Р
Е Ш Е Н И Е № 56
Гр. Сливен, 15.07.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, в
публично съдебно заседание, проведено на осми юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При участието на
секретаря Мария Тодорова и Окръжния прокурор Пламен Стефанов, като разгледа
докладваното от съдията Яница Ченалова ВНАХД № 356 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК. Образувано е по протест и
допълнителен протест на РП – Сливен срещу Решение № 168
от 17.04.2019 г., постановено по АНД № 163/2019г. по описа на РС – Сливен.
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е
признал обвиняемия С.Ж.П. за невиновен в това, че на 06.09.2015 г. в гр.
Сливен, като управляващ и представляващ търговско дружество „ВИВА – С“ ЕООД –
с. Драгоданово, общ. Сливен ЕИК *********, в качеството на пълномощник на
управителя с нотариално заверено пълномощно № 574/19.01.2012 г., в 30-дневен
срок от спиране на плащанията – 07.08.2015 г. на публичноправни задължения в
размер на 24 362,01 лв. /формирани на основание СД по ЗДДС, ГДД по ЗКПО,
декларации обр.6 по ДОО, ЗО, ДЗПО и наказателни постановления/ не е поискал от
съда – Окръжен съд Сливен, да открие производство по несъстоятелност, поради
което обвиняемият е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.227б, ал.2 вр.
ал.1 от НК.
В протеста и допълнителния протест на РП – Сливен
първоинстанционният съдебен акт е оспорен със съображения за неправилно
приложение на материалния закон. Настоява се, че качеството на обвиняемия като
пълномощник на управителя на търговското дружество, го задължава съгласно
императивна правна норма, да подаде заявление за откриване на производство по
несъстоятелност. Цитирано е и приложено по делото пълномощно, което според РП – Сливен съдържа правомощие пълномощника да иска
„откриване на фирма“, „вкл. закриване“, както и да подава искови молби. Според
протеста тази формулировка включва и подаване на молба за откриване на
производство по несъстоятелност. На следващо място е изразено несъгласие със
становището на първата съдебна инстанция относно едностранността на сделката по
упълномощаване – според прокурора за пълномощника произтичат не само права от
пълномощното, но и задължения. На трето място се оспорва извода на СлРС за
липса на осъществен състав на престъпление, поради липса на неплатежоспособност
на процесното дружество. С позоваване на съдебна практика от 2001 и 2005 г.
представителят на държавното обвинение застъпва теза за наличие на съставомерно
деяние при неподаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност,
дори когато се касае за временни финансови затруднения на дружеството по изплащане
на конкретни задължения. Настоява се за отмяна решението на РС – Сливен и
постановяване на нов съдебен акт, с който обв. П. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и да бъде ангажирана административно-наказателната му
отговорност съгласно чл.78а от НК.
В с.з. пред настоящата
инстанция представителят на ОП – Сливен поддържа протеста и претендира
обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Обвиняемият, редовно призован,
не се явява. Представлява се от упълномощения си защитник, който счита
атакуваното решение на СлРС за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде
потвърдено.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите изложени в протеста, както и становищата, изразени пред настоящия
състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло обжалваното
решение, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери следното:
Протестът на РП – Сливен е допустим, подаден от страна в процеса с
правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледан по
същество, протестът е неоснователен.
Производството пред СлРС е протекло
по реда глава 28 от НПК.
Образувано е по внесено от
РП – Сливен постановление за налагане на административно наказание при
условията на чл. 78а от НК на обвиняемия С.Ж.П. за престъпление по чл.227б ал.2
вр. ал.1 от НК.
От
приобщените по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
Търговско дружество "ВИВА – С"
ЕООД, ЕИК: ********* било регистрирано на 29.08.2008 г. от обв. С.Ж.П., с
предмет на дейност "покупко-продажба на стоки и други вещи с цел
препродажба, производство на стоки и други вещи с цел продажба, превозни,
комисионерски, транспортни, рекламни, складови и лизингови сделки,
външнотърговско представителство и посредничество, строително и търговско
предприемачество, всякакъв вид търговски сделки, допустими от закона“. Обв. С.П.
бил едноличен собственик и управител на дружеството.
За периода
02.12.2011 г. до 26.10.2015 г. едноличен собственик на капитала и управител на
"ВИВА – С" ЕООД бил свид. К.С.И. – син на обв. С.Ж.П.. С нотариално
заверено пълномощно рег. № 574 19.01.2012 г. от нотариус Е.Ш. с
район на действие РС-Сливен, с рег. № 128 на Нотариалната
камара, обв. П. бил упълномощен от сина си К.С.И. да го представлява
и подписва пред всички институции, където е необходимо –пред ТД на НАП при
подаване на всякакъв вид декларации на хартиен или електронен носител, както и
да получава справки и подписва документи; пред РУСО при подаване,
подписване и получаване на документи; пред всички административни органи –
министерства, агенции и ведомствата към тях, областна администрация, общински
администрации, всички съдебни органи при подаване на документи, получаване на
преписи, подаване на жалби, искови молби, упълномощаване на адвокат,
процесуално представителство, подписване на спогодби; пред ДФЗ
"Разплащателна агенция" и Общинска служба по земеделие, лесничейство,
Службата по геодезия картография и кадастър, Службата по
вписванията; пред всички митници на територията на страната като
освобождава стоки, плаща мита, подписва и получава документи; пред Регионална
Дирекция "Социално подпомагане“ – гр. Сливен; да сключва договори и
търговски сделки от името и за сметка на "ВИВА - С" ЕООД да се явява
на търгове и конкурси, да внася проекти във всички институции, които обявяват
покани за правени предложения, да сключва договори, анекси да се явява на
семинари, конференции, конкурси и др.; да борави свободно и неограничено с
наличните му банкови сметки ПроКредит Банк, УноКредит Булбанк, Райфайзенбанк,
да извършва разпоредителни действия с тях, както и да открива на името на
упълномощителя нови банкови сметки, да внася и тегли без ограничение всякакви
парични суми; да превалутира, предепозира, вкл. и да ги закрива, както и да
получава дебитна карта и пин кода към нея, да открива интернет банкиране и получава
пин код към тях, да получава извлечения за движението по сметките ми и друга
кореспонденция от банката; да променя адрес и начин на получаване на
извлечения, да го представлява пред всички административни и съдебни органи,
при подаване на искови молби, процесуално представителство, подписване на
спогодби, преупълномощаване на адвокат, данъчна служба, при подаване на
декларации, всички съдебни инстанции при подаване на документи, вкл. и да
получава суми, следващи се от съдебни спорове и от съдия изпълнител, при
получаване на свидетелство за съдимост от Бюро съдимост, Нотариуса, МВР и КАТ
при изготвяне и получаване на документи за самоличност, задгранични паспорти,
свидетелство за правоуправление на МПС, Община при получаване на преписи и
документи, да подава документи в Окръжен съд фирмено отделение за откриване на
фирма името на упълномощителя при условия, предмет на дейност и наименование по
негова преценка, вкл. и закриване; да го представлява пред EVN, ВиК,
ТЕЦ, ВИВАКОМ, МОБИЛТЕЛ, ГЛОБУЛ, Застрахователни компании, като открива партиди,
променя условия, прави справки, активира услуги, подписва договори, закрива
партиди. В пълномощното не е посочен срок на действие.
На 20.10.2015 г. дружествените
дялове на „ВИВА – С“ ЕООД отново били прехвърлени от свид. К.И. на обв. С.П.,
като последният станал и управител на дружеството. Посоченото прехвърляне на
дялове и промени в представителната власт били вписани на 26.10.2015г. в
търговския регистър, воден от Агенция по вписванията. /справка от ТР при АВ,
л.182-183 от ДП/.
На 04.07.2016г. в Агенция по вписванията
било вписано прехвърляне на дружествени дялове по отношение на "ВИВА –
С" ЕООД с прехвърлител обв. П. и правоприемник – свид. В.А.И.. При
вписаната промяна на собственика актуалният адрес на фирмата бил променен на ********.
Към 12.09.2017 г. ТД "ВИВА – С"
ЕООД, ЕИК: ********* имало непогасени публичноправни задължения към НАП в
размер на 52720,78 лева, в т.ч. главница - 36829,05 лв., лихва - 14591,73 лв. и
нелихв. част: 1300 лева.
Задълженията на "ВИВА – С" ЕООД,
ЕИК: *********, формирани за периода 2011 - 2015 г., били в резултат
на неплатени задължения към ТД на НАП – Бургас, на основание: ДДС, установен по
PA № Р- 02002015009403-091 -001/04.04.2016 г., ДДС по СД по ЗДДС, задължения по
ЗКПО, ЗДДФЛ, ДОО, ЗО, ДЗПО и по наказателни постановления. Във връзка с
просрочените публичноправни задължения в ТД на НАП – Бургас, офис Сливен било
образувано изпълнително дело № 960/2014г. срещу "ВИВА - С" ЕООД, с.
Драгоданово, общ. Сливен.
На 15.07.2014 г. на обв. П. било връчено
съобщение за доброволно изпълнение на установените публичноправни задължения по
образуваното изпълнително дело 960/2014 год. по описа на ТД НАП Бургас срещу
"Вива - С" ЕООД.
На 07.08.2015г. от страна на "ВИВА –
С" ЕООД е извършено последно плащане за погасяване на данъци и осигуровки.
По регистрите на окръжния съд "ВИВА -
С" ЕООД няма подадена молба за откриване на производство по
несъстоятелност и дружеството не е било обявено в несъстоятелност.
В хода на досъдебното производство е
назначена съдебно-икономическа експертиза, от чието заключение се установява,
че съгласно наличните по делото документи процесното дружество няма изискуеми
задължения по търговски сделки. Има публичноправни задължения в размер на
38129,63 лева с взискател ТД НАП Бургас, офис Сливен, за които е образувано
изпълнително дело № 20140000960/2014 г., както и че датата на последното
плащане от страна на "ВИВА – С" ЕООД по публичноправните му задължения
е 07.08.2015 г. В заключението по първоначално изготвената съдебно-икономическа
експертиза вещото лице посочва, че към дата 07.08.2015 г. не са налични
счетоводни отчети и аналитични регистри, поради което е разгледало
съотношението на активите и пасивите на дружеството въз основа на представените
счетоводни отчети към 31.12.2015 г. Към тази дата експертното становище е, че
"ВИВА - С" ЕООД е разполагало с достатъчно ликвидни краткотрайни
активи /161 000.00 лева/, за да покрие текущите си задължения /64 000.00 лева/
и не е изпаднало в неплатежоспособност. /л. 160-186 от ДП/
На досъдебното производство е назначена и
допълнителна съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се
установява, че към дата 07.08.2015 г. размерът на публично правните задължения
на "ВИВА – С" ЕООД е 24362.01 лева /л.286-296 от ДП/.
В хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд също е назначена допълнителна съдебно-икономическа
експертиза. Според депозираното заключение, към 31.12.2014 г. процесното дружество
не е изпаднало в неплатежоспособност, тъй като е разполагало с достатъчно
ликвидни краткотрайни активи – 138 000.00 лева, за да покрие сумата от
текущите си задължения от 35 000.00 лева. /л.20-28 от делото/.
Горната фактическа
обстановка по сходен начин е възприета от първоинстанционния съд. Същата се
установява категорично от събраните и приобщени по надлежния процесуален ред
писмени и гласни доказателства. Кредит на доверие следва да бъде даден на
свидетелските показания, предвид тяхната
логичност и съответствие относно обстоятелствата, включени в предмета на делото.
Относими са и писмените доказателствени материали, приобщени по надлежния
процесуален ред. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения за
кредитираните доказателствени източници, които изцяло се споделят от настоящата
инстанция. С протеста не са наведени доводи относно некоректност на
доказателствения анализ, а и настоящата инстанция не констатира неправилна
оценъчна дейност на първата съдебна инстанция. Поради това, обобщено следва да
се отбележи предоставения кредит на доверие на гласните доказателства в частта
им, касаеща предмета на делото – показанията на свид. К.И. – син на обвиняемия, свид. Е.С. и свид. Т.С. – водили счетоводната отчетност на
процесното дружество за различни периоди от време, свид. В.А.И., на която е
прехвърлена собствеността на дружествените дялове през 2016 г. Обвиняемият се е
възползвал от правото си да не дава обяснения. Съдът споделя доводите на
първата инстанция за наличие на взаимовръзка и логичност между посочените
гласни и писмените доказателствени източници, касателно обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по настоящото дело.
Съдът цени и изготвените и приети съдебно-икономическа
и допълнителни съдебно-икономически експертизи. Заключенията са изготвени от вещо лице с
необходимата компетентност и квалификация, в чиито знания, обективност и
безпристрастност, съдът няма основание да се съмнява. Заключенията са приложени
по делото, не са оспорени от страните и допринасят в значителна степен за
изясняване на обстоятелствата по делото.
Анализът на доказателствата
води до категоричност по отношение на възприетите по-горе факти.
При коректно изяснена
фактическа обстановка, правилни са изводите на първата инстанция, че обвиняемият
не е годен субект на престъплението по чл.227б ал.2 вр. ал.1 от НК, в което е
обвинен. Наведените в обратния смисъл доводи в протеста на РП – Сливен са
неоснователни.
Първоинстанционният съд е
поставил в основата на разсъжденията си текста на чл.227б ал.2 вр. ал.1 от НК и
указанията, дадени със задължителна съдебна практика – тълкувателно решение № 5/2014 г. на ОСНК
на ВКС. Тези доводи изцяло се споделят от въззивния съд, а що се касае до цитираната
съдебна практика, същата има задължителен характер, което правилно е съобразено
от решаващия първоинстанционен състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 227б, ал.2 от НК се наказват лицата, които управляват и представляват търговското дружество
или кооперация, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от
съда да открие производство по несъстоятелност.
Правилно в
мотивите към атакуваното решение СлРС е определил субекта на това престъпление –
лице, което едновременно упражнява правомощията да управлява и представлява
търговското дружество или кооперация, когато в 30-дневен срок от спиране на
плащанията не е поискало от съда да открие производство по несъстоятелност. Касае
се за противоправно бездействие на лице, управляващо и представляващо дружество
или кооперация, в случаите, когато са налице признаците на настъпила
неплатежоспособност. В ТР № 5/2014 г. на ОСНК на ВКС е уточнена идентичността
на използваните в НК понятия „неплатежоспособност”, „лица, които представляват
търговско дружество или кооперация”, „спиране на плащанията”, „откриване на
производство по несъстоятелност” с понятията на търговското право. В този
смисъл е законосъобразно позоваването на първостепенния съд на разпоредбите на
ТЗ относно релевантните за настоящия казус понятия.
Съгласно чл.608, ал.1, 2 и 3 от ТЗ /в
редакцията му към ДВ бр.20/2013 г./ неплатежоспособността е обективно реално
състояние на търговеца, при което той не е в състояние да изпълни изискуемо,
безспорно по основание и размер и ликвидно парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговски сделки, или до публичноправно задължение, свързано с
търговската му дейност, или до задължение по частно държавно вземане.
Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията. Неплатежоспособност
може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати
частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.
Това са основанията, при които чрез
активно легитимираните лица по чл.626, ал.2 от ТЗ – длъжника, негов наследник,
орган на управление или представител, съответно ликвидатор, на търговско
дружество или неограничено отговорен съдружник и съгласно чл.742,
ал.2 от ТЗ – член на управителния орган на търговското дружество, както и
ликвидаторът, длъжникът е длъжен да поиска откриване на производство по
несъстоятелност. Тоест, съгласно цитираното тълкувателно решение, законът
вменява във задължение и въздига в субект на престъплението по чл. 227б, ал.2,
вр. ал.1 от НК определен кръг физически лица, вписани в Търговския регистър,
които са възможен субект на престъплението и изразяват волята на търговците.
Настоящата инстанция се солидаризира с
така изложените съображения на СлРС, тъй като изцяло почиват на мотивите на ВКС
в цитираното тълкувателно решение. ВКС подчертава установяването на управляващото и представляващо лице за всеки конкретен
търговец чрез вписванията в търговския регистър. Задължението да се поиска от
съда откриване на производство по несъстоятелност произтича от самата
разпоредба на чл. 227б, ал. 2 от НК, в която се визират
лицата, върху които тежи това задължение. Наказателната отговорност съгласно чл. 35 от НК е лична и се отнася за вписани в търговския регистър физически лица,
които са възможен субект на престъплението. Задълженото лице по ТЗ носи
отговорност и по НК за собственото си бездействие, когато се установи, че в
поведението му има умисъл.
Няма съмнение относно лицето, което е било
управител и представител на процесното търговско дружество „ВИВА-С“ ЕООД към
посочената дата на спиране на плащанията – 07.08.2015 г., както и към
посочената в обвинението за дата на извършване на деяние по чл.227б ал.2 вр. ал.1
от НК – 06.09.2015 г. Представителната власт, съгласно вписаните в търговския
регистър, воден от Агенция по вписванията обстоятелства, е принадлежала на
свид. К.С.И., а не на обв. П.. Установено и изискано по делото е издаденото от управителя
на дружеството в полза на обв. П. нотариално заверено пълномощно, което с оглед
предоставения широк обем права, би могло да определи обвиняемия като търговски
пълномощник по смисъла на чл.26 от ТЗ /макар да няма данни за получавана
насрещна престация от упълномощения/. Дори и в тази хипотеза обвиняемият се е
нуждаел от изрично пълномощно за заявяване на обстоятелства относно евентуална
неплатежоспособност по смисъла на чл.608 от ТЗ, с оглед изискването на чл.626,
ал.4 от ТЗ. Такива правомощия не могат да се извлекат от предоставените с
пълномощното права, включително цитираната в допълнителния протест възможност
за „откриване на фирма…, вкл. и закриване“. По аргумент от цитираната от
представителя на обвинението в протеста съдебна практика, подаването на молба
за откриване на производство по несъстоятелност не означава непременно
констатация за неплатежоспособност или свръхзадълженост, както и задължително
обявяване в несъстоятелност или заличаване на юридическо лице. Обратно,
производството по чл.625 и сл. от ТЗ разкрива специфика, която предвижда
различно развитие според резултатите за дейността на анализирания субект. Евентуално
подадена молба за обявяване на дружество в несъстоятелност не е равнозначна на заличаване
на съответния търговски субект. Друг е въпросът за начина, по който съответното
правомощие, на което се позовава прокурорът, е отразено в пълномощното „да
подава документи в Окръжен съд фирмено отделение за откриване на фирма на мое
име, при условия, предмет на дейност и наименование по негова преценка, вкл. и
закриване“. Според въззивния съд, така записано правомощието не касае
дружеството „ВИВА-С“ ЕООД, а евентуално учредяване и регистриране /макар това
вече да е дейност от компетентността на АВ, търговски регистър, а не на Окръжен
съд – фирмено отделение/ на нов търговски субект. Във всички случаи е категорично,
че в съдържанието на издаденото в полза на обвиняемия пълномощно липсва
надлежно упълномощаване за заявяване на обстоятелствата относно
неплатежоспособност поради спиране на плащанията от „ВИВА-С“ ЕООД. Същите не се
заявяват с искова молба, когато производството се развива по инициатива на
длъжника, в каквато връзка има доводи в протеста. Няма съмнение и по факта, че
обв. П. не е бил вписан като прокурист на дружеството. Това е категорично
установено от приложените удостоверения от търговския регистър по досъдебното
производство. Този състав на съда споделя и становището на СлРС, че не във
всеки случай предоставянето на права на определено лице, му вменява задължение да
ги извършва. В съдебната практика и теория е застъпено становището, че упълномощаването на трето лице не освобождава
управляващия и представляващия търговеца от вменените му задължения по закон.
