т. I, рег. № 857, д. № 39/2011г. при И.К.– нотариус, с район на действие РС Провадия, с рег. № 225, се установява, че на 01.02.2011г. Р.Г.Т. продава на В.П.М. ½ ид.ч. от следните недвижими имоти: дворно място с площ 680 кв.м., включено в УПИ № ХI-391 в квартал 67 по плана на града, ведно с изградената в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м., гараж със застроена площ 21 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 25 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ № ХII -393, УПИ № VIII-388, УПИ № IX – 389 и УПИ № XXI-390. Установява се, че продажната цена е 2500,00 лв., изплатена напълно на продавача.

       Представени по делото са 14 броя платежни нареждания от „Western Union“, с които Р.Г.М. е изпращала различни суми на В.П.М..

      По делото е наличен също така и Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с които Д.Д.И., действаща чрез своя родител и законен представител Р.Г.Т., е сключила В.П.М. предварителен договор за покупко-продажба на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, обективиран в НА № 39, т. I, рег. № 857, д. № 39/2011г. при И.К.– нотариус, с район на действие РС Провадия, с рег. № 225.

Пред съда ответника М. е разяснил, че Договор за заем няма, а че е имал желанието да закупи процесния имот; за целта е заплатил на Т. уговорената сума, а по отношение на втория Договор излага, че е заплатил сумата от 15 000 лева, но че сделката е пропаднала именно по нейна вина.

Разпитани са били свидетели и за двете страни – за ищцовата Г.Б.Г., а за ответната Н.Ж.А.. Г. излага, че е чул разговор проведен по телефона, в които М. е искал пари от Т.; а също така, че му е известно, че е налице Договор за заем , т.к. ищцата се е нуждаела от пари за да замине на Германия и по тази причина се е обърнала към М..

От своя страна свидетеля А. сочи, че не му е известно страните да са договаряли заем, напротив – излага, че е присъствал при сключването на договора за покупко-продажба на имота в офиса на нотариуса, където е платена и продажната сума.Той сочи още, че му известно и че е присъствал и при сключването на Предварителния договор с Д.И., където е платил 15 500.00 лв. лично на продавача и неговият законен представител.

При тази данни, ПРС е достигнал до извода, че претенцията се явява неоснователна.

Виждането на настоящата инстанция е следното:

Съобразно константната практика на ВКС на Р България привидни са онези договори, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна, макар и в двата случая явната сделка е нищожна.Прикритото съглашение поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата действителност. 

 

 

 

Привидност на договора по предмета му е налице, когато страните не желаят настъпването на правните последици на обективирания договор, а с него прикриват друг, чиито последици желаят.Също според ВКС и съответно на разпоредбата на чл.26 от ЗЗД един привиден договор е нищожен.За тази цел обаче е необходимо по безспорен начин да се установи че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели. Симулативният договор е нищожен независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка /абсолютна симулация/ или прикрива някаква друга сделка /относителна симулация/. Според чл.17 ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.

В конкретния случай ищцата по делото е било редно да установи факта на съществуващо съглашение, в което е уговорен начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Когато се твърди, че сделката за прехвърляне на собственост върху имот е извършена в обезпечение на паричен дълг, ищецът следва да установи твърдяното заемно правоотношение и обезпечаването му с прехвърления имот, извод за които факти следва да бъде изведен от съвкупната преценка на представените по делото доказателства.Когато една от страните по двустранен договор излага, че той е нищожен, като симулативен, за доказване на това твърдение е необходимо да представи писмено доказателство - обратен документ, удостоверяващ действителните отношения между договарящите. Ако не разполага с такъв документ, ищцовата страна, домогваща се да докаже симулация, може да представи и случаен документ, изхождащ от насрещната страна, от съдържанието на който може да се предположи, че обективираното в договора съгласие е привидно.

Не се спори по делото, че по сключения Договор за покупко-продажба на процесния имот – обективиран в н.а. н.а. № 39, т. I, рег. № 857, д. № 39/2011г. при И.К.– нотариус, с район на действие РС Провадия, с рег. № 225, ищцовата и ответната страни, не са снабдили с обратно писмо, разкриващо действителните им отношения.Останалите по делото доказателства са твърде разнопосочни, за да обосноват извод за наличието на привидна сделка.На първо място – и като един от основните аргументи, сключването на първоначалния Договор за продажба в н.а. № 39 от 01.02.2011 година, е бил съпроводен и от втори Договор – касае се за Предварителния договор за продажба на недвижим имот от 15.05.2012 година.От съдържанието на последния става ясно, че е била заплатена сумата от 15 500 лева за останалата половина от  процесния имот, което само по себе си манифестира желанието на въззиваемите да придобият целия имот, а не да прикрият договор за заем, каквото е твърдението на ищцата.Нещо повече – по този повод и с оглед непълнолетието на Д.Д.И. – дъщеря на ищцата, е било потърсено и разрешението на ПРС.От образуваното ч.гр.дело № 139/2011 година става ясно, че то има за предмет разрешение от страна на първоинстанционния съд, за продажба на останалата част от имота, обективиран в първоначалната продажба и че същото е било прекратено, поради неизпълнение указанията на съда.С факта обаче, че това съдебно производство е било инициирано от самата ищца, съдът приема за недоказани твърденията й, че се касае за прикрит Договор за заем.

Не без значение е и друго обстоятелство – от материалите по делото става ясно, че първоначалния Договор за продажба, обективиран в н.а. № 39 от 01.02.2011 година, е бил последван от Предварителен договор за продажба на имот от 15.05.2012 година или приблизително една година след изповядване на първата сделка.Трудно е да се приеме, при тези факти, че желанието за сключване на друга сделка, прикрива заем, но едва влошаване на отношенията между страните, са дали основание на ответниците да търсят обратно инвестираните средства.Точно това обстоятелство е дало повод пък на самата ищца да пристъпи към връщане на част от сумите, като логично това е станало след 2012 година – през 2013 година- както говорят писмените документи, приобщени по делото.В съответствие с практиката на ВКС – конкретно Решение № 540 от 30.06.1999 г. на ВКС по гр. д. № 253/99 г., II г. о., докладчик председателят М.Ж.в 

 

 

 

сяка страна, която участва в сключване на симулативна сделка, носи тежестта да я докаже. Доказването става чрез т. нар. писмено доказателство или чрез "обратен документ".В този случай такива не се представиха.Ето защо и с тези мотиви, настоящата инстанция споделя извода на първата, че ищцовата страна не  е успяла при условията на пълно и главно доказване, да установи привидността на сключения договор за покупко-продажба.Ако обаче предходната инстанция е приела, че не е установена причината за постъпилите средства от ищцата към ответника М., ВОС намира, че тя се дължи на отказа на Т. да изпълни сключения Предварителен договор за продажба на имот от 15 май 2012 година.Показанията на свидетеля Г. – също в тази насока, съдът определя като повърхностни, неспособстващи за изясняване на обективната истина.Те се явяват и изолирани от останалия доказателствен материал, противоречат му и не изхождат от лице, притежаващо  преки впечатления от действителните отношения между страните.

При тези данни, настоящия съд намира, че решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 235 от 07.11.2017 година, постановено по гр.дело № 80/2016 година на ПРС, трети състав.         

ОСЪЖДА Р.Г.Т., ЕГН **********, да заплати на В.П.М., ЕГН ********** сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляващи извършени съдебно – деловодни разноски пред ВОС – адвокатски хонорар.

 

ОСЪЖДА Р.Г.Т., ЕГН **********, да заплати на В.И.М., ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляващи извършени съдебно – деловодни разноски пред ВОС – адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд, в едномесечен срок от връчването му на страните на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: