Р Е Ш Е Н И Е № 260036
гр. ВРАЦА, 02.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 23.09.2020 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Магдалена Младенова мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Лилия Горчева
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 348 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е жалба вх. №
9153/03.07.20 г. на Б.К.И. с ЕГН ********** ***, чрез особения му представител
адв. М.Л. назначена при предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК, срещу решение
на районен съд гр. Враца № 357/27.06.20 г. постановено по гр. дело № 2818/19 г.
по описа на същия съд, с което на осн. чл. 422 от ГПК съдът е приел за
установено съществуване на вземане на ищеца Агенция по заетостта гр. София
срещу ответника в производството Б.К.И. в размер на 630 лв. представляващо
неустойка по т.3.1. от договор № 505041823067 от 05.04.18 г. за обучение на
безработно лице и във вр. с неизпълнение на задължения по чл. 2.2.1 от
договора, заедно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК на 28.02.19 г. до окончателното изплащане на
сумата, за която е издадена заповед за изпълнение № 520/05.03.19 г. по ч. гр.
дело № 755/29 г. по описа на районен съд гр. Враца. С атакуваното решение са
присъдени на Агенцията по заетостта съдебни разноски в заповедното и исковото
производство.
В жалбата се релевират оплаквания за
недопустимост на предявения иск, тъй като не е налице пълно съвпадение между
основанието и размера на предявения иск с правно осн. чл. 422 от ГПК и тези, за
които е издадена заповед за изпълнение № 520/05.06.19 г. По същество, без да се
твърди пълно и коректно изпълнение на договора за обучение на безработен, жалбоподателят
чрез адв. Л. намира, че по делото не е изяснено и доказано в какво точно се
изразява неизпълнението на договорните задължения от страна обучаваното лице,
тъй като няма доказателства то да е запознато с графика за обучение.
Освен това, въззивникът намира, че от съдържането на сключения между страните
договор не следва, че те са уговорили точен размер на дължимата при
неизпълнение нестойка. На следващо място, се заявяват оплаквания, че неправилно
и в противоречие със събраните доказателства и закона, районен е приел, че
неустойката е действителна и не е нищожна като противоречаща на добрите нрави,
а също и че не е прекомерно голяма и не са налице предпоставките на чл. 92,
ал.2 от ЗЗД за нейното намаляване.
При заявените оплаквания,
въззивникът моли за обезсилване на атакуваното решение или алтернативно за
неговата отмяна и решаване на спора по същество с отхвърляне на предявения иск.
Ответната Агенция по заетостта представя
отговор, чрез юрисконсулт Д.Г., в който мотивира становище за неоснователност
на жалбата. Претендира съдебни разноски на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Страните нямат доказателствени
искания.
След самостоятелна преценка на
събраните доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното :
Постъпилата въззивна жалба е
процесуално допустима. Атакуваното решение на районен съд е валидно и
допустимо.
Разгледана по същество, в рамките на
правомощията на окръжен съд очертани с нормата на чл. 269 от ГПК, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:
Районен съд гр. Враца е сезиран от
Агенция по заетостта /АЗ/ гр.София с установителен иск с правно основание чл.
422 от ГПК за установяване по отношение на ответника Б.И. *** дължимост на
сумата 630 лв. представляваща неустойка по договор за обучение на безработно
лице от 05.04.18 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК № 520/05.03.19 г. по ч. гр. дело № 755/19 г. по описа на районен съд гр.
Враца, като в исковата молба се навеждат твърдения, че основание за претендираната
неустойка е неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на
обучаващото се лице-ответник Б.И..
Ответникът в производството Б.И.,
чрез назначения от съда особен представител при предпоставките на чл. 47, ал. 6
от ГПК, адв. М.Л. от ВрАК представя отговор в срока по чл. 131 от ГПК, релевира
оплаквания за недопустимост на исковата молба, тъй като няма пълно съответствие
между страните, основанието и размера на претенцията в заповедното и исковото
производство. Алтернативно се оспорва основателността на предявения иск, тъй
като не е налице валидна клауза за неустойка в договора за обучение, доколкото
липсва ясна и конкретна уговорка между страните за базата на която ще се
изчислява неустойката. На следващо място, според адв. Л. в договора
задълженията на ответника не са ясно посочени. Последния не бил уведомен за
графика на обучението си. На последно място се заявяват твърдения за нищожност
на уговорката за неустойка в т. 3.1 от договора поради накърняване на добрите нрави,
доколкото неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Адв. Л. прави и искане за намаляване на
неустойката поради прекомерност от 630 на 100 лв. на осн. чл. 92, ал. 2 от ЗЗД.
По
така предявения иск и възражения на ответницата, районен съд гр. Враца е
обсъдил събраните относими по делото доказателства, доводи и възражения на
страните, изложил е и обосновани и задълбочени мотиви в подкрепа на изводите
си, след обсъждане от правна страна на събраните доказателства. Ето защо,
окръжен съд намира, че законът, процесуален и материален, е приложен правилно и
изцяло споделя, както възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка
по делото, която намира за безпредметно на повтаря в настоящото изложение, така
и пространните правни изводи на съда. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено, като в тази връзка и на осн. чл. 272 от ГПК, настоящата инстанция
препраща изцяло към мотивите на първостепенния съд, които напълно възприема.