Упълномощаването е едностранна сделка на представлявания /упълномощителя/, с
която се създава представителна власт на представителя /пълномощника/. От упълномощителната сделка за пълномощника възниква представителна власт, но
не и задължение за извършване на възложените му правни действия. За да се ангажира отговорността на представителя, то следва
задължението му да произтича от закона или от договор между страните, пораждащ
взаимни права и задължения, каквито хипотези в настоящия случай не са налице. В
конкретния случай законът определя кръга на лицата, които са задължени да
заявят пред съответния окръжен съд евентуалната неплатежоспособност чрез молба
за откриване на производство по несъстоятелност, а обвиняемият не е между изброените
категории лица, за да носи наказателна отговорност по чл. 227б ал.2 вр. ал.1 от НК. По изложените съображения, окръжният съд също достигна до извод, че обв.
С.П. не е субект на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
С аргументи от съобразителната част на
цитираното тълкувателно решение № 5/2014 г. на ОСНК на ВКС, първоинстанционният
съд е достигнал до извод за липса на осъществен състав на престъпление по чл.
227б ал.2 вр. ал. 1 от НК от обективна страна. За да отговори на поставените на
решаване въпроси, в посоченото тълкувателно решение ВКС се е позовал обобщено на
актуална съдебна практика относно обективните
признаци, характеризиращи това престъпление – субектът да има качество на
търговец, да е налице изискуемо парично задължение, търговецът да е изпаднал
във фактическа или обявена от съда неплатежоспособност, поради което спира
плащанията и до 30-дневен срок не заяви това пред съда.
В настоящия случай са налице категорични
заключения на съдебно-икономическите експертизи, изготвени в досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие, че към 31.12.2014 г. и към
31.12.2015 г. търговско дружество "ВИВА – С" ЕООД не е било в
неплатежоспособност, от което може да се направи и обоснован извод и че към
датата на спиране на плащанията – 07.08.2015 г. също не е било
неплатежоспособно.
Не на последно място от обективна страна
деяние по чл.227б ал.2 вр. ал.1 от НК не би могло да се извърши на посочената в
обвинението дата – 06.09.2015 г., доколкото същата е била официален празник
/Ден на Съединението/ и почивен ден /неделя/. Общоизвестно е, че институциите в
празнични дни не работят, поради което обективно не е било възможно обвиняемият
или друго лице да сезират окръжния съд с молба по чл.625 от ТЗ на посочената
дата. 30-дневният срок за подаване на молба в Окръжен съд – Сливен, броен от
датата на последното плащане – 07.08.2015 г. в конкретния случай е изтекъл в
първия работен ден след празничните дни.
При горните констатации обосновано и законосъобразно СлРС
е мотивирал липсата на престъпление от обективна страна и годен субект на
престъплението по чл.227б ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което е налице
несъставомерност по тези текст от закона. Правилно в този случай обвиняемият е
признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 227б, ал.2 вр. ал. 1 от НК.
Извършената от въззивната
инстанция проверка на първоинстанционния съдебен акт релевира извод, че същият
е правилен и обоснован. Не се констатират нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон. Не могат да се
споделят доводите в протеста, че изводите на първостепенния съд са неправилни.
Видно от мотивите към решението на СлРС въз основа на всички доказателства е
достигнат мотивиран извод за обективна несъставомерност на деянието по текста
от НК, по който е ангажирана наказателната отговорност на обвиняемото лице.
Постановяването на оправдателния съдебен акт не е резултат от неправилна
оценъчна дейност при обсъждане на доказателствата от СлРС или друго нарушение,
а от надлежно обосноваване чрез позоваване на мотивите на ВКС в актуална
задължителна съдебна практика.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че
първоинстанционното решение е правилно, обосновано и материално и процесуално
законосъобразно. Наведените в протеста на РП – Сливен оплаквания за допуснати
нарушения на закона съдът намира за неоснователни. Не са налице основания за изменение
или отмяна на съдебния акт на първата инстанция, поради което същият следва да
бъде потвърден.
Ръководен от изложените мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, Окръжен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 168/17.04.2019 г., постановено по АНД № 163/2019 г. по описа
на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: