Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №13

                       

                                             Гр . Видин 05.03.2020г.

                                        В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  пети февруари

ПРЕЗ две хиляди и двадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. С. С.            

                                                                                                            2.  Г.Й.

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ          И.К.                      И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С. С.  в.   ГР.Д. №   9         ПО ОПИСА

ЗА   2020 ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на Е.Б.И. чрез адв. Р. Д.    против Решение №170 от 11.04.19г. по гр.д. №1054/18 на ВРС. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано,поради което моли въззивния съд да го отмени и уважи предявеният отрицателен установителен  иск като им присъди разноските по делото.Твърди,че на адреса има общо пет водомера,които не ес засичат едновременно и това води до неправилно отчитане на потребената вода.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът  по жалба „В ….“ЕООД-В.  е  подал писмен отговор,с който оспорва същата.Иска от съда да потвърди първоинстанционното решение като му присъди разноски за настоящата инстанция.

Към делото е присъединена и жалба от Е.Б.И. чрез адв. Р. Д…   против Определение от 16.05.2019г. по същото гражданско дело,с което решението ан ВРС е допълнено в частта за разноските.Счита,че не следва да се присъжда разноски за ю.к. възнаграждение,тъй като юрисконсулта е лице,назначено на тр. договор при ожтветника и за неговото явяване пред съда не са направени изрични разноски.

В законния  срок ответникът  по жалба „В …“ЕООД-В.  е  подал писмен отговор,с който оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното определение.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното: 

Пред първоинстанционният съд е предявен отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК  като ищецът Е.Б.И. е поискала от съда да признае за установено по отношение на „В …“ЕООД-В.  ,че по партидата с титуляр ЕТ „П...“,представлявано от наследодателя на ищцата- М. П. И. ,починал на 27.102016г.не се дължи сумата от 1587,30лв.,съставляваща изразходвана и незаплатена питейна вода за периода 20.03.2017г. до 19.05.2017г.

Пред ВРС е установено , че наследодателят на ищцата  в качеството си на ЕТ е абонат на „В …“ ЕООД-В… и между тях съществуват облигационни отношения,които се регулират от Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „В …“ ЕООД.Поради неплащане от страна на абоната В… дружеството се  е снабдило със Заповед за изпълнение и изп.лист за вземането си в размер на 1587,30лв. за периода 20.03.2017г. до 19.05.2017г. по реда на чл.410 ГПКпо гр.д. №3002/2017г. на ВРС.Към момента на издаване на заповедта по чл.410 ГПК титулярът на партидата е бил починал и тя е връчена на  на 07.12.17г. на служител на фирмата.

Тъй като ищцата не е участник в заповедното производство за нея не съществува възможност да подаде възражение по издадената заповед по чл.410 ГПК,а от друга страна като наследник на М. П. И. за нея остава задължение да плати задължението на наследодателя си до размера на наследсвената й част.Именно това определя правния интерес на ищцата от водене на отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК.

Установено е пред първата инстанция от събрания доказателствен материал-техническа експертиза,писмени доказателства и свидетелски показания,че начислената питейна вода действително е изразходвана и вероятно това се дължи на техническа повреда ,причинена от замръзване и спукване на тръбите към външния водомер,което е довело до отчитане на това голямо количество вода.Водомерите са изправни според техническата експертиза и данните по делото.

   ВРС е приел иска за недоказан  и го е отхвърлил за наследствената част на ищцата. С обжалваното определение са присъдени разноски съобразно  чл.78 ГПК .

 Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

При тези данни ВОС намира подадената  въззивна  и частна жалби за допустими като подадени от надлежна страна в законния срок,а по същество за неоснователни по следните съображения:

Относно допустимостта на иска настоящият състав на ВОС  по –горе  е изложил становището си,а именно,че това е единствената възможност на ищцата да защити правата си,тъй като не е участник в заповедното производство и не би могла да оспори издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

По основателността на иска:

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба,че неправилно са отчитани водомерите на адреса,напротив установи се по делото,че те са изправни и отчитането е извършено съобразно правилата на ответнити дружество.В този смисъл твърдението,че начисленото потребление на вода за исковия период не се дължи е останало недоказано и неоснователно и правилно районният съд е отхвърлил иска по чл.124 ГПК. ВРС е съобразил,че ищцата може да предяви иска само до размера на наследствените си права и  се е произнесъл само в тази част като дъ пълния размер на исковата претенция е прекратил производството по делото.

Относно частната жалба срещу Определение от 16.05.19г. по същото дело,с което решението е допълнено като е присъдено в полза на ответното дружество ю.к. възнаграждение в размер на 100лв. съдът счита,че определението е правилно и законосъобразно.В чл.78,ал.8 изрично е предвидено,че когато едно дружество е било защитавано от юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер,определен от съда.В този смисъл несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя,че след като юрисконсулта е на трудов договор,не му се дължи възнаграждение.Това е законово предвидена възможност и свободни тълкувания и лични мнения не могат да го оборят.Правилно ВРС е присъдил ю.к. възнаграждение като размерът е определен целесъобразно.

Разноски   са претендирани от ответника по жалба и такива следва да се присъдят в размер от 100лв.-ю.к. възнаграждение.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение №170 от 11.04.19г. по гр.д. №1054/2018г. на Районен съд – гр. Видин . 

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 16.05.2019г.„ по гр.д.№1054/2018г. на ВРС.

ОСЪЖДА Е.Б. И.,ЕГН ********** *** да заплати на  „В …“ ЕООД с ЕИК…, със седалище и дрес на управление гр.В.,ул.“Ш.“…. направени пред въззивната инстанция разноски в размер на 100лв.                  

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                          2.