Решение по дело №214/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от И. Ф. Т. от [населено място] срещу Решение № 15/22.03.2024г., постановено по АНД № 50/2024г. по описа на Районен съд- [населено място], с което е потвърдено Наказателно постановление № BG27042023/1000/Р8-1288/23.10.2023г. на Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“- София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 800 лв., на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП, както и заплащане на съответната такса по чл.10б ал.5 от ЗП в размер на 133.00 лв., на основание чл.189е ал.7 от ЗДвП за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 от ЗП. В жалбата се твърди, че въззивният съд не е приложил правилно материалния закон, понеже е налице субективна несъставомерност на деянието, като жалбоподателят не могъл и не е бил длъжен да предвиди обществено опасните последици на деянието и следва да намери приложение институтът на фактическата грешка, уреден в чл.14 от НК. Освен това не било конкретно посочено по какъв начин е била изчислена дължимата такса. С оглед на тези съображения, се иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, както и да отмени потвърденото с него НП. В открито съдебно заседание, редовно призован касаторът не изпраща процесуален представител. Депозира писмена защита, в която поддържа жалбата си и сочи допълнителни основания за отмяна на НП, а именно липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено в АУАН и НП и наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът по касация- Директор на Национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура“- София изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание- юрисконсулт С., който оспорва жалбата.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № BG27042023/1000/Р8-1288/23.10.2023г. на Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“- София, с което на касатора Т. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 800 лв., на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП, както и заплащане на съответната такса по чл.10б ал.5 от ЗП в размер на 133.00 лв., на основание чл.189е ал.7 от ЗДвП за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 от ЗП. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 05.04.2023г., в 16:44 ч., на път I-7, км 69+033, [населено място] се движело ППС с peг. № [рег. номер], вид: влекач, марка и модел: Д. Ф. ХФ105.460Т, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, брой оси- 5, което било засечено с контролно устройство № 10341, като превозното средство попадало в категорията на ППС, за което е дължима, но не била заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП. За процесното превозно средство била издадена маршрутна карта с идентификационен номер 23040540776621, валидна от 19:39 ч. на 05.04.2023 г. до 19:35 ч. на 06.04.2023г., която не включвала преминаване по процесния пътен участък, съответно водачът преминал през сегмент №**********, в границите на който се намирало и контролното устройство, за който сегмент нямало плащане на таксата. За нарушението бил генериран запис в системата по чл.167а ал.3 от ЗДвП с № F96F5F6C619B5B8BE053011F160A87D4, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал, с видимо пътно превозно средство, табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство, бил приет като доказателство по делото на въззивния съд. От управителя на дружеството собственик на превозното средство- „Ерай Транс“ ЕООД бил представен пътен лист № 548255, в който е посочен касатора Т. като водачът управлявал ППС към датата на извършеното нарушение. В документа фигурира маршрут- Исперих-Петолъчката- Войводиново.

На 27.04.2023г. в 09:11ч. в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево, пристигнало пътното превозно средство, управлявано от същия водач, като след извършена проверка от контролните органи било установено процесното административно нарушение извършено на 05.04.2023г. и от главен инспектор в ТД отдел МП Капитан Андреево, териториална дирекция „ТД Митница Бургас“ бил съставен АУАН № BG27042023/1000/P8-1288/27.04.2023г. Нарушението било квалифицирано по чл.179 ал.3а от ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя без отразени възражения и не били депозирани такива в срока по чл.44 от ЗАНН. В дадения 14- дневен законов срок от получаване на АУАН за заплащане на компенсаторна такса по чл.10 ал.1 от ЗП в размер на 750лв., при спазване на чл.189е ал.3 и 4 от ЗДвП, не постъпила такива. Въз основа на така съставения АУАН е издадено процесното НП.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. Въз основа на нея въззивният съд приел, че при издаване на оспореното НП не са допуснати нарушения на процедурните правила, като същото е издадено от компетентен орган. Правилни и обосновани са и направените от въззивна инстанция правни изводи, включително и по отношение на липсата на предпоставки за прилагането на чл.28 от ЗАНН, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Съобразно разпоредбата на чл.10б ал.3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал.7, 7а и 9, като заплащането ѝ дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Съгласно раздел 4 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, пътните превозни средства могат да ползват платената пътна мрежа след предварително заплащане на тол такса за деклариран предварително заявен маршрут, като при предварителното заплащане на тол такса се издава маршрутна карта, която позволява на едно пътно превозно средство да премине еднократно разстояние в обхвата на платената пътна мрежа от начална до крайна точка, с допълнителни, предварително посочени междинни точки, които не могат да са повече от четири.

Санкционната норма на чл.179 ал.3а от ЗДвП предвижда водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, да се наказва с глоба в размер 1800 лв., каквато санкция е наложена и в настоящия случай. Следователно, тол таксите се дължат за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, каквото е процесното и се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като заплащането на дължимата тол такса се извършва чрез Електронна система за събиране на тол такси и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена да измине определено разстояние между две точки.

С оглед на изложената фактическа обстановка и посочените правни разпоредби, съдът намира, че правилно от административно-наказващия орган и било преценено, че за ППС с per. № [рег. номер] не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси на дата 05.04.2023г., 19:44 часа в пътен участък [населено място]. Видно от приложената на стр.6 от въззивното дело, маршрутна карта за датата на нарушението, същата касае преминаване през друг пътен сегмент, а именно от [населено място], Разград до [населено място], Пловдив, който не включва процесния пътен участък.

Съдът не споделя довода, изложен в жалбата, че са налице съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, изразяващи се в липса на посочени обстоятелства на нарушението, задължителни по смисъла на чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Видно от съдържанието на АУАН и НП, дата и мястото на извършване на нарушението, които са съществени реквизити и елементи и пряко касаят индивидуализацията на нарушението са посочени, както и е налице пълно, точно и ясно описание на нарушението. Липсват доказателства, че касаторът не е знаел за извършването на процесното нарушение и неговите последици. Видно от пътния лист и маршрутната карта за процесната дата, в същите е посочен маршрут на движение, който не включва пътния участък, където е установено нарушението. Следователно, налице е доказано нарушение на ЗДвП от субективна страна.

По отношение на начина на изчисляване на дължимата такса, съдът намира, че съгласно чл.10 ал.7 от ЗП, същата се регламентира с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и по-конкретно раздел 3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Съгласно чл.189е ал.7 от ЗДвП, независимо от налагането на административно наказание, нарушителят дължи заплащане на съответната такса по чл.10а ал.2 или чл.10б ал.5 от Закона за пътищата съобразно категорията на пътното превозно средство. Според чл.10б ал.5 от ЗП, когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна инфраструктура" Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най- прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена в тарифата по чл.10 ал.6, като именно тази разпоредба е приложена при изчислението на таксата в размер на 133.00лв. в настоящия казус. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- Н. П. за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

По делото е налице претенцията на ответника по касация за присъждане на деловодни разноски, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на Национално ТОЛ управление при Агенция "Пътна инфраструктура" сума в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена на основание чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание 63в от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15/22.03.2024г., постановено по АНД № 50/2024г. по описа на Районен съд- Нови Пазар.

ОСЪЖДА И. Ф. Т. с [ЕГН] от [населено място], обл.Пазарджик, [улица], вх.В, ап.57 да заплати в полза на Национално ТОЛ управление при Агенция "Пътна инфраструктура" сумата 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.