Решение по дело №720/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 330
Дата: 31 март 2021 г. (в сила от 20 април 2021 г.)
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20215330200720
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Пловдив , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330200720 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4219919, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на С. П. И., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в допълнителни мотиви се излагат конкретни съображения
за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата
отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Съгласно приложената разписка, обжалваният електронен фиш е връчен
на жалбоподателя на 17.12.2020г., а жалбата е подадена на 22.12.2020г.,
поради което и същата е подадена в 14-дневния срок за обжалване. Жалбата е
подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
1
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 02.11.2020г., в 14,13 ч. в гр.
Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ – пътен възел „Скобелева майка“ северно
платно на надлеза в посока „Запад“, МПС с рег. № ****, при отчетен
толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, се движел с установена
наказуема скорост 73 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 23 км.ч.
Собственик на МПС, съгласно справката за собственост на автомобила, е
Адвокатско дружество „И. и Т.“. Като управител и представляващ
дружеството в публичния регистър на българската адвокатура е посочен
жалбоподателят С. П. И., поради което и наказанието „глоба“ е било
наложено на него на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение (втора
страница от преписката), което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата,
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
Следва да се отбележи че съгласно представения снимков материал,
измерената скорост е в размер на 76 км/ч. След правилно приспадане на
толеранс от 3 км/ч съгласно Протоколът от проверка № 10-С-ИСИС/
21.02.20г. за възможна грешка при измерване на скоростта в рамките на
плюс/минус 3 км/ч, административно-наказващият орган правилно е
установил, че наказуемата скорост е в размер на 73 км/ч.
Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от
представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. от 02.11.2020г. и от справката за собственик на процесния
автомобил.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
2
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
Cordon M2 № MD1196, представляващо преносима система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложената по
делото справка от Българския институт по метрология АУ-000029
№ 33913/09.07.2018г. и което се потвърждава от служебно извършената
справка в публичния сайт на Българския институт по метрология - https://e-
bim.bim.government.bg/bg/Information/Information/ForeignDeviceTypeDetails?
identifier=KzrkqrhY%2FUA%3D, видно от която средството за измерване
CORDON M2 притежава удостоверение за одобрен тип с № UP/I-034-02/17-
04/10, Рег. № 558-02-01-01/1-17-3,
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер В-46, видно от приложеното по делото писмо,
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 10-С-
ИСИС/ 21.02.2020г.,
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към
Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението
на измервателния уред.
Възражението за неясно описание на мястото на извършване на
нарушението е неоснователно. Като точно място на извършване на
нарушението, освен гр. Пловдив, пътен възел „Скобелева майка“ е посочено и
както булеварда (бул. „Цариградско шосе“), така и точното място в пътния
възел, където е констатирано нарушението – на надлеза, на северното платно,
в посока на движещите се МПС към Запад, което отговаря и на описаното в
протокола по чл. 10 място и посока на движение на контролираните МПС.
Доколкото нарушението е извършено на територията на населено място, при
важащо общо ограничение на скоростта от 50 км/ч, би било ирелевантно
3
изискването на утвърден план за организацията на движението в зоната на
пътния възел, тъй като ноторно известен факт е, че към датата на извършване
на нарушението, на територията на град Пловдив не са налични знаци, които
да позволяват движение с по-висока скорост от 50 км/ч.
Изложеното в жалбата възражение за порочност на фиша поради липса
на реквизити в Протокола по чл. 10, се явява неоснователно. Преценката за
същественост на отсъстващи реквизити от Протокола следва да се основава
на съпоставка с всички останали попълнени реквизити, както и с останалите
писмени доказателства от преписката (така и Решение № 380/22.2.2021г. по
к.а.н.д № 1859/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив).
Така на първо място в настоящия случай няма съмнение кое е било
техническото средство, с което е било извършено измерването. В Протокола е
посочено АТСС № MD 1196, като към представенaтa снимка е видно, че
посоченият номер MD 1196 е на средство за измерване от тип Cordon M2,
като посоченият в електронния фиш номер е серийният номер на
техническото средство. Същият номер е посочен и в протокола за премината
надлежна метрологична проверка № 10-С-ИСИС/ 21.02.2020г.
Отбелязването в протокола по чл. 10 на „С“ – стационарно, касателно
режима на измерване, посочва, че АТСС е действало при този режим. В тази
насока неоснователно се явява и възражението, че не са посочени начало и
край на участъка, доколкото същите се посочват само при режим на
измерване „Д“ – в движение.
Без съмнение е и че АТСС е било технически годно, както вече се
посочи. Касателно възражението на жалбоподателя, че в регистъра за
одобрени типове не е вписано конкретното АТСС с № MD 1196, а е посочен
друг номер – В-46, който се различава от номера на АТСС, следва да се
отбележи, че в регистъра се вписва типа – в случая системата е тип CORDON
M2. Посоченият в писмото и в протокола от БИМ номер B-46 се отнася до
индивидуалният номер на вписване в регистъра на типът техническо
средство – Cordon M2. Конкретното техническо средство Cordon M2, с което
е било установено процесното нарушение, е със сериен номер № MD 1196,
тоест двата номера индивидуализират съвсем различни обстоятелства.
Конкретното АТСС с № MD 1196 съответства на одобрения тип съгласно
4
Протокола от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.20г. и същото отговаря на
метрологичните изисквания.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. В същата норма е посочена принципната забрана за водачите на МПС-
та от категория „В“ да превишават в населено място скоростта на движение
над 50 км/ч. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т. 3
ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер
– 100лв.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемия и при
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него
в това производство, съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН,
вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като
съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че
представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени
становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на
ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер
от 80 лева.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4219919, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на С. П. И., ЕГН ********** е наложена глоба
в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. П. И., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-Пловдив
сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство
от юрисконсулт в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5
6