Окръжен съд не споделя заявените въззивни оплаквания, които по същество
повтарят изложените в отговора на исковата молба възражения и в тази връзка
намира следното:
Съществуват специфични особености на производството по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК, каквото е процесното, а именно за идентичност на основанието и
размера на вземането, заявени в заповедното производство и основанието и
размера на вземането по предявения установителен иск в исковото производство. С
оглед данните по конкретното дело, окръжен съд намира, че такъва идентичност е
налице и в тази връзка не споделя възражението на въззивника за недопустимост
на предявения иск. Това е така, доколкото в заповедното производство АЗ ясно е
посочила, че от длъжника Б.И. се претендира сумата 630 лв. като обезщетение за
неизпълнение от негова страна на задълженията по чл. 2.2.1 от договора за
обучение на безработно лице от 05.04.18 г., при което според окръжен съд налице идентичността, за която е реч по-горе,
още повече като се има предвид и че основната роля на договорката за неустойка
е да служи за обезпечаване вредите от неизпълнението.
Окръжен съд не споделя и заявените по същество въззивни оплаквания,
като намира, че те не намират опора в съдържанието на сключения между страните
договор, събраните доказателства и закона и имат изцяло защитен характер. В текста на т. 2.2.1 от договора се посочени
ясно задълженията на обучаващото се лице - да има минимум 80% присъствие в
учебните занятия и да се яви на изпит, тест задълженията са кумулативно поети и
неизпълнението на всяко от тях води до извод, че договорните задължения на
обучаващото се лица не се изпълнени. По делото не се твърди и няма
доказателства ответникът Б.И. да е положил изпит финализиращ обучението, при
което е без значение дали му е връчен график за учебната програма, в какъвто
смисъл са оплакванията в жалбата. Изводът на районен съд, че ответникът не е
изпълнил задълженията си по т. 2.2.1 от договора е правилен. Не следващо място,
в т. 3.1 от договора е посочено достатъчно ясно как се определя размера на
неустойката в случай на неизпълнение - разходите по т. 1.1 в размер на 600 лв. плюс 5% върху тази сума. Дали и кога разходите
за обучение са преведени на АЗ е без значение за предмета на спора.
Във вр. с възражението за нищожност на клаузата за неустойка поради
нарушение на добрите нрави окръжен съд намира следното:
Накърняване на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен
принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му
е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. В
тази връзка, уговорката за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща
принципа на справедливостта, когато вследствие на заплащането й ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора или неустойката ще излезе
извън обезпечителните, обезщетителни и санкционни функции, които са и придадени
от страните и закона. Следва да се посочи, че законодателят има предвид
нарушаването на правни принципи, които са от значение за обществото като цяло,
а не с оглед индивидуалния интерес на конкретния правен субект. В случая
клаузата за неустойка включва разходите по обучението /600 лв./ плюс 5% върху
тази сума или общо 630 лв., която сума е близка до МРЗ в страната към момента
/610 лв./ и не може да се приеме, че този размер е явно несправедлив или е
налице неравностойност на насрещните задължения на страните, а също че този
размер на неустойката излиза извън обичайните й функции посочени по-горе.
Окръжен съд намира за неоснователно и оплакването на адв. Л., че
районен съд неправилно е отказал да намали неустойката при предпоставките на
чл. 92, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. В действащото законодателство липсва легална
дефиниция на понятието "прекомерно голяма неустойка" по смисъла на
чл. 92, ал. 2 от ЗЗД и общовалидно правило за определяне на това понятие. При
това положение, правилно първостепенният съд се позовал на общоприетото в
правната доктрина и практика схващане за функциите на неустойката и причинените
от забавата /неизпълнението/ на длъжника вреди за кредитора и в тази връзка
окръжен съд напълно споделя изложените от районен съд мотиви. Според състава на
окръжен съд, в казуса не е налице и втората хипотеза, при която неустойката би могла да се намали, по чл. 92,
ал 2, п. 2 от ЗЗД - наличие на частично изпълнение. Както се посочи по-горе, ответникът
И., макар и да има данни по делото, че е посещавал част от занятията, не се е
явил за да положи финализиращия обучението изпит съгласно поетите от него
задължения в т. 2.2.1 от договора. При това положение следва да се приеме, че е
налице пълно неизпълнение, доколкото целта на обучението, предмет на процесния
договор, няма да се реализира - безработното лице не е придобило нова
квалификация, която да му помогне да реализира на пазара на труда.
При съвпадението на правните изводи на въззивния съд с тази на районен
съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При изхода от спора, на ответната АЗ следва да се присъдят съдебни
разноски в размер 250 лв., включващи 150 лв. внесено от агенцията възнаграждение
за особения представител на жалбоподателя и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата
100 лв. юрисконсултско възнаграждение за представляващия агенцията юрисконсулт Д.Г.
Б..
Водим от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 357/27.06.2020 г.,
постановено по гр. дело № 2818/2019 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Б.К.И. с ЕГН ********** ***, с постоянен адрес *** и настоящ
адрес *** ж. к. "Сениче" № 202, вх. А, ет. 1, ап. 1 да заплати на
АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА с булстат *********, със седалище и адрес на управление
гр. София сумата 250 лв. представляваща съдебни разноски за настоящата
инстация.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател:........... Членове:1..........
2..........