Решение по дело №398/2019 на Районен съд - Ловеч

                                                    

                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                       гр.Ловеч, 09.12.2019 год.                       

          

                               В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията  НАХ дело № 398 по описа за 2019 година, за да  се произнесе, съобрази следното:

 

          Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.

         С наказателно постановление № 11-0001064 от 22.03.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Ловеч е наложено на “Е.” АД, със седалище и адрес на управление с.Г. 2250, община Г., област София, ЕИК *********, представлявано от С.Ц.Ц., в качеството му на работодател, административно наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415, ал.1 от КТ – имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.415, ал.1, във връзка с чл.128, т.2 от КТ.

Недоволни от постановлението останали от дружеството жалбоподател, които чрез С.Ц. са го обжалвали, като незаконосъобразно. Изтъкнато е, че в процедурата по налагане на административно наказание са допуснати нарушения, както от процесуален, така и от материалноправен характер. Сочи, че издаденото НП противоречи на установената съдебна практика. Моли да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, редовно призовани, дружеството-жалбоподател не изпращат представител и не изразяват становище в допълнение към посоченото в жалбата.    

         Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Д., който пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление, като законосъобразно. Оспорва твърденията на жалбоподателя за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон при издаването му. Изтъква, че в случая не може да се приложи разпоредбата на чл.415а от КТ, тъй като жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, е отстранил нарушението в дадения му срок. Сочи, че неизплащането на трудовите възнаграждения представлява едно от най-сериозните нарушения по КТ, но въпреки това наказващият орган е наложил санкцията в най-ниския предвиден размер.

         От събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите К.И.П. и Ц.И.Ц., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът установи следната фактическа обстановка :

          На 31.10.2018 г. свидетелката К.П. – инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” – Ловеч, заедно с друг служител на дирекцията – Е.Н.И., съставили и издали на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ протокол за извършена проверка и даване на задължителни предписания изх.№ ПР1835863/31.10.2018 г. /л.11-13/, по отношение на дружеството „Е." АД – с.Г., област София, където в предписание № 1 от същото дружеството е било задължено в качеството си на работодател, да изплати в пълен размер трудовите възнаграждения за месец юни 2018 г. на шестима работници и служители на дружеството, съгласно приложението на л.21 от делото.

          Предписанието било със задължителен срок за изпълнение до 26.11.2018 година. Било връчено на Венцислав Василев Лалев – пълномощник на законния представител на дружеството – С.Ц. на 05.11.2018 година.

Няма данни по делото, предписанието да е било обжалвано по съответния ред, поради което 14-дневния срок за обжалването му е изтекъл на 19.11.2018 година.

          Във връзка с проследяване изпълнението на задължителното предписание, на 03.12.2018 г. от ДИТ Ловеч открили производство по извършване на проверка на „Е." АД – с.Г., област София, относно изплащане на трудовите възнаграждения на работниците и служителите, съгласно дадения в предписанието краен срок /л.14-15/. Дружеството било задължено да представи на 13.12.2018 г. документи удостоверяващи, че на работниците са били изплатени дължимите трудови възнаграждания.

На 24.12.2018 в Дирекция „Инспекция по труда" - Ловеч са били представени докумени от „Е." АД – с.Г., област София, касаещи изпълнението на предписания дадени с протокол изх.№ ПР1835863/31.10.2018 г. - опис на л.16 от делото. При проверката на документацията от свидетеля К.П. било установено, че не били изплатени в пълен размер  възнагражденията за месец юни 2018 г. на всички работниците и служителите от цеха за производство на мебели. Начислените, но неизплатени трудови възнаграждения за месец юни 2018 г. били както следва : на А.И. И. сумата от 1441,01 лева, на Д И. Д – 465,75 лева и на З.Л.А.– 365,66 лева (приложение № 2 на л.20 от делото).  

С оглед на тези констатации, на дружеството била изпратена покана изх.№ ИЗХ19005036/30.01.2019 г. /л.17/ за съставянето на актове за установяване на административни нарушения за неизпълнените в срок предписания по протокол изх.№ ПР1835863/31.10.2018 година. Поканата била получена от главния счетоводител на дружеството на 30.01.2019 г. /л.18/.

На указаната в поканата дата – 07.02.2019 г., в ДИТ Ловеч не се явил представител на „Е.” АД, поради което това обстоятелство било документирано с протокол изх.№ 11-С-12-148/07.02.2019 г. /л.19/.

На 22.02.2019 г. свидетелката К.П. съставила акт за установяване на административно нарушение № 11-0001064/22.02.2019 г. /л.7-9/ на „Е." АД – с.Г., област София, в качеството му на работодател. В акта П. описала обстоятелствата при извършената проверка и дадените на дружеството предписания и констатирала, че от представените от жалбоподателя документи са били извършени само частични плащания, но дължимите на работниците от цеха за мебели плащания на трудовите възнаграждения за месец юни 2018 г. не били изплатени на всички в срока до 26.11.2018 година. Не били изплатени и към момента на представяне на документите в ДИТ Ловеч. Като свидетел по установяване на нарушението и при съставянето на акта се подписал Ц.Ц.. Актосъставителката П. приела, че с това си бездействие от дружеството нарушили разпоредбата на чл.415, ал.1, във връзка с чл.128, т.2 от Кодекса на труда. Актът бил връчен на главния счетоводител на дружеството Ц. П. на 25.02.2019 г. /л.10/.  

Липсват данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, от дружеството да са подали писмени възражения по акта.

Въз основа на така съставения АУАН, на 22.03.2019 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 11 - 0001064, в което наказващият орган изцяло възприел описаните от актосъставителя обстоятелства по случая и приел, че нарушението на трудовото законодателство се състои в това, че в качеството си на работодател дружеството е извършило нарушение на трудовото законодателство, като към 27.11.2018 г. не е изпълнило задължително предписание № 1, дадено с Протокол изх.№ ПР1835863/31.10.2018 г., с което дружеството е било задължено да изплати уговореното трудово възнаграждение за месец юни 2018 г. в посочените с Таблица № 1 от постановлението размери на отразените в нея лица, които са работници и служители на дружеството, полагащи труд в обект „Цех за производство на мебели " в гр.Ловеч, Северна индустриална зона.

Наказващият орган също квалифицирал нарушението по чл.415, ал.1, във връзка с чл.128, т.2 от КТ и наложил на дружеството предвидената в чл.415, ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, видно от заповеди № З-0058/11.02.2014 г. /л.24-25/ и № ЧР-877/07.07.2017 г. /л.23/ и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.1-во от КТ.  

         Гореизложената фактическа обстановка се установи въз основа на показанията на свидетелите К.П. и Ц.Ц., които съдът кредитира като обективни, последователни и логически свързани, още повече, че се подкрепят и от ангажираните по делото писмени доказателства. А и жалбоподателят не оспорва по същество приетата от наказващия орган фактическа обстановка. Изтъкнати са в жалбата пропуски и нарушения от процесуален и материален характер, но не конкретизира в какво се изразяват. Въпреки това, при цялостният контрол за законосъобразност съдът не констатира такива. АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат визираните в чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, а също така и двата са били надлежно връчени на наказаното лице, с оглед възможността същото да упражни правата, които има в административнонаказателното производство и организира защитата си. Спазени са били и сроковете по чл.34 от ЗАНН.  

Безспорно се установи, че трудовите възнаграждения за месец юни 2018 г. на трима служители на дружеството-жалбоподател не са били изплатени в дадения в предписанието задължителен срок – до 26.11.2018 г., като по този начин е налице нарушение на разпоредбата на чл.415, ал.1, във връзка с чл.128, т.2 от КТ. Посочената разпоредба е императивна и работодателя следва да следи за изпълнението й стриктно, като неизпълнението й е основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Същата определя като административно нарушение бездействието на съответното лице, спрямо което е дадено задължителното предписание. Следва да се отбележи, че дружеството-жалбоподател не оспорва, че не е изпълнило предписание № 1 от ПИП изх.№ ПР1835863/31.10.2018 г., както и не е представило документи, които да удостоверят, че е изплатило на посочените по-горе в изложението работници уговореното и дължимо трудово възнаграждение за положения от тях труд през месец юни 2018 г., съгласно разпоредбата на чл.128, т.1 от КТ, в дадения от контролните органи срок.

Такива доказателства не бяха ангажирани и в хода на съдебното следствие по настоящето дело.

Проверката е констатирала, като това надлежно е било отразено в съставения АУАН и издаденото НП, че са били предприети частични плащания от страна на „Е.” АД, в качеството му на работодател на дължимите трудови възнаграждения за месец юни 2018 г. на част от посочените в постановлението служители. Други данни за платени трудови възнаграждения за месец юни 2018 г., на посочените в задължителното предписание работници и служители не бяха установени, както и не бяха ангажирани доказателства в тази насока.

Независимо от тези частични плащания обаче, остава фактът, че на останалите посочени в АУАН и НП лица, за които няма спор, че са работници и служители и са били в трудови правоотношения с дружеството-жалбоподател, не са били изплатени дължимите трудови възнаграждения за месец юни 2018 г. в дадени в задължителното предписание срок – 26.11.2018 година. Но дори и да са налице обстоятелства, че след съставянето на АУАН и във времето преди и след издаването на обжалваното НП са били извършени частични плащания на някои от посочените работници и служители, то това не може да обоснове извод за изпълнение на предписанието и съответно приложението на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ. Следвало е да бъдат изплатени трудовите възнаграждения в пълен размер на всички посочени в таблицата лица, за да се приеме, че е налице пълно изпълнение на даденото в т.1 от Протокол изх.№ ПР1835863/31.10.2018 г. задължително предписание.

Предвид така изложените съображения, настоящият състав счита, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а наказателно постановление № 11-0001064 от 22.03.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Ловеч се потвърди, като законосъобразно издадено.

         Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                       Р   Е   Ш   И   :

    

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-0001064 от 22.03.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Ловеч, с което е наложено на “Е.” АД, със седалище и адрес на управление с.Г. 2250, община Г., област София, ЕИК *********, представлявано от С.Ц.Ц., в качеството му на работодател, административно наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415, ал.1 от КТ – имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.415, ал.1, във връзка с чл.128, т.2 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от получаване на съобщението от страните.

                  

                                         

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :